Решение по дело №279/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 429
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20227150700279
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

              429/27.5.2022г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело  №279 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

2. Образувано е по Жалба на „ГЕРИ ПЛОД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. Яне Сандански, № 23, чрез управителя Д. Г. В., с посочен съдебен адрес ***, офис № 2, адв. М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-1006-000061 от 22.02.2022г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо „ГЕРИ ПЛОД“ЕООД, ЕИК *********,  на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство,товарен автомобил „Мерцедес спринтер“ с рег. № РА9465ВВ за срок от шест месеца, считано от 21.02.2022 г., като са отнети два броя регистрационни табели с рег. № РА9465ВВ и СВРМПС № *********.

Жалбоподателят, счита оспорения акт за незаконосъобразен, като необоснован и постановен в нарушение на процесуалния закон.

Поддържа се, че дружеството не е предоставило товарния автомобил на водач без СУМПС, валидно за категорията на управляваното МПС, защото водачът К. Т. К. притежава СУМПС за категория В, като управляваното от него МПС е от категория N1, а не N2, както е счел административния орган. Сочи, че според чл. 3 от Закона за пътните превозни средства N1 е категория превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3500,00кг., а видно от представеното с жалбата Удостоверение, издадено от „Силвър Стар Моторс” ЕАД, технически допустимата максимална маса на процесния автомобил е 3500,00 кг. В този контекст се счита, че щом като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на МПС, тоест процесната принудителна административна мярка е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

3. Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик не взема становище по жалбата.

 

ІІ. За допустимостта:

 

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

5. Според представения по делото Акт за установяване на административно нарушение серия АД, № 109217 от 21.02.2022 г., съставен от С. С. И., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР, Пазарджик, на 21.02.2022 г., в 16:31 часа, в гр. Пазарджик, на ул. Димчо Дебелянов срещу обект на дружество „БМД“, К. Т. К., ЕГН **********,***, управлява товарен автомобил „…..“ с регистрационен …., собственост на „ГЕРИ ПЛОД“ ЕООД, ЕИК *********, без да притежава Свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. Същият притежава категория Б, а управляваното МПС е от категория N 2, за която е нужно водача да притежава Свидетелство за управление от категория С. Констатирано е също така, че водача Кирилов не носи СУМПС  и КТ към СУМПС.

Акта е връчен в хипотезата на отказ на адресата да го получи.

 

6. Като се е позовал изрично на акта за установяване на нарушението, административния орган е посочил в обстоятелствената част на заповедта, че на 21.02.2022 г., в 16:31 часа, в гр. Пазарджик, на ул. Димчо Дебелянов срещу обект на дружество „БМД“, „ГЕРИ ПЛОД“ ЕООД като собственик на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311ЦДИ“ с рег. РА9 465ВВ е допуснало той да се управлява от водач – Кирил Кирилов без валидно СУМПС за категорията на управлявания автомобил.

Въз основа на тези факти, административния орган е постановил спрямо дружеството да бъде приложена административна мярка - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство,товарен автомобил „….“ с рег. № …. за срок от шест месеца, считано от 21.02.2022 г., като са отнети два броя регистрационни табели с рег. № РА9465ВВ и СВРМПС № *********

 

7. Приложени  са Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г.  на министъра на вътрешните работи относно определяне на органите за осъществяване на контрол по ЗДвП и Заповед 312з – 1602 от 10.06.2021г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително и началник група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5, б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.

По административната преписка е приложена Справка относно регистрацията на товарен автомобил „….., от което е видно, че същият е регистриран в категория N2 и е с технически допустима маса от 3500,00 кг.

В хода на настоящото производство се представи Удостоверение №… г., издадено от …, като оторизиран представител на …. CDI Sprinter с номер на рамата ….. е с технически допустима максимална маса ….

 

IV. За правото:

 

8. Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение.

 

9. Според чл. 171, т.2а, б. „а“  от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

 

10. Каза се, с процесната заповед е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Необходимостта от извършване на проверка относно „съразмерността“ на наложената административна принуда във всеки конкретен случай, съобразно цитирания в т. 8 от решението принцип  установен в чл. 6., ал. 2 от АПК, несъмнено налага не само да бъде определен ясен срок на нейното приложение, но изисква и излагането от страна на административния орган на конкретни съображения които го обосновават. Както се посочи, изискването в тази насока на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е ясно и императивно - принудителната мярка се налагана с мотивирана заповед от ръководителите на съответната служба за контрол или от оправомощено от него длъжностно лице. Отклонение от това правило, не е предвидено в нормативния акт. В този смисъл, неоснователно е разбирането, че след като в закона е определен минималния срок на действие на мярката, то излагането на конкретни мотиви за неговото(на минималния срок на действие) обосноваване не е задължително. Необходимо е обаче да се съобрази, че изискванията на закона са еднакво задължителни както за гражданите, така и за административния орган. Сиреч, след като в нормативния акт не е предвидено изключение, то изискването за мотивиране на налаганата административна принуда, включително и по отношение на срока на нейното действие е задължително. В случая, последицата от липсата на конкретни съображения относно срока на действие на постановената административна мярка е наличието на допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на процесната заповед.  След като законодателят е предвидил срок от шест до дванадесет месеца за налагане на конкретната мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в случая трябва да бъде определен минималния установен в закона срок, включително в контекста на твърденията, че в случая става реч за управление на МПС с допустима максимална маса от 3500,00кг. Посочването на тези факти или пък на други подобни, би позволило те да бъдат проверени и след като се установи дали са действително проявени или пък не съществуват, да се формира конкретен извод относно спазването на целта, която закона преследва с налагането на административна принуда от категорията на процесната такава. В случая, поради преднамереното неизлагане на мотиви в тази насока, такава проверка е невъзможна. Това само по себе си е основание за отмяна на оспорения административен акт. В този смисъл, макар и във връзка с приложението на друг вид принудителна мярка - Решение № 4971/14.04.2009г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009г.

 

11. За пълнота на изложението, следва да се констатира, че действително съобразно чл. 149, ал. 3, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, За нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви: категория N1 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t; категория N2 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от 12 t.

Според чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП обаче, за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни(курсивът мой) от тези по чл. 149, обозначени с латински букви: категория В - моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg;

В този контекст, според представената по делото Справка от информационната система на администрацията(л.28), процесния автомобил е регистриран, като такъв от категория N2, но пък допустимата му максимална маса не надвишава 3500 кг.

 

V. За разноските :

 

12. Констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те, съобразно представения списък се констатираха в размер на 610,00лв.

Според чл. 8, ал. 3 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. В случая, договореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение, е приблизително в рамките на минимално определения размер в цитирания подзаконов нормативен акт. Определянето му от страните по договора за правна помощ, в приблизително до установения минимум, явно  съответства на фактическата и правна сложност на конкретния административно правен спор и на предприетите от пълномощника процесуални действия по защита на неговия доверител.

При това положение, в полза на жалбоподателите ще следва да бъде присъдена сумата от 610.00лв. представляваща заплатена държавна такса за образуване на производството и възнаграждение за един адвокат.

Ето защо, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-1006-000061 от 22.02.2022г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо „ГЕРИ ПЛОД“ЕООД, ЕИК *********,  на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство,товарен автомобил „…. …. за срок от шест месеца, считано от 21.02.2022 г., като са отнети два броя регистрационни табели с рег. ….

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик да заплати на „ГЕРИ ПЛОД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. …., ул. …., сумата от 610,00лв.(шестстотин и десет лв.), представляваща извършени разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният  административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                       

 

 

Административен съдия : /п/