Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
18.10.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Вилиана Русева и с участие на прокурор Румен Рачев при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 163 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба на В.Т.Т. ***, срещу Решение №268/26.07.2022г., постановено по
АНД № 20223630200937 по описа за 2022г. на Районен съд – Шумен. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-003665/16.12.2021г.,
издадено от Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция» – Шумен,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на В.Т.Т. е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 200 (двеста) лева и «лишаване от
право да управлява МПС» за срок от 6 месеца.
Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Твърди, че управляваният от него автомобил е бил
валидно регистриран, с регистрационни табели и валидна застраховка «Гражданска
отговорност». Обстоятелството, че регистрацията на МПС е била служебно
прекратена не води до липса на регистрация по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
С оглед на това счита, че не е осъществил вмененото му нарушение, поради което
като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил
незаконосъобразен акт. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В депозирана по
делото молба рег. № ДА-01-2276/07.10.2022г. В.Т.Т. заявява, че поддържа
касационната жалба и обективираните в нея искания.
Ответната страна, Началник сектор
към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция» – Шумен, представлявана в съдебно
заседание от гл.юрисконсулт В.Д.оспорва жалбата и по аргументи за правилност на
съдебното решение моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
разноски.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол във
въззивното производство е Наказателно постановление №
21-0869-003665/16.12.2021г., издадено от Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор
«Пътна полиция» – Шумен, с което на В.Т.Т. от с.Панайот Волово на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в
размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца,
за това, че 13.06.2021г. в гр.Шумен, ул.Софийско шосе, в посока Арена Шумен, е
управлявал собствения си лек автомобил «Н.М.1.0» с рег.№ ******, който не е
регистриран по надлежния ред – автомобилът е със служебно прекратена
регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 03.06.2021г.
Нарушението е установено от служители на МВР, които спрели за проверка
управлявания от В.Т.Т. лек автомобил. Същите установили, че на 01.04.2021г.
чрез електронния портал на МВР е регистриран договор за покупко продажба на
посоченото МПС. В двумесечния срок приобретателят не е пререгистрирал
придобития автомобли, поради което на 03.06.2021г. на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП регистрацията на МПС с рег. № ****** е прекратена. Въз основа на
констатациите за управление на лек автомобил, който не е регистриран по
надлежния ред, против водача е съставен АУАН серия GA, № 401647/13.06.2021г.
Материалите от проверката били изпратени в РП – Шумен с оглед данни за
престъпление по чл.345, ал.2, във вр.с ал.1 от НК. Прокурорската преписка
приключила с Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 13.12.2021г.
Препис от постановлението бил изпратен на сектор «ПП» при ОДМВР - Шумен за
преценка от страна на административно наказващия орган дали осъщественото
представлява административно нарушение.
Въз основа на материалите по
преписката и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН административно наказващият орган
издал наказателното постановление, предмет на съдебен контрол пред районния съд.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на административно наказателното
производство, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да налага отмяна на НП. Съдебният състав приел за безспорно установено от
обективна и субективна страна извършването на описаната в НП деятелност от
страна на санкционираното лице, поради което потвърдил процесния
правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка
в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на
отговорността на касатора.
Касационната инстанция намира за
неоснователни твърденията на инициатора на настоящото производство за
незаконосъобразност на съдебното решение, поради липса на съставомерно
административно нарушение, обуславящо издаването на наказателното
постановление, като изцяло споделя направените от районния съд изводи относно
безспорната установеност от обективна и субективна страна на вмененото на
водача нарушение.
С разпоредбата на чл.140, ал.1,
изр.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.),
законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и
чл.142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от наредбата при промяна в
регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл.14, ал.1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като «историческо».
Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС,
лицето, което го е закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното
средство на свое име и в съответното звено «Пътна полиция» при ОДМВР, като това
следва и от разпоредбата на чл.4, ал.1 от наредбата, според която, собственикът
е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в
определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3, ал.1 регламентира, че
моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец
от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна,
предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25,
предл.първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което управлява пътно превозно
средство.
По делото не е спорно обстоятелството,
че на посочените в НП дата и място, касаторът е управлявал по път, отворен за
обществено ползване собствения си лек автомобил «Н.М.1.0» с рег. № *********,
както и че това МПС, към датата на управлението е било със служебна прекратена
регистрация, считано от 03.06.2021г. Прекратяването на регистрацията на
описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.15
от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП
за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на
липсата на регистрация на същия. Ирелевантно за отговорността на водача е
обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на
автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не
са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед
разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината
и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай
незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно
прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под
формата на небрежност. Същият, като приобретател на МПС, е бил длъжен да знае
предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новият
собственик. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още «несъзнавана непредпазливост». При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния
резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, лицето
следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП.
Установените по делото факти и
анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус
обосновава извод, че В.Т.Т. е осъществил виновно вмененото му нарушение, за
което е санкциониран с обжалваното пред ШРС наказателно постановление.
Касационният състав приема, че
административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – «глоба» в размер от 200
лева и «лишаване от правоуправление» за срок от 6 месеца, са определени в
минимален размер. Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй
като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Изложените в касационната жалба обстоятелства не обосновават друг извод.
С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен (в чиято структура е административно наказващият
орган) и на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80
(осемдесет) лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 268/26.07.2022г., постановено по АНД № 20223630200937 по описа за 2022г. на
Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА
В.Т.Т. с
ЕГН ********** *** да заплати на ОД на
МВР - Шумен сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 18.10.2022г.