Решение по дело №1269/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 415
Дата: 23 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Весислава Иванова
Дело: 20211000601269
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова

Величка Цанова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601269 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. Е. К. за възобновяване на наказателното
дело по н.о.х.д. № 7853/2013 г. по описа на Софийски районен съд с оплакване, че
наказателното производство е било проведено незаконосъобразно в отсъствие на К., който
не бил редовно призован. С допълнително изложение, направено от служебноназначения му
защитник адвокат И.В., е наведен довод и за друго допуснато съществено процесуално
нарушение – постановяване на съдебния акт от първата инстанция в нарушение на принципа
за неизменност на състава на съда и на принципа за непосредственост, останали
незабелязани и от втората инстанция. С допълнителното изложение се претендира и явна
несправедливост на наложеното наказание.
С въззивно решение № 137 от 31.1.2017 г. на Софийски градски съд (СГС),
Наказателно отделение (НО), 9. въззивен състав, присъдата на първата инстанция, с която
осъденият К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1,
предл. 1. НК и санкциониран с лишаване от свобода за срок от три години, чието
изпълнение е било отложено с изпитателен срок от пет години, е изменена само в частта за
рождената дата и ЕГН на осъдения, а в останалата - потвърдена. Отправената претенция от
адвокат В. е за възобновяване на делото, отмяна на първоинстанционната присъда и
връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
С решение № 60212 от 24.11.2021 г. на ВКС, Първо наказателно отделение,
постановено по н.д. № 817/21 г., е оставено без уважение искането за възобновяване на
основание задочното разглеждане на делото и искането на осъдения е изпратено на
настоящия съд по компетентност за произнасяне по основанията за възобновяване по чл.
422, ал. 1, т. 5 НПК.
В хода на съдебните прения служебноназначеният за това разглеждане на делото
1
защитник - адвокат И.В., поддържа искането за възобновяване по изложените съображения в
направеното писмено допълнение.
Осъденият се придържа към казаното от защитника, към което не добавя нищо.
Представителят на САП намира, че искането за възобновяване е основателно, тъй
като в хода на първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон. В подкрепа на заетата позиция представителят на
прокуратурата изтъква, че в първото съдебно заседание, проведено на 10.2.2015 г., в което
са събирани доказателства, е участвал един съдебен състав, а в следващите две, в които
също са събирани доказателства и е постановена присъдата, съдебен състав в друг
персонален състав. С оглед този факт прокурорът намира за нарушен принципа за
неизменност на състава на съда, което пък обуславя необходимост да се процедира по реда
на чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване
основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС) намери за
установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от активно
процесуалнолегитимиран субект (осъденият) и срещу акт, непроверен по касационен ред.
Направено е в рамките на 6-месечния срок, тъй като е подадено във ВКС на 24.8.2021 г., а
осъденият е узнал за осъждането на 11.5.2021 г., когато в негово присъствие е постановено
протоколно определение, с което е постановено той да изтърпи наложеното му наказание от
три години лишаване от свобода.

Разгледано по същество, искането е основателно.

По претендираното основание за допуснати съществени процесуални нарушения

Отговорът на този въпрос налага да се проследи процесуалното развитие на
делото.
На 10.2.2015 г. Софийският районен съд, Наказателно отделение, 107. състав е
дал ход на делото (в отсъствие на подсъдимия) и е провел разпит на свидетелката К. Н.
(пострадала от престъплението) и на свидетелката П. М., след което е допуснал и
допълнителна задача на оценителната експертиза. Съдебният състав е бил председателстван
от съдия М. Д., а съдебните заседатели в него – В. В. и В. В..
На 31.3.2015 г. съдът отново е дал ход на делото в съдебен състав, включващ
председател съдия М. Д. и съдебни заседатели В. В. и Н. А.. В това заседание е било
изслушано и прието заключението на оценителната експертиза след разпит на експерта Б.
М..
На 13.5.2015 г. бил даден ход на делото и съдебното следствие продължило с
разпит на свидетеля Г. Г., допуснато било изменение на обвинението, след което било
приключено съдебното следствие, бил даден ход на съдебните прения и след приключване
на тайното съвещание била постановена присъдата. Персоналният състав на съдебния
състав на съдебния състав е включвал председателстващия съдия М. Д. и съдебни заседатели
В. В. и Н. А..
По въззивни жалби на служебния защитник на подсъдимия (адвокат Ж. Ж.) и на
повереника на частната обвинителка (адвокат Е. И.) било образувано в.н.о.х.д. № 5461/16 г.
пред СГС, НО. Във въззивните жалби не е наведен довод за допуснати съществени
процесуални нарушения.
2
С въззивното решение № 137 от 31.1.2017 г. присъдата на първата инстанция, с
която осъденият К. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал.
1, предл. 1. НК и санкциониран с лишаване от свобода за срок от три години, чието
изпълнение е било отложено с изпитателен срок от пет години, е изменена само в частта за
рождената дата и ЕГН на осъдения, а в останалата - потвърдена.
Видно от съдържанието на въззивният съдебен акт (на л. 70 от делото на СГС),
прието е, че при осъществената служебна проверка, СГС не е установил при разглеждане на
делото в първата инстанция допускането на съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на съдебния акт.
Законосъобразният подход е налагал СГС да установи изложените по-напред
факти за различния персонален състав на съда, участвал в посочените три съдебни
заседания, в които са били събрани доказателствата и делото е било решено и да констатира,
че това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, което е
неотстранимо при въззивното разглеждане на делото и е отстранимо единствено при ново
разглеждане на делото в първата инстанция. Като е извел погрешен извод в обратната
насока СГС на свой ред е постановил незаконосъобразен съдебен акт, допускайки
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК – процесуалните
права на страните са ограничени, тъй като не им е била осигурена възможност делото да
бъде разгледано от законен състав на съда и при спазване на принципа за неизменност на
състава на съда.
Разпоредбата на чл. 18 НПК прокламира принципа на непосредственост,
съобразно който решението на съда се основава върху доказателствени материали, които се
събират и проверяват лично. Този принцип е бил нарушен, тъй като съдебният заседател Н.
А. не е участвала в първото по делото съдебно заседание, когато са били разпитани две
свидетелки, една от които е и основният свидетел на обвинението, тоест член на съдебния
състав не е участвал лично в събирането на доказателствата.
Процесуалното изискване на чл. 258, ал. 1 НПК е делото да бъде разгледано от
един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание, а
уредбата на алинея втора на същия текст повелява, че при необходимост от смяна на член
на съдебния състав делото започва отначало. Ясно е, че в разглеждания случай е бил
нарушен и принципът за неизменност на състава на съда, тъй като след включването на
съдебния заседател Н. А. в съдебния състав съдебното следствие не е започнало отначало.
Нарушението на тези два основополагащи в наказателния процес принципи за
дейността на съда определя състава му като незаконен. А оттук – искането на осъдения за
възобновяване на делото е основателно. Същото следва да започне от стадия на
разпоредителното заседание в първата инстанция.


По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

То не може да бъде разгледано, тъй като не е налице съдебен акт, постановен от
законен състав на съда, който да подлежи на обсъждане по съществото на обвинението.
В обобщение на изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването въззивно решение № 137 от
31.1.2017 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение (НО), 9. въззивен състав,
постановено по в.н.о.х.д. № 5461 по описа за 2016 г. и вместо него:
3
ОТМЕНЯВА присъда от 13.5.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 7853/13 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107. състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на осъдения и на защитника му.
Препис от решението да се изпрати незабавно по факс до началника на затвора в
гр. София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4