Решение по дело №4068/2018 на Софийски градски съд

                                                 РЕШЕНИЕ

                               11.12.2018 г.,гр.София          

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,ГО,ІV А въззивен състав в публично заседание на дванадесеТ.ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                    

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                    мл.с.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

При секретаря Антоанета Луканова с участието на прокурора……с докладчик съдия ТАШЕВА  сложи на разглеждане въззивно гр.д.4068 по описа за две хиляди и осемнадесета година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                  С решение от 06.07.2017 по гр. д. № 3718//2012 г. по описа на СРС,30 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.Б.А.К.” ЕАД, ЕИК - *******с адрес: *** - 54 срещу В.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** - чрез адв. В.К.искове с правно основание: иск с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В.Б.М., ЕГН ********** има следните задължения към „Т.Б.А.К.” ЕАД, възникнали от сключен между страните договор за потребителски К. №********** от 19.04.2008г.:

- 328, 89 лв. - представляваща стойността на неизплатените част от месечни вноски, заедно със законна лихва върху сумата от 28.07.20Юг. до окончателното й заплащане и

- 66,01 лв. - представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една от единадесетте незаплатени вноски по договора за периода 15.06.2008г. - 09.07.201 Ог.

ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** - чрез адв. В.К.да заплаТ.на „Ти Б.А.К.” ЕАД, ЕИК - *******с адрес: *** - 54 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 335 лв. и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 200лв.

      В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника  като се твърди,че същото е незаконосъобразно и необосновано.Твърди,че съдът не е обсъдил възраженията на страните и не е съобразил със събраните по делото доказателства.Съдът приел за установено,че е налице договор за заем.Следва да са налице двата елемента –реално предаване на парите и съгласие за връщане.По делото нямало доказателства, установяващи дадено съгласие за връщане на парите.Неправилно била присъдена и мораторна лихва.Моли да се отмени решението и да се отхвърлят исковете.Претендира разноски .

               Въззиваемият  „Т.Б.А.К.“ ЕАД не е подал отговор.

               Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: 

             Фактическите и правни изводи на СРС са правилни и законосъобразни ,поради което съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

              За пълнота следва да се отбележи следното:

                 Анализът на събраните доказателства по делото , на изложените от страните доводи и възражения, е обосновал правилните изводи на съда за основателност на предявения установителен иск.

                На 19.04.2008 г.страните са сключили договор за потребителски кредит ,съгласно който кредиторът се задължил да предостави на потребителя сумата 299.99 лв.кредит,а потребителя се задължил да върне сумата на 12 вноски  с посочен падеж.

                От ССЕ се установява,че в деня на сключване на договора  ищецът е изпълнил задължението си като е превел сумата по банковата сметка на трето лице,-продавач ,равно на уговорения размер на кредита.Съгласието за връщане на кредита е отразено в самия договор като е посочена и банкова сметка *** ,както и в разпоредбите на Общите условия ,неразделна част от договора за кредит,за запознаването, с които кредитополучателят е декларирал.Налице са и двата елемента на договора за заем-предаване на сумата и съгласие за връщане й.

           В договора е уговорен падеж на всяка една вноска,поради което кредиторът не е длъжен да уведомява длъжника за съществуване на задължението му.Затова искът за обезщетение за забавено плащане правилно е приет за основателен.

              Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            При този изход разноските по делото остават така ,както са присъдени.

     

            Воден от горното, съдът

          

                                                  Р        Е        Ш       И:

     

             ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.07.2017 по гр. д. № 3718//2012 г. по описа на СРС,30 състав   

             РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

               

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                           

    

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                                                  

                                    

 

                                                                                                      2.