и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК. Образувано е по молба с вх. № 1330/07.04.2015 год., подадена от Мехмед Ахмед Тефик от с.Солище, общ.Кърджали, обл.Кърджали, в която твърди, че с Решение № 314/06.02.2015 год. по Н.дело № 802/2014 год. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение, била изменена въззивната присъда на Апелативен съд – Пловдив, постановена по В.н.о.х.дело № 100/2014 год., с която била потвърдена постановената от Окръжен съд – Кърджали по Н.о.х.дело № 2/2014 год. присъда за деяние по чл.278 ал.6, предл.2-ро, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” и ал.3 от НК, вместо което бил изцяло оправдан по обвинението по чл.278 ал.6, предл.2 от НК – за това, да е държал повече от три археологически обекта, а именно: пръстен, бронз, халката отворена, с кръгла плочка със схематични човешки изображения, Византия, XII –XIII век; монета, бронз, анонимен фолис, Византия, XI век; монета, бронз, колониална, на Филипопол, II век; монета, бронз, Византия, XII век; и монета, бронз, Византия, XIIIвек, орязана. Твърди се в молбата, че тъй като бил оправдан по това обвинение с акта на ВКС и присъдата е влязла в сила, отмяната касае и основанието, на което е постановено отнемане на описаните вещи в полза на държавата. Счита, че към настоящият момент тяхното задържане е в разрез с влезлия в сила акт на ВКС, с който е обявено, че деянието не съставлява престъпление. Моли, на основание чл.306 НПК да бъде насрочено открито съдебно заседание и да бъде постановено определение, с което да му бъдат върнати посочените в молбата вещи, тъй като тяхното държане не съставлява престъпление. Съдът намира, че в случая производството е по чл.306 ал.1 т.4 от НПК, което по аргумент от противното на разпоредбата на чл.306 ал.2 от НПК се разглежда от съда в закрито заседание, поради което не следва да бъде насрочвано открито съдебно заседание с участието на страните, в какъвто смисъл е молбата на Мехмед Тефик. Съдът, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С присъда № 4/10.02.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 2/2014 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали, подс.Мехмед Ахмед Тефик от с.Солище, общ.Кърджали, обл.Кърджали, е признат за виновен в извършването на 22.01.2013 год. в гр.Кърджали на престъпление по чл.278 ал.6, предл.2-ро от НК, за което при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” и ал.3 от НК е осъден на наказание „Пробация”, с определени пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично за срок от 1 година и 6 месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа годишно за срок от 1 година. Със същата присъда Мехмед Тефик е признат за невиновен в извършване на 22.01.2013 год. в гр.Кърджали на престъпление по чл.308 ал.7, предл.2-ро, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, като на основание чл.278 ал.7 от НК е постановил отнемане в полза на държавата на веществените доказателства, предмет на престъплението по чл.278 ал.6 от НК, а именно: пръстен, бронз, халката отворена, с кръгла плочка със схематични човешки изображения, Византия, XII –XIII век; монета, бронз, анонимен фолис, Византия, XI век; монета, бронз, колониална, на Филипопол, II век; монета, бронз, Византия, XII век; и монета, бронз, Византия, XIII век, орязана; а останалите веществени доказателства е постановил да бъдат върнати на подс.Тефик. По подадени въззивен протест на ОП – Кърджали и въззивна жалба на подсъдимия Тефик срещу посочената присъда е образувано В.н.о.х.дело № 100/2014 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. С Присъда № 248/28.04.2014 год., постановена по посоченото дело, апелативният съд е отменил първоинстанционната присъда в оправдателната й част, вместо което е постановил нова такава, с която е признал подс.Мехмед Тефик за виновен в извършване на 22.01.2013 год. в гр.Кърджали на престъпление по чл.308 ал.7, предл.2-ро, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което при приложението на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК го е осъдил на наказание„Пробация”, като му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично за срок от 1 година и 6 месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа годишно за срок от 1 година. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на Мехмед Тефик едно общо наказание, по-тежкото от двете /наложеното му с новата присъда и това, наложено от първоинстнационния съд за престъплението по чл.278 ал.6 предл.2-ро от НК/, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично за срок от 1 година и 6 месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа годишно за срок от 1 година. В останалата й част присъдата на окръжния съд е потвърдена. Решението на въззивния съд е обжалвано по касационен ред от подсъдимия Тефик, като с Решение № 314/06.02.2015 год. по касационно нак.дело № 902/2014 год. по описа на ВКС на Република България е изменена въззивната Присъда № 248/28.04.2014 год., постановена по В.н.о.х.дело № 100/2014 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, като същата е отменена в частта, с която е потвърдена Присъда № 4/10.02.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 2/2014 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали, осъждаща Мехмед Тефик за извършено престъпление по чл.278 ал.6, предл.2-ро от НК, като на основание чл.9 ал.2 от НК Мехмед Тефик е оправдан по това обвинение; а така също въззивната присъда е отменена и в частта й относно приложението на чл.23 ал.1 от НК. В останалата й част въззивната присъда на Апелативния съд е оставена в сила. При тези данни съдът намира, че молбата е неоснователна. Действително, с посоченото по-горе решение на ВКС на РБ е изменена въззивната присъда на Апелативен съд – Пловдив, като същата е отменена в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда, осъждаща Мехмед Тефик за извършено престъпление по чл.278 ал.6, предл.2-ро от НК, като на основание чл.9 ал.2 от НК същият е оправдан по това обвинение. Същевременно, основанието за постановеното от първоинстанционния съд отнемане на посочените веществени доказателства, е разпоредбата на чл.278 ал.7 от НК, съгласно която предметът на престъплението по ал.1 – ал.6 на същия член се отнема в полза на държавата. А с влязлото в сила решение на ВКС на РБ е признато, че осъщественото от Мехмед Тефик деяние по държане на повече от три археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, макар и формално да осъществява признаците на престъпление по чл.278 ал.6, предл.2-ро от НК, не е престъпно, тъй като поради своята малозначителност не е общественоопасно или обществената му опасност е явно незначителна, т.е. в случая не е налице осъществено от Мехмед Тефик престъпление по посочения законов текст, което да послужи като основание за отнемане на инкриминираните вещи в полза на държавата. С други думи, и тъй като не е налице осъществено от Мехмед Тефик престъпление по чл.278 ал.6 от НК, то веществените доказателства, чието отнемане е постановено с първоинстанционната присъда, не могат да бъдат „предмет на престъплението”, нито представляват такива вещи, попадащи в обхвата на чл.53 от НК. От друга страна, обаче, първоинстанционната присъда в частта й, с която на основание чл.278 ал.7 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на веществените доказателства, представляващи предмет на престъплението по чл.278 ал.6 от НК, а именно: Пръстен, бронз, халката отворена, кръгла плочка със схематични човешки изображения, Византия, XII-XІII в.; монета, бронз, анонимен фолис, Византия, XI в.; монета, бронз, колониална на Филипопол, II в.; монета, бронз, Византия, XII в.; монета, бронз, Византия XIII в., орязана, не е отменена нито от въззивната, нито от касационната инстанция, а напротив – потвърдена е в тази й част както от въззивната, така и от касационната инстанция, т.е. присъдата на първоинстанционния съд в тази й част е влязла в сила. Това обстоятелство препятства пререшаването на същия въпрос с определение, постановено в производството по чл.306 ал.1 т.4 от НПК от настоящата инстанция, което би било недопустимо. В тази връзка съдът съобрази още и следното: безспорно е, че веществените доказателства, предмет на настоящото производство, чието връщане се претендира от Мехмед Тефик, са движими културни ценности по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗКН, респ. археологически обекти по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН, които подлежат на задължителна идентификация и регистрация в съответния регионален исторически музей или в някое от нумизматичните дружества, съобразно разпоредбите на специалния Закон за културното наследство / § 5 и § 6 от ПЗРЗКН/ и Наредба № Н-3/03.12.2009 год. за реда на извършване на идентификация и за водене на регистъра за движими културни ценности, издадена от Министъра на културата /както е прието и в мотивировъчната част на рещението на ВКС/. Такова идентифициране и регистриране на археологически обекти – движими културни ценности, обаче, не е било извършено от Мехмед Тефик в законоустановения едногодишен срок от влизане на закона в сила, нито към момента на образуване на наказателното производство срещу него именно за държането им, без да са идентифицирани и регистрирани по съответния ред /м.януари 2013 год./, респ. по време на провеждането и приключването му, вкл. и към настоящият момент липсват доказателства, че Тефик е предприел каквито и да било действия за идентификация и регистрация на тези вещи, независимо от изземването им като веществени доказателства в проведеното срещу него наказателно производство. Поради това и тъй като не е спазен законово уреденият идентификационен и регистрационен режим за вещи – движими културни ценности и археологически обекти, то очевидно притежаването, ползването или държането им е забранено, т.е. Мехмед Тефик не може да бъде техен собственик, ползвател или държател. С оглед изложените по-горе съображения, молбата на Мехмед Тефик за връщане на веществени доказателства по Н.о.х.дело № 2/2014 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, а именно: пръстен, бронз, халката отворена, кръгла плочка със схематични човешки изображения, Византия, XII-XІII в.; монета, бронз, анонимен фолис, Византия, XI в.; монета, бронз, колониална на Филипопол, II в.; монета, бронз, Византия, XII в.; монета, бронз, Византия XIII в., орязана, се явява неоснователна, поради което следва същата да бъде оставена без уважение. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Мехмед Ахмед Тефик от с.Солище, общ.Кърджали, обл.Кърджали с правно основание чл.306 ал.1 т.4 от НПК – за връщане на веществени доказателства по Н.о.х.дело № 2/2014 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, а именно: пръстен, бронз, халката отворена, кръгла плочка със схематични човешки изображения, Византия, XII-XІII в.; монета, бронз, анонимен фолис, Византия, XI в.; монета, бронз, колониална на Филипопол, II в.; монета, бронз, Византия, XII в.; монета, бронз, Византия XIII в., орязана. Определението подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
|