РЕШЕНИЕ
№ 1114
гр. Пловдив,
30.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд- град Пловдив, VІ състав, в
открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
При секретаря Б.К., като разгледа административно дело
№1655/2019г. по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на търговско дружество „Димитров 007“ ЕООД, с ЕИК204918207,
със седалище и адрес на управление: ***, депозирана чрез адв. Б.З. против Ревизионен акт № Р-16001618006554-091-001/08.03.2019 г.,
издаден от органите по приходите при ТД на НАП
Пловдив, потвърден с Решение №305/15.05.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив /съкр. Д“ОДОП“/
при ЦУ на НАП, с който начислен ДДС за периода 03.07.2018г.-31.07.2018г.
и 01.08.2018-31.08.2018г. в общ размер на 84375.36 лева и лихви за просрочие в
размер на 4706.08 лева.
В жалбата се сочи, че РА е незаконосъобразен, неправилен и необоснован,
издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, като същият не е
съответен и на целите на закона. Излагат се
аргументи за наличие на предварителен, преюдициален
спорен въпрос, касаещ наличие и оспорване на Акт за регистрация по ЗДДС, който
не е бил влязъл в сила към момента на издаване на ревизионния акт. От това се
счита, че ревизиращите органи са стигнали до неправилни изводи, което от своя
страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се липса
на мотиви в атакувания РА, които да установяват законосъобразно начисления ДДС,
а изложените такива не отговарят на действителните фактически обстоятелства. Редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от адв.З.,
който поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора в
писмени бележки застъпва становището за съществени нарушения на
административното производство,което обосновава незаконосъобразност на
атакувания административен акт. Оспорва констатациите на ревизиращите органи в
цялост. По тези съображения иска да се отмени обжалвания РА. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск.Б., изразява становище за неоснователност на жалбата
и за законосъобразност на атакувания административен акт. В хода на съдебното
производство ангажира писмени доказателства. По същество на спора в писмени
бележки излага съображения, че извършената от органите по приходите ревизия е
осъществена при спазване на административнопроизводствените правила, като
изводите са на база обективно и
всестранно изясняване на събраните доказателства и са в съответствие с
материалноправните разпоредби. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Ревизионното
производство е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия (съкр.ЗВР) № Р-16001618006554-020-001/30.10.2018г., издадена от Началник Сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, като
в предметния обхват на същата е включено определяне на задълженията за данък
върху добавената стойност за данъчен период от 03.07.2018 г. до 15.08.2018 г. ,
като с нея е определен краен срок за завършване на ревизията 3 месеца, считано
от датата на връчването й. Определен е и ревизиращ екип, състоящ се от
служителите М.Г.Г., заемащ длъжността „главен
инспектор по приходите“ - ръководител на ревизията и С.П.Д., заемащ длъжността
„старши инспектор по приходите“. Същата е връчена по електронен път на 01.11.2018г..
В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че дружеството
- жалбоподател е вписано в търговския регистър на 29.12.2017г., като се представлява от управителя
и едноличен собственик на дяловете Е.А.Д..
Дружеството не е регистрирано по ЗДДС и основната му дейност през ревизирания
период е търговия на дребно в
магазини с хранителни стоки, напитки, тютюневи изделия, търговия на дребно чрез
кафе-автомат, търговска дейност в ресторант и заведение за бързо обслужване. Цялата
търговска дейност чрез посочените обекти се осъществява на територията на с. Равда, Бургаска област. Относно
счетоводството на ревизираното лице, органите по приходите констатирали, че са
спазени изискванията на ЗСч и
счетоводните стандарти, като приходите от продажби и разходите за дейността са
начислявани в момента на тяхното възникване, независимо от паричните
постъпления и плащания и са заведени синтетични и аналитични счетоводни
регистри, като формата на счетоводството осигурява текущ и последващ
контрол върху първичната счетоводна информация. Спазени са основните принципи,
които всяко дружество следва да спазва при осъществяване на счетоводството. В
хода на ревизионното производство ревизиращите органи установили, че
дружеството реализира продажби на дребно, считано от м.04.2018година, като за
нуждите на своята дейност то има регистрирани общо 7 бр. фискални устройства с
дистанционна връзка с НАП /ЕКАФП/ с рег.№ №3934355, №3943384, №3896166,
№3896158, №3894589, №3891239 и с №3941601 /дерегистриран/.
За нуждите на извършената ревизия на доставките на дружеството с оглед
приложението на ЗДДС те връчили ИПДПОЗЛ с №
Р-16001618006554-040-001/15.11.2018г., с което от ревизираното дружество били
изискани оборотна ведомост към 31.10.2018г.; оборотни ведомости за м. април, м.
май, м. юни, м.юли и м. август 2018г.; регистри на сметка 501 и сметка 503 за
периода 01.04.2018г.-15.08.2018г.; документи, относно източниците на парични
средства за финансиране на дейността по съответни кредитори /Булстат, ЕГН/;
копия на месечни отчети от ЕКАФП за м.04.2018г., м.05.2018г., м.06.2018г.;
копия на дневните отчети от ЕКАФП за м.07.2018г. и дневни отчети за периода
01.08.2018г.-15.08.2018г.. Изисканите документи били представени на
05.12.2018г.. В хода на ревизията са анализирани месечните финансови отчети от
всички ФУ с осъществена връзка с НАП и месечни оборотни ведомости за периода м.04.2018г.,
м.05.2018г., м.06.2018г. и за периода 03.07.2018г.-15.08.2018г.. В тази връзка
органите по приходите направили констатацията, че ревизираното дружество е
имало облагаем оборот периода за м.04.2018г. в размер на 3287,80лв., за периода
м.05.2018г. в размер на 5014,49лв., за м.06.2018г. в размер на 32067,86лв. и за
м.07.2018г. в размер на 438866,71 лева. Всички така установени приходи от
продажби били отразени по кредита на сметка 411- „Клиенти“. Установили, че по
банкова сметка на дружеството в Банка ДСК АД с № *** не са постъпвали плащания
за облагаеми доставки, както и че не са издавани от него фактури. От така
констатираното те направили извод, че жалбоподателят е достигнал облагаем по
ЗДДС оборот в размер на 51487,90лева, образуван от приходите за периода от
01.06.2018г. до 03.07.2018г., като не е спазено изискването за подаване на
заявление за регистрация по ЗДДС в седмодневен срок от неговото достигане.
Позовали се и на нормата на чл.102, ал.4 от ЗДДС, според която дружеството
дължи ДДС за получените от него облагаеми приходи от продажба на стоки от
датата, на която е надвишен оборотът. Направили преценката, че ревизираното
лице е подало заявление за регистрация по ЗДДС едва на 03.08.2018г. и е
регистрирано с Акт за регистрация №160421801690373 от 16.08.2018г.. Така те
констатирали, че за периода от достигането на облагаемия по ЗДДС оборот до
датата на регистрация по ЗДДС /от 04.07.2018г. до 31.07.2018г. и от
01.08.2018г. до 16.08.2018г./, ревизираното дружество е извършило продажби в
общ размер на 506252.18лева, за които е следвало да начисли и дължимият данък
добавена стойност. В тази връзка, за да определят размерът на дължимият ДДС,
органите по приходите се позовали на разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, като приели, че ДДС не е
изрично посочен, поради което е включен в договорената цена. При тези изяснени от тях
обстоятелства те изградили изводите си, че за данъчен период от 03.07.2018г. до
31.07.2018г. от страна на „Димитров 007“ ЕООД са извършени доставки в размер на 419446.67лева,
към които прибавили и стойността на превишението над
50000лева за периода 03.07.2018г. в размер на 1487.90лева, като формирали общ
размер на извършените доставки от 420934,57 лева. Съобразно
разпоредбата на чл.67 ал.2 ЗДДС определили облагаема основа в размер на
350778,81 лева, която обложили с 20% ставка и начислили дължимият за периода
ДДС в размер на 70155,76 лева, с дължими лихви за забава в размер на 3586,03лева. За данъчен период от 01.08.2018г. до
15.08.2018г. вкл. извършените облагаеми доставки от ревизираното дружество
посочили, че са на стойност 85317,61 лева. Според правилото на чл.67 ал.2 ЗДДС
те определили данъчна основа в размер на 71098,01 лева, за която съобразно
правилото на чл.53 ал.2 от ППЗДДС при 20% данъчна ставка определили размера на дължимо
ДДС от 14219,60лева и
лихва за забава в размер на 604.38 лева.
За
всички установени при ревизията обстоятелства в срока по чл.117 ал.4 от ДОПК е
съставен Ревизионен доклад №Р-16001618006554-092-001/14.02.2019 г. спрямо „Димитров
007“ ЕООД, като в законовоустановения срок срещу него
не е постъпило възражение. Въз основа на съставения ревизионен доклад е издаден
Ревизионен акт № Р-16001618006554-091-001 от 08.03.2019г., връчен на 11.03.2019г..
Същият бил обжалван пред горестоящия административен
орган с жалба вх.№70-00-3716/12.05.2019г., като с нея се оспорвали фактическите
констатации и направените изводи от ревизиращите органи. Със свое Решение №305/15.05.2019г.
и.д. директор на дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил
констатациите относно начислен за процесния период ДДС в общ размер на 84375.36
лева и прилежащи лихви за забава в размер на 4706.08лева. В тази връзка
решаващия орган също възприел, че е
налице достатъчно доказателства за реалността на облагаемите по ЗДДС доставки
за периода от 03.07.2018г -15.08.2018г., което обосновава и законосъобразността
на начисления за тях ДДС на жалбоподателя. Възприел е изводите на ревизиращите
органи, че е установен облагаем оборот над 50000лева на 03.07.2018г, за което в
7-мо дн. срок до 10.07.2018г е следвало да се подаде заявление за регистрация
по ЗДДС и за се начислява дължимият ДДС за реално извършени облагаеми сделки в
периода от 04.07.2018г до 15.08.2018г.. Посочил, че събраните в хода на
ревизията документи в своята съвкупност обосновават единствено и само извод за дължимост на посоченият ДДС и законосъобразност на
административното производство. Потвърдителното решение е съобщено на жалбоподателя на 21.05.2019г.. Недоволен от
него в срок жалбоподателят входирал директно пред
съда жалба с вх.№10812/04.06.2019г. срещу издадения ревизионния акт.
В хода на проведеното съдебно производство жалбоподателят
ангажира писмени доказателства, касаещи заключение на проведената ССчЕ с вещо лице Д.. С него се установява, че не е налице
разминаване от установените при ревизията облагаем оборот за процесния период
съобразно данните по ФУ и по дневни фискални отчети. Същевременно се посочва,
че процесните приходи на дружеството са били осчетоводявани по месечен отчет на
ФУ. Представят се и писмени доказателства относно решение по адм. дело №9966/2019г по опис на ВАС, 8 отд.,
с което е оставено в сила СР №1239/10.06.2019г., с което е прието, че
законосъобразно от страна на органите по приходите е определена началната дата,
на която дружеството е следвало да се регистрира по ЗДДС.
Горната
фактическа обстановка съдът изясни от събраните по делото писмени
доказателства, касаещи представената с с
вх.№14478/31.07.2019г ревизионна преписка по издадения административен акт,
както и заключението на проведената съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице
Д., прието без оспорване от страните по делото, в едно с допълнителното
заключение към него.
При така установената фактическа
обстановка, на база събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от
правна страна:
Жалбата е подадена срещу обжалваната и потвърдена
част на РА, от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на
административния контрол и в рамките на преклузивния
срок по чл. 156, ал.
1 от ДОПК.
Същата отговаря на изискванията на чл. 149
от ДОПК
и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество. Оспореният РА
е валиден, издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена
от оправомощен за това орган по приходите, при
спазване на съответните процедурни правила. След
извършена служебна проверка съдът установи, че ревизионният е издаден от оправомощени съгласно чл.119 ал.2 от ДОПК органи, в рамките
на тяхната компетентност. Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени с посочената
по-горе заповед на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. Процедурата
по издаване на РА е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и съдът не намира при
провеждането й да са извършени процесуални нарушения, засягащи
законосъобразността на ревизионния акт в цялост. С РА са определени
задължения за периода на лицето, на което е възложена ревизията. Ревизията е
приключила в срока, установен от чл.114 ал.2 от ДОПК. Ревизионният акт е
издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване
на изготвения ревизионен доклад. Освен
това, изложение на фактическите основания за установяване на процесните
задължения се съдържа в ревизионния доклад, който е неразделна част от обжалвания
акт /чл.120 ал.2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на
РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на
приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена
достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
извършваната му ревизия, същото е бил редовно уведомявано, както за откриването
на ревизионното производство, така и за всички последващи
действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от
значение за установяване размера на публичните му задължения. В хода на
ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според
тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези
доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на
преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат
обсъдени по-долу в настоящото решение. Извън това, в процесуалния закон са
предвидени достатъчно възможности ревизираното лице, в пълнота да упражни
правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства,
включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното
събиране, като в конкретния случай жалбоподателят се е възползвал от тези
възможности, в преценения от него за необходим обем. Предвид горното, съдът
намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт № Р-16001618006554-091-001/08.03.2019г.
на
ТД на НАП – гр. Пловдив е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК, поради което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Относно съответствието на ревизионния акт с
материалноправните разпоредби на ЗДДС,
съдът съобрази следното:
С РА за данъчен период от 03.07.2018г. до 31.07.2018г.
е определен и начислен дължим ДДС в размер на 70155,76 лева
и от 01.08.2018г до 15.08.2018г вкл. е начислен ДДС по облагаеми доставки в
размер на 14219,60лева. За да достигнат до този резултат,
органите по приходите са приели, че считано от дата 03.07.2018г. дружеството-
жалбоподател е достигнало и превишило
облагаемия оборот от 50000.00лева, което е данъчно събитие, съставляващо обективна
предпоставка за задължителна регистрация по чл. 96 ал.1 ЗДДС в 7-мо дневен срок
и поставящо изискването за изискуемост и начисляване на ДДС по извършените
доставки. Всички представени пред тях доказателства - оборотна ведомост към 31.10.2018г.; оборотни
ведомости за м. април, м. май, м. юни, м.юли и м. август 2018г.; регистри на
сметка 501 и сметка 503 за периода 01.04.2018г.-15.08.2018г.; документи,
относно източниците на парични средства за финансиране на дейността по
съответни кредитори /Булстат, ЕГН/; копия на месечни отчети от ЕКАФП за
м.04.2018г., м.05.2018г., м.06.2018г.; копия на дневните отчети от ЕКАФП за
м.07.2018г. и дневни отчети за периода 01.08.2018г.-15.08.2018г.,
те преценили като обосноваващи достигането на облагаемия оборот от 50000.00
лева на 03.07.2018г., поради което следва изискуемостта на посоченото ДДС,
който неправомерно не е бил начислен от ревизираното дружество за извършените
облагаеми доставки. В този смисъл и определили неговият дължим размер, ведно със следващите се лихви за
забава. Осъществената от настоящата инстанция проверка на извършеното от
органите по приходите облагане на финансовия резултат на дружеството сочи, че
законосъобразно е приета датата 03.07.2018г за датата, на която е достигнат
облагаем оборот от 5 1 487,90лв. както и за
облагаемите доставки за периода от 04.07.2018г. до 15.08.2018г., като
основателно е приложена разпоредбата на чл.102 ал.4 ЗДДС.. В този смисъл е и представеното
Решение №3864/12.03.2020г. по адм. дело №9966/2019г
по опис на ВАС. Законосъобразно органите по приходите са определили и данъчната
основа на основание чл.67 ал.2 ЗДДС съобразно изчисления счетоводен финансов
резултат, касаещ приходи от извършените доставки. Той законосъобразно е
коригиран със сумата на ДДС, който е следвало да бъде начислен през посочения
данъчен период върху приходите, но не е бил отчетен от данъчно задълженото
лице. Ето защо, като са определили дължимият върху тях ДДС съобразно отчетения
счетоводен финансов резултат със сумата 84375.36лв., ведно със следващите се
лихви за забава, органите по приходите правилно са приложили материалния закон.
Направените
от жалбоподателят възражения са неоснователни. Не са налице посочените от него
като нарушения на административното производство и не са налице противоречия с
приложимите материалноправни разпоредби. Въпросът за
началната дата, от която тече 7-мо дневния срок по чл.96 ал.1 ЗДДС е решен законосъборазно, в който смисъл е и посоченото
Решение№3864/12.03.2020г. по адм. дело №9966/2019г по
опис на ВАС. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.102 ал.4 от ЗДДС,
в който смисъл са и събраните писмени доказателства, вкл. заключение на
проведените ССчЕ. Налице са категорични и несъмнени
доказателства, които обосновават направените изводи от органите по приходите. Ето
защо жалбата срещу РА в оспорената му част следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора и при направеното искане, в полза на ответната страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство
по реда на чл.161 ал.1 от ДОПК, вр. чл. 8 ал.1, вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г за минималния размер
на адвокатските възнаграждения, възлизащи общо на сумата от 3202.44 /три хиляди
двеста и два лева и четиридесет и четири стотинки/.
Водим от горното на основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Димитров 007“ ЕООД, гр.
Пловдив срещу Ревизионен акт № Р-16001618006554-091-001/08.03.2019г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 305/15.05.2019г. на Директора на
Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП за начислен ДДС за периода 03.07.2018г. до
15.08.2018г. в размер на 84375.36 лв. и лихва за забава в размер на 4 706,08
лв..
ОСЪЖДА „Димитров 007“ ЕООД, гр. Пловдив да
заплати на НАП сумата от 3202.44 лева /три хиляди двеста и два и 0.44 ст./
представляваща осъществените разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен Административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: