№ 365
гр. Варна, 04.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско
дело № 20213001000512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Х.Д. М.Дж.Ал-Тани,
гражданин на Катар против определение № 960/02.08.2021 година,
постановено по т.д.№ 415/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което
е спряно производството до приключване на производството по гр.д.728/2019
година на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е
неправилно, тъй като ищецът е кредитор на Кристофер Виоларис, по силата
на съдебно решение по в.гр.д.552/2020 година на Апелативен съд Варна, по
което е издаден изпълнителен лист. За събиране на присъдените с
представения изпълнителен лист суми е образувано изп.д.692/2021 година по
описа на ЧСИ-И.Л.К.Е. с район на действие Окръжен съд Варна. Длъжникът е
едноличен собственик на капитала на „Юролинкинвестмънтс“ ЕООД, като е
вписан запор върху дружествените дялове на ответника и с Постановление от
01.07.2021 година е овластен да предяви иск с правно основание чл.517, ал.4
ГПК за прекратяване на ответното дружество. Съдът е приел, че
производството по делото следва да бъде спряно до приключване на спора за
дължимостта на паричното вземане. Жалбоподателят твърди, че не са налице
1
предпоставките за спиране на делото, тъй като с издаването на изпълнителния
лист за ищеца е налице правото да предприеме действия за принудителното
събиране на присъдените вземания. Обстоятелството, че осъдителното
решение не е влязло в сила не е основание за спиране на образуваното
производство, като този извод следва от чл.282, ал.1 ГПК-„подаването на
касационна жалба не спира изпълнението на решението“ и законът е
предвидил изричен ред за спиране на изпълнението на въззивното решение
което се допуска след представяне на надлежно обезпечение в размер на
присъдените с въззивното решение суми.
Искът по чл.517, ал.4 ГПК представлява част от изпълнителния процес,
а последиците от отмяната на решението са изрично предвидени в чл.245,
ал.3 ГПК. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба „Юролинкинвестмънтс“ ЕООД е
депозирал писмен отговор, в който моли да се потвърди определението на
първоинстанционният съд.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните съображения.
Производството по т.д.№ 415/21 година по описа на Окръжен съд Варна
е образувано по иск на Х.Д. М.Дж.Ал-Тани, гражданин на Катар срещу
„Юролинкинвестмънтс“ ЕООД и е с правно основание чл.517, ал.4 ГПК.
Безспорно е по делото, установено от покана за доброволно изпълнение
/л.5/ е, че е образувано изп.д.692/2021 година по описа на ЧСИ И.Л.К.Е. с
район на действие Окръжен съд Варна по издаден изпълнителен лист от
Варненски апелативен съд по гр.д.552/2020 година на Варненски апелативен
съд срещу Кристофер Виоларис, като изпълнението е насочено срещу
дружествения му дял в дружеството „Юролинкинвестмънтс“ ЕООД, налице е
вписан запор върху дружествените дялове в търговския регистър, както и на
01.07.2021 година е издадено Постановление, с което взискателят е овластен
да предяви иск по чл.517, ал.4 ГПК.
Установява се от представените по делото доказателства, а и не се
2
спори между страните, видно от съвпадащите им изявления, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно
съдебно решение, което е предмет на касационно обжалване.
Исковата молба по т.д.415/2021 година е предявена от лице, имащо
качеството взискател, срещу еднолично дружество с ограничена отговорност,
чийто едноличен собственик на капитала се твърди да е длъжникът на ищеца
/а това не се оспорва и се установява от доказателствата/.
Спирането на производството по делото е изключение, поради което и
основанията са стриктни, а при мнозинството от тях е уредено и задължение
за служебно възобновяване. Основанието за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК
има предвид обусловеност, която се основава на връзката между
субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на
конкретните правоотношения.
Принудителното изпълнение на парични вземания на взискателя към
длъжника може да бъде насочено върху дружествени дялове, тъй като същите
съставляват имущество на длъжника, годен обект за принудително
изпълнение. Систематическото място на чл.517, ал.4 ГПК е в глава
четиридесет и пета „Изпълнение върху вземания на длъжника“ и Дял Втори,
Част пета „Изпълнително производство“, поради което представлява
изпълнителен способ за удовлетворяване правата на взискателя в
индивидуалното принудително изпълнение, като удовлетворяването ще се
извърши върху ликвидационният дял.
Наличието на висящо изпълнително производство, обуславящо и
легитимацията на ищеца като взискател по него, е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска, който е конститутивен по своя
характер, както се приема от теорията и съдебната практика /Решение №
60/10.07.2013г. по т. д. № 134/12г. на първо т.о. на ВКС, Решение №
76/1.07.14 г. по т.д. № 2163/13г. на второ т.о. на ВКС, Решение № 104/10.07.14
г. по т.д. № 2144/13г. на второ т.о. на ВКС/. Легитимацията на ищеца като
взискател се установява на базата на издаденото от съдия-изпълнителя
постановление за овластяване, което удостоверява, че към момента на
постановяването му е налице висящо изпълнително производство срещу
длъжника, а овластеното да предяви иска по чл. 517 ГПК лице е негов
3
взискател. При отпадането на тази предпоставка в хода на процеса
образуваното производство подлежи на прекратяване. В този смисъл е
постоянната практика на ВКС, обективирана в определение №72/03.02.2017
година по ч.т.д. №2313/2016 година на ВКС, ТК, I т.о.; ч.т.д. №251/2017
година на ВКС, ТК, II т.о.; ч.т.д. №2857/2014 година на ВКС, ТК, I т.о.; а
също и в решение 104/10.07.2014 година по т.д.2144/2013 година на ВКС,
второ т.о.
Не може да се възприеме възражението, че чрез спирането на исковото
производство се заобикалят изрично предвидените хипотези за спиране на
принудителното изпълнение доколкото ответникът по иска по чл.517, ал.4
ГПК е трето спрямо спора относно вземането лице, което може да се брани в
това производство като доказва единствено плащане, дружеството не е страна
в изпълнителното производство и не разполага с възможността да поиска
спиране в изпълнителното производство.
Принципно положение е, че се ползват с изпълнителна сила само
актове, с които спорът между правните субекти е разрешен по окончателен
начин-тези, които са влезли в сила или неподлежащите на обжалване.
Законодателят е включил и заповедите за незабавно изпълнение, както и тези,
които подлежат на предварително, респ.незабавно изпълнение, вкл. И
невлезлите в сила осъдителни въззивни решения. По отношение на тази
категория актове е предвиден механизъм за възстановяване на правното
положение, в случай, че отпадне изпълнителната им сила. В случай, че
междувременно е осъществен способа за принудително изпълнение чрез
прекратяване на търговското дружество предходното правно положение не би
могло да бъде възстановено по посочения ред. Доколкото с уважаването на
конститутивния иск се въздейства пряко върху правната сфера на трето лице
което е различно от длъжника това прекратяване би останало в правния мир
като факт, лишен от основание, поради което на третото следва да бъде
признат способа за защита чрез отричане на вземането с оглед наличието на
висящо производство, чрез спиране на производството по иска по чл.517, ал.4
ГПК.
4
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 960/02.08.2021 година, постановено
по т.д.№ 415/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е спряно
производството до приключване на производството по гр.д.728/2019 година
на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5