П
Р О Т
О К О
Л
№ 143
гр. Пловдив, 19.03.2020 год.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
съдебен
секретар: Елеонора Крачолова
прокурор:
Светлозар Лазаров
сложи за
разглеждане докладваното от съдия МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ВЧНД № 125 по описа
за 2020 година.
На
именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Производството е по реда на чл.64,
ал.7 - 9 НПК.
Образувано е по-частна жалба на адв. Б. – защитник на обвиняемия С.Д.;
частна жалба на адв. М.Ч.– защитник на обвиняемия Г.Д.; частна жалба на адв.
И.Б.и адв. В.Я.– защитници на обвиняемия В.М.М., срещу определението по ЧНД №
65/2020 г. по описа на Окръжен съд – К., с което по отношение на всеки от
посочените трима обвиняеми е взета мярка за неотклонение задържане под стража.
Обвиняемият С.В.Д. се явява лично и с адв.Б. и с адв. Д.С., последният
упълномощен от днес, за което представя пълномощно.
Обвиняемият Г.В.Д. се явява лично и с адв. Ч., упълномощена от по-рано, и
с адв. Д.С. с пълномощно от днес, което представи.
Обвиняемият В.М.М. се явява лично
и с адв. Б. и АДВ.Я. упълномощени от по-рано.
СЪДЪТ докладва, че за обвиняемия Г.Д. е постъпила медицинска справка от
страна на обслужващия Ареста – *доктор.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото, няма процесуална пречка. Да се приеме постъпилата справка от Ареста –
*.
АДВ. Б.: Да се даде ход на
делото. Да се приеме постъпилата справка от Ареста – *.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на
делото. Да се приеме постъпилата справка от Ареста – *.
АДВ. С.: Да се даде ход на
делото. Да се приеме постъпилата справка от Ареста – *.
АДВ. Б.: Да се даде ход на
делото. Да се приеме постъпилата справка от Ареста – *.
АДВ. Я.: Моля да се даде ход
на делото. Да се приеме постъпилата справка от Ареста – *.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата на старите по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и
нови искания.
АДВ. Б.: нямаме искания за
отводи и доказателства.
АДВ. Ч.: Нямаме отводи и нови
и искания.
АДВ. С.: Нямаме отводи и нови
искания.
АДВ. Б.: Нямаме отводи и нови
искания.
АДВ. Я.: Нямаме отводи и нови
искания.
С оглед липсата на искания от страните по този ред, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА постъпилата
медицинска справка за обв. Г.Д..
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържаме жалбата по изложените в нея съображения, които аз няма да
повтарям. Позволете ми да изложа още само два довода.
Първият, че според нас прокуратурата не е представила съответни
доказателства във връзка обоснованото предположение, че обв. С.Д. може да се
укрие и да извърши друго престъпление и във връзка с това изводът на съда,
който е направил, в тази посока, е неправилен и недоказан.
Във връзка с обществената опасност на деянието, което е извършил обв.
С.Д., той е предоставил кредит – заем, на 6 души в размер на 6 000 лева,
като по делото, по непотвърдени данни, разбира се, по предварителна работна
информация, е получил 20 хиляди лева лихва. Аз считам, че тези обстоятелства
сочат на това, че престъплението, извършено от него не представлява такава
голяма обществена опасност, която да налага изолирането му от обществото и
налагането на най-тежка мярка за неотклонение.
Поради това Ви моля да отмените определението и да бъде взета по-лека
мярка за неотклонение на подзащитния ми. Благодаря ви, приключих.
АДВ. С.: Аз също ще Ви помоля
да уважите частната жалба, като намирам същата за основателна, а съдебният акт
на Окръжен съд - К. за необоснован по отношение налагането на най-тежката мярка
за неотклонение. Освен изложеното в жалбата и което току-що сподели пред Вас
адв. Б., само ще посоча, че мярката за неотклонение е такава, която единствено
има за цел да гарантира участието на обвиняемия или подсъдимия в наказателния
процес.
Дотолкова, доколкото са извършени процесуални действия, чиито резултати
не биха могли да се променят по никакъв начин (една по-лека мярка за
неотклонение не би дала възможност на обвиняемия да промени тези доказателства,
с оглед разпитите пред съдия), искането ни бездруго е основателно. От друга
страна, липсата на осъждания показва, че няма такива данни, които да налагат
извод, че би извършил друго престъпление, ако бъде с наложена по-лека мярка за
неотклонение. Формалностите за постоянен адрес са налице, нещо повече. Няма
данни, които да предполагат извършването на друго престъпление, няма данни
съответно да се укрие и да наруши каквато и да е друга мярка за неотклонение.
Мисля, че налагането на най-тежката мярка за неотклонение е в
противоречие с Европейската харта, където мярка за неотклонение задържане под
стража е наречена „изключителна“, т.е. тя се налага в изключителни случаи само,
а в настоящия случай не е налице такова изключение, още по-малко и с оглед личността
на дееца и неговото съдебно минало.
Моля да уважите жалбата и да вземете по-лека мярка за неотклонение спрямо
подзащитния ми С.Д..
ОБВИНЯЕМИЯТ С.В.Д. (за лична
защита): Поддържам изложеното от защитниците ми. Не съм направил голямо
престъпление, така че искам да си ходя. Съжалявам за случая. Нямам какво друго
да кажа.
АДВ. Ч.: Уважаеми въззивни
съдии, аз ще ви моля да постановите определение, с което да отмените
определението на първоинстанционния К.йски окръжен съд, с което определение
спрямо подзащитния ми Г.Д. е взета
най-тежката мярка за неотклонение.
Подробни съображения относно незаконосъобразността и неправилността на
първоинстанционното определение съм посочила като основания в частната жалба. С
оглед процесуална икономия и за да не се повтарям, ще ви моля да вземете
предвид обстоятелството, че не е налице нито една от двете кумулативно
предвидени предпоставки в закона, за вземане по отношение на Г. на най-тежката
мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
На първо място, не е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или
да извърши ново престъпление. На второ място, не е налице опасност от страна на
обвиняемия да осуети привеждането на влязлата в сила присъда. Реалната опасност
обвиняемият да се укрие и извърши друго престъпление е налице когато са налице
реалните предпоставки за това. Г. е неосъждан, има постоянен адрес, не е
пребивавал продължително на територията на друг град или друга държава, поради
което за него не е налице тази опасност. Г. не може да възпрепятства
разследването и да бъде в пречка на самото държавно обвинение.
Освен, че не са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, аз ще се спра на вида на мярката
за неотклонение. Считам, че взетата мярка е неоправдано тежка спрямо Г.Д. и не
постига целите на закона. Ще ви моля да вземете предвид и здравословното
състояние на доверителя ми. Същият страда от тежко сърдечно заболяване, което в
условията на арест няма как да бъде лекувано и поддържано. Видно от справката състоянието
на доверителя ми е тревожно, което създава реална опасност за неговия живот и
здраве.
Ще ви моля като съобразите всички тези обстоятелства, да постановите
мярка, която да е в по-лека степен, а именно ДОМАШЕН АРЕСТ, ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ
или ПОДПИСКА. Моля Ви за определение в този смисъл. Благодаря.
АДВ. С.: Аз се присъединявам
изцяло към колежката Ч.. Поддържам изнесеното от нея както днес, така и в
жалбата. Всички тези доводи са основателни. Не са налице предпоставките за
налагане на тази мярка. Освен всички други оплаквания, това е здравословното
състояние, дори от извършените прегледи в условията на следствения арест не
може да прецени риска от съответно заболяване или пък необходимостта от по-така
сериозни инвазивни намеси, с оглед на това състояние и това заболяване. Да не
говорим, че с това заболяване сърдечно, в този период може да се предполагат
тежки последици при едно заболяване от „Корона вирус“, което надали ще може да се следи така, както биха го направили
при един по-лек режим, поради което считам, че следва да бъде променена мярката
за неотклонение на обв. Г.Д. в по-лека
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.В.Д. (за лична
защита): Поддържам изложеното от защитниците ми. Не съм извършил
престъпление, искам да се прибера у дома, за да мога да се лекувам.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържаме частната жалба с колегата така, както сме я депозирали пред
Вас против първоинстанционното определение, с което е взета най-тежката мярка
за неотклонение по отношение на нашия подзащитен В.М.. Изложили сме подробни
мотиви в жалбата, като аз искам да акцентирам единствено и само върху
обстоятелството, че реалната опасност нашият подзащитен да се укрие не е
налична - така, както изисква законът. Законът изисква не само тя да бъде
реална и обоснована. Законът обаче изисква тя да не е абстрактна. Ние
категорично с колегите считаме, че основанието за вземане на тази най-тежка
мярка за неотклонение като реална опасност да се укрие, е абстрактна.
Няма нито едно доказателство в кориците на делото, освен доказателствата,
които касаят казуса по същество, че нашият подзащитен има опасност да се укрие.
Той е с постоянен адрес. Грижи се за болна съпруга - представили сме
доказателства в първа инстанция, които съдът прие надлежно. Грижи се и за едно
голямо животновъдно стопанство, като при евентуална негова въдвореност за
постоянно в арестните помещения в *, ще създаде опасността не само да няма кой
да се грижи за болната му съпруга, която е с диабет, но и да няма кой да се
грижи за стопанство от близо 100 глави добитък.
На следващо място, няма и никакви доказателства, че съществува и опасност
подзащитният ми В.М. да извърши друго престъпление. Процесуалното му поведение
до вземането на мярката за неотклонение „задържане под стража“ от Окръжен съд –
К. е било такова, че да не предоставя никакви индикации, че той би могъл да
извърши друго престъпление. Апропо, не на последно място по важност е и
обстоятелството, че подзащитният ми не е излизал никога в чужбина, не притежава
и задграничен паспорт. Действително, условията в момента са изключително много
променени, предвид пандемията, на която сме подложени. Тази пандемия обаче
засяга и лицата, които са въдворени и са с взета мярка за неотклонение.
Считаме, че по никакъв начин престоят на подзащитния ми с такава мярка в ареста
не би допринесло до нищо за хода на разследването и за по-нататъшното му
приключване. Нещо повече, аз лично считам, че това задържане в арестното
помещение е една самоцел и представлява опасност за неговото здраве, защото и
аз като предходните колеги не считам, че при една такава обстановка, ако се
разрази този вирус в ареста, за него ще могат да се погрижат така, както той би
сам го сторил в едни свободни условия.
На следващо място освен юридически, считам, че тази мярка за неотклонение
е житейски неоправдана, предвид сегашното положение. Да, вярно, това не е
юридически довод, но след като целият ни живот е обърнат на 180 градуса, ние
трябва по някакъв начин да мислим и житейски за тези ситуации.
Ето защо, уважаеми съдии, моля Ви да измените мярката за неотклонение на
нашия подзащитен с по-лека и нашия подзащитен да не остане с постоянна мярка за
неотклонение в Ареста в *. Моля за определение в този смисъл.
АДВ. Я.: Уважаеми апелативни
съдии, аз също считам, че следва да бъде променена мярката за неотклонение
„задържане под стража“ на подзащитния ни В.М. в по-лека такава.
Много малко имам да кажа, след пледоарията на моята колежка, затова се
присъединявам изцяло към нея и няма да преповтарям съображенията й и това,
което сме изложили в частната ни жалба. Освен това, аз при две или три от
посещенията ми в Ареста, нямаме писмени доказателства за това, но Началника на
ареста ми каза, че два или три пъти е воден на изследвания в болницата в *, тъй
като получава хипертонични кризи и вдига кръвно 220-230 нагоре. Овладяват се за
момент и пак ги прави. Дори, ако се вземе и в предвид, че има стопанство, за
което се грижи, а няма кой друг, тъй като всичките му деца живеят отделно от
него, дори една „гаранция“ или „домашен арест“ би позволило хем да се грижи за
съпругата си и животните, които той отглежда, а и това би го изолирало от
околния свят. Полицията редовно проверява спазването на тази мярка за
неотклонение. Затова аз считам, че би могла да бъде наложена такава мярка за
неотклонение „домашен арест“, но би могла да бъде платена и една парична
гаранция в определен размер. Моля Ви за определение в този смисъл.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.М.М. /за лична
защита/: Жена ми е болна от захарна болест и аз с кръвното не съм добре. От
30 години гледам животни. Искам по-лека мярка за неотклонение. Искам да се
прибера.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми
апелативни съдии, г-жо председател, аз ще се опитам да бъда съвсем лаконичен.
Запознах се с жалбата, доколкото можах разбира се, при тези условия. Считам, че
жалбите и по отношение на тримата обвиняеми, ще говоря общо, считам за
неоснователни, моля да ги оставите без уважение, а определението на Окръжен съд
– К. като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено, с оглед
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо тримата
обвиняеми. Не считам, че има настъпили нови обстоятелства, от вземането на тази
мярка до сега, въпреки представената медицинска справка по отношение на
здравословното състояние. В условията на следствения арест има възможност и
условия и да бъде оказана медицинска помощ, и да бъде провеждано лечение спрямо
който и да е от обвиняемите, така че не считам, че това е основание за промяна
на мярката. Категорично обоснованото предположение и за тримата обвиняеми е
налице, има опасност да укрият и да извършат други престъпления, т.е. налице са
кумулативно предвидените в закона предпоставки. Касае се за тежко престъпление.
Чух пледоариите на защитата и на тримата обвиняеми, но считам същите за необосновани
и несъстоятелни, тъй като никой не спря и не обори твърденията на разпитите, и
то пред съдия на разпитаните свидетели, пострадали.
Неслучайно в определението си Кърджайският окръжен съд е посочил
изключителна упоритост на извършване на престъпленията:
упражняваната лихварска дейност в продължителен период, чувствителните
суми и лихви, които са начислявани, като при събирането им са употребени и
реални заплахи за саморазправа при невръщане на парите. Дори част от
свидетелите сочат, че са били принудени да отидат да работят в чужбина, за да
събират пари за тази непосилни суми, събирани като лихва, начислена им от
обвиняемите. Считам, че няма никакви основания за промяна на тази мярка за
неотклонение и ще Ви моля да потвърдите определението на К.йски окръжен съд.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА на всеки от
обвиняемите:
ОБВИНЯЕМИЯТ С.Д.: Нямам какво
да кажа в последната си дума.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.Д.: Искам да се
прибера, че съм с болки и да мога да се лекувам.
ОБИНЯЕМИЯТ В.М.: И аз искам да
се прибера. Жена ми е тежко болна. Аз с кръвното не съм добре.
Съдът се оттегли на тайно
съвещание.
Съдебното заседание продължава в
12.10 часа.
Съдът,
след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на
обжалваното първоинстанционно определение и за определяне по отношение на
обвиняемите С.Д., В.М. и Г.Д. на мерки за неотклонение, различни от задържане
под стража, не е основателно.
Наличната
доказателствена маса, състояща се от гласни, писмени и веществени
доказателствени материали, обосновава предположение за причастност на
обвиняемите към инкриминираните наказуеми с лишаване от свобода деяния с
квалификация по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 213а, ал. 1 НК (В.М. и С.
и Г. Д. не са съучастници, а роднини, които действат в сътрудничество и по
идентичен начин, като всеки от тях поддържа свой отделен клиентски кръг).
Изложеното
пред първата инстанция виждане на защитата, че уговорките между всеки от
обвиняемите и пострадалите представлявали законосъобразни гражданско-правни
сделки по безвъзмездно заемане на пари, не се споделя. От ясните, категорични и
фактологични показания на пострадалите се установява, че заемите били
лихвоносни – иначе казано, уговарянето на лихва не фигурирало в документите, а
е било апокрифно. Нотариалната форма на някои от сделките не изключва, разбира
се, окачествяването на тяхното осъществяване като престъпления по чл. 252, ал.
2 НК, след като уговорките за лихва били налични, макар и да имали единствено
устен израз. Пък и според правдоподобно звучащите показания на свидетелите
нотариални договори са били сключвани не преди и във връзка с договарянето на
заемите, а под принуда впоследствие – когато съответните пострадали са се
оказвали в невъзможност да връщат заемите си и са приемали да ги подпишат, за
да осуетят реализиране на заплахите.
Налице е
и другата предпоставка за осъществяване на най-тежките мерки за неотклонение по
отношение на всеки от обвиняемите, а именно опасността от извършване на
престъпление. Въпросната опасност следва от специфичната обективна и субективна
тежест на сторените посегателства – всеки от обвиняемите е организирал и в
продължителен период от време е осъществявал лихварство в големи размери, от
което е генерирал значителни доходи, като и тримата са били известни в
обществото с това свое занятие, а изнудването, което са предприемали спрямо
заемополучателите, се е отличавало със своя висок интензитет. Иначе казано,
всеки от тях е развил престъпна специализация в посегателства от инкриминирания
вид, като упорито, постъпателно и неустрашимо е накърнявал обществените
отношения, охранявани от нормите на чл. 252 и чл. 213а НК. Същевременно
инкриминираното изнудване е било реализирано в ясно изразена причинна връзка с
престъплението против кредитната система, доколкото е имало за цел заставяне на
неиздължилите се лица да върнат взетите заеми ведно с лихвите. Така двете
престъпления са се преплели и взаимно са завишили до максимален предел своята
опасност за обществото. Степента на обществена опасност на личността на обв. М.
и С.Д. се оказва съществена не само защото са автори на продължавани
престъпления с подобна тежест, а и с оглед предходните им осъждания – първият е
бил осъждан два пъти за престъпление по чл. 233 НК, веднъж за престъпление по
чл. 215 НК и веднъж за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, а вторият – за
посегателство по чл. 213 НК. Вярно е, че и двамата са реабилитирани по право,
но настъпилата реабилитация не е в състояние да заличи факта на закономерност
на настоящите посегателствата – те се явяват поредните умишлени престъпни
прояви и в тази връзка говорят за постоянна престъпна готовност от тяхна
страна. Все в същата връзка следва да се споменат и характеристичните справки
на тримата обвиняеми, които съдържат информация, че не се ползват с добро име в
обществото, а напротив, известни са като агресивни и често конфликтни личности.
Може да
се обобщи, че опасността Само Д., В.М. и Г.Д. да продължат престъпната си
дейност, е съвсем отчетлива и доста близка. Като е достигнал до подобен изход
Кърджалийският съд не е сгрешил.
Що се
отнася до обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, свързани със семейното и
социално положение на обвиняемите, с полаганите грижи за техни уязвими ближни и
с упражняването на общественополезен труд, те са обсъдени правилно в
обжалваното определение. ПАС също е на мнение, че въпросните данни, сами по
себе си, не могат да доведат до претендираното определяне на по-леки мерки за
неотклонение, доколкото не могат да неутрализират посочената релевантна
опасност.
*не е
оставил без внимание аргументите на защитата на обв. Г.Д., свързани с неговото
здраве, а правилно е заключил, че документите, които удостоверяват констатирани
сърдечни страдания и съответно лечение, не сочат на необходимост от някакви
специални медицински грижи или наблюдение. Изготвилият медицинската справка за
лишения от свобода Г.Д. фелдшер на ареста не е констатирал влошаване в
състоянието му (освен проявявана от него разбираема тревожност), като подробно
е описал всички извършвани му прегледи, след които не са предприемани мерки за
някакво лечение или консултации от страна на специалист.
Данни за
влошаване на здравето на обв. М. не се съдържат между кориците на делото,
поради което съдът няма как да обсъди уверенията на защитника му, че страда от
заболяване, несъвместимо с арестните условия. Ако се констатира подобно
заболяване, ще се реагира, разбира се, според правилата за медицинско
обгрижване на лишените от свобода.
В
обобщение: обвинителната теза има нужната доказателствена защитеност,
опасността за извършване на престъпление е реална, а здравословното състояние
на обв. Г.Д. не е пречка за пребиваване в пенитенциарна обстановка към
настоящия процесуален момент. С оглед изложените по-горе съображения за
интензитета на коментираната опасност и следващата по тежест мярка за
неотклонение – „домашен арест“ – не е целесъобразна по отношение и на тримата обвиняеми.
Воден от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 337 от 13.03.2020 г., постановено по ЧНД №
65/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което по реда на чл.64 от НПК
по отношение на всяко от лицата С.В.Д. с
ЕГН **********, В.М.М. с ЕГН ********** и Г.В.Д. с ЕГН ********** – обвиняеми
по досъдебно производство № 11/2020 г. на ОД на МВР – *, е взета мярка
за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: