Решение по дело №147/2024 на Административен съд - Смолян

Производството по делото е образувано по жалба на Д. Г. Х., [ЕГН], [населено място] срещу Ревизионен акт № Р-16002123003705-091-001 от 01.02.2024г., в частта, с която е потвърден с Решение №151/ 12.04.2024г. относно отговорността по чл. 19 ДОПК за невнесени задължения в размер на 37 707,77лв.-ДДС и 12 226,79лв – лихва, и в размер на 14 838,43лв.- КД и 4 666,89лв.-лихва.Иска се неговата отмяна като неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че констатациите на приходния орган не са обективни и не отговарят на документацията; през проверявания период 2020г.-2021г. счетоводител на дружеството е било лицето Я. А. и тя самата декларира пред нотариус, че към 13.09.2021г. не е платила на НАП дадените и от управителя суми в размер на 5 417, 18лв. за погасяване на публични задължения и се е задължила да ги плати; управителят сам е инициирал проверката в НАП, след като е установил, че счетоводителката не е внасяла осигуровките на дружеството и същият не е знаел за дължимостта на задълженията по ДДС и ЗКПО; през м.06.2021г. се запорират сметките и той към м.09.2021г. внася всички задължения. Твърди се, че управителят няма умисъл по чл. 19 ал.1 ДОПК, което се доказва от признанията на счетоводителката и документацията, както и от факта, че дължимата към НАП сума от 124 147,57 лв. е постъпила по банкова сметка на Х. или са придобити имоти. Твърди се, че органът по приходите не е извършил задълбочен анализ на твърденията на управителя и на действията на счетоводителката, която е разполагала с пълномощно да заверява отчети да подава декларации и да внася публични задължения на дружеството. Посочено е, че е налице хипотезата на отговорност на трето лице по см. на чл. 14 т. 1 и 2 ДОПК, както и че има образувано ДП 146/23г. на ОП-[област].

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник. Пълномощникът пледира за уважаване на жалбата и присъждане на разноски. Релевират се доводи, че е налице хипотезата за отговорност на трето лице и липсва вина в поведението на управителя. В писмени бележки в.№ 2787/ 5.11.2024г. се развиват подробни доводи и съображения.

Ответникът по жалба - директор на Д. О. и данъчно осигурителна практика - [област] редовно призован не изпраща представител в с.з. Депозира писмена молба вх.№ 2755/31.10.2024г., с която оспорва жалбата и претендира разноски. Депозирано е писмено становище вх.№ 2838/ 8.11.24г., с което се развиват подробни доводи и съображения за неоснователност на жалбата.; претендират се разноски; прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

Ревизията е започнала със Заповед за възлагане на ревизия от 23.06.2023г./л.24/ с обхват глоби, санкции и НП; Универсален пенсионен фонд за осигурители; корпоративен данък; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения; здравно осигуряване за осигурители; ДОО за осигурители; ДДС. Последвало е издаване на заповед за изменение за заповедта за възлагане на ревизията /л.151/. Ревизията е спряна със Заповед от 24.10.2023г. /л.143/ и е възобновена със заповед от 23.11.23г. /л.22/.

В хода на ревизията е установено, че дружество „ТОП КАРГО“ с ЕИК * е основано на 10.01.2017г. като ООД и съдружници Д. Х. и Х. К.. Дружество „ТОП КАРКО“ ЕООД е регистрирано по ДОПК на 30.01.2017г. със собственици К. с 50% и Х. с 50%, и управител Х.. На 11.11.2021г. Х. продава цялото си имущество на Ц. И. и на 22.12.2021г. Х. е изключен. Към 10.12.2021г. управител е Ц. И. и „ТОП КАРГО“ е преобразувано в ЕООД с едноличен собственик Ц. И.. С акт за регистрация по ЗДДС от 15.07.2021г. /л.320/ дружеството Т. К. Е. е регистрирано по ЗДДС. По делото е представено пълномощно от Д. Х. /л.321/ в полза на Я. А., с което тя е упълномощена да представлява Х. в качеството му на управител на Т. К. Е. пред ТД НАП и НОИ и техните подразделения, като има право да подава, подписва и получава документи, да прави справки и да получава информация /л.321/. Депозирани са СД по ЗДДС /л.456/ от 16.08.2021г. и протоколи.

На 16.01.2024г. е издадена Ревизионен доклад /л.112 и сл./. Приходният орган установява задължения на Т. К. Е. за периода от 26.04.2017г. до 30.11.2021г., като е установено, че дружеството извършва продажби на дребно в магазин в [населено място]; издавани са фискални бонове и фактури за платени суми в брой; няма приходи по банков път; няма декларирани приходи с ГДД по чл. 92 ЗКПО със СД по ЗДДС; за продажбите не е начислен дължимия данък по ЗКПО и ЗДДС. Установените приходи за 2020 са в размер на 157 426, 50лв., за периода от 01.2021г. до 10.2021г. са в размер на 204 884, 01 лв. Приходният орган приема, че реализирания приход е укрит и са налице обстоятелствата по чл. 122 ал.1 т. 2 ДОПК и ревизията за периода от 01.01.2020г. до 31.07.2021г следва да се извърши по посочения ред. Определена е основа за облагане с корпоративен данък по чл. 122 ДОПК в размер на 148 384, 35 лв. и по ЗДДС в размер на 206 138,84 лв.; дружеството е регистрирано по ЗДДС на 19.07.2021г. Приходният орган е посочил в РД, че изискуемите публични задължения са в размер на 123 809, 50лв., в това число по ЗДДС, по ЗКПО, по ЗДДФЛ, по съставени АУАН, по КСО /ДОО/, по КСО / ДЗПО/ и по НЗОК, като Х. умишлено е лишил дружеството Т. К. Е. от парични средства в своя полза чрез недеклариране на приходи и е налице състава на чл. 19 ал.1 ДОПК. Според приходния орган освобождаването на Х. на 22.12.2021г. и изключването му като съдружник е с цел освобождаването му от отговорност за действията му като управител; няма доказателства за водено текущо счетоводство съобразно ЗСч за периода, когато Х. е бил управител и е налице причинно-следствена връзка между неправомерните действия на лицето и причинените щети на фиска; според ГФО дружеството няма имущество и дългът е катерогиризиран като несъбираем. Приходният орган вменява задължение за корпоративен данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2021г. в размер на 26 330, 13 лв. и лихви до издаване на РД. По отношение на ЗДДФЛ е вменено задължение за невнесен данък по ЗДДФЛ за периода от 1 март 2020г. до 31.10.2021г. в размер на 1 553, 04 лв. и лихви до датата на издаване на РД. По отношение на ЗДДС се приема, че следва да се вмени отговорност за невнесен данък по ЗДДС за периода от 1.07.2020г. до 30.11.2021г. в размер на 14838, 43 лв. и лихви. По отношение на задълженията по КСО се приема, че следва да се вмени отговорност за невнесен данък по КСО за периода от 01.02.2020г. до 31.10.2021г. в размер на 3 071, 33лв. за ДОО и ДЗПО, ведно с лихви. По отношение на отговорността по ЗЗО се приема, че следва да се вмени отговорност на Х. като управител за невнесен данък по ЗЗО за периода от 01.02.2020г. до 31.10.2021г. в размер на 1034, 23 лв. и лихви. Приема се също, че следва да се вмени отговорност за дължими глоби, санкции и наказателни постановления за периода от 1.02.2020г. до 40.04.2021г. в размер на 30 002, 21 лв.

По делото е представено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 ал.1 ДОПК /л.149 и сл./, с което е наложена възбрана върху 1/6 ид.ч. от гараж в [населено място], както и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в две банки /л.150/. Депозирани са по делото съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК /л.162 и сл./; постановление за налагане на обезпечителни мерки от 20.10.2021г. /л.166 и сл./; разпореждане за прекратяване на производството по принудителното изпълнение по чл. 225 ДОПК /л.170 и сл./, тъй като са изчерпани всички изпълнителни способи и се установява липса на активи.

Видно от приложените писмени обяснения от 21.09.2021г. /л.39 и сл.от делото/, дадени от Я. А. [населено място] е, че това лице е счетоводител на дружество Т. К. Е. от м.02.2020г. като единствено тя се е занимавала със счетоводството и е пропуснала да подаде декларация за регистрация по ЗДДС, както и е възможно да е пропуснала да подаде и други документи пред НАП и НОИ, за последиците от което поема отговорност да възстанови щетите.

По делото е представено споразумение от 10.09.2021г. /л.69 и сл./, според което Я. А. и Д. Х. се споразумяват за това, че Х. е дал на А. сумата от 5 417, 18лв. за погасяване на задължения на дружество Т. К. Е. в НАП, но А. не ги е платила в НАП. Със споразумението страните желаят да уредят извънсъдебно отношенията си, поради което се споразумяват, че А. признава, че дължи на Х. сумата от 5417, 18лв., платима по следния начин: 2700лв. до 10 дни от подписването на споразумението и остатъка от 2 717, 18лв. в срок до 11 месеца от подписване на споразумението, разсрочено на вноски от по 260лв. всеки месец – от м. 10.2021г. до 10.07.2022г. и остатъка от 117, 18 лв. до 10.08.2022г. Уговорена е предсрочна изискуемост при неплащане в срок, както и неустойка. Споразумението е нотариално заверено.

Свидетелката Я. А. е разпитана като свидетел. Същата заявява, че е водила счетоводството на всички фирми на Х. в периода 2020-2021г., а именно на фирми, както следва: „Каргостоп“, „Каргостоп груп“, „Хувър груп“, „Макс коин“, „Топ хай“, „Топ карго“. Твърди, че е нямала подписан договор с него и му е водила счетоводното обслужване „на устна уговорка“ /л.606/. Сочи, че няма подписано пълномощно от него и такова не и е било необходимо, тъй като е разполагала с електронен подпис и цялата информация е подавала в НАП с подписа; предходната счетоводителка не и е предавала документи и не е подписвала приемо-предавателен протокол с нея. Сочи, че когато поела счетоводното обслужване не е направила справка дали дружеството има задължения; не е получавала фактури; едва когато започнала да прави регистрацията по ДДС получила кочан с фактури и отчети от касови апарати от Д. Х.. Тя сочи, че във всяка от неговите фирми работили по 1-2 човека и във всички фирми имало проблем с осигуровките. Сочи, че имало период, в който Х. и давал пари за осигуровките, но тя не ги внасяла лично, а ги давала на трето лице да ги внася; по тази причина подписала споразумение, с което се задължила да му върне сумите. Твърди, че предала на следващия счетоводител фактурите и отчетите, но няма спомен да е подписвала протокол за това. Сочи още, че разбрала от Х., че трябва да се регистрира дружеството по ЗДДС и подаването на молба за регистрация било последното, което направила. Сочи, че преди Х. да и каже, че фирмата е достигнала оборота за регистрация, тя не е знаела. След като на свидетелката бяха предявени споразумението и писмените обяснения /л.71-72, 69-70/, тя сочи, че сама написала обясненията и това, което пише в тях е вярно, като му ги дала подписани само от нея, а В. К. е служителка на Х.. Свидетелката сочи, че написала обясненията поради психическия натиск от страна на Х., направила го с цел да се приключат бързо отношенията по между им. Тя сочи, че ГДД и отчетите за 2020-2021г. са подадени от нея по електронен път; подавала е декларация за липса на дейност, тъй като е нямала документи, от които да установи приходи и разходи.

В хода на ревизията е приобщен РА от 20.04.2022г. /л.213 и сл./ с предмет ДДС за периода от 22.07.2020г. до 31.07.2021г. и Корпоративен данък за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно с материалите по това ревизионно производство.

По делото са депозирани фактури /л. 278 – 290/, главна книга за периода от 1.01.2020 до 31.12.2020г. /л.313 и сл./, месечни отчети от касов апарат и аналитична оборотна ведомост.

С обжалвания Ревизионен акт № Р-16002123003705-091-001 от 01.02.2024г. е установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за дължими невнесени задължения на „ТОП КАРГО“ ЕООД, както следва: Корпоративен данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2021г. в размер на 26 330, 13 лв.-главница и 6 937,55лв.-лихва; Универсален пенсионен фонд за осигурители за периода от 01.02.2020г. до 31.10.2021г. в размер на 620, 46 лв. – главница и 193,90лв.-лихва; Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 1 март 2020г. до 31.10.2021г. в размер на 1 448,40лв.-главница и 599,99лв.-лихва; Вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода от 01.02.2020г. до 31.10.2021г. в размер на 1 034,23 лв.-главница и 321,65 лв.-лихва; ДОО за осигурители за периода от 01.02.2020г. до 31.10.2021г. в размер на 2 450,87лв.-главница и 765,41 лв.-лихва; ДДС за периода от 01.07.2020г. до 30.11.2021г. в размер на 40 508,80лв.-главница и 12 933,97лв.-лихва; глоби, санкции и НП за периода от 01.02.2020 до 30.04.2021г. в размер на 30 002, 21 лв.-главница и 0,00лв.-лихва.

С решение № 151/ 12.04.2024г. на директора на дирекция ОДОП- [област] /л.57 и сл./ е потвърден Ревизионния акт в частта за отговорност за корпоративния данък за периода от 01.01.2020 до 31.12.2020г. в размер на 14 838, 43 лв.-главница и 4 666,89лв.-лихва, както и в частта за отговорност за ДДС за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2021г. в размер на 37 707, 76лв.-главница и 12 226, 79лв.-лихва.Или общо в размер на 52 546, 19лв.-главници и 16 893,60 лв.-лихви.

С решението е отменен РА в частта за следните задължения: глоби, санкции и наказателни постановления за периода от 01.02.2020 до 30.04.2021г. в размер на 30 002, 21 лв. – главница и лихва 0,00лв.; универсален пенсионен фонд за осигурители за периода от 01.02.2020 до 31.10.2021г. в размер на 620, 46 лв. и лихва в размер на 193, 90 лв.; корпоративен данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. в размер на 68, 27 лв. - главница и 124,91 лв .- лихва; данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01 март 2020г. до 31.10.2021г. в размер на 1 448,40лв. и лихва в размер на 599, 99лв.; вноски за здравно осигуряване за периода от 01.02.2020г. до 31.10.2021г. в размер на 1 034, 23 лв. - главница и 321,65 лв.-лихва; ДОО – за осигурители за периода от 01.02.2020г. до 31.10.2021г. в размер на 2 450,87лв.- главница и 765, 41 лв.- лихва; ДДС за периода от 01.08.2021г. до 30.11.2021г. в размер на 2 801,04 лв.-главница и 707, 18 лв.- лихва.

Мотивите на приходния орган в решението се свеждат до това, че в периода от 26.04.2017г. до 30.11.2021г. Д. Х. е управител на дружеството и в това му качество е укривал факти и обстоятелства, които по силата на чл. 125 ЗДДС респ. чл. 92 ЗКПО е бил длъжен да обяви пред органите по приходите; налице е причинна връзка между недекларираните неточни факти и обстоятелства и несъбираемостта на задълженията, която се изразява в умишлено подаване на СД по ЗДДС и ГДД със занижени данъчни задължения; не са декларирани задължения на дружеството към бюджета системно и в значителни размери. Според приходния орган връзката по чл. 19 ДОПК между поведението на лицето и невъзможността да се съберат задълженията е доказана, тъй като от 22.12.2021г. Х. прекратява участието си като съдружник в Т. К. О. и дружеството се преобразува в ЕООД с едноличен собственик трето лице, което е с цел освобождаването му от отговорсност за действията му като управител; не е водено текущо счетоводство от ООД съобразно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти за времето, когато Х. е управител. Според приходния орган са извършвани продажби и е достигнат оборот за регистрация по ЗДДС, но Т. К. Е. не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не е начислило ДДС, както и не е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2020г. като по този начин реализираните приходи се явяват укрити. Приходният орган твърди, че Х. не е подал отчетни регистри и СД по ЗДДС за процесните периоди, не е декларирал действителните стойности на ДДС за внасяне; не е подал ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2020г. и не е декларирал действителните приходи от продажби на дружеството, както и не съдействал по време на ревизията; твърденията на лицето, че счетоводителката е виновна са неотносими и има образувано ДП № 146/ 23г. в ОП- [област]. Според мотивите в решението /л.61/ Т. К. Е. е било функциониращо дружество и за периодите, в които Х. е бил управител дружеството е осъществявало търговска дейност в обект, в който е имало регистрирано ФУ, от този обект са извършвани продажби и са генерирани обороти, които са укрити. Приходният орган е издал съобщение за доброволно изпълнение на 13.10.2021г. за данъчно-осигурителни задължения за периода от 2017 до 2021г.; издадено е Постановление за обезпечителни мерки на 20.10.2021г., с което е наложен запор на суми; издадена е справка за имуществено състояние , според която длъжникът не погасява задълженията си; дългът поради това, че е категоризиран като несъбираем, изпълнителното дело е прекратено на 4.11.2022г. Приходният орган е направил извод, че РА следва да се потвърди в частта за невнесени задължения на Т. К. Е. в размер на 37 707, 77лв. главница ДДС и лихва 12 226, 79 лв. и 14 838, 43 лв. главница за корпоративен данък и лихва 4 666,89лв., изчислени към датата на РА. По отношение на останалите задължения е приел, че тъй като на дружеството не е правена ревизия по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗОВ то няма установени задължения в тази връзка. Посочено е, че в частта за КД по ГДД за 2018г. и 2021г., ЗДДС за м. 08, 09, 10 и 11/ 2021г. и за ЗОВ и ДДФЛ по подадени декларации обр. 6 / 04/2017-10/2021г./ изискването за укрити факти се явява недоказано и РА в тази част следва да се отмени. Според приходния орган РА следва да се отмени и в частта за отговорността в размер на 30 002, 21 лв. от 2 бр. наказателни постановления /чл. 178 ЗДДС и чл. 180 от ЗДДС/, защото чл. 19 ДОПК не е предвидено да бъде вменявана отговорност за глоби, санкции и НП , а само за задължения за данъци или осигурителни вноски.

Решението е получено на 15.04.2024г. /л.56/, а жалбата е от 17.04.24г., като същата е подадена в законоустановения срок.

Правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу акт, подлежащ на контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Ревизионен акт № Р-16002123003705-091-001/ 01.02.2024г. /л.77 и сл./ е издаден от компетентни по степен, място и материя органи, а именно от органи по приходите –началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията /л. 4 и л.9/.Спазена е предписаната в чл. 120, ал. 1, пр. 1 ДОПК писмена форма с реквизитите по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 ДОПК. Фактическите констатации и правни изводи на РА са конкретизирани чрез тези по приложения към него РД /л.96 и сл./, съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК неразделна негова част. Направено е възражение по чл. 117, ал. 5 ДОПК от ревизираното лице, което е обсъдено в РА в съответствие с разпоредбата на чл. 120, ал. 2, изр. 2 ДОПК, но същото е оставено без уважение като неоснователно /л.77 гръб/. Заповедта за възлагане на ревизията от 23.06. 2023г./л.204/ има задължителното съдържание по чл.113, ал.1 ДОПК. Не е пропуснат преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. В хода на ревизията са изискани на основание чл. 37, ал. 2 и 3 ДОПК доказателства и са извършени проверки. Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП за ревизираните периоди. Тази доказателствена съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи по приходите процесуални действия. За резултатите от ревизията е съставен РД, като съдържанието на РД удовлетворява изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 1-10 ДОПК.

Относно приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.19 от ДОПК урежда особени случаи на лична имуществена отговорност на лица, които са задължени по реда на чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Систематическото място на разпоредбата – дял първи „общи правила“, глава четвърта, „задължени лица“ и логическото и граматическото тълкуване на нормите обуславя извод, че се касае за субсидиарна отговорност на трето лице по отношение на вземане, което има публичен характер. Всички факти, осъществяващи фактическия състав на чл.19 ал.1 от ДОПК следва да се установят по несъмнен начин още в хода на ревизията - чл.170, ал.1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК и в съдебното производство подлежат на главно и пълно доказване от органите по приходите. В РА и решението на директора на дирекция „ОДОП“ е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.19 ал.1 от ДОПК.

Фактическият състав на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК включва кумулативно следните елементи:1. лицето да има качеството на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3.невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски; 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Не се спори между страните, а и това се установява от писмените доказателства, че през периода от 01.01.2020г. до 30.07.2021г., за който период е ангажирана отговорността за КД и ДДС, задълженото лице „ТОП КАРГО“ ЕООД се е представлявало от Д. Х., който е бил управител. Дружеството е образувано като ООД през 2017г.; на 13.04.2018г. се преобразува в ЕООД с едноличен собственик на капитала Х.; на 11.10.2021г. отново става ООД със съдружници Х. и И.; на 22.12.2021г. Х. е изключен и дружеството е преобразувано отново в ЕООД с едноличен собственик на капитала И.. Или, от 2018г. до заличаването на Х. на 31.12.2021г. той е управител на Е. Т. К.. Според чл. 141 ТЗ задълженията на управителя са да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона; той отговаря имуществено за причинени на дружеството вреди /чл. 145 ТЗ/; управлява и представлява дружеството /чл.147 ТЗ/. Едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на ОС, тоест той решава въпросите за дейността на дружеството и това в случая е за периода от 01.01.2020г. до 31.07.2021г. Налице е първият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК.

Вторият елемент от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК изисква лицето, в качеството си на управител да „укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител…“. Укриването на факти и обстоятелства от правно значение предполага наличието на умисъл с оглед на посочената в нормата причинно-следствена връзка между това деяние и невъзможността да се съберат публични вземания като последица от него. В тази хипотеза са мислими две проявни форми - бездействие (липса на дължимо поведение към приходната администрация за посочване на настъпили факти и обстоятелства) или действие (активно поведение на субекта, с което настъпили факти и обстоятелства се прикриват от компетентната администрация).

В конкретния случай по делото се установява, че са подадени СД по ЗДДС и ГД по чл. 92 ЗКПО за посочените по – горе периоди, в които са декларирани данни, различни от установените с РА от 20.04.2022г. /л.213 и сл./. Този РА е с предмет ДДС за периода от 22.07.2020г. до 31.07.2021г. и Корпоративен данък за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. Според РД от 28.02.2022г. /л.229 и сл./, неразделна част от посочения РА, за периода 01.01.2020-31.12.2020г. дружеството не е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО. Определена е данъчната основа за облагане с КД за 2020г. като разлика между приходите и разходите; приходите са 157 426, 50лв. с ДДС, а разходите са размер 9 042, 15лв.; определената основа за облагане с КД по чл. 122 ДОПК е 148 384, 35лв.; полагащият се КД е в размер на 14 838, 43лв., ведно с лихва от 1376, 79лв. По отношение на ДДС, е определена данъчната основа и дължимия ДДС за периода то 22.07.2020-31.07.2021г. Установено е, че през месец юни 2020г. дружеството надхвърля оборот от 50 х.лв. и до 07.07.2020г. е трябвало да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС; дружеството е регистрирано от органите по приходите на 19.07.2021г. и на основание чл. 102 ал.3 ДДС за всички облагаеми доставки за периода от 22.02.2020 до 31.07.2021г. се дължи ДДС. Установено е, че данъчната основа е 206 138, 84лв., а дължимия ДДС е 41 227, 77лв. /л. 237 гръб/. Или, с извършената ревизия /РА от 20.04.2022г./ е установено, че за 2020 г. и за 2021 г. е укрит приход, респ. не са декларирани дължими косвени и преки данъци по ЗДДС и ЗКПО.

В ГДД по чл. 92 ЗКПО дружеството декларира дейност за 2017, 2018, 2019 и 2021г. – търговия с текстил и галантерийни стоки; за 2019г. е подадена декларация за неактивност; за 2020г.не са декларирани данни по ГФО и ГДД по чл. 92 ЗКПО. Установено е по делото, а и това не е спорно, че финансовия резултат за 2017г. е печалба от 2 х.лв., за 2018г. е печалба от 5 х.лв. и за 2021г. е печалба от 114 х.лв. Ревизионното производство по РА от 20.04.22г. е присъединено към настоящото, като от всички доказателства се установява, че са реализирани приходи за 2020г. в размер на 157 426, 50лв. и за периода от януари 2021г. до октомври 2021г. в размер на 204 884, 01лв. Не са декларирани приходи с ГДД по чл. 92 ЗКПО, както и със СД по ЗДДС. Приходите не са декларирани в ГДД по чл. 92 ЗКПО и за извършените продажби не е начислен данък по ЗКПО и по ЗДДС.

Установява се, че задълженията за данъци по посочените два закона са за 2020г. и за 2021г, когато управител е бил Х.. Налице е недеклариране на реализирани приходи и лицето е укрило факти и обстоятелства, които е трябвало да се декларират по чл. 125 ЗДДС, съответно по чл. 92 ЗКПО. Подаването на декларации е с цел данъчно облагане и формиране на данъчен резултат, като невярното вписване води до невярно определен данък и несъответствието между действително реализираните приходи и отразените в декларацията се определя като укриване. В случая е налице укриване на факти и обстоятелства по чл. 125 ал.1 ЗДДС съответно по чл. 92 ЗКПО, които управителят е бил длъжен да обяви пред органите по приходите. Декларирани са неточни факти и обстоятелства чрез подаване на СД по ЗДДС и ГДД със занижени данъчни задължения.

Налице е причинно – следствена връзка, тъй като на 22.12.2021г. Х. прекратява участието си в дружеството и дружеството от ООД се преобразува в ЕООД с едноличен собственик трето лице, тоест реално управителят се освобождава от отговорност. По делото няма данни да е водено текущо счетоводство в съответствие с изискванията на ЗСч за периода, за който Х. е бил управител. Чрез недеклариране на реализирани приходи е намалено имуществото на дружеството и това е причина задълженията да не са платени. Нормата на чл. 19 ал.1 ДОПК изисква не само да не се декларират факти, но и волево действие, тоест укриването да е умишлено. Подаването на декларация и същността на декларирането се състои в това да се посочат цитираните в образците факти и обстоятелства, свързани с данъчното облагане. Несъответствието между действителните и декларираните факти е укриване. В случая реализираните приходи се явяват укрити. Това е така, тъй като с РА от месец април 2022г. са установени задължения за ДДС от 37 707, 76лв. главница и 4 400, 14 лихви /22.07.2020г.-31.07.2021г./, както и КД за 2020г. от 14 838, 43лв. главница и лихва 1587, лв.Установено е, че дружеството е достигнало оборота за регистрация по ЗДДС, не е подало заявление и не е начислило ДДС, както и не е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2020г. С това е налице укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да декларира.

От писмените обяснения на Х. става ясно, че той не знае кое лице подава данните и информацията към НАП, както и че при него няма документи на дружеството. Твърди също, че счетоводителката Я. А. не е внесла дадената и от него сума в размер на 5 417, 18 лв. На л. 541 от делото, том трети, е депозирано пълномощно от Х. в полза на Я. А. от 10.06.2021г., с което тя е упълномощена от него като управител на Т. К. Е. да го представлява пред НАП, НОИ и техните подразделения на територията на страната, като има право от негово име да подава, подписва и получава документи, да прави справки и получава информация. Св.А. е заверявала справките от 20.11.2021г. /л.545 и сл./ и аналитичните регистри за периода от 22.07.2020г. – 31.12.2020г. /л. 552 и сл./, както и аналитичните регистри за периода от 01.01.2021г. – 18.07.2021г. /л.567 и сл./, както и главната книга от 01.01.2021 до 18.07.2021г, и от 22.07.2020 до 31.12.2020г. /л.586/ и оборотните ведомости /л.584 и сл./. Три месеца след подписване на пълномощното, на 10.09.2021г. между Х. и А. е подписано споразумение /л.69/, с което А. се задължава да плати на Х. сумата от 5 417, 18лв., която тя е получила от него за погасяване на задължения на дружество Т. К. Е. към НАП. Няколко дни след подписване на споразумението, а именно на 21.09.2021г. /л.74/ тя дава писмени обяснения, като потвърждава верността на написаното в съдебно заседание. В обясненията се сочи, че от м.02.2020г. тя е счетоводител и само тя се е занимавала с цялата счетоводна дейност; не е подала ДДС декларации като може поради разсеяност и ангажираност да е пропуснала да заяви и други факти и обстоятелства.

По отношение пълномощното, което е нотариално заверено, съдът съобрази следното: Този документът в едната си част е официален, а в друга - частен. Частен е относно самото изявление на упълномощителя Х. и официален - в частта, обективираща удостоверението на нотариуса, че лицето се е явило пред него и е положило подписа си.Според чл.144 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Това е т.нар. “формална доказателствена сила” на подписания частен документ. В случая подписът на свидетелката А. не е оспорен, поради което това пълномощно има формална доказателствена сила. По отношение на материалната доказателствена сила, законът сочи, че частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила /т.е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление/, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти - тогава има доказателствена сила срещу него. Видно от пълномощното на л. 541 от делото е, че с него Х. упълномощава А. да го представлява пред ТД НАП, като може да подава, подписва и получава документи, както и да прави справки. Тези действия са в полза на упълномощителя и остават за негова сметка Поради това, че пълномощното не удостоверява неизгодни за издателя Х. факти, то този документ не се ползва с материална доказателствена сила. Затова на осн.чл. 144 АПК пълномощното е само доказателство, че изявлението е направено от лицето, посочено като негов автор. На свой ред, пълномощното е от 10.06.2021г., а ревизирания период е от по-рано. На следващо място, при пълномощните резултатът от действията на представителя настъпва директно в правната сфера на представлявания. Тоест, пълномощното би засегнало правната сфера на Х. едва след 10.06.2021г., а задълженията по КД и ДДС са за 2020г. и до края на м.юли 2021г. Според показанията на св. А. тя е получила документите от Х. едва през 2021г., когато и става ясно, че трябва да се подават документи за регистрация по ЗДДС. Лицето, отговорно за цялостното ръководство, дейност и финансово състояние на дружеството обаче е управителят; той е отговорен за изпълнение на задълженията към приходната администрация. Дали свидетелката има вина, то това би било предмет на производство пред прокуратурата / от писмото на РП [област] на л.589 става ясно, че срещу нея няма неприключили наказателни производства/ или предмет на гражданско-правен спор, но нейното поведение е извън предмета на доказване по настоящото дело. Нейното поведение като счетоводител, е ирелевантно за процесната отговорност, която според ТЗ е за управителя. Дружеството е било функциониращо за периодите, в които Х. е бил управител, реализирало е търговски сделки, имало е регистрирано фискално устройство, от което са генерирани приходи, които са укрити. На свой ред, установените по делото задължения надхвърлят многократно сумата, която свидетелката е получила от управителя и с която се е задължила по споразумението, поради което отговорността на Х. не може да бъде санирана от нейно поведение.

По делото се установява, че са издадени следните документи във връзка със събиране на задълженията: съобщение за доброволно изпълнение от 13.10.2021г. за данъчно-осигурителни задължения за периода 2017-2021г. /л.162/; постановление за обезпечителни мерки от 20.102021г. /л.166/; справка за проучване на имущественото състояние от 12.09.2022г. /л. 166-169/. От последната става ясно, че са изчерпани всички изпълнителни способи и вземането е несъбираемо. Размерът на несъбираемият дълг е 112 126,47лв. към датата 12.09.2022г. Установена е липса на активи, в който смисъл е разпореждането за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 225 ДОПК /л.170/; има наложен запор, като по сметката липсват авоари.

Предвид всичко гореизложено съдът счита, че изводите в РА, потвърден в частта за КД и ДДС са основани на доказателствата и същите са правилни и законосъобразни. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане от ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт /л.601/, и предвид доказателства за реализирането им, ще следва жалбоподателят да заплати на ответника разноски. Съобразно чл. 161 ал.1 ДОПК вр.чл.8 ал.1, вр.чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ, разноските са в размер на 6 205, 18лв.

Водим от горното, Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Г. Х., [ЕГН], [населено място] срещу Ревизионен акт № Р-16002123003705-091-001 от 01.02.2024г., в частта, с която е потвърден с Решение №151/ 12.04.2024г. относно отговорността по чл. 19 ДОПК за задължения по ЗДДС в размер на 37 707,77лв. главница и 12 226,79лв лихва, и за задължения за Корпоративен данък в размер на 14 838,43лв. главница и 4 666,89лв. лихва.

ОСЪЖДА на Д. Г. Х., [ЕГН], [населено място] да заплати на Национална агенция за приходите – [населено място] разноски за юрисконсулт в размер на 6 205, 18лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.