№ 6028
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20211110155346 по
описа за 2021 година
Ищците Л. В. С., М. В. С. и В. В. С. твърдят, че с ответника Д. И. М. са
съсобственици по силата на наследствено приемство от Д. С. К., починала на
10.09.2005 г., и на влязло в сила решение по чл. 30 ЗН по иск, заведен от В. С. /баща на
ищците/, на следния имот, а именно: апартамент с адрес: гр. София,
........................................................., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения
с площ 88,01 кв.м., заедно с избено помещение № 5, както и 6,472 процента ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващ обект
с идентификатор № 000000000000000000000 по КК и КР на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, предназначение –
жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, при съседи: на същия етаж- обект с
идентификатор № ********************, под обекта - обект с идентификатор №
********************, над обекта - обект с идентификатор №
*********************.
Ищците твърдят, че тяхната баба Д. С. К., починала на 10.09.2005 г., е завещала
½ ид.ч. от апартамента на съпруга си ............................... Киров, който по този начин е
станал след смъртта на последната едноличен собственик на имота и го е продал на
дъщеря си Р. Л. С. /първоначална ответница, починала в хода на процеса/, разведена.
Единствен наследник на Р. Л. С. е ответницата Д. И. М.. Братът на Р. Л. С. – В., който е
баща на ищците, приживе е завел иск по чл. 30 ЗН срещу баща си ...............................
Киров и с влязло в сила решение по гр.д. № 36620/2009 г. по описа на СРС, 57 състав
му е възстановена ¼ ид.ч. от наследството на Д. С. К.. Ищците твърдят да са
собственици всеки от тях на по 1/24 ид. ч. от имота, а ответницата – на останалите 7/8
ид.ч. от имота.
В исковата молба се съдържа искане по чл. 344, ал. 2 ГПК. Ищците молят
ответницата да бъде осъдена да заплаща на всеки един от тях по 25 лева на месец,
понеже ги лишава от ползването на вещта. Искането е оттеглено в първо с.з.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. И. М. не е подал отговор.
С молба – становище, депозирана в първото с.з. /л. 59/, ответникът сочи, че
процесният недвижим имот е бил придобит приживе от първоначалния ответник Р. Л.
С. по придобивна давност; единствен наследник на Р. Л. С., починала в хода на процеса
и преди връчване на исковата молба за отговор, е дъщеря й - Д. И. М., конституирана
с определение от 03.02.2022 г. Сочи се в становището, че Р. Л. С. е владяла имота
непрекъснато, явно и необезпокоявано в периода от 17.09.2008 г. /когато баща й
........................ й е прехвърлил по договор за покупко-продажба правото на осбственост
връху целия имот/ до 27.11.2021 г. /дата на смъртта на Р. Л. С./. Излага в становището,
че нито дядо й ........................- ответник по иска по чл. 30 ЗН, нито В. С. – нейн вуйчо,
нито наследниците на В. С. - ищците, са я уведомили или са уведомили Р. за воденото
пр-во за възстановяване на запазена част; всеки те не са заявили каквито и да било
претенции относно правото на собственост върху ¼ ид.ч. от имота. Излага, че В. С. –
баща на ищците, е бил отстранен от процесния имот по силата на ЗЗДН със заповед за
незабавна защита от 05.08.2011 г.
Относно искането за привременни мерки сочи, че никога не е била канена от
ищците по см. на ЗС да им предостави възможност да използват имота.
Ищците в първо с.з. чрез адвоката си сочат, че впоследствие В. С. се е върнал да
живее в процесния делбен имот. Оспорват Р. Л. С. или ответницата да са
манифестирали промяна в намерението си, като от държатели на 1/8 ид.ч. от имота да
са формирали и изразили намерение да държат 1/8 ид.ч. от имота като своя.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна
страна.
Предявен е иск за делба във фазата на допускането й относно апартамент с
адрес: апартамент с адрес: гр. София, ........................................................., състоящ се от
три стаи, кухня и сервизни помещения с площ 88,01 кв.м., заедно с избено помещение
№ 5, както и 6,472 процента ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
Съобразно представените по делото скици делбеният имот представлява
апартамент с адрес: обект с идентификатор № 000000000000000000000 по КК и КР на
гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК,
предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, при съседи: на
същия етаж- обект с идентификатор № ********************, под обекта - обект с
идентификатор № ********************, над обекта - обект с идентификатор №
*********************.
Видно от удостоверение за наследници от 13.08.2020 г. и от 17.09.2021 г. Д. С.
К., починала през 2005 г., и ............................... са били съпрузи, като бракът им е
заварен към приемането на СК от 1985 г. Страните не спорят, че .......................а и
............................... са придобили през 1994 г. процесния делбен имот в режим на СИО.
С валидно саморъчно универсално завещание от 04.09.2002 г. Д. С. К. е
завещала на съпруга си ............................... ½ ид.ч. от процесния делбен имот, придобит
в режим на СИО –„собствена ид. част“ от същия съгласно посоченото в завещанието.
Това е тази ид.част от имота, която би подлежала на наследяване след отпадането на
СИО между наследниците на Д.К. по закон. Наследници по закон на Д.К. са преживял
съпруг ............................... и две деца - Р. Л. С. и В. Л. С.. Страните по делото са първи
братовчеди - ищците са деца на В. Л. С., а ответницата е дете на Р. Л. С.. Д.К. почива
2
през 2005 г. и по силата на завещанието и прекратяването на СИО преживелият съпруг
............................... е станал едноличен собственик на имота, предмет на делба.
С нот. акт № 53, том трети, рег. № 10536, дело № 403/2008 г. от 17.09.2008 г.
........................ е прехвърлил по договор за покупко- продажба на дъщеря си Р. С.
правото на собственост върху целия имот; запазил си е право на ползване пожизено
върху една стая от него.
В. Л. С. е завел през 2009 г. иск по чл. 29 и сл. ЗН срещу баща си
............................... за възстановяване на запазената му част от ¼ от наследството на
.......................а. Искът е уважен. По този начин след влизане в сила на решение № II –
56-46/29.06.2010 г. по гр.д. № 36620/2009 г. в полза на бащата на ищците В. С. на осн.
чл. 30 ЗН е възстановена запазената му част от ¼ от наследството на Д. С. К., като е
намалено с ¼ ид.ч. саморъчно универсално завещание на Д. С. К. в полза на съпруга й
......................... Със завещанието от 04.09.2002 г. Д. С. К. завещава в полза на съпруга й
........................ ½ ид.ч. от процесния делбен имот, придобит в режим на СИО –
„собствена ид. част“.
Следователно с решението е възстановена в полза на бащата на ищците В. С.
запазена част в размер на 1/8 ид.ч. от имота /=1/4 от 1/2/.
След смъртта на наследодателя Д. С. К. след прекратяването на СИО
преживелият съпруг ........................ е станал собственик на това основание на ½ ид.ч. от
имота. Също така той е станал собственик на още 3/8 ид.ч. от имота на основание
наследство по завещание от Д. С. К.. ........................ е станал по този начин собственик
на общо на 7/8 ид.ч. от имота.
С нот. акт № 53, том трети, рег. № 10536, дело № 403/2008 г. от 17.09.2008 г.
........................ е прехвърлил притежаваните от него 7/8 ид.ч. от имота на дъщеря си Р.
С.. Видно от служебно изготвена от съда справка към 17.09.2008 г. Р. С. е била
разведена. ........................ с акта е учредил и си е запазил пожизнено вещно право на
ползване върху една стая от жилището. След смъртта на Р. С. на 27.11.2021 г. тези 7/8
ид.ч. от имота са придобити по наследство от ответницата. Ответницата е единствен
наследник /дъщеря/ на Р. С. видно от удостоверение за наследници от 05.01.2022 г.
Относно останалите 1/8 ид.ч. от имота договорът за покупко- продажба от
17.09.2008 г. не е породил вещно - транслативен ефект, понеже по силата на решение
№ II – 56-46/29.06.2010 г. по гр.д. № 36620/2009 г. в полза на бащата на ищците В. С.
на осн. чл. 30 ЗН е възстановена запазената му част от наследството на Д.К.. По този
начин В. С. е станал собственик по наследство и след възстановяване на запазена част
на 1/8 ид.ч. от имота. С успешното провеждане на иска за възстановяване на запазена
част от наследството настъпва промяна в отношенията между наследниците.
Облагодетелстваният от завещанието губи правата си над частта, с която е накърнена
запазената част на ищеца считано от откриване на наследството. В случая
накърняването на запазената част е сторено с универсално завещание, а не със завет
или дарение. По този начин през 2008 г. ........................ се е разпоредил с 1/8 ид.ч. от
имота, на която не е бил собственик.
1/8 ид.ч. от имота са собственост на осн. наследяване на В. С.. Той е починал на
04.11.2019 г. и негови наследници са ищците – негови деца. Всеки един от ищците е
собственик на една трета от 1/8 или 1/24 ид.ч от имота.
Ответницата Д. М. се позовава на придобивна давност, като твърди, че майка й
Р. Л. С. е своила 1/8 и.д. от имота, възстановена с решение № II – 56-46/29.06.2010 г. по
гр.д. № 36620/2009 г., влязло в сила, в полза на В. С. – брат на Р. Л. С. и вуйчо на
3
ответницата.
Съгласно чл. 342 ГПК възражение за придобивна давност в пр-вото за делба
може да се направи не само с отговора, но и в първото с.з., както е сторено в случая.
Ответницата твърди, че майка й Р. Л. С. /първоначален ответник, починала в
хода на процеса/ е владяла имота, вкл. и възстановените 1/8 ид.ч. от него,
непрекъснато, явно, спокойно и необезпокоявано в периода от 17.09.2008 г. - когато
баща й ........................ й е прехвърлил по договор за покупко-продажба правото на
осбственост връху целия имот, до 27.11.2021 г. - дата на смъртта на Р. Л. С.. Излага в
становището, че нито дядо й ........................ - ответник по иска по чл. 30 ЗН, нито В. С.
– нейн вуйчо, нито наследниците на В. С. - ищците, са я уведомили или са уведомили
Р. за воденото пр-во за възстановяване на запазена част; те не са заявили каквито и да
било претенции относно правото на собственост върху 1/8 ид.ч. от имота. Излага, че В.
С. – баща на ищците, е бил отстранен от процесния имот по силата на ЗЗДН със
заповед за незабавна защита от 05.08.2011 г.
Ищците в първо с.з. чрез адвоката си сочат, че впоследствие В. С. се е върнал да
живее в процесния делбен имот. Оспорват Р. Л. С. или ответницата да са
манифестирали промяна в намерението си, като от държатели на 1/8 ид.ч. от имота да
са формирали и изразили намерение да държат 1/8 ид.ч. от имота като своя.
Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. В тежест на лицето, което се
позовава на давност, е да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху вещта
постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно, като е държал вещта като своя.
Според чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Законодателят е установил оборимата презумпция в
полза на владелеца. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на субективния признак на владението - намерението да се
държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак
на владението.
С ТР № 1/2012 г. гр.София, 6 август 2012 г. Върховният касационен съд на
Република България обаче са внесени разяснения относно прилагането на тази
презумпция, понеже прилагането й за някои случаи противоречи на нейната същност и
би довело до презюмиране на нещо, което обикновено не се наблюдава. Прието е в ТР,
че владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен –
упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да
се държи вещта като своя /animus domini/. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за
своене като психично състояние. Независимо от вида на правопораждащия факт
/правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е
налице съвладение като правомощие, т.е упражняването на фактическата власт
отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите
идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част
от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или
държател в зависимост от намерението си. Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията
между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието,
на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение и
следователно е житейски по-логично съсобственикът да е само държател относно
чуждите ид. части. Развито е в ТР, че случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание,
4
изключващо владението на останалите, то намерението му за своене се предполага.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва
съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Изрично е посочено в ТР, че при
основание за упражняване на фактическата власт наследяване /като общо
правоприемство/ то презумпцията е оборена. Съсобственикът, който се позовава на
давност, следва да докаже главно и пълно, че е държал вещта /ид. части от нея,
собственост на другите наследници/ като своя. Това е така, понеже владението е част
от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от
наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот.
Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее
своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. В
тези случаи за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че
с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Това са действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за
другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира
пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене.
В общия случай съсобственикът, който се позовава на давност, следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че е упражнявал фактическата власт върху
вещта постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно, поне 10 години, като е държал
вещта като своя / презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена/.
В случая обаче основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт, показва съвладение. Това е така, понеже първоначално делбеният имот е бил
притежаван в режим на СИО от Д. С. К. и ........................; след смъртта на Д. С. К. по
силата на наследствено приемство – наследяване по завещание, както и прекратяване
на СИО, имотът е станал еднолична собственост на ........................; ........................ е
продал имота на едно от децата си, т.е. на практика се е разпоредил с наследството
подобно на продажба на наследство; проведен е успешно иск за възстановяване на
запазената част от другото дете на ........................ срещу него. По този начин в случая
съсобствеността е възникнала на осн. наследство след смъртта на Д. С. К. и
разпореждане с наследство.
Събрани са писмени доказателства и са разпитани свидетели.
Видно от решение от 09.12.2010 г. по гр.д. № 18 910/2010 г. по описа на СРС е
отхвърлен осъдителен иск, предявен от ........................ и Р. С. за осъждане на В. С. да
заплаща наем за използваната от него в периода 2008 г. – 2010 г. стая от жилището.
Мотивите на съда са, че не се установява да е налице сключен договор за наем, а В. С. е
съсобственик на имота и го използва на това основание.
Приобщени са и множество документи по три дела, заведени от ........................
против В. С. с твърдения за прояви на домашно насилие, упражнено от В. С. спрямо
........................ на следните дати: 10.07.2009 г., 07.01.2011 г., 14.01.2011 г. и 18.07.2011
5
г. Във всички молба по ЗЗДН молителят ........................ сочи, че обитава процесния
делбен имот със сина си - В. С., както и с Р. С.. Първо е образувано гр.д. № 7309/2009
г. По него с решение от 30.09.2009 г. молбата на ........................ е отхвърлена като
неоснователна. Второто образувано гр.д. е №575/2011 г. по описа на СРС и с решение
21.02.2011 г. молбата на ........................ е уважена частично, като е издадена заповед
за защита, като В. С. е задължен да се въздържа от прояви на домашно насилие срещу
баща си, както и да посещава програми за поведенческо повлияване. Третото
образувано по ред гр.д. е № 10 828/2011 г. по описа на СРС. По него първоначално е
постановена заповед за незабавна защита от 05.08.2011 г., с която В. С. е отстранен от
процесното жилище, но впоследствие с определение № 55/21.10.2011 г. пр-вото е
прекратено като недопустимо, като това определение е потвърдено от горната
инстанция.
Следователно заповед за незабавна защита от 05.08.2011 г. е действала два
месеца. Също така, следва да се посочи изрично, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН -
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен
от съда, е временна. Също така това отстраняване с цел да се предпази лицето, жертва
на домашно насилие, по никакъв начин не влияе на и не изменя или променя
принадлежността на правото на собственост върху имота, от който е отстранено
лицето временно. Също така самият факт на отстраняване на лицето като мярка по чл.
5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН не може да се приравнява на загубване на фактическата власт върху
вещта или на промяна на анимуса. Пр-вото по ЗЗДН е специфично и негова цел е
защита на жертвите на домашно насилие и положително повлияване на лицата, които
упражняват такова насилие.
Съдът кредитира показанията на свидетелите ......................, **************** и
...................., които са логични, последователни и без съществени противоречия.
Свид. ...................... – съпруг на ответницата, дава показания, че до 2011 г. в
процесното жилище са живели ........................, Р. С. и В. С. заедно. След това след 2011
г. в имота живеели и ответницата Д. И. М. заедно със свидетеля ......................, нейн
съпруг. Този свидетел дава показания, че отношенията между ............................... и
сина му В. били обтегнати особено след узнаването за завещанието, направено от
Драга в полза на ............................., с което В. се лишава от наследство. Спомня си за
случка от 2012 г. – 2013 г., при която В. С. дошъл до жилището за да си вземе гуми от
мазето, а ............................. му отключил мазето; двата се карали на висок тон относно
наследството и завещанието. От Р. този свидетел е чувал, че тя се счита за собственик,
т.к. баща й е продал апартамента на нея.
Разпитан свид. **************** дава показания, че като адвокат на В. С. е
завел делото за възстановяване на запазена част, което е спечелено от В. С..
Отношенията между В. С. и баща му ............................. били влошени, като
............................. лично се явявал по всички дела и сам изготвял съдебните си
становища, бил активен участник в множеството съд. пр-ва. В. С. живеел в процесното
жилище заедно с баща си, като последният завеждал дела по ЗЗДН многократно с
искане съдът да постанови мярка и да изкара от жилището В., което се и случвало за
определени периоди от време. В. нямал други жилище и в тези периоди живеел при
приятел Димитър. ............................... изтъквал, че жилището е малко, с една тоалетна и
не позволява много хора да живеят в него. През 2012 г. В. С. имал проблеми със
сърцето и се сдобрил с баща си и се върнал да живее в имота.
Разпитана е и свид. ...................., която е посещавала имота като партньор на
ищеца М. С. за период от 8 години / от 2010 г. до 2018 г./. Дава показания, че е ходила
6
на гости заедно с М. С. на В. и ............................. в имота през 2011 г. Тогава в имота
съжителствали В., ............................. и сестрата на В. – Р. /свидетелят я нарича Росица,
но няма съмнение, че става дума за едно и също лице/. Пили кафе в хола и свидетелят
не е възприела да има дрязги между ............................. и двете му деца. През 2012 г. В.
претърпял операция и свидетелят е пряк очевидец на това, че ............................. посетил
В. в болницата и казал пред всички „Ще доведете В. вкъщи“ - т.е. в процесния делбен
имот. Този свидетел сочи, че взимането на гуми се е случило през 2012 г., но този,
който е взимал гумите, е бил не В. С., а М. С.. Тогава В. С. обитавал имота, слязъл от
апартамента, отишъл в мазето и дал на М. С. гумите. Свидетелят е пряк очевидец на
случката и съдът кредитира нейните показания, а не тези на свид. ...................... в тази
им част. Свид. ...................... е чул за случващото се от жилището през прозореца.
При тези доказателства съдът намира за установено следното. В процесния
делбен имот в периода 2008 г. – 2021 г. са живели ........................, Р. С. и В. С., като
всеки от тях е обитавал по една стая и са ползвали общо санитарните помещения.
Жилището е 88 кв.м. Отношенията между ............................. и В. са били обтегнати след
смъртта на Драга – съпруга на първия и майка на втория, понеже се установило, че
Драга е завещала ½ ид.ч. от имота /която иначе е следвало да се придобие по
наследство вкл. и от В./ на ............................., а ............................. е продал имота на
другото си дете - Р.. По този начин преди успешното провеждане на иск по чл. 29 и сл.
ЗН от В. С. срещу ........................, то В. е бил лишен от ид.ч. от имота, които е могъл да
наследи по закон, ако не беше съставено завещанието.
Имотът след 2008 г. е обитаван от ........................, Р. С. и В. С., като след 2008 г.
............................... е вещен ползвател на една стая според нот. акт от 2008 г., Р. С. е
собственик по силата на договор за покупко- продажба, а В. С. води дело по ЗН с
........................ за намаляване на завещателно разпореждане. Доказано е, че
отношенията между ............................... и В. С. са били влошени, като първият е
завеждал дела за твърдени прояви на домашно насилие срещу сина си В.. По гр.д. №
575/2011 г. по описа на СРС е прието за установено, че на 14.01.2011 г. В. е ударил в
корема баща си ............................. и са постановено мерки по ЗЗЗДН - В. С. е задължен
да се въздържа от прояви на домашно насилие срещу баща си, както и да посещава
програми за поведенческо повлияване. Извън това със заповед за незабавна защита от
м. 08.2011 г., действала два месеца, В. С. е отстранен от жилището временно като
мярка по ЗЗДН. Както е обосновано по-горе подробно, тази мярка по ЗЗДН не се
приравнява на загуба на фактическата власт или на намерението на В. С. да държи като
свои съответни ид.ч. от имота. След отмяната на заповедта В. С. се е върнал да живее в
жилището заедно с баща си и сестра си. Въпреки неразбирателството между
............................. и В., последният е обитавал имота до смъртта си през 2019 г. След
това имотът се обитава от Р. С. и от ................................ Отношенията между
............................. и В. се подобрили в края на 2012 г. след изписването на В. С. от
болница.
Не се установи до 2019 г., когато е починал В. С., мажоритарният собственик на
имота Р. С. да е демонстрирала пред брат си В. С. промяна на намерението, като да е
започнала да дължи като свои ид. части от имота на миноритарния собственик В. С..
Обстоятелството, че ........................ – вещен ползвател на една стая след 2008 г. в
определени периоди не е бил съгласен В. да живее в имота, не води до различен извод.
Не се доказа Р. С. да е отблъснала след смъртта на брат си владението на
племенниците си, нито да е променила анимуса си, демонстрирайки това пред
племенниците си. Съсобствениците – брат и сестра, са съжителствали в имота до 2019
7
г., като всеки от тях е бил със съзнанието, че е държател относно ид. части на другия
съсобственик. След смъртта на В. С. през 2019 г. имотът се обитава от Р. С. до смъртта
й през 2021 г., като тя е била държател относно ид.ч., собственост на племенниците й.
Поради това имотът следва да бъде допуснат до делба при горепосочените
квоти, като ответникът не доказа наследодателят й Р. С. да е придобила 1/8 ид.ч. от
имота по давност. След завеждане на исковата молба от ищците течението на
придобивна давност в полза на ответника е спряно/прекъснато, а и става дума за две
години.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на делба на следния недвижим имот, а именно:
апартамент с адрес: гр. София, ........................................................., състоящ се от три
стаи, кухня и сервизни помещения с площ 88,01 кв.м., заедно с избено помещение № 5,
както и 6,472 процента ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, представляващ обект с идентификатор № 000000000000000000000 по КК и КР
на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на
АГКК, предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, при съседи:
на същия етаж- обект с идентификатор № ********************, под обекта - обект с
идентификатор № ********************, над обекта - обект с идентификатор №
*********************.,
при квоти както следва: за Л. В. С. ЕГН ********** – 1/24 ид.ч., М. В. С. ЕГН
********** - 1/24 ид.ч., В. В. С. ЕГН ********** - 1/24 ид.ч. и Д. И. М. ЕГН
********** – 7/8 ид.ч.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8