Р Е Ш Е Н И Е
№ 70 23.02.2018 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и четвърти
януари две хиляди и осемнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Прокурор: Вероника Дечева
Секретар: Пенка Василева
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1526 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда
на чл.258 от Граждански процесуален кодекс ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивни
жалби съответно на К.Б.К. *** и Окръжен съд
–Хасково против решение № 1021/06.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 887/2017 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора /СтЗРС/, с което са били уважени частично предявените от К.К. ***
и Апелативен съд –Пловдив субективно съединени искове за присъждането при
условията на пасивна солидарност на обезщетение за причинени неимущестевни
вреди от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като е осъдил Окръжен съд
–Хасково да й заплати обезщетение в размер на 2 000,00 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2016 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 176,00 лв. – съдебно – деловодни разноски по
съразмерност, отхвърлил е като неоснователен иска за
разликата до пълния му предявен размер от 10 000,00 лв., както е отхвърлил
изцяло предявения срещу Апелативен съд –Пловдив иск за солидарното му осъждане
с Окръжен съд - Хасково.
С въззивната жалба на К.Б.К.
решението на СтЗРС се обжалва в отхвърлителните му части, като се развиват доводи за
неговата неправилност по отношение определянето на присъденото обезщетение в
нарушение на принципа за справедливост; приетите от съда за обективни причини,
довели до разглеждането на делото извън разумния срок, както и правните изводи
за липсата на допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок от страна на Апелативен съд – Пловдив.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната му
част, и постановяването на ново, с което предявените искове срещу двете
съдилища бъдат уважени при условията на пасивна солидарност за разликата от
8 000,00 лв. до пълния им предявен размер, ведно със законната лихва за
забава, считано от предявяването на исковете до окончателното изплащане на
сумата.
Претендира се и присъждането на разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
В законоустановения срок въззиваемия по тази жалба
Апелативен съд – Пловдив е представил отговор, с който я е оспорил като
неоснователна.
Излагат се доводи, че твърденията на въззивницата К.
за съпричастност на Апелативен съд – Пловдив към настъпването на вреди от
разглеждането и решаването на гр.д.№ 239/2009 г. по описа на Окръжен съд
–Хасково са недоказани, т.к. съдът е действал законосъобразно в рамките на
своите правомощия по закон.
Сочи се, че решаващите изводи на районния съд за
отхвърляне на претенцията срещу Апелативен съд – Пловдив поради спазването от
последния на разумния срок за разглеждане и решаването на делото, са
законосъобразни и правилни.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, с
което предявения от К.К. против Апелативен съд – Пловдив иск за присъждането на
обезщетение от 10 000,00 лв. за причинени неимуществени вреди от
разглеждането и решаването на гр.д.№ 239/2009 г. по описа на Окръжен съд
–Хасково е бил отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемият Окръжен съд –Хасково не е депозирал
отговор на тази въззивна жалба, а Окръжна прокуратура – Стара Загора не е
изразила становище.
В срока за обжалване, срещу решението на СтЗРС е
подадена въззивна жалба и от Окръжен съд –Хасково, с която същото се обжалва в
осъдителната му спрямо този въззивник част като неправилно поради нарушение на
материалния закон, допуснато съществено процесуално нарушение и явна
необоснованост.
Изложени са подробни съображения, че при разглеждането
на гр.д.№ 239/2009 г. по описа на Окръжен съд –Хасково и упражняването на
правомощията си за администриране на въззивни жалби и частни жалби по
свързаните с него производства по инстанционен контрол на постановени съдебни актове
не е допуснато необосновано забавяне на разглеждането и решаването на делото,
което да надхвърли разумния срок.
Развити са подробни доводи и досежно неправилното
изчисляване от решаващия съд на продължителността на срока, през който следва
да се приеме, че е продължило разглеждането и решаването на делото от Окръжен
съд –Хасково, довело до постановяване на решението при съществено процесуално
нарушение.
Наличието на допуснато процесуално нарушение се твърди
и по повод различното интерпретиране на едни и същи доказателства при
формирането на правните изводи за наличието на предпоставки за ангажирането на
отговорността за вреди по отношение на Окръжен съд –Хасково и липсата на такива
по отношение на Апелативен съд –Пловдив.
Необосноваността на обжалвания съдебен акт се
аргументира с недоказаността на причинно-следствената връзка между търпените от
К.К. неимуществени вреди и приетото забавяне при разглеждането на делото и
липсата на обсъждане на релевантните доказателства в тази насока в мотивите на решението.
Доводи за неправилност на решението на СтЗРС са
изложени и досежно приетото от съда нарушаване на правото за разглеждане на
делото в разумен срок в смисъл, че продължителността му съответства на
продължителността на други разгледани от съдилищата на България дела по
идентични на предмета на гр.д.№ 239/2009
г. по описа на Окръжен съд –Хасково правни казуси.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната му
част и постановяването на ново, с което предявения иск срещу Окръжен съд
–Хасково бъде отхвърлен.
В срока за отговор е бил представен такъв от
въззиваемата К.К., с която жалбата е била оспорена като неоснователна.
Изложени са съображения, че поради неспазване на
принципа на служебното начало в гражданския процес и неправилен съдебен акт по
искането на въззивницата-ищца по гр.д.№ 239/2009 г. по описа на Окръжен съд
–Хасково за освобождаване от държавни такси и разноски, Окръжен съд – Хасково
обективно е допринесъл за забавянето на разглеждането на делото.
Оспорва се твърдението за недоказаност на претърпените
от ищцата вреди, както и възражението, че продължителността на разглеждането на
делото от Окръжен съд –Хасково съответства на обичайната съдебна практика.
Претендира се оставянето на жалбата без уважение.
В съдебно заседание въззивницата К.К. – редовно
призована, не се явява лично и не се представлява от пълномощник. С нарочна
писмена молба, депозирана по пощата преди провеждането на откритото съдебно
заседание чрез своя пълномощник –адвокат поддържа своята жалба и отговора на подадената
от Окръжен съд –Хасково въззивна жалба, която съответно оспорва; претендира за
отмяна на обжалваното решение на СтЗРС в отхвърлителната му част и
постановяването на ново, с което предявените пасивно субективно съединени
искове бъдат уважени срещу двамата ответници за сумата от 8 000,00 лв.
Въззивникът Окръжен съд –Хасково – редовно призован,
не се представлява в съдебно заседание от законен или процесуален представител.
Въззиваемият Апелативен съд – Пловдив – редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание от законен или процесуален
представител. С нарочна писмена молба, депозирана по пощата преди провеждането
на откритото съдебно заседание поддържа своя отговор на подадената от К.Б.К.
въззивна жалба и претендира потвърждаване на обжалваното първоинстанционно
решение в частта му, в която е бил отхвърлен предявения против Апелативен съд –
Пловдив иск за присъждане на сумата от 10 000,00 лв., съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от разглеждане и решаване на делото
извън разумния срок.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Стара
Загора – редовно призована, се представлява в съдебно заседание от прокурор В.Д.,
която пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
След
запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на представените
доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От материалите на приложеното към делото
на СтЗРС гр.д. №239/2009 г. по описа на Окръжен съд - Хасково се установява, че
на 18.08.2009 г. К.Б.К. е депозирала пред Окръжен съд –Хасково искова молба
срещу Х.С.Б. от гр.Свиленград и „МБАЛ –Свиленград“ ЕООД - гр.Свиленград, с която е предявила пасивно
субективно съединени искове за присъждане на обезщетения неимуществени и
имуществени вреди, в общ размер от 386 350,00 лв., причинени й при
извършването на планова операция за отстраняване на доброкачествен тумор на
матката.
С исковата си молба ищцата е направила доказателствено
искане за назначаването на тройна комплексна съдебно-медицинска експертиза,
която да се извърши от специалисти акушер-гинеколози хирурзи и уролог, както и искане
за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски за водене на
гражданско дело.
На 24.08.2009 г. е бил определен
съдия-докладчик, който на 28.08.2009 г. е оставил без уважение искането на
ищцата за освобождаване от заплащането на държавна такса, а самата искова молба
е оставил без движение, с указания до ищцата за заплащането на държавна такса в
размер на 15 454,00 лв.
Произнасяне по искането за освобождаване
от заплащането на разноски с нарочен съдебен акт не е било направено.
В срока за обжалване К.К. е обжалвала
постановения от Окръжен съд –Хасково /ХОС/ съдебен акт от 28.08.2009 г., като
въз основа на частната й жалба на 16.10.2009 г. пред Апелативен съд –Пловдив
/ПАС/ е било образувано в.ч.гр.д. № № 978/2009
г. по описа на ПАС.
С определение №
1405/11.12.2009 г. въззивният състав от ПАС е отменил обжалваното определение на ХОС е и
постановил освобождаването на К.К. от заплащането на държавна такса по искова
молба вх.рег.№ 7331/18.08.2009 г. на ХОС.
На същата дата делото
е изпратено обратно на ХОС, където е било получено на 15.12.2009 г., а на 22.12.2009
г.- съдът е разпоредил връчване на преписи от исковата молба и приложенията към
нея на двамата ответници, като Христина Баева е получила съдебните книжа на
27.01.2010 г. на посочения в исковата молба адрес за призоваване по
местоживеене,*** е получил
съдебните книжа на 05.01.2010 г.
На 08.02.2010 г. „МБАЛ –Свиленград“ ЕООД - гр.Свиленград е депозирало отговор на
исковата молба, с който е направило възражения за нередовност на исковата молба
и доказателствено искане за допускането на допълнителни задачи към комплексната
съдебно-медицинска експертиза.
С разпореждане от 16.02.2010 г., съобщено
на К.К. на 25.02.2010 г., съдът е оставил повторно исковата молба без движение,
с указания до ищцата за конкретизиране на обстоятелствата, на които основава
иска си.
На 24.02.2010 г. Х.С.Б. е представила отговор на исковата
молба, като в него не е налице посочване на съдебен адрес.
С разпореждания от 25.02.2010 г. съдът е
разпоредил преписи от отговорите на исковата молба да бъдат връчени на ищцата и
на другия от двамата ответници, като К.К. ги е получила на 05.03.2010 г., Х.Б. е
получила отговора на „МБАЛ –Свиленград“ ЕООД
- гр.Свиленград на 14.04.2010 г., а „МБАЛ –Свиленград“ ЕООД - гр.Свиленград е получил отговора на Х.Б. на
15.04.2010 г.
Междувременно на 08.03.2010 г. ищцата е
представила молба в отговор на указанията за отстраняване на нередовностите на
исковата й молба, като отново е поискала допускането на съдебно-медицинска
експертиза и се е аргументирала, че обстоятелствата, които следва да
конкретизира касаят знания, с които самата тя не разполага.
С разпореждане от 08.03.2010 г. съдът е
приложил тази молба към дело и е продължил съдо-производствените действия по
разглеждането на делото.
С определение от 22.03.2010 г.,
постановено по реда на чл.140 от ГПК ХОС е приел исковата молба за редовна, а
предявените с нея искове за допустими и е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 17.05.2010 г.
Със същото определение съдът е допуснал
представените писмени доказателства, дал е указания на страните да представят
писмени доказателства и да уточнят обстоятелствата, за установяването на които
искат събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели и е
разпоредил да се напишат писма до ВМИ София и до ВМИ Пловдив за посочване на по
двама специалисти в областта на акушеро-гинекологията и по един в областта на
урологията.
Липсва произнасяне с нарочен диспозитив в
съдебния акт по допускането на съдебната експертиза.
На 09.04.2010 г. в ХОС е постъпило писмо
от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – гр.София, с което на съда е представена заповед
за определяне на д-р С.К.П. – уролог, за специалист, който да бъде назначен за
вещо лице.
По отношение на специалистите по акушеро-гинекология
е налице уведомяване на съда, че в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД не работят лекари
с такава специалност, а висококвалифицирани специалисти работят в СБАЛАГ
„Майчин дом“ ЕАД – гр.София, СБАЛАГ „Шейново“ – гр.София и СБАЛАГ „Света София“
– гр.София.
С разпореждане от 12.04.2010 г. съдът е
разпоредил да се изпратят писма до трите СБАЛАГ в гр.София за определяне на по
един специалист акушер-гинеколог.
На 16.04.2010 г. в ХОС е постъпило писмо
от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.Пловдив, с което са били определени двама
лекари /доц.д-р М. М. и д-р К.Я./– специалисти по акушеро-гинекология и един
лекар /д-р К.Ц./ - специалист по урология.
С разпореждане от 21.04.2010 г. съдът е
постановил, че ще вземе становище в съдебно заседание.
На 21.04.2010 г. в ХОС е постъпило писмо
от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – гр.София, с което съдът е бил уведомен в болницата
няма лекари, които да са включени в списък за вещите лица.
На 17.05.2010 г. съдът е провел първото по
делото открито съдебно заседание, в което съдът отново не се е произнесъл по
допускането на исканата от страните медицинска експертиза, нейните задачи и
областите от медицината, от които са необходими специални знания за отговорите
на тези задачи.
Разпоредил е да се изпрати писмо до Медицински
университет – София /МУ – София/за посочване на вещи лица - специалисти по
акушерство и гинекология, обща хирургия и урология и е насрочил следващо
открито съдебно заседание на 05.07.2010 г.
На ищцата са били дадени указания за
внасяне на разноски за събиране на гласни доказателства в размер на 200,00 лв.
С молба от 20.05.2010 г. ищцата К., чрез
своя пълномощник е посочила, че следва да се счита освободена от заплащането на
разноски, т.к. вече е била освободена от заплащането на държавна такса, като
съдът само е изменил своето определение по отношение размера на депозита за
призоваване на свидетелите, който е намалил на 40,00 лв.
В проведеното на 05.07.2010 г. съдебно заседание са били събрани допуснати
гласни доказателства чрез разпит на свидетели и е било разпоредено изпращането
на повторно писмо до МУ – София за посочване на специалисти гинеколог и уролог,
за включването им в комплексната експертиза.
Разглеждането на делото е било отложено за
11.10.2010 г.
С писмо, постъпило в ХОС на 07.07.2010 г.,
съдът е бил уведомен от МУ – София относно предложения за вещи лица /д-р Н.Г.–
хирург /и списък с болници при необходимост от други специалисти.
В закрито съдебно
заседание, проведено на 12.08.2010 г., съдът е назначил комплексна съдебно-медицинска
експертиза, определил е задачите, на които да отговорят вещите лица, част от
които са били свързани с областта на урологията; определил е за вещи лица
доц.д-р М.М., д-р К.Я. и д-р Н.Г- и депозит в размер на 1 500,00 лв.,
платим изцяло от ищцата.
На 29.09.2010 г. ХОС е изпратил наново искане до СБАЛАГ
„Майчин дом“ – София, СБАЛАГ „Света София“ ЕАД
и „СБАЛАГ- Шейново“ ЕАД за посочване на лекари-специалисти по акушерство
и гинекология, които да бъдат назначени за вещи лица поделото.
За проведеното на
11.10.2010 г. открито съдебно заседание доц.д-р М.М. и д-р К.Я. са били
нередовно призовани, а д-р Н.Г., макар и редовно призован, не се е явил, като
липсва изготвено заключение на комплексната тройна съдебно-медицинска
експертиза /КТСМЕ/.
На това заседание
съдът е събрал допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели и е
уважил искане на пълномощника-адвокат на ответницата Б. за включване в състава
на КТСМЕ на проф. д-р Н.М. – завеждащ катедрата по акушеро-гинекология при
Медицинска академия-Пловдив /без да е посочено на чие място бива включен/, като
е разпоредено за следващото съдебно заседание, насрочено за 29.11.2010 г. да се
призоват д-р М. и д-р К.Г., а по отношение на депозита за вещите лица сумата от
1 500,00 лв. е била разпределена, както следва: 750,00 лв. – от ищцата и
750,00 лв. – от ответниците.
На 25.10.2010 г. д-р
Н.М. е отказал да получи призовката си, както и призовката на колегата си д-р Я.,
като на 02.11.2010 г. съдът е разпоредил повторното им призоваване, а д-р Н.Г. е
получил призовката си на 21.10.2010 г.
На 22.10.2010 г.
пълномощникът-адвокат на ищцата отново е депозирал пред ХОС молба за
освобождаване от заплащането на разноски по делото, като с определение от
25.10.2010 г. съдът е оставил тази молба без уважение.
На 01.11.2010 г. в
ХОС е получено писмо от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – гр.София с идентично
съдържание на предходното, а именно липсата на наличен списък с имената на
оторизирани вещи лица акушер-гинеколози.
С разпореждане от
С молба от 11.11.2010
г. пълномощникът на ищцата е поискал от Председателя на ХОС произнасяне по
искането за освобождаване от разноски.
С разпореждане от
17.11.2010 г. молбата е изпратена по компетентност на съдия-докладчика по
делото, а с разпореждане от 19.11.2010 г. същата е била приложена към дело.
С писмо, получено в
ХОС на 19.11.2010 г., УМБАЛ „Света Анна“ – София АД е уведомила съда, че никой
от работещите там лекари не желае да бъде назначавана за вещо лице по делото.
На 29.11.2010 г. е
било проведено четвъртото отрито съдебно заседание, в което не е било
изслушвано заключението на вещите лица по назначената КТСМЕ, т.к. такова е
липсвало, а самите вещи лица са били нередовно призовани за участие по делото,
като съдебното заседание е било отложено за 31.01.2011 г.
В проведеното на
31.01.2011 г. открито съдебно заседание все още не е бил сформиран състав на
КТСМЕ и съдебното заседание е било отложено за 21.03.2011 г.
Междувременно на
05.01.2011 г. пълномощникът на К.К. е подал пред ПАС молба, с искане за
изменяне по реда на чл.253 от ГПК на определение № 1405/2009 г. и освобождаването
на ищцата и от внасянето на разноски за воденето на гр.д.№ 239/2009 г. по описа
на ХОС.
На 10.01.2011 г. ПАС
е разпоредил да се изиска гр.д.№ 239/2011 г. на ХОС, а на 27.01.2011 г. е било
разпоредено и изискването на в.гр.д.№ 978/2009 г. на ПАС.
С определение от
116.02.2011 г. ПАС е оставил без разглеждане молбата за изменяне по реда на
чл.253 от ГПК на определение № 1405/2009 г. по ч.гр.д.№ 978/2009 г. на ПАС като
недопустима.
Това определение е
било обжалвано от К.К. пред Върховния Касационен съд /ВКС/ с частна жалба от
23.03.2011 г., която е била оставена без движение за отстраняване на
нередовности.
На 14.04.2011 г.
частната жалбоподателка е отстранила нередовностите на касационната си жалба и
ПАС е администрирал същата, като препис от жалбата е бил връчен на „МБАЛ –
Свиленград“ ООД на 20.04.2011 г., а на Х.Б.
е бил връчен по месторабота на 15.07.2011 г., като видно от списъка за
призоваване на л.13 от делото, Х.С.Б. е била вписана с адрес за призоваване в
гр.Свиленград, ул.“Сан Стефано“ № 1, МБАЛ – Свиленград ЕООД, а не с адреса, на
който е получавала съдебни книжа в производството по гр.д.№ 239/2009 г. по
описа на ХОС.
Администрираната
частна жалба е била изпратена на ВКС на 21.07.2011 г., а с определение №
454/17.09.2011 г. обжалваният съдебен акт на ПАС е бил потвърден с аргумента,
че молбата по чл.253 от ГПК следва да бъде адресирана до ХОС за изменяне на
неговия съдебен акт, с който се е произнесъл по молбата на ищцата за
освобождаване от държавни такси и разноски.
На 21.09.2011 г.
делото е било върнато от ВКС на ПАС, а последният го е върнал на ХОС, където е
било получено на 30.09.2011 г. и насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 28.11.2011 г.
Към 28.11.2011 г. все
още не е бил налице сформиран състав на КТСМЕ и е липсвало заключение на вещите
лица, поради което делото последователно е било отлагано първоначално в
открити, а в последствие и в закрити съдебни заседания, съответно за 23.01.2012
г., 12.03.2012 г., 30.04.2012 г., 11.06.2012 г., 23.07.2012 г. и 08.10.2012 г.
За откритото съдебно
заседание на 08.10.2012 г. вече е бил сформиран съставът на КТСМЕ – проф.Л.Л.,
доц. д-р М.М. и д-р Н.Г., които са депозирали писмено заключение на същата
дата.
По искане на ищцовата
страна изслушването на заключението е било отложено за по-късна дата, като
делото е насрочено за 12.11.2012 г.
В проведеното на
12.11.2012 г. отрито съдебно заседание съдът не е изслушвал и не е приел
заключението на вещите лица, т.к. е счел, че не отговаря на изискванията за
форма и съдържание на Наредбата, регламентираща към този момент извършването на
съдебни експертизи, като е възложил на вещите лица да изготвят наново писмено
заключение, което да отговаря на нормативните изисквания и е отложил съдебното
заседание за 28.01.2013 г.
Вещите лица са
депозирали новото си писмено заключение при неспазване на срока по чл.19_ от ГПК, поради което и при възражение от
страна на ответниците заключението не е било изслушано в съдебното заседание на
28.01.2013 г., а самото заседание е било отложено за 25.03.2013 г.
В това съдебно
заседание заключението също не е било изслушано, т.к. доц. д-р М.М. не се е
явила поради служебната си ангажираност като преподавател, а съдебното
заседание е било отложено за 08.04.2013 г.
В съдебното заседание
на 08.04.2013 г. доц. д-р М.М. не се е явила, като в протокола е вписано, че е
отказала да получи призовката си, т.к. за тази дата преподава на студентите си.
Съдия-докладчика е
преценил, че отсъствието на вещото лице не е по уважителни причини и му е
наложил глоба, като е отложил съдебното заседание за 18.04.2013 г.
В проведеното на
18.04.2013 г. съдебно заседание не са се явили и трите вещи лица, поради което
разглеждането на делото е било отложено за 10.06.2013 г.
В това четиринадесето
поред открито съдебно заседание заключението на КТСМЕ е било изслушано и
прието, съдът е приключил съдебното дирене, изслушал е устните състезания и е
обявил делото за решаване.
На 08.08.2013 г. ХОС
е постановил решение, с което е уважил частично предявените от ищцата К. срещу
двамата ответници искове, като й е присъдил при условията на пасивна
солидарност обезщетение за причинени й неимуществени вреди в размер на
20 000,00 лв., и обезщетение за причинени й имуществени вреди в размер на
3 000,00 лв.
В периода 02.10.2013
г. - 09.10.2013 г. срещу постановеното
от ХОС решение са постъпили въззивни жалби от всички страни по делото, като
след администрирането
им, делото е изпратено на ПАС на 18.02.2014 г.
Същото
е било получено в ПАС на 20.02.2014 г., като с разпореждане от 21.02.2014 г. е
било върнато обратно на ХОС с указания за администриране на въззивната жалба на
К.К. чрез оставянето й без движение и
даване на указания за внасянето на държавна такса за въззивно обжалване.
В изпълнение на указанията ХОС е оставил
жалбата на К.К. без движение и е указал да заплати по сметката на ПАС държавна
такса за въззивно обжалване.
Последвала е молба от пълномощника на
ищцата, с която е припомнил на съда, че тя е била освободена от заплащането на
държавни такси в производството по делото, което следва да важи и за въззивната
инстанция.
С разпореждане от 21.03.2014 г. ХОС е
указал на ищцата, че следва да изпълни дадените й указания за плащане на
държавна такса за въззивно обжалване.
К.К. не изпълнила указанията, но въпреки
това на 10.05.2014 г. ХОС изпратил отново цялото дело на ПАС.
С разпореждане от 14.05.2014 г. ПАС върнал
делото на ХОС с указания за администриране
на въззивната жалба на К.К. чрез оставянето й без движение и даване на указания за внасянето на държавна
такса за въззивно обжалване.
В изпълнение на тези указания с
разпореждане от 20.05.2014 г. ХОС оставил исковата молба без движение, с
указания до К.к. за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, а поради
неизпъленние на указанията на 07.07.2014 г. върнал въззивната й жалба като
нередовна.
Разпореждането за връщане било обжалвано
от К.К. с частна жалба, която след администрирането й била изпратена на ПАС на
01.08.2014 г., като с определение от
19.09.2014 г. жалбата й била уважена, а на 23.09.2014 г. в ПАС било
образувано въззивно дело за разглеждането на въззивните жалби на тримата
жалбоподатели срещу решението от
08.08.2013 г. по гр.д.№ 239/2009 г. на ХОС.
Въззивното дело било разгледано в едно
открито съдебно заседание, проведено на 27.10.2014 г., като на 01.12.2014 г.
въззивният съд постановил своето решение, с което отменил частично обжалваното
решене на ХОС в отхвърлителната му част и присъдил още 40 000,00 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди.
Решението на ПАС било обжалвано от „МБАЛ
–Свиленград“ ЕООД –гр.Свиленград на 19.01.2015 г., а от Х.Б. на 17.04.2015 г.,
като на 17.06.2015 г. пред ВКС е било образувано касационно дело, по което с определение
от 28.12.2015 г. касационният съд е оставил жалбата на Х.Б. без разглеждане, а
по отношение на жалбата на „МБАЛ –Свиленград“ ЕООД –гр.Свиленград не е допуснал
касационно обжалване.
Определението в частта му, в която не е
било допуснато касационно обжалване на решението на ПАС по жалбата на „МБАЛ –Свиленград“ ЕООД –гр.Свиленград е
влязло в сила на 28.12.2015 г., а в частта му, в която е била оставена без разглеждане жалбата на Х.Б.–
на 26.01.2016 г., т.е. производството по разглеждане на исковите претенции на К.К.
срещу Х.Б. и „МБАЛ –Свиленград“ ЕООД –гр.Свиленград е продължило от 18.08.2009 г. до 26.01.2016 г. или 6 години, 5 месеца и 7 дни.
От представените
пред СтЗРС писмени доказателства се установява, че със заявление вх.№ 2036/25.04.2016
г. К.К. е
сезирала Министъра на правосъдието, чрез Инспектората към ВСС, за констатиране нарушаване на правото
й на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.
Била е извършена проверка
от Инспектората към ВСС, приключила с
констативен протокол от 10.10.2006 г. със заключение, че е налице известна забава на
производството, за която
отговорност носят съдебните инстанции, разглеждали спора.
Не е констатиран
период на забавяне, който се дължи на действия или бездействия на заявителя или негов законен
или процесуален представител.
С писмо изх.№ 94-К-95
от 15.07.201 6г. на К.К. е било предложено споразумение за изплащане на
обезщетение в размер на 1 600,00 лв., което тя е отказала.
От събраните по
почин на въззивницата К. – ищца в първоинстанционното производство, гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Н. се установява, че със заведеното
пред ХОС дело К.К. е търсила
възмездие и обезщетение за лекарска грешка, тъй като се наложило да се лекува в
частни болници, където операциите стрували много пари и се наложило да вземе заем
от банка. Според свидетеля през времетраенето на делото въззивницата била
обезсърчена, обезверена, изпадала в
депресивни състояния, не вярвала, че делото ще приключи. Първоначално
делото се забавило седем-осем месеца след внасянето на иска, след това се
забавило, т.к. не можели да намерят вещи лица, за да се изготви експертиза.
След това в Пловдив отказали да я освободят от непосилна за нея държавна такса,
след като на първата инстанция била освободена от държавна такса. Лечението на К.К.
било проведено в частна болница – „Токуда“, единствено където били категорични
за причините за нейното състояние. То било доведено докрай и приключило по
време на делото, а към момента на
разглеждане на делото от СтЗРС и предстояла лека операция. И понастоящем
въззивницата отказвала да се лекува в болницата в гр.Свиленград, заради делото.
Въззивният съд, също като първоинстанционният съд, кредитира показанията на свидетеля, т.к. макар да е син на К.К., дава логични и непротиворечиви показания, които отразяват преките му впечатления от душевните и емоционални преживявяания на неговата майка във връзка с гр.д.№ 239/2009 г. по описа на ХОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав намира, че двете въззивни жалби са редовни, т.к. всяка една от тях отговаря
на законовите изисквания за съдържание и е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в
съответната му част и в предвидения в закона срок за обжалване.
Очертаният с жалбата
на К.К. предмет на въззивното обжалване касае решението на СтЗРС в
отхвърлителната му част за разликата над 2 000,00 лв. до пълния
претендиран размер на обезщетението от 10 000,00 лв., като се претендира
единствено за тази разлика солидарното осъждане на ХОС и ПАС.
Очртаният с жалбата на
ХОС предмет на въззивно обжалване касае решението на СтЗРС в осъдителната му
част за сумата от 2 000,00 лв., като се претендира отмяната му в тази
част.
При упражняване на
своите правомощия настоящият въззивен състав намира, че решението на СтЗРС в
обжалваните му части е валидно и допустимо, а по същество – частично
неправилно.
Разгледани по същество
преценява въззивната жалба на К.К. за частично основателна, а въззивната жалба
на ХОС за неоснователна, по следните
съображения:
Предявените при
условията на пасивно субективно съединение искове за разглеждане пред СтЗРС са
с правно основание по чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/ и с тях К.К. е претендирала присъждането на обезщетение за
разглеждането и решаването на делото й /гр.д.№ 239/2009 г. по описа на ХОС/
извън рамките на разумния срок.
Нормата на чл.2б от ЗОДОВ е обнародвана в Д.В. бр.98/2012 г.
и е била приета в изпълнение на пилотно решение на Европейския съд по
правата на човека /ЕСПЧ/ за създаване на национален компенсаторен механизъм за
бавно правосъдие, който е оценен като ефективен от ЕСПЧ.
С тази законова норма
е създадено вътрешноправно средство за защита при бавно правосъдие, като с нея
се осъществява самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди,
причинени на гражданите и юридическите лица от нарушаването на правото им на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 §1 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, съставляващо едно
от правата, включени в правото на справедлив процес, което е въздигнато от
Конвенцията като основно човешко право.
Чл.2б от ЗОДОВ
предвижда две части - административна и
съдебна, за упражняването на правото на обезщетение за бавно правосъдие, като и
двете съставляват едно цяло и до съдебната част се стига само ако пострадалият
е останал недоволен от предложеното му обезщетение в административната част.
Отговорността за
обезщетяване на вредите е обективна и се носи от държавата, а не от нейните
органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредите, като в
съдебната фаза държавата се представлява от процесуални субституенти в лицето
на съответните съдилища, за които се твърди да са причинили вредите от
нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото. /в този смисъл реш.№
76/11.04.2016 г. по гр.д.№5721/2015 г. на III – то г.о. на ВКС/.
Предвид това, в
случаите, когато се установи наличието на нарушение на правото на пострадалия
за разглеждане и решаване на делото му в разумен срок, следва да се прецени
действията на магистратите или други длъжностни лица от кои от съдилищата,
разглеждали делото на пострадалия, са допринесли за настъпването на вредоносния
резултат, като в случай, че за вредите отговарят неколцина, то те следва да
носят солидарна отговорност на основание чл.53 от ЗЗД.
В разпоредбата на
чл.2б от ЗОДОВ законодателят е предвидил редица критерии за преценка дали е
допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, като тяхното изброяване не е изчерпателно.
За извършването на
тази преценка приложими са и стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧ, а
именно такъв стандарт съставлява на първо място решението по делото Finger vs Bulgaria, а на следващо – решението от 21.02.2012 г. по делото
на Н. и други срещу България.
Съобразно решението по
делото Finger
vs Bulgaria основен разумният срок,
гарантиран от чл.6 § 1 от ЕКПЧОС служи за да гарантира общественото доверие в
правосъдието, като цел на този срок е и защитаването на страните във всяка една
съдебна процедура от продължителни забавяния, които биха накърнили правата им
непропорционално на обществения интерес, защитаван чрез съответната съдебна
процедура.
Разумността на срока
следва да се преценява в аспекта на конкретните обстоятелства по всяко дело,
съотнесени към следните критерии: сложност на делото, поведението на
пострадалия и на съответните държавни органи, както и преследваната от
пострадалия п съдебен ред цел.
Държавата следва да
организира съдебната си система по начин, че нейните съдилища да могат да
посрещнат изискванията на чл.6 §1 от ЕКПЧОС, в това число и разглеждането и
решаването на делото в разумен срок, като при всички случаи носи отговорност за
забавянето на делата поради поведението на съдебните си и другите си власти, в
частност и досежно забавянията свързани с изслушването на заключения на вещи
лица.
В подобен случай
държавата следва да носи отговорност не само за забавянето при разглеждането на
конкретно дело, а за съществуването на структурни дефицити на своята съдебна
система, причиняващи забавяния.
Преценявайки общата
продължителност на гр.д.№ 239/2009 г. по описа на ХОС, което е било разгледано
на три съдебни инстанции за период от 6 години, пет месеца и седем дни,
конкретните продължителности на делото във всяка една от трите съдебни
инстанции, а именно четири години без десет дни пред ХОС, девет месеца и
единадесет дни пред ПАС, и малко над шест месеца и половина пред ВКС,
съотнасяйки всяка една продължителност със съответната сложност на делото,
която е била сравнително висока пред първата съдебна инстанция, но не толкова
висока пред въззивната, предвид че спора пред нея е касаел не фактите, а
правото, какъвто е бил спорът по делото и пред касационната инстанция,
извършените от всяко едно от съдилищата процесуални действия, свързани с
разглеждането и решаването на делото, и като взе предвид преследваната от К.К.
с инициираната от нея съдебна процедура цел, а именно защита на личността и
духовния си интегритет от вреди, причинени й при получаване на медицинска
помощ, която съобразно Конституцията на Република България /чл.52/, Закона за
здравето / чл.2 и чл.80/ и редица подзаконови нормативни актове, към които
препраща чл.80 от Закона за здравето, следва да отговаря на съвременните
стандарти в областта на медицината и да гарантира здравето на гражданите,
настоящият въззивен състав намира, че е налице известно нарушаване на разумния
срок за разглеждане и решаване на делото, независимо, че според общо установените
в практиката на ЕКПЧ в решенията по делото Zmalinski vs Poland,
Piatkowsky vs.Poland и Chodzynsky vs
Poland критерии общата продължителност на
гр.д.№ 239/2009 г. по описа на ХОС на трите съдебни инстанции не надвишава
срока за разумното му разглеждане и решаване.
Действията, довели до
забавянето на разглеждането на делото и надвишаване на разумния срок за
разглеждане и решаване на делото, са относими към разглеждането му в първата
инстанция пред ХОС и във въззивната инстанция пред ПАС, поради което държавата
следва да носи отговорност за конкретните неимуществени вреди, които са
настъпили за К.К. от нарушаване на правото и на разглеждане и решаване на
делото й в разумен срок, а двете съдилища, които са процесуални субституенти на
държавата и по силата на чл.65 от Закона за съдебната власт са юридически лица
на бюджетна издръжка, следва да отговарят солидарно за репарирането на тези
вреди на основание чл.53 от ЗЗД.
Конкретните действия,
довели до забавянето разглеждането на делото пред ХОС се изразяват в
бездействието на съдия-докладчика да се произнесе с нарочен съдебен акт по
искането на К.К. за освобождаването й от заплащането на разноски в
производството, което тя е направила още с исковата си молба.
Произнасяне на съда по
този въпрос е налице едва на 25.10.2010 г., като постановеният от съда отказ е
станал формалната причина за инициирането на производството пред ПАС за
изменяне по реда на чл.253 от ГПК на определение № 1405/11.12.2009 г.
Действително в
развилите се съдебни производства по разрешаването на този процесуален въпрос
крайното решение на ВКС е било, че искането за изменяне по реда на чл.253 от ГПК следва да касае постановеното от ХОС определение от 28.08.2009 г. и би
могло да се приеме, че за периода от 05.01.2011 г. до 21.09.2011 г., когато
делото е било върнато обратно в ХОС след произнасянето на ВКС с определение №
454/17.09.2011 г. забавянето се дължи на действията на К.К., а не на
съдилищата, но ако при постановяването на своето определение от 28.08.2009 г.
ХОС бе изпълнил своите правомощия да се произнесе по цялото искане на въззивницата,
то въпросът за разноските би бил решен още във въззивното производство по
обжалването на определението от 28.08.2009 г. пред ПАС.
Следва да се има
предвид, че за периода от 05.01.2011 г. до 21.09.2011 г. е налице забавяне на
разглеждането на делото и поради действия на ПАС, т.к. в производството по
администриране на частната жалба на К.К. против определение № 16.02.2011 г. на
ПАС, с което молбата по чл.253 от ГПК е била оставена без разглеждане, преписът
от частната жалба е бил връчван на ответницата по нея Х.Б. на адрес, който тя
не е посочвала като адрес за получаване на книжа и на който до момента не са й
били връчвани съобщения или призовки в хода на производството по гр.д.№
239/2009 г. по описа на ХОС, а именно по местоработата й в ответната „МБАЛ –
Свиленград“ ЕООД.
Преписът на частната
жалба е бил връчен на „МБАЛ –
Свиленград“ ЕООД на 20.04.2011 г., а на Х.Б. едва на 15.07.2011 г., което е
довело до изпращането на делото на ВКС едва на 21.07.2011 г.
В материалите по
въззивното частно дело на ПАС липсват данни каква е била причината за
забавянето на връчването на съдебните книжа на Христина Баева за периода от
месец април до месец юли
Действително
разпоредбата на чл.49 от ГПК предвижда като място на връчването местоработата
на адресата, но от своя страна разпоредбата на чл.39, ал.1 от ГПК предвижда
процесуалната възможност за връчване чрез пълномощник, ако страната има такъв,
а по делото липсват данни да са правени опити през този период от време
преписът от частната жалба да се връчи на Х.Б. чрез пълномощникът й-адвокат,
който я е представлявал по гр.д.№ 239/2009 г. по описа на ХОС.
На следващо място
действия, довели до забавяне на разглеждането на делото пред ХОС е и начина по
който първоинстанционният съд се е произнесъл по допускането и събирането на
поисканата КТСМЕ, като същата е била допусната при не дотам точно прилагане на
разпоредбите на чл.140, ал.1 от ГПК, чл.195 от ГПК и чл.197 от ГПК, както и на
чл.396 от ЗСВ, чл.398 от ЗСВ, чл.399, ал.1 и ал.2 от ЗСВ и чл.401, ал.3 от ЗСВ
в съответните редакции на законите, действали към момента на постановяване на
определението на ХОС по чл.140 от ГПК / редакция от 16.02.2010 г. за ГПК и
редакция от 29.12.2009 г. за ЗСВ/.
Съгласно цитираните
разпоредби от ГПК при насрочването на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание съдът е следвало да се произнесе по допускането на доказателствата,
като в случая на допускане на исканата от страните експертиза е следвало да
определи в кои области на медицината са необходими специални знания, предвид
което да прецени колко вещи лица следва да бъдат назначени, да се формулират
предметът и задачите на експертизата и на вещите лица да се даде подходящ срок
за изготвяне на заключението.
По силата на
цитираните разпоредби от ЗСВ в посочената редакция вещо лице се назначава от
органа, който възлага експертизата, на принципа на случайния подбор от
съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица, като при сложност или
комплексност на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо
лице, а за всеки съдебен район на окръжен и на административен
съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица.
При необходимост за
вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния
списък, а когато нуждите на съответния орган на съдебната власт
налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни
райони.
Предложения за
включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства,
ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти
или лично от самите специалисти, а утвърдените списъци се изпращат на министъра
на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за публикуване
в интернет.
Съдия –докладчика,
разглеждал гр.д.№ 239/2009 г. не е допуснал исканата от страните експертиза със
определението си по чл.140 от ГПК, не е определил колко вещи лица и със каква
специализация в областта на медицината следва да я извършат, не е формулирал
предмета и задачите на които те следва да отговорят.
Вместо да определи
вещи лица от съответните списъци с утвърдени вещи лица било от съдебния район
на ХОС или от съдебните райони на други окръжни съдилища, по разпореждане на
съда е започнала една продължителна и непродуктивна кореспонденция със различни
лечебни заведения за намиране на съответните специалисти, които да бъдат
назначени за вещи лица.
Този подход сам по себе
си не е неправилен в аспекта на конкретния правен спор, който е следвало да
бъде разрешен от съда, но е следвало да бъде предприет след евентуалното
изчерпване на възможностите за назначаване на вещи лица по предвидения в ЗСВ
ред.
Дори в крайна сметка
да се приеме, че начинът, по който са били определени от ХОС вещите лица, които
да бъдат включени в състава на КТСМЕ, то съдът е следвало да положи повече
усилия за вземане на съгласието на съответните медицински специалисти да
извършат възложената им експертиза, да им се предоставят както възможност, така
и лесен достъп до материалите, които следва да използват за изготвяне на
заключението, които в по-голямата си част са били писмени доказателства, които
в съответствие със съвременните достижения на науката и техниката е можело да
им бъдат предоставени по различни начини / електронна поща, факс и т.н./, а при
напълно сформиран състав на експертизата на вещите лица да се предостави
подходящ срок за изготвяне на заключението, който да е съобразен както със сложността
на конкретната експертиза, така и със служебните и лични ангажименти на всеки
един от медицинските специалисти, определени от съда за вещи лица, при все, че
всеки един от тримата е имал както професионална, така и научна ангажираност.
Поради тези съображения
настоящият въззивен състав не споделя възраженията на ХОС във въззивната му
жалба, че съдът е създал достатъчно добра организация по повод допускането,
назначаването и приемането на медицинската експертиза.
Неоснователни са и
възраженията във въззивната жалба на ХОС, основани на разбирането, че
многократното отлагане на делото във връзка с допускането, назначаването и
приемането на медицинската експертиза се дължи изцяло на обективни фактори и на
разбирането, че продължителността на делото съответства на обичайната съдебна
практика в Република България за продължителност на разглеждането на дела за
„лекарска грешка“.
Както вече бе посочено
по-горе в мотивите на решението отговорността за вреди по реда на чл.2б от ЗОДОВ е на държавата, чиято отговорност е да организира съдебната си система по
начин, че нейните съдилища да могат да посрещнат изискването за разглеждане и
решаването на делото в разумен срок, като при всички случаи носи отговорност за
забавянето на делата поради забавянията свързани с изслушването на заключения
на вещи лица.
Въззивникът ХОС е прав
в твърдението си, че обичайната продължителност на делата в Република България,
касаещи „лекарска грешка“, се увеличава поради съществените трудности, които
изпитват съдилищата при събирането на заключения на съдебно-медицински
експертизи, като доказателства, установяващи наличието на подобни грешки,
предвид че установяването на тези правно-значими факти може да се осъществи
единствено посредством такова доказателство, доколкото се изискват специални
знания в различните области на медицината.
Това обаче не
оневинява държавата за вредите, които настъпват от нарушаването на правата на
българските граждани от разглеждането и решаването на делата им в разумен срок поради
този факт, а избраният законодателен подход отговорността на държавата да се
реализира в лицето на отделните съдилища, които са юридически лица на бюджетна
издръжка, не променя извода, че понесените от отделните граждани конкретни
вреди следва да бъдат възмездени.
Правосъдието е функция
на държавата като социално образувание, а не на отделните нейни структури и
органи, чрез които то се осъществява, и когато при осъществяването на тази
държавна функция биват нарушавани правата на отделните правни субекти, то за
обезщетяване на причинените им с това вреди следва да се носи отговорност,
която с действащия в страната правен институт на чл.2б от ЗОДОВ се реализира в
лицето на отделните органи на съдебната власт.
Действия, които са
довели до забавяне на разглеждането на делото и нарушаване на правото на
въззивницата К. за разглеждането и решаването му в разумен срок са налице и във
въззивното производство, развило се пред ПАС по повод обжалването на
постановеното от ХОС решение.
От доказателствата по
делото се установи, че по нейно искане още през
Въпреки това, при
администрирането на въззивната жалба на г-жа К. срещу постановеното от ХОС
решение съдии от ПАС на два пъти са връщали делото на ХОС с разпореждания за
администриране на жалбата й чрез оставянето й без движение за внасяне на
държавна такса за въззивно обжалване.
Тези задължителни за
долустоящия съд указания не са били съобразени с постановения по-рано от
въззивен съдебен състав на ПАС съдебен акт, с който К.К. е била освободена от
заплащането на държавна такса по
искова молба вх.рег.№ 7331/18.08.2009 г. на ХОС, което несъмнено следва да се
тълкува в смисъла, че освобождаването от заплащането на държавна такса се
отнася до приключване на делото във всичките му инстанции, т.к. в такова е било
направеното от въззивницата с исковата й молба искане, а липсва диспозитив на
определението, от който да може да се направи извода, че произнасянето на съда
не касае уважаването на искането в неговата цялост.
По този начин разглеждането на делото пред въззивната инстанция се е
забавило необосновано, предвид че след образуването на въззивното дело,
разглеждането му е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, т.е.
продължителността на въззивното производство се е увеличила двойно поради
указанията за плащане на държавна такса за въззивно обжалване.
Това конкретно забавяне на делото във въззивната инстанция е довело и до
цялостното забавяне на разглеждането на делото, което пък е надхвърлило
разумния срок за разглеждането на гр.д.№ 239/2009 г. по описа на ХОС на три
съдебни инстанции, което дава основание за ангажиране на отговорността и на ПАС
за обезщетяване на настъпилия вредоносен резултат.
От събраните от СтЗРС гласни доказателства се установяват и
обстоятелствата, че на К.К. са били причинени конкретни неимуществени вреди от
нарушаването на правото й на разглеждане и решаването на делото й в разумен
срок.
Освен това в конкретния случай приложение следва да намери и съдебната
практика на ВКС, обективирана в реш.№ 480/23.04.2013 г. по гр.д.№ 85/2012 г. на
ІV –то г.о. на ВКС и реш.№ 165/16.06.2015 г. по гр.д.№ 288/2015 г. на ІІІ-то
г.о. на ВКС, съобразно която от незаконно обвинение винаги има обичайни
неимуществени вреди, за чието установяване не са нужни формални, външни
доказателства, т.к. такива винаги настъпват от наказателно производство.
Подобни обичайни неимуществени вреди винаги са налице и за пострадалите
от т.нар. „бавно правосъдие“, чието право на разглеждане и решаване на дело в
разумен срок е нарушено, т.к. е напълно в реда на нещата в една цивилизована
правова държава отделните правни субекти да реализират совите права по
предвидения за това съдебен ред и да очакват да получат ефективно правосъдие,
което включва неизменно навременното получаване на търсената съдебна защита.
Доказването на релевантните за спора факти е съвкупност от процесуалните
действия на съда и на страните, насочени към разкриване на обективната истина.
Предмет на доказване са фактите от действителността и връзките между
тях, като с помощта на житейския опит, правилата от отделните клонове на
науката, професиите, изкуството и техниката се разкриват връзките между
отделните факти.
По този начин и без необходимостта от нарочни доказателства, посредством
логически извод се разкрива наличието на явленията в действителността.
Именно поради това, при наличието на нарушаване на правото на
въззивницата за разглеждане и решаване на делото й в разумен срок, без съмнение
е налице обстоятелството, че за нея са произтекли неимуществени вреди, които
следва да бъдат репарирани.
Ето защо настоящият въззивен състав не споделя възраженията във
въззивната жалба на ХОС за необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната му осъдителна част и присъждането на обезщетение за недоказани
„презумптивни“ вреди.
По всички изложени съображения Окръжен съд –Стара Загора намира, че са
налице законовите предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на ХОС
и ПАС за репариране на причинените на К.Б.К.
вреди от разглеждането и решаването на гр.д.№ 239/2009 г. по описа на ХОС извън
разумния срок за това.
По аргумент от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи на принципа на справедливостта, който
съобразно съдебната практика на ВКС не е абстрактно понятие, а като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди винаги включва конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
Справедливостта следва да се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства от обективната действителност – характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено то, последици, продължителността и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. /в
този смисъл решение № 132/29.04.2011 г. по гр.д. № 645/2010 г. на ІІІ – то г.о.
на ВКС/.
С оглед
особеностите на конкретния казус, дължимото на увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от изживените от него
негативни чувства от факта на надхвърляне на разумния срок за разглеждането на
делото му, от влошените му емоционално и психическо състояние, както и влошеното
му общо здравословно състояние във периода, през който е било разглеждано
гр.д.№ 239/2009 г. по описа на ХОС, както и от цялостната продължителност на
делото, довела до нарушаване на правото на справедлив процес, в частност на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Предвид установените по делото релевантни обстоятелства, съдът намира,
че обезщетението за причинените на К.К. неимуществени вреди следва да се
определи в размер на 4 000,00 лева, за която сума по принцип ХОС и ПАС
носят солидарна отговорност.
Съгласно чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и дължимата защита и
съдействие от съда се определят от страните.
При спазване на този принцип и при съобразяване с направеното във
въззивната жалба и писменото становище искане, решението на СтЗРС да бъде
отменено само в отхвърлителната му част, като вместо него да бъде постановено
ново, с което ХОС и ПАС бъдат осъдени солидарно да заплатят разликата от
8 000,00лв. до пълния предявен размер на пасивно субективно съединените
искове, то при частичното уважаване на въззивната жалба на К.К. и съответното
отхвърляне на въззивната жалба на ХОС, решението на СтЗРС следва да бъде
отменено в частта му, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените
срещу ХОС и ПАС искове за присъждане при условията на пасивна солидарност на обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 2 000,00 лв. до 4 000,00 лв.,
както и в частта за разноските.
В останалата му обжалвана част решението на СтЗРС следва да бъде
потвърдено, т.к. жалбата на К.К. в съответната й част се преценява от въззивния
съд за неоснователна.
Относно
разноските:
При този
изход на делото въззиваемата К.Б.К. има право на основание чл.10 от ЗОДОВ на
държавна такса и разноски, съразмерно на
уважената част от иска й.
Пред
първата инстанция освен направените от нея разноски за държавна такса в размер
на 10,00 лв. следва да й се присъдят и разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 384,00 лв.
В
настоящото производство следва да й се присъди заплатената от нея държавна
такса в размер на 5,00 лв., а тъй като пълномощникът й - адвокат й е осъществил
правната й защита и съдействие по реда на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/, на основание чл.38, ал.2 от ЗА на същия следва да се присъди
адвокатско възнаграждение.
Подлежащото
на присъждане адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 124,50 лв. за осъществената правна
защита и съдействие по въззивната й жалба, без осъществяване на процесуално
представителство и в размер на 277,50 лв. за оказаната й правна защита и
съдействие за изготвяне на отговор на въззивната жалба на ХОС, без
осъществяване на процесуално представителство/чл.7, ал.2 т.3 и чл.9 от НМРАВ/.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК Окръжен съд –Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1021/06.10.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 887/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта
му, в която е бил отхвърлен предявеният от К.Б.К., ЕГН – ********** *** против
Окръжен съд – Хасково, адрес гр.Хасково, бул.”България” № 144, представляван от
административния си ръководител-председател М.Т. иск по чл.2б от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди от нарушаване на
правото й на разглеждане и решаване на гр.д.№ 239/2009 г. по описа на Окръжен
съд –Хасково в разумен срок за сумата над 2 000,00 лв. до сумата от
4 000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска - 13.09.2016 г. до окончателното й изплащане; в частта му,
в която е бил отхвърлен предявеният от К.Б.К., ЕГН – ********** *** срещу
Апелативен съд –Пловдив, адрес: гр.Пловдив, ул.”Шести септември” № 167,
представляван от административния си ръководител-председател М.И. иск по чл.2б
от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди от
нарушаване на правото й на разглеждане и решаване на гр.д.№ 239/2009 г. по
описа на Окръжен съд –Хасково в разумен срок за сумата над 2 000,00 лв. до
сумата от 4 000,00 лв.; в частта му, в която са отхвърлени предявените от К.Б.К.,
ЕГН – ********** *** срещу Окръжен съд – Хасково, адрес гр.Хасково,
бул.”България” № 144, представляван от административния си
ръководител-председател М.Т. и Апелативен съд –Пловдив, адрес: гр.Пловдив,
ул.”Шести септември” № 167, представляван от административния си
ръководител-председател М.И. за
осъждането при условията на пасивна солидарност на двете съдилища за
заплащане на претендираното обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ за причинени й
неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане и решаване на
гр.д.№ 239/2009 г. по описа на Окръжен съд –Хасково в разумен срок, както и в
частта му за разноските, вместо което ПОСТАНОВАВЯ:
ОСЪЖДА на основание чл.2б от ЗОДОВ Окръжен съд – Хасково, адрес
гр.Хасково, бул.”България” № 144, представляван от административния си
ръководител-председател М.Т. и Апелативен съд –Пловдив, адрес: гр.Пловдив,
ул.”Шести септември” № 167, представляван от административния си
ръководител-председател М.И. да заплатят
солидарно на К.Б.К., ЕГН – ********** *** допълнително сумата от
2 000,00 лв., съставляваща разликата до пълния размер на дължимото й
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от нарушаване на правото й на
разглеждане и решаване на гр.д.№ 239/2009 г. по описа на Окръжен съд –Хасково в
разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковете- 13.09.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Окръжен съд – Хасково, адрес гр.Хасково, бул.”България” № 144,
представляван от административния си ръководител-председател М.Т. да заплати на К.Б.К., ЕГН – ********** ***
сумата от 394,00 лв. /триста
деветдесет и четири лева/ - съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, по съразмерност на уважената част от иска и за държавна такса
пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Окръжен съд – Хасково, адрес гр.Хасково, бул.”България” № 144, представляван
от административния си ръководител-председател М.Т. и Апелативен съд –Пловдив,
адрес: гр.Пловдив, ул.”Шести септември” № 167, представляван от
административния си ръководител-председател М.И. да заплатят на К.Б.К., ЕГН – ********** *** сумата от 5,00 лв. /пет лева/ - съдебно-деловодни
разноски за държавна такса пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и чл.38, ал.2 от ЗА Окръжен съд – Хасково, адрес гр.Хасково,
бул.”България” № 144, представляван от административния си
ръководител-председател М.Т. и Апелативен съд –Пловдив, адрес: гр.Пловдив,
ул.”Шести септември” № 167, представляван от административния си
ръководител-председател М.И. да заплатят
на адвокат А.М. *** сумата от 402,00 лв.
/четиристотин и два лева/ - адвокатско възнаграждение за оказаната в настоящата
производство правна защита и съдействие на доверителката си К.Б.К., ЕГН – **********
***, по съразмерност на уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1021/06.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 887/2017
г. по описа на Районен съд – Стара Загора в останалите му обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен Касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.