№ 1136
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110116487 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба Д. М. ЗЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл.***** срещу „Хелп Кредит“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Пъстър свят“ № 23, с която е предявен иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във
вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит „Хелп кредит карта“ № 005000009041 поради
противоречие със закона. В условията на евентуалност са предявени искове
по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.10а от ЗПК за прогласяване на
нищожност на клаузата по т.4.1 от договор за потребителски кредит „Хелп
кредит карта“ № 005000009041 поради противоречие със закона и по чл.26,
ал.1, предл.3 за прогласяване нищожност на клаузата по т.11 от договор за
потребителски кредит „Хелп кредит карта“ № 005000009041 поради
противоречие с добрите нрави.
В исковата молбата са изложени твърдения, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит „Хелп кредит карта“ №
005000009041, съгласно който ищцата следвало да върне на ответника сумата
по кредита сума в общ размер от 1757.26 лева, при получена в заем сума от
1000 лева, ГПР 49,94 % и срок на кредита от 36 месеца. Съгласно клаузата на
т.4.1 от договора ищцата следвало да заплати такса за кандидатстване в
1
размер на 15 лева, която е включена към крайната дължима по кредита сума.
Съгласно т.11 от договора при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя за заплащане на суми по кредита, същият дължал на
кредитор неустойка за забава в размер на 15 лева плюс законна лихва върху
забавената сума за дните на забавата. Ищцата счита, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с
чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК. В договора липсвал приложимия лихвен
процент, както и условията за прилагането му. В договора бил посочен ГПР в
размер на 49.9442 %, в който се включвал ГЛП, но последният бил с
неизвестна величина. Към договора липсвал погасителен план, както и
задължителната информация по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Отделно от това,
уговорената такса в размер на 15 лева по т.4.1 от договора била изцяло
нищожна и недължима на основание чл.10а, ал.1 от ЗПК. Неустойката по т.11
от договора противоречала на добрите нрави и принципа на справедливостта
и еквивалентността.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорва
сключването на процесния договор за кредит между страните. Твърди се, че
за усвояване на кредита на ищцата е издадена кредитна карта, а сумата е
изтеглена на четири тегления. Твърди се, че към договора е предоставена
цялата изискуема по закон информация. Договарянето било осъществено чрез
средства за комуникация от разстояние. Твърди се, че в договора се съдържат
уговорки относно общия размер на кредита и условията за усвояването му и
издължаването му. Приложимият лихвен процент бил посочен в т.4.2 от
договора, а условията за прилагането му били разяснени в Общите условия
към договора, явяващи се неразделна част от същия. Твърди се, че таксата за
кандидатстване не е свързана с усвояването и управлението на кредита. Сочи
се, че ищцата е била абсолютно наясно с условията на изтегления от нея
кредит. Счита, че с подадената искова молба ищцата извършва злоупотреба с
процесуални права.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника оспорва иска и поддържа отговора на исковата
2
молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че
между страните е сключен от разстояние индивидуален договор за
потребителски кредит „Хелп кредит карта“ № 005000009041, по силата на
който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 1000
лева. Общо дължимата сума за връщане е уговорена в размер на 1757,26 лева,
която следвало да бъде погасена на 36 месечни от по 48,81 лева. В
посочената сума освен главницата по заема е включена такса по чл.4.1. за
кандидатстване от 15 лева, и посочената в чл.4.2 лихва за ползване на заема
от 757,26 лева за целия срок на договора. ГПР е посочен в размер на 49,9442
%. В чл.11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението
на кредитополучателя за плащане на дължимата сума или на част от нея в
сроковете, посочени в договора, кредитополучателят дължи на заемодателя
обезщетение неустойка за забава в размер на 15 лева плюс законната лихва
върху забавената сума за дните на забавата.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД
във вр. с чл.22 от ЗПК и е процесуално допустим.
Безспорно между страните е сключването от разстояние на процесния
договор за кредит, както и неговото съдържание.
След извършен анализът на съдържанието на договора за кредит и при
вземане предвид основната дейност на ищеца, въззивната инстанция приема,
че той има характер на потребителски, а от своя страна ищцата като
физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за
защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.
Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен.
3
Ищецът е навел доводи, че процесният договор е недействителен на
основание чл.22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК.
Съдът намира, че в процесния договор лихвеният процент не е посочен
съобразно изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. На практика дори липсва
посочване на такъв, доколкото в договора изобщо не се съдържа процентно
изражение на лихвата. В т.4.2 от договора е посочена само дължима сума за
лихва за ползване на заема в размер на 757,26 лева. Абсолютно неясно остава
как е формирана тази сума. Ответникът е навел възражения, че условията за
прилагането на лихвения процент са разяснени в Общите условия, неразделна
част от договора. Следва да се има предвид, че същите не са представени по
делото. Въпреки направена служебна справка на интернет страницата на
ответното дружество, съдът не откри Общи условия към договор за
потребителски кредит „Хелп кредит карта“. Предвид изложеното съдът
намира, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на възражението на
ищеца, че формирането на лихвения процент е разяснено в Общите условия
към договора, с които заемополучателят е запознат. Обстоятелството, че на
сайта на „Хелп Кредит“ АД е налице калкулатор, както и че по всяко време
при поискване на кредитополучателя се предоставя информация за
извършени и предстоящи плащания, е абсолютно ирелевантно. На
потребителя следва да бъде напълно ясно още при сключване на договора
какъв е лихвеният процент по кредита и условията за прилагането му, без да
се налагат допълнителни действия от негова страна по извършване на справки
и самостоятелни изчисления.
На следващо място, съдът намира, че договорът за кредит не отговаря и
на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК досежно посочване на годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според
нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно дефиницията дадена в §1,
т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
4
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно не е
достатъчно само формалното посочване на ГПР в процентно изражение. В
случая в договора за кредит не е отразено как е формиран годишния процент
на разходите, като не са посочени кои допускания /вид на разхода по смисъла
на §1, т.1 / и в какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е равен
на 49.9442 %. От съдържанието на договора не може да се извлече дори
процента на договорната лихва, която участва при формирането на годишния
процент на разходите. Още по-малко ясно е какво друго се включва в
годишния процент на разходите.
Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Процесният
договор не отговаря и на това изискване на закона, доколкото към същия
изобщо липсва погасителен план. Най-общо са посочени само брой и размер
на вноските, без яснота как е формирана всяка вноска и каква част от всички
задължения по кредита покрива. Падежът на вноските също е изключително
неясно посочен. Подлежи на тълкуване от потребителя какво означава „датата
на договора всеки месец“ – дали това е датата на сключване на договора, и
ако е така, какво се има предвид, доколкото датата се формира от ден и месец.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че процесният договор е
недействителен /нищожен/, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи.
По гореизложените съображения се налага изводът, че предявеният
5
главен иск е основателен, поради което следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по
заявените в условията на евентуалност искове.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 70,29 лева за платена държавна такса. Предвид че адв. Д.М. е
предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата (ЗА), то ответникът следва да бъде осъден да
заплати на същия сумата от 353 лева за адвокатско възнаграждение, на
основание 38, ал.2 от ЗА, определено съобразно минималния размер, предвид
в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. М. ЗЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл.***** и „Хелп Кредит“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пъстър
свят“ № 23, че сключеният между тях договор за потребителски кредит „Хелп
кредит карта“ № 005000009041 е нищожен като противоречащ на закона, на
основание чл. 22 ЗПК във връзка с 26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Хелп Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Пъстър свят“ № 23 да заплати на Д. М. ЗЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл.***** сумата от 70,29 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски за платена
държавна такса.
ОСЪЖДА „Хелп Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Пъстър свят“ № 23 да заплати на адв. Д.В. М.,
ЕГН **********, от АК-Пловдив, сумата от 353 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
Адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7