МОТИВИ: Срещу подсъдимия М.П.М. ***
е предявено обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 209, ал.
1, във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК.
Предаден е на съд за това, че на
18.01.2018 година около 14:00 часа в гр. Севлиево, на ул. „***“, в близост до
блок № 36, като помагач, в съучастие с неустановено лице, действащо като
извършител, с цел да набави за себе си и другиго – неустановеното лице имотна
облага, умишлено улеснил неустановения извършител, който възбудил и поддържал у
Н.А.А. заблуждение /чрез телефонни разговори, че ще бъдат ограбени и участва в
полицейска операция по задържане на измамници, за което трябва да събере парите
и златото в жилището си, които да хвърли през терасата, за да ги вземе
полицията, като се представи за длъжностно лице – служител на Криминална
полиция с име И./ и с това й причинил имотна вреда в общ размер на 9193,59
лева, от които 640 лева в банкноти – имотна вреда на Н.А.А., и златни накити на
обща стойност 8553,59 лева, както следва: мъжка гривна – 48,29 грама; синджир –
10,63 грама; синджир дебела плетка – 15 грама; златно колие – 8 грама; златна
гривна – 15 грама; синджирче – 12,5 грама; 3 броя златни пръстени по 5 гр.
всеки; 2 бр. златни пръстени по 8 грама всеки; златни обеци – 10 грама; златно
синджирче – 3,5 грама; обеца – 1,1 грама; сърчице – 0,5 грама – имотна вреда на
Ф.А.А. /собственик на златните накити/, като взел хвърлена от Н.А. найлонова
торба, съдържаща цитираната по – горе парична сума и златни накити, като
деянието е извършено при условията на повторност, в немаловажен случай.
Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
В съдебно заседание, при решаване на
въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК в хода на разпоредителното заседание по
делото, защитникът на подсъдимия и той самият заявиха, че правят искане делото
да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Подсъдимият М.
заяви, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира обвинението. Съдът
счете, че искането следва да бъде уважено и след като разясни на М.
разпоредбата на чл. 372, ал.1 от НПК пристъпи към предварителното му
изслушване на основание чл. 371, т. 2 от НПК. При изслушването той признава вината си, признава изцяло фактите, които са
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти.
От направените самопризнания на подсъдимия
М.М., показанията на свидетелите Н.А. и Ф.А., дадени от тях пред водещия
разследването полицай, и от останалите доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и по време на съдебното следствие, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият М.П.М. бил осъждан многократно за
престъпления против собствеността на гражданите.
С Присъда № 303 от 08.06.2017 година по НОХД №
226/2017 година по описа на Районен съд – Петрич, влязла в законна сила на
26.06.2017 година, подсъдимият М. бил осъден за извършено в периода от
20.12.2016 година до 27.12.2016 година престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК във
връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като му било
наложено наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което било
отложено, като бил определен четири годишен изпитателен срок, начиная от
влизане на присъдата в сила.
Свидетелката Н.А.А. ***, но през месец януари 2018
година пребивавала в дома на семейството на сина си Я.А., което живеело в гр.
Севлиево, на улица „***“ № 36, ет. 1, ап. 2.
На 18.01.2018 година около 14:00 часа на стационарния
телефон в дома на сина на свид. Н.А. се получило обаждане. Свидетелката
отговорила, при което чула плачещо дете, което й казало: „Бабо, счупих си
крака“, след което разговорът бил прекъснат. Веднага след това свидетелката
получила ново обаждане, на което тя отговорила. Обаждал се мъж, който се
представил за И. от Криминална полиция и казал, че се обажда от телефон 122 и
че ако има пари и бижута трябва да ги скрие в камерата на хладилника, защото
били тръгнали след тях, чувайки предния разговор, „понеже те чували всичко“.
Същевременно мъжът казал на А. и че са хванали единия от извършителите, които
били тръгнали към дома, където тя живеела, с намерение да ги ограбят, и й казал
да не затваря телефона. Въпреки това Н. прекъснала разговора, но веднага след
това телефонът отново иззвънял, при което Н. вдигнала телефонната слушалка и
чула как някой й казал, че ще бъдат убити. Свидетелката започнала да търси
телефонния номер на сина си, но не успяла да го открие. В това време отново се
получило обаждане по телефона, на което Н. отговорила. Междувременно същата
била събрала парите си в размер на 640,00 лева, собствената си дебитна карта и
ПИН кода за нея, както и златните накити на семейството на сина й. Мъжът, който
се бил представил за И., я попитал дали е поставила в камерата на хладилника
парите и ценностите, при което тя отговорила положително. След това
представилият се за И. й казал да хвърли парите и златните накити през
терасата, като й обяснил, че полицията щяла да мине да ги вземе. Посочените
пари и вещи Н. била поставила в найлонов плик, който хвърлила през терасата,
гледаща към двора на жилищния блок. В този момент нямало никой долу и след като
хвърлила плика Н. се прибрала в дома си. По – късно разбрала, че била измамена.
Подсъдимият М.М. ***. На 14.01.2018 година същият
получил на личния си телефон с номер ********** обаждане от лице на име Н., за
който подсъдимият знаел, че се занимава с телефонни измами. Поддържайки
постоянен контакт по телефона с посоченото лице подсъдимият взел 200 лева и телефон,
които били оставени в близост до хотел „Ритон“ в гр. Русе, мястото на които
били посочени на подсъдимия от лицето Н.. Парите и телефона му били дадени, за
да може да пътува при осъществяване на телефонни измами, като неговата работа
се състояла в това да взима хвърлени от различни хора пари и ценности. По този
повод подсъдимият знаел, че участва в престъпна схема за измами по телефон, за
което всъщност има и осъждане.
На 18.01.2018 година М. получил обаждане отново от
лицето Н., който му казал да отиде до гр. Севлиево. Изпълнявайки указанията на Н.,
М. се качил на автобуса в гр. Велико Търново и пристигнал с него около 10:00 –
11:00 часа в гр. Севлиево. На същия телефон получил указание на кой адрес в гр.
Севлиево да отиде, при което подсъдимият наел таксиметров автомобил от пиацата
пред автогарата, който го откарал на конкретния адрес. След като слязъл от
таксиметровия автомобил, М. заплатил превоза на водача му, след което се
отдалечил, за да изчака телефонно обаждане от Н.. Малко по – късно същият му се
обадил по телефона и му казал да отиде и застане до блока така, че да не го
виждат хората. Подсъдимият застанал на мястото, където му било указано, след
което запалил цигара. Според указанията, които бил получил по телефона, на
терасата трябвало да излезе жена, която да хвърли някаква чанта през нея. След
като Н. хвърлила найлоновия плик, Н. казал на М., че „прибира жената“ вътре, а
той да отиде и да вземе чантата, която жената била хвърлила. След получаване на
това указание М. отишъл до мястото, където бил хвърлен найлоновия плик с парите
и златните накити, и го взел.
След това подсъдимият наел таксиметров автомобил, с
който се придвижил до гр. Габрово, а след това с автобус отишъл до гр. Русе, където
пристигнал около 20:30 часа. След като слязъл от автобуса получил ново обаждане
от Н., който непрекъснато докато пътувал го проверявал по телефона къде се
намира. Същият му казал да отиде в хотел „Ритон“, където да наеме стая. След
като направил това М. отворил найлоновия плик, който бил хвърлен от свид. Н.
през терасата, и установил, че в него имало пари, златни накити и дебитна карта
с ПИН – код. От парите подсъдимият взел 200,00 лева, а след това и дебитната
карта с кода, една златна мъжка гривна и един златен синджир, а останалите
златни накити и пари върнал в плика. В последствие, поддържайки контакт с
лицето на име Н., подсъдимият отишъл до контейнер за смет, намиращ се в близост
до заведение „Шести май“ в гр. Русе, където Н. му казал по телефона да вдигне
високо в ръце чантичката, след което да я остави до колелото на контейнера.
След това подсъдимият получил указания да се върне в хотела, което той сторил.
На следващия ден М. ***.
От Справка, изготвена от „Теленор България“ ЕАД гр.
София е видно, че телефонен номер ********** е собственост на подсъдимия М.. От
приложената разпечатка на обажданията е видно, че на 18.01.2018 година
посоченият телефонен номер е провел пет броя входящи и изходящи телефонни
разговори при регистриране на същите в клетки на територията на гр. Севлиево.
От същата разпечатка е видно, че на 18.01.2018 година в 16:29 часа е проведен
един брой телефонен разговор в гр. Габрово
и за времето от 21:15 часа до 22:30 часа четири на брой разговора през
клетка, намираща се в гр. Русе.
Видно от справка, изготвена от „Банка ДСК“ ЕАД гр.
София с дебитна карта № 4748364003647863, собственост на свид. Н.А., е
извършено успешно теглене на 10,00 лева от банкомат на същата банка в гр.
Стражица на 28.01.2018 година.
С Протокол за доброволно предаване от 31.01.2018
година подсъдимият М. предал доброволно на служител при РУ на МВР – Севлиево
един брой мъжка гривна от жълт метал, състояща се от 13 звена и 1 бр. синджир
от жълт метал. В протокола подсъдимият собственоръчно е записал следното:
„Вещите които предавам доброволно, бяха в чанта, която беше хвърлена от тераса
в гр. Севлиево около 27 – 28.01.2018 година“.
На 01.02.2018 година подсъдимият бил приведен в Следствен арест – Габрово, където в 17:30
часа му бил извършен обиск, при който наред с негови вещи била иззета и
поставената заедно с парите и златните накити дебитна карта в хвърлената през
терасата от свид. Н. чантичка. С Протокол за доброволно предаване от 09.02.2018
година дебитната карта, заедно с бланка на ДСК за ПИН – кода й, били предадени
от командир на отделение в Следствения арест – Габровонва разследващия полицай.
От заключението на изготвената по делото експертиза е
видно, че нанесената на свид. Н.А. имотна вреда била в размер на 640,00 лева, а
имотната вреда, нанесената на свид. Ф.А., собственичка на златните накити, била
в размер на 8553,59 лева.
Подсъдимият М. признава изцяло фактите, изложени по – горе и
заявява, че признава вината си. Той не пожела да добави нищо след думите на
своя защитник, освен да заяви, че съжалява за случилото се и че е сериозно
болен и му предстои лечение в болницата на затвора.
Въз основа на изложените по – горе фактически
обстоятелства съдът прави следните правни изводи: Деянието на подсъдимия се
доказва по несъмнен начин от показанията на посочената по – горе свидетелки,
както и от приложените по делото писмени доказателства: Протокол за разпит на
място и изготвения към него фотоалбум – стр. 9-12 от ДП; Протокол за доброволно
предаване – стр. 24; Протокол за доброволно предаване – стр. 24; Протокол за
обиск на задържано лице – стр. 26; Писмо от „Банка ДСК“ ЕАД – стр. 40;
документи за издаване на дебитна карта от „Банка ДСК“ ЕАД – стр. 41-56; Писмо
от „Теленор България“ ЕАД и разпечатки на трафична информация – стр. 76 и 77 от
ДП.
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически
обстоятелства и безспорните доказателствата в полза на обвинението, съдът
намира за установено по безспорен начин, че подс. М.М., след като на 18.01.2018
година около 14:00 часа в гр. Севлиево, на ул. „***“, в близост до блок № 36,
като помагач, в съучастие с неустановено лице, действащо като извършител, с цел
да набави за себе си и другиго – неустановеното лице имотна облага, умишлено
улеснил неустановения извършител, който възбудил и поддържал у Н.А.А.
заблуждение /чрез телефонни разговори, че ще бъдат ограбени и участва в
полицейска операция по задържане на измамници, за което трябва да събере парите
и златото в жилището си, които да хвърли през терасата, за да ги вземе
полицията, като се представи за длъжностно лице – служител на Криминална
полиция с име И./ и с това й причинил имотна вреда в общ размер на 9193,59
лева, от които 640 лева в банкноти – имотна вреда на Н.А.А., и златни накити на
обща стойност 8553,59 лева, както следва: мъжка гривна – 48,29 грама; синджир –
10,63 грама; синджир дебела плетка – 15 грама; златно колие – 8 грама; златна
гривна – 15 грама; синджирче – 12,5 грама; 3 броя златни пръстени по 5 гр.
всеки; 2 бр. златни пръстени по 8 грама всеки; златни обеци – 10 грама; златно
синджирче – 3,5 грама; обеца – 1,1 грама; сърчице – 0,5 грама – имотна вреда на
Ф.А.А. /собственик на златните накити/, като взел хвърлена от Н.А. найлонова
торба, съдържаща цитираната по – горе парична сума и златни накити, като
деянието е извършено при условията на повторност, в немаловажен случай, както
от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 209, ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 4 от НК.
От обективна страна, като са били формирани чрез
телефонни разговори в съзнанието на свид. Н.А. неверни представи, че
провеждащият разговор по телефон с нея е служител на Криминална полиция на име И.,
който възбудил заблуждение у пострадалата, че участва в полицейска операция по
задържане на измамници, за което трябва да събере парите и златото в жилището
си, които да хвърли през терасата, за да ги вземе полицията, без тези
обстоятелства да отговарят на обективната действителност, неустановеното по
досъдебното производство лице е възбудило заблуждение у свид. А.. В следствие
на така възбуденото заблуждение А. била мотивирана да пристъпи към разпореждане
с 640 лева в банкноти и златни накити
–мъжка гривна – 48,29 грама; синджир – 10,63 грама; синджир дебела плетка – 15
грама; златно колие – 8 грама; златна гривна – 15 грама; синджирче – 12,5
грама; 3 броя златни пръстени по 5 гр. всеки; 2 бр. златни пръстени по 8 грама
всеки; златни обеци – 10 грама; златно синджирче – 3,5 грама; обеца – 1,1
грама; сърчице – 0,5 грама, или всичко на обща стойност 9193,59 лева,
съставляващи причинена имотна вреда на свидетелките Н.А. и Ф.А., с което
разпореждане е осъществено изпълнителното деяние и е причинен съставомерният
вредоносен резултат на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 4 във връзка
с чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК. От обективна страна
подсъдимият М. е действал в съучастие с неустановено лице – извършител в
качеството си на помагач, тъй като същият умишлено е улеснил извършването на
престъплението, взимайки оставените от пострадалата, в следствие на въвеждането
й в заблуждение и поддържането на такова от неустановения извършител, пари и
ценности. От субективна страна подсъдимият М. е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предложение първо от НК и със специичната
съставомерна цел – да набави за себе си или за другиго /неустановено по делото
лице/ имотна облага – паричната сума, която фактически е искал да получи и е
получил от свид. А..
При
определяне на наказанието на подсъдимия М.М. съдът отчете обществената опасност
на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
За
престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК
се предвижда наказание от една до осем години лишаване от свобода.
Престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и се характеризира с
висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на
подобен род деяния. При индивидуализация на наказанието съдът отчита наличието
на смекчаващи обстоятелства, които са
признаването на вината и съдействието на подсъдимия за разкриване на
обективната истина в пълнота. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
съобрази предишното осъждане на подсъдимия, което е за същото деяние, големият
размер на причинените на пострадалите имуществени вреди, невъзстановяването им
на свидетелките А. и не на последно място обстоятелството, че настоящото деяние
е извършено само няколко месеца, след като е влязла в сила присъдата, с която на
подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода за същото такова
деяние, което говори за изграден вече у него престъпен маниер в извършването на
такива деяния. При съвкупната преценка на изложеното, съобразявайки нормата на
чл. 54 от НК, отчитайки вида и тежестта на престъплението, съдът достигна до
извода, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, в каквато
насока беше пледоарията на защитника на подсъдимия, поради което съобразявайки
се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия М.М. наказание ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което наказание беше определено след като съдът приспадна 1/3 от
наказанието, което счита, че следва да понесе подсъдимия за извършеното от него
престъпление в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият
М. следва да изтърпи така наложеното му наказание от две години и четири месеца
лишаване от свобода при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от ЗИНС.
Съдът
счита, че с наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.
След
определяне на наказанието и съобразявайки обстоятелството, че настоящото деяние
е извършено в изпитателния срок, определен с присъдата по НОХД № 226/2017
година по описа на Районен съд – Петрич, съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК
приведе в Присъда №
303 от 08.06.2017 година по НОХД № 226/2017 година по описа на Районен съд -
Петрич, влязла в законна сила на 26.06.2017 година, с която подсъдимият М.П.М. е осъден за извършено престъпление по чл.
209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК
на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание е било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като бил определен четири годишен
изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила, и постанови
наказанието от две години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ЗИНЗС.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА: Мъжка
гривна 48,29 лева и синджир тип колие 10,63 грама, намиращи се на съхранение в
РУ на МВР – Севлиево, следва да се върнат на пострадалата Ф.А.А. след влизане
на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Дебитна карта и бланка с
ПИН код, намиращи се на съхранение в РУ на МВР – Севлиево, следва да се върнат
на пострадалата Н.А.А. след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна
времето, през което подсъдимият М.П.М. е бил задържан под стража, считано от
01.02.2018 година.
Подсъдимият М.П.М. следва да заплати по сметка на ОД
на МВР – Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 151,76лв. /сто петдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: