Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 469 от 14.07.2014 година по НОХД № 394/2014 година Районен съд – Г. О. признава подсъдимата Б. В. В. с ЕГН *, родена на * година в Г. Г. О. с настоящ адрес с. П., О. Г. О. У. „Р.” №*, неосъждана, за виновна в това, че на 15.12.2013 година, в село П., община Г. О. на У. „Р.”, до №*, се заканила на М. Й. Д. ЕГН *, с убийство, с думите: „Ще ти изкарам червата и ще те пронижа”, „Ще те изкормя”, „Това нищо не е. Следващия път ще те изкормя, ще те убия, умряла ще те вземат оттук”, като след заканата: „Ще те изкормя” замахнала с нож към пострадалата Д., с което й причинила порезна рана на трети пръст на дясната ръка, и тези закани са възбудили основателен страх у пострадалата за осъществяването им - престъпление по чл.144, ал.3, алт.1 във вр. с ал.1, пр.1, от НК, като й налага наказание четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.304 от НПК признава подсъдимата за невинна и я оправдава в останалата част по повдигнатото й обвинение. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Б. В. В. е осъдена да заплати на М. Й. Д. сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, придружено с болка и страдание, както и 200 лв. - направените по делото разноски. Подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на съда 50 лв. - държавна такса върху уважения иск. Съдът се е произнесъл и по реда на чл. 53, ал.1, б.„б“ от НК относно веществените доказателства. Против присъдата във всичките й части е подадена въззивна жалба от подсъдимата Б. В. В. чрез А. П. З. - защитник с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът неправилно и необосновано бил отказал събирането на гласни и писмени доказателства, както и извършването на следствен експеримент. Неправилно бил приложен материалния закон, вследствие на неизясняване на фактическата обстановка. Освен това счита, че наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди, че са налице основания за прилагането на чл. 55 от НК. Отправено е искане към въззивния съд да бъде постановено решение, с което подсъдимата В. да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението, както и да бъде отменена присъдата в частта относно уважения граждански иск и последният да бъде отхвърлен като неоснователен. В съдебно заседание жалбоподателката Б. В. В. се явява лично и със защитник А. П. З. от АК ВТ. В хода на съдебните прения защитникът заявява, че поддържа жалбата и изложените в нея доводи и накратко ги излага отново пред съда. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да оправдае изцяло подсъдимата В.. Жалбоподателката и подсъдима Б. В. В. заявява, че е невинна и поддържа казаното от защитника й. Представителят на ВТОП в съдебно заседание в кратко изложение заявява, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Наведените в жалбата доводи приема за неоснователни. Счита обвинението за доказано по несъмнен начин. Наложеното наказание намира за справедливо и липсват основания за прилагане на чл. 55 от НК Частният обвинител и граждански ищец М. Й. Д. поддържа обвинението и заявеното от прокурора. Великотърновският окръжен съд, след като разгледа направените с жалбите оплаквания, съобрази становищата на страните, взе предвид и обсъди събраните по делото доказателства, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Присъда № 469 от 14.07.2014год. по НОХД № 394/2014 год. по описа на РС Г. О. е постановена присъствено. Въззивната жалба на подсъдимата Б. В. В. е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК чрез първоинстанционния съд пред компетентния окръжен съд. Обжалва се подлежащ на атакуване съдебен акт. Жалбата отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В хода на извършената от ВТОС като въззивна инстанция служебна проверка не се констатира наличието на допуснати неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. След преценка на събраните и проверени по делото доказателства по отделно, така и в тяхната съвкупност, се установява фактическа обстановка, която правилно и обосновано е възприета и от първоинстанционния съд и която с оглед процесуалните задължения на въззивния съд за свой прочит на фактите следва да бъде изложена в настоящите мотиви: Подсъдимата Б. В. В. с ЕГН * е роден на * год. в град Г. О.. Има регистриран настоящ адрес в село П., община Г. О. У. „Р.“ №*. С основно образование. Не е осъждана, което е видно от справка за съдимост № 566//10.06.2014 година. Пострадалата М. Й. Д. и подсъдимата Б. В. В. живеят в село П. на една и съща улица „Р.“. Домът на първата се намирал на № *, а на втората на №*. Към инкриминираната дата - 15.12.2013 година подсъдимата В. живеела заедно със свекъра си - св. Х.Г.В. и трите си дъщери. Съпругът и бил на работа в чужбина. Пострадалата Д. живеела сама, като поддържала приятелски отношение със свидетеля И.Н.И.. В началото на месец декември 2013 година по повод поведението на едно от децата на подсъдимата В. възникнал спор между пострадалата Д. и св. Х.в - свекър на В.. Отношенията им включително и тези с подсъдимата В. се влошили. В показанията си Д. сочи, че била получила на 05.12.2013 година съобщение на ползвания от нея мобилен телефон. При разчитането й помогнала дъщеря й - св. В.В.. Съдържанието на съобщението било:„Да кажеш на майка си, да не знае много, ще и счупя краката“. При върнато обаждане на телефонния номер, от който било изпратено, се обадил женски глас. Пострадала Д. си мислила, че съобщението е изпратено от подсъдимата, но за това обстоятелство няма доказателства и е само плод на субективната оценка на пострадалата Д.. На 15.12.2013 година пострадалата М. Д., придружавана от своя близък - свидетелят И. И., се връщали от магазина и се движили към дома на Д.. Минавали покрай къщата на подсъдимата В., тъй като това бил единствения път. Тогава възникнал нов инцидент. Подсъдимата В., която по това време се намирала на терасата, забелязала минаващите и започнала агресивно да крещи като се провикнала към пострадалата „Мършо, ще ти оправя кривата уста“. След това излязла на улицата като носела със себе си пръчка около 30-40 см. и нож. В обясненията си подсъдимата сочи, че преди това дялкала пръчката с ножа, за да я използва при изпичането на пържоли на скарата. Като отишла при пострадалата Д. и свидетеля И. подсъдимата продължила да я напада словесно, като замахнала с пръчката и казала на Д.:„Ти защо се занимаваш с моите деца. Ще ти изкарам червата и ще те пронижа“. Д. хванала пръчката и я счупила. След това В. казала на пострадалата:„Ще те изкормя“. Свидетеля И. избутал Д. зад себе си, като й казал, че В. има нож в ръката си. В това време подсъдимата посегнала с ръката, с която държала ножа, а Д., за да се предпази хванала ножа и се порязала. Потекла кръв от пръста на Д. и тя се изплашила. В. продължила да отправя реплики към Д. като и казала, че другия път ще я изкарат умряла от магазина; „Нова нищо не е. Следващият път ще те изкормя, ще те убия, умряла ще те вземат от тук“ - са други реплики и думи, които подсъдимата е отправяла към пострадалата Д., след което се прибрала в къщата си. Пострадалата Д., силно уплашена от случилото се и от кръвта по ръката й, заедно със св.И. се прибрали в дома й, откъдето се обадила на тел. 112. След това посетила ЦСПМ град Г. О. където била обработена рана на средния пръст на дясната ръка. Назначената и изслушана по делото съдебномедицинска експертиза по документи, дава заключение, че М. Д. е получила порезна рана на трети пръст на дясната китка, като е извършен хирургичен шев на раната. Описаната рана е в резултат на косо действие на предмет с остър режещ ръб и по начин, описан в материалите по делото, е възможно да е получена от хващане на нож с ръка. Телесната увреда е причинила на Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота с болки и страдания и срок на лечение и възстановяване около 15-20 дни при нормално протичащ оздравителен процес. Като веществено доказателство поделото е приобщен ножът, който в хода на досъдебното производство е предаден доброволно от подсъдимата В.. Така описаната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимата В., показанията на свидетелите М. Й. Д., В.Г.В., И.Н.И., В.Г. В., Х.Г. и Л.Г. разпитани пред първата инстанция, писмени доказателства и заключение на съдебномедицинската експертиза. Същата фактическа обстановка е приета за установена и от първоинстанционния съд, след като е извършил обстоен пълен анализ на доказателствата по делото. Правилно е приел, че са налице три групи свидетели: първата група - свидетелите Д., И., В.; втората група - свидетелите В. иВ. и третата група - свидетелите С.С.- служител на РУП Г. О. и св. Л.Г.. Настоящата инстанция споделя извършения от районния съд доказателствен анализ и не намира за нужно да го преповтаря. Изложените във въззивната жалба възражения относно противоречията в доказателствата и неправилната им интерпретация, което довело и до неправилно приложение на материалния закон, са неосноÔателни. Не съществуват основания да не бъдат кредитирани показанията на св. /пострадалата/ Д., св. В. и св. И., както и тези на Л.Г., които сочат конкретни факти и обстоятелства относно случилото се преди, по време и след случилото се на 15.12.2013 година. Обясненията на подсъдимата и показанията на св. В. и св. Х.В. също следва да бъдат взети предвид, и анализирани в съвкупност с другата група свидетели, водят до извод, че между подсъдимата и пострадалата са налице влошени отношения по повод предходен инцидент, свързан с поведението на едно от децата на подсъдимата В. спрямо пострадалата Д. и имот ѝ. Раздразнена от забележката на Д. по отношение на децата й и предхождащи пререкания между Д. и св.В., подсъдимата в защита на своето семейство проявява отрицателно отношение към пострадалата и съвсем съзнателно търси да „уредят“ отношенията си. Соченото като защитна версия от подсъдимата, че тя била нападната от пострадалата, не се подкрепя от доказателствения материал. Единствено св.В. В. - непълнолетната дъщеря на подсъдимата и самата подсъдима в обясненията сочат за ударен от Д. на подсъдимата шамар, докато другите свидетели очевидци на инцидента - св. И. и св.Г. - не сочат такъв факт. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св. В. с оглед близката родствена връзка и заинтересоваността да бъдат дадени такива показания, които да подкрепят защитната теза. Обясненията на подсъдимата пък в случая са ценени с оглед двойнственото им значение - като гласни доказателства и като средство за защита. От друга страна пък са показанията на св.Г., който е виждал какво става, без да чува отправените реплики. Възприел пряко двете - подсъдимата и пострадалата, като се карат на висок тон и ръкомахат, както и факта, че подсъдимата имала пръчка в ръцете си, но не видял Д. да удря шамар на подсъдимата. Съществено значение имат и показанията на св. И. и тези на самата пострадала. Няма основания да не се дава вяра на тези показания, тъй като анализирани с останалите, допълват фактическата обстановка и подкрепят крайните изводи относно поведението на подсъдимата и пострадалата една спрямо друга. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че фактическата обстановка е останала неизяснена. По делото са събрани всички допустими, относими и налични доказателства, които установяват по несъмнен начин описаната фактическа обстановка. При възприетите и от двете съдебни инстанции фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи: Подсъдимата Б. В. В. със своите действия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал.3 алт. вр. ал. 1 пр. 1 НК спрямо пострадалата М. Й. Д.. От обективна страна на 15.12.2013 година в село П. на У.„Р.“ до №* подсъдимата В. - жалбоподателка в настоящото производство, се заканила на М. Й. Д. с убийство с думите: „ Ще те изкарам червата и ще те пронижа“, „Ще те изкормя“, Това нищо не е. Следващият път ще те изкормя, ще те убия, умряла ще те вземат от тук“, като след заканата „Ще те изкормя“ замахнала с нож към пострадалата Д., с което й причинила порезна рана на третия пръст на дясната ръка, и тези закани са възбудили основателен страх у пострадалата за осъществяването им. За другите реплики, посочени в обвинителния акт, да са елемент от изпарителното деяние, не са събрани доказателства. Чрез посочените действия подсъдимата е осъществила такова психическо въздействие спрямо пострадалата Д., което е възбудило у нея основателен страх, че може да бъде посегнато на живота ѝ и поведението на подсъдимата е било такова, че е давало основание на Д. да счита, че това действие може да бъде осъществено. Обективно изразените намерения на подсъдимата, отправените реплики и конкретни действия - замахване с пръчка и намиращия се у нея нож, дават основание у пострадалата на счита, че не само здравето, а и живота й е поставен в опасност. Следователно налице е основателен страх у Д., предизвикан от подсъдимата, вследствие на нейните закани, че ще я прониже, ще я изкорми, умряла ще я вземат от тук, репликата „ще те убия“. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Съзнавала е, че отправяйки инкриминираните реплики и извършвайки конкретните действия, описани по-горе, застрашават живота на пострадалата и те предизвикват страх у нея. Извършвайки това подсъдимата съзнава,да създаде представа у пострадалата, че може да осъществи заканата. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. Задълбочено са изследвани от първоинстанционния съд правнорелевантните за повдигнатото срещу Б. В. обвинение факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъплението. Правилно и законосъобразно е прието, че следва да бъде ангажирана отговорността на подсъдимата за извършеното от нея противоправно деяние, осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъплението лека телесна повреда по чл. 144, ал.3 алт. вр. ал. 1 пр. 1 НК. Правилно са отчетени причините за извършване на двете деяния - ниската правна култура на подсъдимата, влошените отношения между нея и пострадалата /граждански ищец/, като следва да бъде добавено и неспособността да се въздържа при провокации, занижен самоконтрол в конфликтни ситуации, незачитане неприкосновеността на личността. Мотивиран от горното Великотърновският окръжен съд намира, че подсъдимата В., след като е призната за виновна да е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение, следва да носи отговорност и да бъде наложено предвиденото за това наказание. Обществената опасност на деянието като такова, което засяга нематериални блага с висока степен на защита е около средната за този вид престъпления. Обществената опасност на подсъдимата е ниска - същата е с чисто съдебно минало. Като цяло е с добри характеристични данни, въпреки наличните данни да е не псе ползва с добро име. За последното обаче няма налични обективни факти, освен мнението на няколко души, с които св. Стоев е провел предварителен разговор. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало. Отегчаващи обстоятелства се явяват наличието на други вредни последици от деянието. Всички тези обстоятелства са взети предвид и анализирани от първоинстанционния съд и като се съобразят и подбудите за извършване на деянията, коренящи се във влошените отношения между подсъдима и пострадала Д., то правилно и законосъобразно е достигнал до извод, че на подсъдимата В. за извършеното от нея престъпление по чл. 144, ал.3 алт. вр. ал. 1 пр. 1 НК следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца - близко до минимално предвиденото в закона наказание за това престъпление. Изпълнението на така наложеното наказание първоинстанционният съд е отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК, като определи срок за това от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимата В. не е осъждана по смисъла на закона, наложено е наказание лишаване от свобода от 4 месеца съдът приема, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимата не е наложително това наказание да бъде изтърпявано ефективно. В този смисъл районният съд правилно е приложил закона. Наложеното наказание се явява справедливо съобразно извършеното деяние и, неговата обществена опасност, както и тази на дееца. Целите на наказанието така както са фиксирани в чл. 36 от НК ще бъдат осъществени чрез така определеното наказание. По отношение на гражданския иска. Пострадалата М. Й. Д. е предявила против подсъдимата Б. В. В. граждански иск, като претендира заплащане на сумата от 200 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на инкриминираното деяние. Настоящият съдебен състав достига до фактически и правни изводи, че с извършеното от подсъдимата престъпление на Д. е причинено телесно увреждане - порезна рана на трети пръст на дясната ръка придружена с болка и страдание, при оздравителен процес 15-20 лв. Имайки предвид това се налага извода, че справедливото обезщетение на тези вреди е чрез присъждане сумата от 200 лева. Следователно гражданският иск по чл. 45 от ЗЗД за причинените от престъплението по чл. 144, ал.3 алт. вр. ал. 1 пр. 1 НК неимуществени вреди се явява основателен и съдът го уважава изцяло. До тези правни извод е достигнал и първоинстанционният съд. Правилно и законосъобразно съдът е осъдил В. да заплати на Д. сумата в размер на 200 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие деянието на подсъдимата, осъществяващо и състава на деликта по чл. 45 от ЗЗД. Правилно са определени и присъдени разноските по делото, включително и дължимата държавна такса върху уважения граждански иск. Мотивиран от изложеното Великотърновският окръжен съд намира, че подадената въззивна жалба против първоинстанционната присъда е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда - потвърдена изцяло - в наказателната и гражданската й част. Освен това не са налице и основания за отмяна или изменение на обжалвания акт. Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 469 от 14.07.2014 година постановена по НОХД № 394/2014 година по описа на РАЙОНЕН СЪД-Г. О.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |