№ 2042
гр. София, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110117153 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ищеца „Т С“ ЕАД срещу Е. М. Д..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ........ с абонатен № 71685, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите
условия срок. Моли ответникът да бъде осъден да заплати следните суми: 418,00 лв. - цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до изплащане на
вземането, 87,18 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2022 г., 25,34 лв.
- главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2020г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до
изплащане на вземането и 5,61 лв. - мораторна лихва върху главницата за такса за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 15.03.2022 г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор
в срока по чл. 131 ГПК, с който не оспорва предявените искове, но възразява, че процесните
задължения са заплатени изцяло на 08.08.2022г. Счита, че в този случай делото следвало да
се прекрати, без да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
1
86 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да
докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна
енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По иска за лихви за забава, в тежест
на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната
страна в забава, както и размера на обезщетението за забава.
В случая с изрично определение на съда от 10.11.2022г. са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства включени във фактическия състав на
претендираните вземания, а с определение от 31.01.2023г. е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че ответникът е погасил чрез плащане
всички процесни задължения на 08.08.2022г.
При това положение, следва да се приеме, че ответникът е погасил задълженията си към
ищеца, поради което предявените искове следва да се отхвърлят в цялост.
По арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноските в исковото производство следва да се понесат
от страната, станала повод за образуване на делото. В случая исковата молба е заведена на
31.03.2022г., а плащането е извършено на 08.08.2022г., т.е. едва след образуване на
настоящото дело. Неоснователно е в такъв случай възражението в обратен смисъл, че
задълженията са погасени преди подаване на исковата молба. Без значение е
обстоятелството, че първоначално депозираната молба е била нередовна, тъй като с
отстраняване на нередовностите, поправената молба се смята редовна от датата на
подаването й (чл. 129, ал. 5 ГПК). Ето защо следва да се приеме, че в настоящия случай
повод за завеждане на делото е дал ответникът, който следва да бъде осъден да заплати
претендираната от ищеца сума в размер на 100 лв. – юрисконсултско вънаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ............ против Е. М. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. София,
............ осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми:
418,00 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в гр. София, ж.к. ........ с абонатен № 71685 за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, 87,18 лв.
- мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2022 г., 25,34 лв. – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
2
законна лихва от 31.03.2022г. до изплащане на вземането и 5,61 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 15.03.2022г.
ОСЪЖДА Е. М. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ............ ДА ЗАПЛАТИ на
„Т С“ ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. София, ............ сумата от
100 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „Техем сървисис“ ООД.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3