Решение по дело №85/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№ 260021      28.01.2021г., гр. Пазарджик

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                       

             Председател: Минка Трънджиева

                     Членове: Венцислав Маратилов

                                      Димитър Бозаджиев

 

като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №85 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:    

 

         Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.№2849/24.11.2020г. подадена от ТП ДЛС „Ч.“, чрез Директора- инж.Я.А.Д., против Постановление от 04.11.2020г., с което е прекратено изпълнителното производство по изп.дело №20165210400080 по описа на ДСИ при РС- Велинград, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

         Твърди се в същата, че ТП ДЛС и „Б.Р.“ ЕООД имат множество водени търговски, граждански и изпълнителни дела.

Визира се, че по изп.дело №20165210100080, последните приети действия от страна на жалбоподателят по изпълнителното дело са на 11.10.2017г. с подадена молба с вх.№2641/11.10.2017г., с която е уведомен ДСИ, че вече са предприети действия за пълно проучване на длъжника във връзка с друго изпълнително дело и ще се предприемат действия и по двете изпълнителни дела, след като се получи информацията от проучването.

Твърди се, че ТП ДЛС „Ч.“ е решило да изчака окончателното приключване на всички търговски и граждански дела, които води с фирма „Б.Р.“, след което да предприеме действия по завеждане на изпълнителни дела или да направи прихващане на дълг, ако районния съд осъди жалбоподателя да заплати дадена сума на фирмата.

Сочи се, че такова прихващане е било направено, във връзка с Решение №48/24.04.2017г.по търг.дело №49/2015г. по описа на ОС- Пазарджик, по което решение е осъден ТП ДЛС „Ч.“, да заплати разноски на „Б.Р.“ ЕООД

Твърди се, че след приключване на т.д.№49/15г. по описа на ОС- Пазарджик е било образувано изп.дело №321/2020г. срещу длъжник „Б.Р.“ ЕООД.

Визира се, че по молба, с вх.№2170/23.09.2020г., изп.дело №506/2017г. и изп.дело №507/2017г. водени от ДСИ към РС- Велинград е поискано същите да бъдат прехвърлени към ЧСИ Даскалов.

Прието е, че с оглед по- малката сума, която се дължи по изп.д.№20165210100080 е било решено то да остане при ДСИ.

Сочи се, че тъй като стопанството вече е платило такси за пълно проучване на „Б.Р.“ ЕООД по изп.дело №321/2020г. на ЧСИ Даскалов не е имало смисъл да се плаща още веднъж за същото действие, но по друго изпълнително дело.

Счита се, че след направата на пълно проучване на длъжника и в зависимост от информацията която е щяла да бъде получена, стопанството е възнамерявало да предприеме действия по всички изпълнителни дела срещу „Б.Р.“ ЕООД, включително и изпълнително дело №20165210100080.

Визира се, че дори и да не са предприети действия специално по изпълнително дело №20165210100080, ТП ДЛС „Ч.“, активно се опитва да си вземе дължимите суми от „Б.Р.“ ЕООД по всички изпълнителни дела.

Твърди се, че стопанството е силно заинтересовано от заплащането на дължимите суми от „Б.Р.“ ЕООД, прекратяването на горепосоченото изпълнително дело допълнително ще затрудни първото и ще наложи допълнителни разходи за повторно образуване на изпълнително производство.

Искането е да се отмени обжалваното постановление на ДСИ и да се възобнови изпълнително дело №20165210100080.

Възражения от длъжника по делото „Б.Р.“ ЕООД не са постъпили.

         Постъпили са мотиви от ДСИ при РС- Велинград- К.К.- Г..

В същите се моли да бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна. В тази насока се излагат съображения.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата и в мотивите на ДСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производството е образувано по молба с вх.№3378/28.12.2016г. на Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Ч.“- приложен към нея Изпълнителен лист №394/09.05.2016г. Със същата е направено искане за пълно проучване на имущественото състояние на длъжника.

Видно от Разпореждане от 29.12.2016г., ДСИ, на основание чл.426 от ГПК е образувал изпълнително дело №20165210400080 по описа на СИС при РС- Велинград със страни: взискател ТП Държавно ловно стопанство „Ч.“ и длъжник „Б.Р.“ ЕООД.

Разпоредено е да се изпрати ПДИ до длъжника, както и да се извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника.

Видно от Молба на ТП ДЛС „Ч.“ към ЮЦДП- Смолян от 18.03.2018г. е поискано от ДСИ да се предприемат изпълнителни мерки за налагане на запор върху банкови сметки на „Б.Р.“ ЕООД.

Такива са наложени с Разпореждане от 16.03.2018г. по банковите сметки цитирани в посочената по- горе молба.

Покана за доброволно изпълнение на „Б.Р.“ ЕООД е връчена надлежно на 18.04.2018г.

От Разпореждане от 15.05.2018г. се установява, че е разпоредено да се уведоми длъжника, че на основание чл.458 от ГПК и с разпореждане на ДСИ от 31.01.2017г. е присъединена Държавата, чрез ТД на НАП Пазарджик, като взискател.

Видно от обжалваното Постановление от 04.11.2020г. на ДСИ- М.С. се установява, че последната е прекратила изпълнителното производство по изпълнително дело №20165210400080 по описа на ДСИ при РС- Велинград, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в изпълнителния процес против подлежащо на обжалване изпълнително действие  на съдебния изпълнител и в предвидения едноседмичен срок от уведомяването на страната. По съществото си същата е неоснователна.

За да постанови обжалвания акт, съдебния изпълнител е приел, че не е поискано извършването на изпълнителни действия.

Тези му изводи следва да бъдат споделени изцяло, като правилни и законосъобразни, като основанието за това се извежда от следното:

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В тази хипотеза- при прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция, прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи съществуването на съответните правно релевантни факти. Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на правно релевантните факти.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г., т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. При прекъсване новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че установеното от съдебния изпълнител основание за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е налице- в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Видно от книжата по приложеното от ДСИ копие на изпълнително дело се установява, че последното изпълнително действие на взискателя е подаването му на молба за налагане на запори от 15.03.2018г., която е уважена с разпореждане на съдия изпълнителя от 16.03.2018г. От първата посочена по- горе дата до постановяване на обжалваното постановление за прекратяване от 04.11.2020г. няма последващи искания за извършване на конкретни изпълнителни действия. В тази връзка следва да се отбележи, че и в самата жалба, взискателят не отрича, че е бездействал, като възраженията му са в насока, че се опитва да си вземе дължимите суми от длъжника по всички останали изпълнителни дела. Такъв довод определено не може да бъде приет за основателен, че са извършвани изпълнителни действия от взискателя по настоящото процесно изпълнително дело. Ето защо и представените му с жалбата писмени доказателства за действия по други изпълнителни дела не може да бъда взети предвид, като относими към настоящия казус.

При тези данни, обжалваното постановление за прекратяване изпълнителното производство по изпълнително дело №20165210100080 по отношение на длъжника „Б.Р.“ ЕООД, на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а подадената жалба, като неоснователна се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.437, ал.1- 4 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

                                Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 04.11.2020г. на ДСИ при СИС- Велинград, с което е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело №20165210400080 по описа на ДСИ при РС- Велинград, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

 Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4 от ГПК.                                  

                                                    

 

  Председател:                      Членове:1.                        2.