МОТИВИ към ПРИСЪДА № 63 по НОХД № 2210/2016
г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ***
Обвинението на
Великотърновска районна прокуратура е срещу Д.М.М., ЕГН **********, за това, че
на 11.03.2016 г., на път II-55, при км. 31+500, с посока на движение от гр. ***,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „***" с per. № ***KB, собственост на „К.К." ООД - гр. Елена, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в:
-
чл.
16, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - като водач на пътно
превозно средство на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за
движение има три пътни ленти, не изпълнил задължението си да не навлиза в
крайната лява лента,
-
чл.
20, ал. 1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не изпълнил
задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява,
-
чл.
20, ал. 2 от ЗДвП - като водач на пътно превозното средство се движил със
скорост 84 км/ч и по този начин не изпълнил задължението си при избиране на
скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия - валеж на дъжд,
със състоянието на пътя - мокър и хлъзгав асфалт, характера на движението -
навлизане в кривината на десен завой, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, в резултат на което допуснал пътнотранспортно
произшествие с насрещно движещия се в полагащата му се пътна лента в посока от
гр. Гурково към гр. *** лек автомобил „***" с per. № ***АН, собственост на „******, управляван от В. С. С.
от гр. ***, и причинил по непредпазливост телесни повреди на повече от едно
лице, както следва:
-
средни
телесни повреди на пътуващата в лек автомобил „***", per. № ***АН З.Т.О. ***, изразяващи се в закрито счупване
на 1 и 5 стъпална кост на ляво стъпало, причинило трайно затруднение в
движението на ляв долен крайник за срок около 6 месеца; счупване на дясна
илиячна кост, причинило трайно затруднение в движението на десен долен крайник
за срок около 2 месеца и травматичен шок, довел до разстройство на здравето,
временно опасно за живота до времето на стабилизиране на жизнените показатели
на пострадалата;
-
средни
телесни повреди на В. С. С. от гр. ***, изразяващи се в компресивно закрито
счупване на тялото и дъгите на пети поясен прешлен с компресия на
гръбначномозъчния канал, причинило трайно затруднение в движението на снагата за
срок около 8 месеца, счупване на дясна илиячна кост, причинило трайно
затруднение в движението на десен долен крайник за срок около 3 месеца,
както и значителни имуществени
вреди на „****** в размер на 13 123,00 лева и на „К.К." ООД - гр. Е.в
размер на 12 572,00 лева, като след деянието направил всичко, зависещо от него
за оказване помощ на пострадалите - престъпление
по чл. 343а, ал. 1, б. „в", пр. 1, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а",
пр. 2, вр. ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл.
16, ал. 1, т. 2, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
В открито
съдебно заседание, проведено на 27.09.2017 г., след вземане предвид становището
на страните, съдът на основание чл. 287, ал. 1, пр. 1 от НПК допусна изменение
на обвинението, като същото се счита за предявено, както следва: На 11.03.2016 г., на път II-55, при км. 31+500, с посока на движение от гр. ***, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „***", рег. № ***КВ, собственост на „К.К."
ООД - гр. Елена, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 2 и чл.
20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, в резултат на което допуснал
пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се в посока от гр. ******,
управляван от В. С. С. от гр. *** и причинил по непредпазливост телесни повреди
на повече от едно лице, както следва:
-
средни
телесни повреди на пътуващата в лек автомобил ***. ***, изразяващи се в закрито
счупване на 1 и 5 стъпална кост на ляво стъпало, причинило трайно затруднение в
движението на ляв долен крайник за срок около 6 месеца; счупване на дясна
илиячна кост, причинило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за
срок около 2 месеца, както и травматичен шок, довел до разстройство на
здравето, временно опасно за живота до времето на стабилизиране на жизнените
показатели на пострадалата;
- средни телесни повреди на
В. С. С. от гр. ***, изразяващи се в компресивно закрито счупване на тялото и
дъгите на пети поясен прешлен с компресия на гръбначномозъчния канал, причинило
трайно затруднение в движението на снагата за срок около 8 месеца;
постоянно ограничение на
движението на гръбначния
стълб на ниво поясен отдел, причинило постоянно разстройство
на здравето, неопасно за
живота; счупване на дясна илиячна
кост, причинило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за срок
около 3 месеца, като след деянието направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалите - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в", пр. 1,
вр. чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а", пр. 2, вр. ал. 1, б. „б", пр. 2,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 2 и чл.
20, ал. 1 от ЗДвП.
Пострадалите В. С. С. и З.Т.О. са
конституирани в процеса в качеството на частни обвинители, с повереник - адвокат
Г.Й. от САК.
Представителят на РП - *** поддържа обвинението
съгласно допуснатото му изменение. Счита същото за доказано и предлага подсъдимият М. да бъде
признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а
от НК и му бъде наложено наказание глоба в минималния предвиден размер, без да
му бъде налагано наказание лишаване от право да управлява МПС.
Повереникът на частните обвинители -
адв. Й. от САК поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а от НК и изцяло подкрепа заявеното от
представителя на държавното обвинение.
Защитникът - адв. Б.Н. от ВТАК
пледира за освобождаване от наказателна отговорност на подзащитния му, с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, обсъждайки и
поведението на водача на другия лек автомобил, участник в пътнотранспортното
произшествие - пострадалият С.. Моли да не бъде налагано на М. административно
наказание лишаване от право да управлява МПС - възможност, дадено от
разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК.
Подсъдимият Малинов поддържа тезата
на защитника си.
Съдът, след като обсъди и реши
въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.М.М. е правоспособен
водач на МПС, категории „В" и „АМ". Тъй като не притежавал собствен
автомобил, а се налагало да пътуват с приятелката си /свидетелката Е.П./ до гр.
Пловдив, М. наел от „****" ООД - гр. Е.лек автомобил „***", per. № ***KB. На 11.03.2016 г., следобед, двамата отпътували
за гр. Пловдив, като
автомобилът е управляван от подсъдимия, а П. седяла на предната дясна седалка. По
същото време, в посока гр. Гурково - гр. ***
пострадалият В.С. е управлявал лек автомобил „***",per. № ***АН, собственост на „******, с ползвател
„БТК" ЕАД - гр. ***. До него на предната дясна седалка пътувала З.Т.О..
На път II-55, в района на с. Мишеморков хан /Прохода на
Републиката/, при км. 31+500, платното за движение е от три пътни ленти - две
за движение в посока юг към гр. Гурково, разделени помежду си с единична
прекъсната бяла линия МЗ и една за движение в посока гр. ***, раздЕ.от другите
две пътни ленти с единична непрекъсната линия M1. За
пътуващите в посока гр. *** има следните ограничения, въведени с пътни знаци:
предупредителен пътен знак A3 - „Последователни опасни завои, първият от които
е надясно", ограничение на скоростта до 50 км/ч с пътен знак В26 и допълнителна табела Т - при дъжд и сняг. В
посока гр. Гурково има поставен пътен знак Ж19 - „Препоръчителна скорост 40
км/ч".
По делото е установено, че към момента
на пътнотранспортното произшествие пътното платно е било мокро и хлъзгаво от ръмящия
дъжд, като видимостта не е била ограничена, с изключение на скалистия скат във
вътрешната част на
завоя. ПТП е настъпило в района на завой, като лек автомобил "***"
се е движил от север на юг за зоната на протичане на произшествието, по пътен
участък с възходящ за него пътен наклон, в източната пътна лента, с дясна
страна в зоната на непрекъснатата разделителна линия, а лек автомобил "***"
се е движил в посока от гр. Гурково към гр. *** - от юг на север, като към
момента на удара се е движил по пътен участък с низходящ за него пътен наклон,
по разделителната линия, при което лявата му страна е била навлязла до около 1
метър на запад в средната пътна лента. От заявеното от двамата водачи на леките
автомобили, същите не са предприели действия за намаляване скоростите на
движението им, като при приближаване към мястото на удара и при самият удар са
определени скорости на движението им, както следва: за лек автомобил "***"
- 70,8 км/ч и за лек автомобил "***" - 74,7 км/ч - скорости, близки,
но под
критичните за всеки
от тях за
преодоляване на кривата на завоя без занасяне, което означава, че при настъпилото транспортно
произшествие никой не е загубил устойчивото си
движение. Последвал челен, ексцентричен удар с предна дясна
част на автомобилите, в западната част на източната пътна лента, след който
лекият автомобил „***" се плъзнал странично в източната лента и се установил
на 0,5 м. от мантинелата, на практика с направление на надлъжната ос по
допирателна към кривата на завоя, в зоната на установяване, а лекият автомобил
„***" преустановил движението си с предна лява страна в зоната на единичната
непрекъсната, разделителна линия.
В резултат на удара лекият
автомобил „***" се възпламенил в предната си част. М. забелязал огъня и
тъй като не усещал да има сериозни наранявания, след като помогнал на
приятелката си да излезе от колата, отишъл да помогне на пътуващите в другия
лек автомобил. Видял, че предното стъкло на "***" е счупено и
пламъците навлизали в купето, като водачът му се опитвал да си отвори вратата,
а на седалката до него имало млада жена, която стояла неподвижно. М. успял да
отвори предната лява врата, извадил В.С. от автомобила и го отвел на безопасно
разстояние. След това се върнал до горящия автомобил и въпреки разрастващите се
пламъци, отворил предната дясна врата и успял да извади и З.О.. След като успял
да изведе пътуващите в лекия автомобил „***", подсъдимият подал сигнал за
настъпилото ПТП на ЕЕН 112 от мобилния телефон на приятелката си, като обяснил,
че автомобилът му е поднесъл и е станала катастрофа на прохода "Хаинбоаз".
През това време, на място дошли и други хора от преминаващите автомобили, които
помагали на пострадалите и се опитали да загасят горящия автомобил с
пожарогасител, но без успех - той
изгорял напълно. Малко след това на местопроизшествието дошли служителите на
сектор "ПП" при ОД на МВР - гр.
Стара Загора - М. Костов и Станислав Даскалов, а след тях пожарен автомобил,
служителите на сектор „ПП" при ОД на МВР - гр. *** - Й.И. и Д.П., както и
линейки. На място, М. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство, като резултатът бил отрицателен. С оглед на състоянието му, В.С. не
бил изпробван на място с техническо средство, а бил откаран заедно със З.О. в
МОБАЛ „Д-р С. ***, където му била взета кръвна проба. Д.М. и Е.П. също били
откарани в болницата, където той дал кръвна проба за химическо изследване за
установяване употребата на алкохол. От заключението на назначената химическа
експертиза на дадените от двамата водачи кръвни проби е видно, че в тях не е
установено наличие на алкохол.
С оглед заключенията на съдебната
автотехническа експертиза и допълнителна такава, изготвени от вещото лице инж. П.П.,
съдът допусна тройна автотехническа експертиза. Според вещите лица инж. Б.И.,
инж. В.И. и инж. Н.А. при движение на автомобилите по установените траектории,
водачите им, при горепосочените скорости на движение, не са разполагали с
техническа възможност да спрат МПС преди да достигнат до мястото на удара. Ако
водачът на "***" е управлявал автомобила с разрешената за пътния
участък скорост и изцяло в полагащата му се пътна лента, при начина и
траекторията на движение на "***", удар пак би се осъществил, но при
друга скорост на "Киа"-та и на място по-на юг от мястото на удара,
респективно - при друго застъпване на контактуващите челни части на
автомобилите. Ако лек автомобил "***" се е движил в полагащата му се
средна пътна лента, при установената траектория на движение на "***"
отново би настъпил удар, но по характер: от страничен приплъзващ удар между
левите страни на автомобилите до челен, ексцентричен, леко кос удар между
предните леви части. Според експертите, при начина на движение на автомобил
"***" удар между автомобилите не би се осъществил ако "***",
при достигане на линията на удара, се е движил в дясната, западна пътна лента
/при техническа възможност за това - няма друг движещ се автомобил в тази
лента/, т. е. от експлоатационно-технически аспект може да се счита, че
движението на "***" не е в причинна връзка с възможността за удар. Сравняването
на определените отстояния, определя, че при движение на автомобилите по
установените траектории, водачите и на двата автомобила, при скоростите им на
движение, не са разполагали с техническа възможност да спрат автомобилите преди
да достигнат до мястото на удара. От експлоатационно-техническа гледна точка,
причините за настъпване на произшествието се явяват разположението и
траекториите на движение на автомобилите в завоя.
Съгласно заключението на пожаротехническата
експертиза пожарът в лекия автомобил „***" е възникнал след сблъсъка му с
лекия автомобил „***".
От заключението на назначената технико-диагностична
експертиза се установява, че двата автомобила преди настъпването на
произшествието са били в състояние да се движат нормално по направление и в
посока, опредЕ.от водачите им. Системите и механизмите, които имат пряко
отношение към безопасността на движението - спирачните системи, кормилните
уредби, лагерните възли на предните управляеми колела и автомобилните гуми, са
били технически изправни и в състояние да осигуряват безконфликтно и безопасно
движение в района на произшествието. Установените при извършения оглед и
технически преглед механични изменения, изразяващи се в деформации и повреди по
тях, както и възникналия пожар са причинени вследствие на възникналото ПТП и не
са в причинно-следствена връзка с причините за неговото настъпване.
По делото са назначени съдебномедицински експертизи
по писмени данни, съобразно приобщените медицински документации, относно
лечението на пострадалите З.Т.О. и В. С. С.. Съгласно заключението З.О. е
получила закрито счупване на 1 и 5 стъпална кост на ляво стъпало, причинило
трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за срок около 6 месеца;
счупване на дясна илиячна кост, причинило трайно затруднение в движението на
десен долен крайник за срок около 2 месеца; травматичен шок, довел до
разстройство на здравето, временно опасно за живота до времето на стабилизиране
на жизнените показатели на пострадалата. По своята медико-биологична
характеристика тези увреждания представляват средни телесни повреди по смисъла
на чл. 129, ал. 2 от НК. О. е получила и изкълчване на 2-3-4 стъпални кости на
ляво стъпало, изгаряне на кожата на първи пръст на ляво стъпало — 1-2 степен
/булозно/, кръвонасядане по гръдния кош, коремна травма и малко свободна течност
в коремната кухина, причинили ѝ временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, с интензивни болки и страдания, със срок на лечение и
възстановяване около 30 дни, представляващи леки телесни повреди, които се
поглъщат от по-тежкия резултат /средните телесни повреди/. Съгласно експертното
заключение описаните травматични увреждания са в резултат от удари и притискане
с или върху твърди, тъпи предмети и е възможно да са получени при удари във
вътрешните части на купето на лек автомобил, при ПТП, като пътник на предната,
дясна седалка и термична травма от последващ пожар в купето.
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р Г., В. С. С. е получил
компресивно закрито счупване на тялото и дъгите на пети поясен прешлен с
компресия на гръбначномозъчния канал, причинило трайно затруднение в движението
на снагата за срок около 8 месеца; счупване на дясна илиячна кост, причинило
трайно затруднение в движението на десен долен крайник за срок около 3 месеца и
съгласно допълнителното заключение на медицинска експертиза, назначена в хода
на съдебното следствие - С. е с постоянно ограничение
на движението на
гръбначния стълб на
ниво поясен отдел, причинило
постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
По своята медико-биологична характеристика тези увреждания представляват средни
телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. С. е получил и охлузвания
по главата и тялото и разкъсно-контузна рана на брадичката, причинили му временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и
възстановяване около 25 дни, представляващи леки телесни повреди, които се
поглъщат от по-тежкия резултат /средните телесни повреди/. Съгласно
заключението, получените увреждания са в резултат от удар и притискане с или
върху твърди, тъпи предмети и е възможно да са получени при удар във вътрешните
части на купето на лек автомобил, при ПТП, като водач на същия.
Съгласно заключението на назначената съдебната оценъчна
експертиза пазарната стойност на нанесените щети вследствие на възникналото ПТП
е, както следва: за лек автомобил „***" - 12 572,00 лева, а за лек
автомобил „***" - 13 123,00 лв.
Така
изложената фактическа обстановка се приема от съда за установена от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, протокол за оглед на
веществени доказателства, обясненията на дееца, показанията на свидетелите,
заключенията на назначените автотехническа, тройна автотехническа, техническа, пожаротехническа,
оценъчна, химическа, съдебномедицински експертизи, медицинската документация,
както и от приетите и прочетени на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, в това число и справки за
правоспособност на водачите, свидетелство за съдимост, характеристична справка
на М..
Съдът намира, че по делото са
събрани категорични доказателства, сочещи на извода, че подсъдимият М. е осъществил
състава по чл.
343а, ал. 1, б. „в", пр. 1, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а", пр. 2,
вр. ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 15, ал.
1, чл. 16, ал. 1, т. 2 и чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, доколкото на 11.03.2016 г., при управление на МПС, следствие
нарушаване на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 15, ал.
1, чл. 16, ал. 1, т. 2 и чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, предизвикал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което
причинил средни телесни повреди на пострадалите В.С. от гр. *** и З.О. ***.
Според настоящия съдебен
състав нарушението на разпоредбите на: чл. 15, ал. 1 от ЗДвП - като водач на моторно превозно средство не се е движил
възможно най-вдясно по платното за движение и при очертани пътни ленти с пътна
маркировка, не е използвал най-дясната свободна лента; чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - като водач на пътно
превозно средство на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за
движение има три пътни ленти, не изпълнил задължението си да не навлиза в
крайната лява лента и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно
средство не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат - причинените на С. и О. средни телесни повреди по смисъла
на чл. 129, ал. 2 от НК. Ако подсъдимият бе изпълнил посочените свои
задължения, независимо от скоростта на пострадалия С. и частичното навлизане на
"***" в средната пътна лента, престъпният резултат не би се реализирал.
Безспорно е, че при престъпления по транспорта е възприет принципът на
поглъщане на по-лекия вредоносен резултат от по-тежкия, в частност телесните
увреждания на дадено лице при ПТП като по-висша ценност на защита е определящо
за приложимата правна норма, независимо от причиняването на значителни
имуществени вреди. От друга страна, обстоятелството, че с деянието са причинени
средни телесни повреди на повече от едно лице е въздигнато от законодателя в
квалифициращо обстоятелство поради по-високата степен на обществена опасност.
Несъмнено, в хода на разследването и съдебното
следствие е установено, че Д.М. е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалите, с риск за своя живот - въпреки бързо разрастващия се
пожар в другия автомобил, участник в ПТП, незабавно се е притекъл на помощ на
пътуващите в него и е успял да ги изведе и да ги отдалечи на безопасно
разстояние, като по този начин обективно е предотвратил настъпването на
по-тежки увреждания на здравето им, а с оглед свидетелските показания за
времето, за което лекият автомобил „***" е изгорял напълно, дори е спасил
живота им. Веднага след това лично е подал сигнал за произшествието на ЕЕН 112.
Такова последващо поведение на виновния водач е отчетено от законодателя с
въвеждането на привилегирован състав на престъплението, предвиждащ по-леко
наказание. В случая, безспорно са налице предпоставките за прилагането на
привилегирования състав на чл. 343а,
ал. 1, б. „в", пр. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият
е действал виновно – при
непредпазливост, под форма на небрежност. Подсъдимият М. не е съзнавал и
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди и да съобрази поведението си с правилата за движение по
пътищата.
Съдът
намира, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, като за извършеното престъпно деяние Д.М.М.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание. За престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „в", пр. 1, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а", пр. 2, вр. ал. 1,
б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до четири години.
Видно от приетите по делото доказателства, подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер, не
представлява лице с висока обществена опасност, не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
Раздел ІV на Глава осма от НК. Не са налице пречките, предвидени в чл. 78а, ал.
7 от НК. Действително, в резултат на деянието са причинени значителни
имуществени вреди и на двете моторни превозни средства, но съобразявайки ТР №
2/2016 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2016 г. на ВКС, ОСНК, същите не
се явяват съставомерна последица поради поглъщането им от по-тежкия вредоносен
резултат - причиняване на средни телесни повреди и за прилагането на
диференцираната процедура по чл. 78а от НК не се налага тяхното възстановяване.
Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл. 78а от НК за
освобождаване на Д.М. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по транспорта с налагане на административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание съдът обсъди
тежестта на деянието, както и смекчаващите /критично отношение, поведението му
след настъпване на пътнотранспортното произшествие, процесуалното му поведение,
искреното разкаяние, отличните характеристични данни/ и отегчаващите вината
обстоятелства, каквито съдът не констатира. Предвид гореизложеното и като
съобрази целите на наказанието – превантивна и превъзпитателна функция по
отношение на дееца, отчитайки семейното му положение /живее на семейни начала
със свидетелката Е.П., страдаща от онкологично заболяване, за която полага
необходимите грижи/ и материално състояние /търговски представител на търговско
дружество, с основна дейност - логистика и дистрибуция на бързо оборотни стоки;
няма собствено жилище, а живее под наем/, съдът намира, че за извършеното
деяние от М. следва да му бъде наложено наказание - глоба в минимално предвидения размер от 1 000,00
лева в полза на Републиканския бюджет, без налагане на административно
наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК /чл. 78а, ал. 4 от НК/, с което в
максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл.
36 от НК.
След влизане в сила на присъдата бе
постановено вещественото доказателство -
лек автомобил ***, находящ се на съхранение в
автоработилница към „УССД" при ОД на МВР - *** да бъде върнат на собственика
- ***.
При този изход на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Д.М.М. да заплати в полза на Държавата,
по сметка на РС - ***, направените по делото разноски в размер на 2 477,34 лева, както и 05,00 лева, в
случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови приложената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: