Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с.
КОНСТАНТИНА Х.
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 16758
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 99455/22.04.2019 г., постановено по гр. д.
№ 10745/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75 състав, е признато за незаконно и е
отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на В.А.В., извършено със
заповед № 21/20.07.2015 г. на управителя на „Б.Ш.“ ООД, с която на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, е прекратено трудовото
правоотношение с В.А.В., считано от 20.07.2015 г. Същата е възстановена на
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „офис
мениджър“ в „Б.Ш.“ ООД. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
2 838 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
29.12.2015 г. – 29.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.02.2016 г., до окончателното изплащане.
Отхвърлени са предявените искове с правно основание чл.128 КТ за сумата от
3 311 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода м.07.2015 г. –
м.12.2015 г., с правно основание чл.224, ал.1 КТ за сумата от 190 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 12 дни за
2015 г. и чл.124 ГПК – за признаване за установено, че ищцата е полагала труд
при ответника за периода м.07.2015 г. – м.12.2015 г., като неоснователни-
Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 191, 91 лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени в производството разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 213, 52 лв.
С определение № 279081/19.11.2019 г., постановено по
горепосоченото дело, е изменено постановеното по делото съдебно решение в
частта за разноските, като ищцата е осъдена за заплати на основание, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 441, 84 лв., представляваща сторени по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 - -т.3 КТ, е
депозирана въззивна жалба от ответника „Б.Ш.“ ООД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Неправилно решаващият
съд е приел, че не са ангажирани доказателства относно връчването на заповедта
за уволнение. По делото са представени доказателства за връчване на
уволнителната заповед при отказ, който е надлежно удостоверен от двама
свидетели. Неправилно СРС е приел, че след като в заповедта е посочено като
основание за уволнение чл.328, ал.1, т.2 КТ, това води до незаконност на
уволнението. Счита, че след като по делото е установено, че ищцата не е
престирала труд през м.07.2015 г. – м.11.2015 г., то неправилно е приел, че
трудовото й правоотношение е прекратено на 29.12.2015 г. Поддържа, че ищцата не
е доказала надлежно оставането си без работа за исковия период. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявените искове и му
присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищцата В.А.В., с който я оспорва Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че изводите
на решаващия съд са обосновани. След като не са предприети действия за
уведомяването й за уволнението, то трудовото й правоотношение не е прекратено
на 17.07.2015 г., а на 29.12.2015 г. Своевременно е оспорила по делото
представените частни свидетелстващи документи. Твърди, че в представения с
исковата молба трудов договор е посочено мястото й на работа – бул. „*****,
офис 4, в каквато насока са и ангажираните свидетелски показания. Счита, че
след като липсва отбелязване в трудовата й книжка за започване на ново трудово
правоотношение, то оставането й без работа за период от 6 месеца от уволнението
й е доказано по делото по надлежния ред
за това. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирана насрещна
въззивна жалба от ищцата срещу горепосоченото съдебно решение, в частта, с
която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.128 КТ, чл.224,
ал.1 КТ и чл.124, ал.1 КТ. Счита, че
съдът не е обсъдил всички писмени доказателства в съвкупност със свидетелските
показания. По делото се установява твърдението й, че е работила до 29.12.2015
г. при ответника. Съдът не е обсъдил приетите като писмени доказателства препис
от кореспонденция с ответника. Въз основа на нея се установява престирането на
труд, който не е заплатен от ответника. Счита, че въз основа на представените
по делото ведомости за заплати може да се определи размера на дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба от ответника.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.3 вр.
с чл.225, ал.1 КТ, чл.128 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.124, ал.1 ГПК. Ищцата
твърди, че е работила при ответника по трудов договор, като е заемала
длъжността „офис мениджър“, при уговорено основно трудово възнаграждение от 473
лв. Изпълнявала трудовите си задължения на работно място в гр. София, бул. „*****,
офис 4. Постъпила на работа на 08.05.2015 г., а последният й работен дел бил на
19.12.2015 г. Тогава собственикът на офиса й взел ключовете за работното й
място, както и обяснил на ищцата, че следва да разговаря с работодателя си. За
м.05, м.08., м.09. и м.10.2015 г. ответникът не й е внасял здравни осигуровки.
По тази причина извършила справка в НАП, при която установила, че трудовото й
правоотношение е прекратено на 17.07.2015 г. Сезирала Дирекция Инспекция по
труда с молба за проверка, по която е получила отговор, че трудовото й
правоотношение е прекратено на 20.07.2015 г. Счита, че това обстоятелство не
отговаря на действителните отношения между страните, тъй като е работила при
ответника до края на м.12.2015 г. Твърди, че ответникът не й е платил трудовото
възнаграждение за периода м.07.2015 г. – м.12.2015 г. Моли съда да отмени
уволнението й като незаконно, да я възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност, да осъди ответника да й заплати сумата от 2 838 лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа за период от 6 месеца, считано от
29.12.2015 г., да признае за установено, че е полагала труд за периода
08.05.2015 г. – 29.12.2015 г., да осъди ответника да й заплати сумата от 190
лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и сумата от
3 311 лв. – трудово възнаграждение за горепосочения период. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Излага съображения, че предявеният иск е неоснователен. Трудовото правоотношение
между страните в производството е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ
– поради съкращаване на щата. Ищцата е била извикана на 20.07.2015 г., когато й
е връчена при отказ заповедта за уволнение. Отказът е удостоверен с подписите
на двама служители. Твърди, че ищцата не е работила от 20.07.2015 г. до
29.12.2015 г. Оспорва факта, че мястото на работа на ищцата е на бул. „*****,
офис 4. Твърди, че е платил на ищцата полагащото й се обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на 03.08.2015 г. Твърди, че заеманата от
ищцата длъжност е реално съкратена от щатното разписание на ответното
дружество. Твърди, че ищцата не е представила трудовата си книжка при
постъпване на работа, както и при прекратяване на трудовото й правоотношение за
надлежното й оформяне. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
По силата на трудов договор № 22/03.06.2015 г. ищцата
е работила при ответника, като е заемала длъжността „офис мениджър“, с основно месечно
възнаграждение в размер на 473 лв. В трудовият договор мястото на работа е
изписано ръкописно – ул. „*****, офис 4.
Съгласно представената длъжностна характеристика за
длъжността „Офис мениджър“ сред основните задължения са служителят да отговаря
за закупуването на офис техника, оборудване, компютри и периферия; да
осъществява внос, транзит и износ на стоки; да контактува с митнически власти;
да изпълнява заявки за закупуване на стоки, канцеларски материали и
консумативи; да осъществява контакт с фирми – доставчици или изпълнители във
връзка с изпълнението на служебните ангажименти; да осъществява контакт с
наемодателя във връзка с нормалното функциониране на офисите на компанията и
др.
С молба вх. № 16002193/13.01.2016 г. ищцата е сезирала
ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „ИТ“-София за извършване на проверка
при ответника. Твърди, че е работила до м.12.2015 г. в ответното дружество, но от
м.07.2015 г. до м.12.2015 г. не са й внасяни здравните осигуровки.
С писмо изх. № 16112819/15.02.2016 г. ИА „Главна
инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по труда“ София – София град са
уведомили ищцата, че в личното й трудово досие се съдържа предизвестие № 1 от
20.07.2015 за прекратяване на трудовото й правоотношение от същата дата на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Постановено е изплащането на обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ за неспазения срок на предизвестие. Със заповед № 21/20.07.2015
г. трудовото й правоотношение е прекратено на посоченото основание, считано от
20.07.2015 г., като е постановено изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Установено
е, че липсват подписи от ищцата върху ведомостите за заплати за м.06.2015 г. и
м.07.2015 г. През м.06.2015 г. са отработени 19 дни, а през м.07.2015 г. – 13
дни.
С платежно нареждане от 03.08.2015 г. ответникът е
превел по банкова сметка ***. Като основание за извършеното плащане е посочено
„заплата“.
По делото е представено предизвестие № 1 към трудов
договор № 22/03.06.2015 г., с което ответникът е уведомил ищцата, че прекратява
трудовия й договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради закриване на част
от предприятието, считано от 20.07.2015 г. За неспазеното предизвестие ще й
бъде изплатено обезщетение съгласно чл.220, ал.1 КТ. Върху предизвестието
липсва подпис на служител.
Със заповед № 21/20.07.2015 г. на управителя на
ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, , считано
от 20.07.2015 г., на основание чл.328, т.2 КТ Постановено е на ищцата да се
изпрати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ и обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. Липсва
подпис от служител.
Представен е протокол, съставен на 20.07.2015 г. и
подписан от Д.Л.И.и Ц.Й.С.– служители на ответника, в който е удостоверено, че
в офиса на дружеството е дошла ищцата, на която в тяхно присъствие е прочетена
заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Ищцата е отказала да
получи заповедта.
Представен е протокол от 31.07.2015 г., съставен от
горепосочените лица, в който е удостоверено, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата е била закачена от 21.07.2015 г. до
31.07.2015 г. на видно място в офиса на дружеството, находящ се на ул. „20-ти
април“ № 13, върху дъската с ежедневните задачи за всеки от екипа.
Със заповед № 17/29.05.2015 г. на управителя на
ответното дружество е наредено в щатното разписание на длъжностите на
дружеството да се извършат следните промени: открива се нова длъжност „офис
мениджър“ – 1 щатна бройка за длъжността. Утвърдено е ново щатно разписание на
длъжностите в „Б.Ш.“ ООД, което влиза в сила, считано от 01.06.2015 г.
Видно от представеното щатно разписание на ответника
към 01.06.2015 г. за длъжността „офис мениджър“ е предвидена 1 щатна бройка.
Със заповед № 20/14.07.2015 г. на управителя на
ответното дружество е наредено закриване на длъжността „офис мениджър“.
Утвърдено е новото щатно разписание на длъжностите в „Б.Ш.“ ООД, което влиза в
сила от 20.07.2015 г.
Видно от представеното щатно разписание на ответното
дружество към 20.07.2015 г. длъжност „офис мениджър“ не е предвидена.
По делото е представен договор за наем от 27.10.2014
г., по силата на който ответникът е наел от „Геба-01“ ЕООД следният недвижим
имот, помещение, находящо се на първи надпартерен етаж в сграда № 1, в гр.
София, ул. „******. Представени са платежни нареждания относно дължимия месечен
наем.
По делото е представена справка за актуалното
състояние на трудовите договори към 11.02.2016 г. на ищцата. В нея е удостоверено,
че е имала сключен договор с ответника за периода 03.06.2015 г. до 17.07.2015
г., когато е прекратен.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. М.П.се
установява, че е приятелка с ищцата от 4-5 години. От м.05.2015 г. ищцата е
работил в ответното дружество. Свидетелската я е водила до работата й, която се
намирала в ж. к. „Младост“ – шоурум. Ищцата продавала дамски обувки и рокли.
Свидетелката е ходила там 1-2 пъти. Ищцата около нова година е трябвало да ходи
на лекар и по този повод разбрала, че няма внесени осигуровки. С ищцата били в
заведение, когато дошъл управителя на ответното дружество. Седнал при тях и
предложил на ищцата да й даде пари, за да оттегли жалбата си до Инспекцията по
труда. След това управителят им казал да почакат да се консултира с адвоката
си. Излязъл навън, за да говори по телефона. Свидетелката не е присъствала на
друга среща с управителя. Той се представил като работодател на ищцата.
Свидетелката не можела да посочи името на управителя, както и дружеството.
Знае, че последното е извършвало онлайн търговия.
По делото е представен заверен препис от трудовата книжка на ищцата. В нея не е
удостоверено трудовото й правоотношение с ответника.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно. Същото е процесуално
допустимо в частта на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ
вр. с чл.225, ал.1 КТ, чл.128 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
Искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е
процесуално недопустим по следните съображения:
Ищцата е отправила искане към съда за признаване за
установено, че е полагала труд при ответника за периода м.07.2015 г. –
м.12.2015 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил тази искова претенция.
Поначало
законодателят допуска установяването на факти с правно значение само по
изключение – в изрично предвидени случаи, като сочи фактите, които могат да се
установят посредством предявяване на установителен иск. В този смисъл
предявяването на установителен иск за факт, който законът не е въздигнал
изрично в предмет на установителен иск, е процесуално недопустимо.
В настоящия
случай ищцата се стреми да установи факти, за които законодателят не е
регламентирал правната възможност да се установяват в самостоятелен процес.
Фактът на полагане на труд подлежи на установяване при преценка основателността
на осъдителния иск с правно основание чл.128 КТ, но не може да бъде
самостоятелен предмет на установителен иск.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
предявеният установителен иск за факт е
процесуално недопустим. Ето защо като е разгледал същия и се е поразнесъл
по него по същество, решаващият съд е постановил недопустим съдебен акт. С
оглед на това и на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да се
обезсили в частта на иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като
производството по делото следва да се прекрати в тази му част.
Въззивинят съд констатира, че ищцата не е отправила
искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението за оставането й без
работа за период от 6 месеца. Такова искане не е отправено с исковата молба,
нито с представената преди провеждане на последното открито съдебно заседание
писмена защита, включително и в хода на производството. Като е присъдил законна
лихва върху обезщетението по чл.225, ал.1 КТ от датата на завеждане на делото –
25.02.2016 г., до окончателното изплащане на главницата, ревващият съд е
излязъл извън пределите на търсената от ищеца защита. Същевременно на основание
чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обема на дължимата защита и съдействие се
определя от страните. Като се е произнесъл извън предмета на делото чрез
присъждане на законна лихва, каквато не е претендирана от ищцата, решаващият
съд е постановил недопустим в тази му част съдебен акт, поради което решението
в посочената част също следва да се обезсили.
Спори се между страните в производството относно
момента на връчване на заповедта за уволнение и съответно за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата.
Относно момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 264 от 10.06.2015
г. по гр. д. № 1222/2015 г., на ВКС, ГК, ІV ГО. С него е разяснено, че правото
на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда
действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е
правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на
изявлението и към който следва да се извършва преценка съществувало ли е
потестативното право и надлежно ли е упражнено то. Трудовото правоотношение
може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие, без
издаването на изрична заповед. В разпоредбата на чл.335, ал.2 т. 1 КТ е
определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от
работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие.
В случая предизвестието и заповедта за уволнение са от
една и съща дата – 20.07.2015 г.
В подкрепа на твърдението си, че предизвестието и
заповедта за уволнение са връчени на ищцата при отказ, работодателят е съставил
констативни протоколи, удостоверяващи това обстоятелство. Ищцата е оспорила
тези удостоверявания. При наличие на оспорване на това удостоверяване,
доказването на удостоверените обстоятелства се осъществява чрез разпит на
свидетелите. Достатъчно е да се установи фактическото предоставяне на документа
на разположение на неговия адресат - решение № 48 от 28.02.2013 г. по гр. д. №
265/2012 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
155 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 6897/2014 г., на ВКС, ГС, ІV ГО и др.
Ответникът не е ангажирал свидетели за установяване на
тези обстоятелства както пред първата, така и в настоящата инстанция. Ето защо
при заявеното от ищцата оспорване относно удостовереното от свидетели
обстоятелство за връчване на предизвестието и заповедта за уволнение при отказ
на ищцата, само въз основа на представените по делото протоколи не би могло да
се приеме за доказано това обстоятелство. Жалбоподателят се позовава на
формираната съдебна практика относно връчване на заповедта по пощата или чрез
нотариална покана, която в случая не може да намери приложение. Редът за
връчване, установен в чл.42 ГПК и чл.44 ГПК, е приложим при връчване на
заповедта чрез нотариална покана, каквато в случая не е изпратена. В други хипотези
на връчване този процесуален ред е неприложим.
При преценка момента на връчване на заповедта за
уволнение следва да се съобрази извънсъдебното признание, което се съдържа в
сигнала на ищцата до ИА „Главна инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по
труда“ – София. В него твърди, че заповедта за уволнение й е връчена през месец
декември 2015 г. Доколкото ответникът не е ангажирал доказателства относно
точния момент на връчване на уволнителната заповед и с оглед заявеното от
ищцата в исковата молба, следва да се приеме, че най-късният момент, в който е
връчената заповедта за уволнение, е 29.12.2015 г. От момента на връчването й
заповедта за уволнение е произвела своето правно действие – прекратяване на
трудовото правоотношение между страните в производството.
Жалбоподателят – ответник релевира довод, че
неправилно решаващият съд е приел за незаконна заповедта за уволнение, тъй като
и посочено като основание за уволнение е посочено чл.328, ал.1, т.2 КТ.
В случая се установи, че в предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение изрично е посочено основанието за
уволнение на ищцата – съкращаване на щата, чл.328, ал.1, т.2 КТ. В
уволнителната заповед не е посочено кое
от двете основание, регламентирани в чл.328, ал.1, т.2 КТ е послужило като
основание за работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищцата. По
делото не е установено дали заповедта за уволнение е връчена едновременно с предизвестието,
както и ищцата не е заявила в исковата молба, че е уволнена поради съкращаване
на щата. Ето защо следва да се приеме, че с връчване на заповедта за уволнение
ищцата е уведомена за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ, без посочване на конкретното предложение от този текст.
Основателен е доводът на жалбоподателя – ответник, че
непосочването на конкретното предложение на чл.328, ал.1, т.2 КТ не води до
незаконност на уволнението, както е прието с обжалваното решение. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 205 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 1244/2012 г.,
на ВКС, ГО, ІV ГО, дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза за
прекратяване на трудовия му договор по чл.328, ал.1, т.2 КТ, уволнението не
може да бъде отменено като незаконно само на това основание. Двете основания по
чл.328, ал.1, т.2 КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати
щата поради закриване на част от предприятието, възможно е и да закрие част от
предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата
част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието
се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на
работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори
настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания.
В разглеждания случай се установи, че работодателят е
съкратил заеманата от ищцата длъжност „офис мениджър“. В исковата молба ищцата
не е изложила конкретни доводи относно правото на работодателя едностранно да
прекрати трудовото й правоотношение, като поддържаните от нея доводи са
единствено относно момента на връчване на заповедта за уволнение.
Независимо от това ответникът е изпълнил
доказателствената си тежест и е установил правото си на уволнение, както и
неговото законосъобразно упражняване.
За да е налице разглежданото основание за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на служителя по инициатива
на работодателя – съкращаване на щата, следва да се установи, че се премахват,
считано от един определен момент за в бъдеще, отделни длъжности от утвърдения
общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване
на съответстващите на тези длъжности трудови функции. Законосъобразността на
уволнението, извършено на това безвиновно основание, се предпоставя от следните
условия: съкращаването на щата да е реално, т. е. съответната функция
действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършената работа;
следва да е налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да
съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното, фактическо
съкращаване в щата; следва да е извършено по съответния ред и от органа, който
има право да извършва такива промени.
В случая преди
уволнението на ищцата управителят на ответното дружество е взел решение за
съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност. С новото щатно разписание,
в сила от 01.06.2015 г., заеманата от ищцата длъжност не фигурира в щатното
разписание. С оглед на това извършеното от работодателя съкращаване на щата е
реално и предхожда уволнението на ищцата. Доколкото е съкратена единствената
щатна бройка за длъжността „офис мениджър“ в тежест на работодателя не е
възникнало задължение да извърши подбор по реда на чл.329 КТ, в каквато насока
липсват и доводи от страна на ищцата.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
работодателят е доказал в хода на производството осъществяването на
уволнителното основание – съкращаване на щата, като е упражнил законосъобразно
потестативното си правото на уволнение. Това води до неоснователност на
предявения иск за отмяна на уволнението на ищцата като незаконно.
С оглед акцесорния характер на исковете за
възстановяване на ищцата за възстановяването й на предишната длъжност и за
заплащане на обезщетение за оставането й без работа се явяват неоснователни.
Ищцата претендира заплащане на трудово възнаграждение
за периода м.07.2015 г. – м.12.2015 г.
Ответникът е представил по делото ведомост за заплати.
За м.07.2015 г. за ищцата е начислена сумата от 688, 86 лв., която включва
трудово възнаграждение и 64, 50 лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Липсва
положен то ищцата подпис за получаване на начисленото трудово възнаграждение.
За м.08.2015 г. – м.12.2015 г. ищцата не фигурира във ведомостите за заплати.
По делото са представени присъствени форми на служителите в ответното
дружество, съставени за всеки месец от 2015 г. За периода м.08.2015 г. –
м.12.2015 г. ищцата не фигурира сред служителите, които са престирали работната
си сила.
Страните не спорят, а и от представеното платежно нареждане
се установява, че на 03.08.2015 г. ответникът е превел на ищцата сумата от 800
лв. Като основание за извършеното плащане е посочено „заплата“. Доколкото към
този момент е изискуемо задължението за заплащане на трудово възнаграждение за
м.07.2015 г., се налага извода, че с извършеното плащане ответникът е погасил
изцяло задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на ищцата за
м.07.2015 г.
От събраните по делото доказателства не се установи
ищцата да е престирала работната си сила за остатъка от процесния период:
м.08.2015 г. – м.09.2015 г. Работодателят не е отчел престиране на труд от
ищцата. Същевременно същата не е ангажирала убедителни доказателства в тази
насока. Ищцата релевира доводи, че по делото е представила кореспонденция през
фейсбук, въз основа на която следва да се приеме, че е работила. Тази
кореспонденция е оспорена от ответника. Ищцата не е ангажирала доказателства
относно субектите, между които е водена кореспонденцията. Отделно от това въз
основа на изпратените текстови съобщения не би могло да се обоснове извод за
престиране на работната сила на ищцата за заеманата от нея длъжност „офис
мениджър“ с посочените по - горе основни задължения.Също така от свидетелските
показания на разпитаната пред СРС свидетелка Н. Петрова не се установява ищцата
да е работила при ответника през разглеждания период. Ето защо обоснован е
изводът на решаващия съд, че предявеният иск с правно основание чл.128 КТ е
неоснователен.
Ищцата претендира заплащане на обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ.
Страните не спорят относно обстоятелството, че ищцата
не е ползвала полагащият й се платен годишен отпуск за 2015 г. Със заповедта за
уволнение е постановено изплащане на ищцата на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Ответникът
не е оспорил, че ищцата е имала право на 9 работни дни платен годишен отпуск за
2015 г. Размерът на полагащото се на ищцата обезщетение по чл.224, ал.1 КТ
следва да се определи съобразно нормата на чл.177 КТ – въз основа на среднодневно
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни.
В случая във ведомостта за заплата за м.07.2015 г. на
ищцата е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
64, 50 лв. Доколкото тази сума е начислена заедно с трудовото възнаграждение за
м.07.2015 г., следва да се приеме, че с изплащането на сумата от 800 лв. ответникът
е погасил както задължението си за трудово възнаграждение за м.07.2015 г., така
и за дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Ето защо предявеният иск се
явява неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен
предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. с
чл.225, ал.1 КТ, като тези искове следва да се отхвърлят, а решението в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.128 КТ и чл.224, ал.1 КТ следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК В полза на жалбоподателя – ответник следва да се присъдят сторените във
въззивното производство разноски. Техният размер възлиза на 656, 76 лв.,
включително заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Ответницата по жалбата – ищца е направила възражение
за прекомерност, в случай, че заплатеното адвокатско възнаграждение надвишава
установения минимален размер. Доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. не надвишава минимално установените размери на адвокатските
възнаграждения за разглежданите искови претенции, то не следва да се обсъжда
възражението за прекомерност.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която в тежест на ответника са възложени сторените в производството пред СРС
разноски, включително и разноски за държавна такса по сметка на СРС.
На ответника следва да се присъди сумата от още 358,
16 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски в
производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 99455/22.04.2019 г., постановено по гр. д. №
10745/2016 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 75 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от В.А.В., ЕГН **********, срещу „Б.Ш.“ ООД, ЕИК *****,
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено, че В.А.В.,
ЕГН **********, е полагала труд при „Б.Ш.“ ООД, ЕИК *****, за периода м.07.2015 г. – м.12.2015 г., на
основание чл.270, ал.3 ГПК, като процесуално недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на този иск.
ОБЕЗСИЛВА решение № 99455/22.04.2019 г., постановено по гр. д. №
10745/2016 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 75 състав, В ЧАСТТА, с която е
присъдан ЗАКОННА ЛИХВА върху сумата
от 2 838 (две хиляди осемстотин
тридесет и осем) лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода 29.12.2015 г. – 29.06.2016 г., считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.02.2016 г., до
окончателното изплащане, като процесуално недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 99455/22.04.2019 г., постановено по гр. д.
№ 10745/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75 състав, В ЧАСТТА, с която е
признато за незаконно и е отменено, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
уволнението на В.А.В., ЕГН **********, извършено със заповед № 21/20.07.2015 г.
на управителя на „Б.Ш.“ ООД, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради
съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение с В.А.В., считано от
20.07.2015 г.; В.А.В., ЕГН **********, е възстановена, на основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „офис мениджър“ в „Б.Ш.“
ООД; „Б.Ш.“ ООД, ЕИК *****, е осъден да заплати на В.А.В., ЕГН **********,
сумата от 2 838 (две хиляди
осемстотин тридесет и осем) лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода 29.12.2015 г. – 29.06.2016 г.; В ЧАСТТА, с която „Б.Ш.“ ООД, ЕИК *****, е осъден да заплати на В.А.В.,
ЕГН **********, сумата от 191, 91
(сто деветдесет и един лева и деветдесет и една стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени в производството пред СРС разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, както и „Б.Ш.“ ООД, ЕИК *****, е
осъден да по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
държавна такса в размер на 213, 52
(двеста и тринадесет лева и петдесет и две стотинки) лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени в условията на обективно,
кумулативно съединяване, от В.А.В.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***3 – адв. М.Т., срещу „Б.Ш.“ ООД,
ЕИК *****, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Н.Ц., съответно с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за отмяна на уволнението на В.А.В., ЕГН **********,
извършено със заповед № 21/20.07.2015 г. на управителя на „Б.Ш.“ ООД, с която
на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, е прекратено
трудовото правоотношение с В.А.В., като незаконно; чл.344, ал.1, т.2 КТ – за
възстановяване на В.А.В., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност „офис мениджър“ в „Б.Ш.“ ООД, ЕИК ***** и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с
чл.225, ал.1 КТ – за заплащане на сумата от 2 838 (две хиляди осемстотин тридесет и осем) лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 29.12.2015 г. –
29.06.2016 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99455/22.04.2019 г., постановено по гр. д. №
10745/2016 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 75 състав, изменено в частта за разноските с определение №
279081/19.11.2019 г., постановено по същото дело, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***3
– адв. М.Т., да заплати на „Б.Ш.“ ООД, ЕИК *****, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. Н.Ц., сумата от 656, 76 (шестстотин
петдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС, както и да
заплати сумата от още 358, 16 (триста петдесет и осем лева и
шестнадесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени
разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в частта на
исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ и
чл.124, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК. В останалата част решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.