№ 1703
гр. София, 23.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604092 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1 т. 3 от НПК.
С Определение от 11.10.2021 г. на СРС, НО, 97-ми състав не е уважил искането на
подсъдимия и неговите защитници за прекратяване на основание чл. 248, ал. 1 т. 3 от НПК
съдебното производство по НОХД № 5639/2021 г. по описа на СРС, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и съответно е насрочил делото за разглеждане по
общия ред.
Срещу Определението на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и чл. 341, ал.
2 от НПК е подадена частна жалба от адв. Х.Г. от САК, редовно упълномощен защитник на
подс. Н.Р., с която се иска от въззивната инстанция да отмени атакувания съдебен акт като
незаконосъобразен и връщане на делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила. Според защитата, е налице непълнота във внесения
от СРП обвинителен акт, която не позволява на подсъдимия да разбере какви факти приема
обвинението, за да квалифицира деянието като извършено с квалифициращия признак
„дързост“. Не са посочени и конкретните правила за движение, които се твърди да са
нарушени от подсъдимият при управление на МПС, като липсват и мотиви защо се приема,
че нарушаването на тези правила представлява престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК.
Посочва се, че прокурорът неправилно е приел, а СРС необосновано е споделил
становището му, че деянието следва да бъде квалифицирано като хулиганство, въпреки
приетият от СРП личен мотив в действията на подсъдимия, който според защитата изключва
умисъла за хулиганство. Отправя се искане определението на СРС, НО, 97-ми състав, като
незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора
за отстраняване на допуснатите нарушения.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХI-ти въззивен състав , като прецени
оплакванията, изложени в частната жалба, материалите по делото и сам служебно
провери изцяло правилността и законосъобразността на атакуваното определение,
намира за установено следното:
Съдебното производство пред СРС, НО, 97-ми състав е образувано въз основа на
обвинителен акт, с който Н. С. Р. е предаден на съд за това, че на 19.08.2020 г., около 15,30
часа в гр. София, на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Г. С. Раковски“
1
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление на МПС и същото
се отличава с дързост –при управление на моторно превозно средство марка „Мерцедес“,
модел „Г 63“ с ДК № ****, без каквато и да е причина, ударил два пъти, ускорявайки
скоростта спрял на ул. „Г. С. Раковски“ лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С 1“, с ДК
№ ****, като в автомобила са се намирали Е.Г.Т. и малолетното й дете – на 10 месеца и
деянието е извършено на централно столично кръстовище, в натоварен часови диапазон –
явяващо се престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 5639/2021 г. по
описа на СРС, НО, 97-ми състав.
В хода на разпоредително заседание, проведено на 11.10.2021 г., СРС, НО, 97-ми
състав е отказал прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора,
като е констатирал липса на допуснати на досъдебна фаза съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия по смисъла на чл.
248, ал. 1 т. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира
следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от страна със защитен
от закона интерес и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен
контрол.
По същество жалбата е основателна по следните съображения:
С атакуваното определение СРС е констатирал, че обвинителният акт отговаря на
изискванията на закона, като е коментирал изложените от защитата доводи във връзка с
направеното от тях искане за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати
съществени процесуални нарушения. Първата инстанция е приела твърдението на защитата,
че личният мотив в действията на подсъдимия, винаги изключва умисъла за хулиганство, за
неоснователно. Това становище се споделя и от настоящия съдебен състав. Въззивният съд
намира за необходимо да припомни задължителната за прилагане практика, обективирана в
ППВС № 2 от 29.06.1974 г. по н.д. № 4 от 1974 г., съгласно която нанасянето на обида,
причиняването на телесно увреждане или други действия по чисто личен мотив могат да се
квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо
нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Простата
констатация, че е налице личен мотив, не е достатъчна, за да обуслови несъставомерност на
деянието от субективна страна. Наличието на личен мотив не изключва умисъла за
хулиганство по дефиниция. Дали действията на подсъдимия са продиктувани от чисто личен
мотив, дали същият действително ще изключи съставомерността на деянието като
хулиганство, респ. обсъждането на субективната страна на деянието, е въпрос, който съдът
решава по съществото на делото, поради което и не следва да се преценява в процедурата по
чл. 248 от НПК, както правилно е посочил и първия съд.
Въззивният състав се съгласява и с изложеното от районния съд становище в
атакуваното определение във връзка с наведения довод на защитата, че липсата на посочване
в обвинителния акт на конкретни разпоредби на ЗДвП, които се твърди да са нарушени от
подсъдимия при управление на МПС, не може да бъде приета за съществено процесуално
нарушение, тъй като тези обстоятелства не са елемент от състава на престъплението. В този
смисъл настоящата инстанция се присъединява към изложеното от решаващия съд досежно
неоснователността на възражението на защитата в тази насока.
За разлика на първостепенния съд, обаче, въззивната инстанция намира, че на фазата
на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт, действително е
допуснато, посоченото в частната жалба отстранимо съществено нарушение на
2
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия да
научи за какво престъпление е привлечен в това му качество, по смисъла на чл. 248, ал 1, т.
3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, изразяващо се в липса на конкретизация - и в
обстоятелствената част, и в диспозитива на внесения в съда за разглеждане обвинителен акт,
по отношение на съдържанието на вменения му във вина квалифициращ признак, обуславящ
приложението на квалифицирания състав на престъплението „хулиганство“ по чл. 325, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, а именно – „дързост“.
Както стана ясно по-горе, подс. Н.Р. е предаден на съд за осъществени
квалифицирани състави на престъплението „хулиганство“ по чл. 325, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК, а именно – деянието да е извършено при управление на МПС и да се отличава с
дързост. Последното всякога обуславя необходимостта, както в диспозитива на
обвинението, респ. на обвинителния акт, така и в неговата обстоятелствена част, да се
съдържат конкретни фактически твърдения, които според прокурора обуславят наличието на
съответните квалифициращи обстоятелства. Това е необходимо, за да се даде възможност на
обвиняемото, респ. на подсъдимото лице, да разбере въз основа на какви фактически
обстоятелства, конкретизирани откъм време, място и обстановка, представителят на
държавното обвинение е формирал изводи относно приложението на вменените
квалифицирани признаци, респ. да може да се брани по така повдигнатото му обвинение
като единство от фактически обстоятелства и тяхната правна оценка.
В конкретния случай, нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на внесения
за разглеждане в СГС обвинителен акт, респ. - в диспозитива на обвинението, повдигнато и
предявено на обвиняемото лице в хода на досъдебното производство, не се съдържа каквато
и да било конкретизация от фактическа страна на вмененото му във вина квалифициращо
обстоятелство по чл. 325, ал. 2 от НК, а именно - деянието да се отличава по своето
съдържание с дързост. Действително, в обвинителния акт са посочени множество действия
на подс. Р., но не е посочено кои от всички действия, които се твърди да са извършени от
подсъдимото лице на инкриминираното място и по инкриминираното време, са относими и
обуславят квалифициращия признак на обвинението - „дързост“. При това положение, за
съда и страните не става ясно кои от фактическите положения, при които представителят на
държавното обвинение е приел, че е осъществено инкриминираното деяние, обуславя според
обвинението, наличието на това квалифициращо обстоятелство. Допуснато е нарушение на
процесуалните правила и то - съществено, тъй като води до невъзможност, от една страна,
да се очертае предмета на доказване по делото, а от друга - подсъдимият да разбере
фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение по начин, който да му позволи
да организира адекватно защитата си.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че така внесеният в съда
обвинителен акт, не отговаря на изискванията на процесуалния закон - визираните в чл. 246,
ал. 2 от НПК, доколкото не съдържа каквито и да било указания въз основа на какви
фактически обстоятелства, прокурорът е приел наличието на обсъждания квалифициращ
признак и води до ограничаване на правото на защита на обвиняемото лице.
Посоченото процесуално нарушение не може да бъде отстранено във фазата на
съдебното производство, без да бъдат накърнени правата на обвиняемото лице, и
представлява основание за прекратяване на образуваното съдебно производство и връщане
на делото в стадия, на който то е било допуснато. Ето защо единствено възможният и
законосъобразен начин за отстраняването му, се явява връщането на делото на прокурора за
прецизиране на обвинението и на обвинителния акт в цялост.
В обобщение на изнесените съображения следва да бъде уважено искането, отправено
с частната жалба за отмяна на постановеното определение, като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3
3
от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XI – ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.10.2021 г. по НОХД № 5639/2021 г. по описа
на СРС, НО, 97-ми състав, с което е оставено без уважение искането на защитника за
прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, като вместо това
постановява:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 5639/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 97 с-в.
ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Н.
С. Р..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4