ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 14.07.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
след като разгледа
докладваното от съдия Вълева ВНЧД № 349 по описа на АСНС за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра от НПК.
С протоколно определение от 24.06.2020
г. по н.о.х.д. № 1204/2020 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 14
състав, СНС е оставил без разглеждане искането на Специализираната прокуратура
за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия В.В.Е..
Срещу определението е постъпил протест
на прокурор при СП, с който се иска същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и спрямо подсъдимия Е. да бъде взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Претенцията се аргументира предстоящо освобождаване на
подсъдимия Е. *** на 24.06.2020 г. поради изтърпяване на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“. Навежда се, че в случая е налице промяна на
обстоятелствата по смисъла на чл. 270, ал. 1, изр. 2 от НПК, която се изразява
именно в изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия и освобождаването
му от Затвора - гр. София. В протеста се излагат аргументи за наличие на
предпоставките за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Съдът, след като се запозна с доводите,
изтъкнати в частния протест и като прецени материалите по делото, намира за
установено следното:
Частният протест е подаден в срока по
чл. 342, ал. 1, вр. чл. 270, ал. 2 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт и е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е
неоснователен.
Правилно в оспореното определение е прието,
че нито разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, нито тази на чл. 270, ал.
1 от НПК уреждат процесуална възможност за първоначално вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в хода на съдебното производство, при
отсъствие на неправомерно поведение от страна на подсъдимия. Нормата на чл.
270, ал. 1 от НПК, на която се позовава прокурорът е приложима само в хипотеза
на вече взета мярка за неотклонение. Изречение второ на посочената норма не
може да се тълкува изолирано, както се настоява в протеста, защото то е
обвързано с изречение първо, където законодателят ясно и недвусмислено е
формулирал приложното поле на разискваната разпоредба – изменение на наложена
мярка за неотклонение. Смисълът, който произтича от цялата разпоредба е че промяната
на обстоятелствата, сама по себе си не може да послужи като основание за
вземане на мярка за неотклонение на подсъдимия. За да придобие такъв статут,
промяната трябва да се дължи на укоримо поведение от страна на подсъдимия. Само
ако подсъдимия в хода на воденото спрямо него съдебно производство предприеме
действие, което илюстрира риск от бягство, съдът може да вземе мярка за
неотклонение. Всички други обстоятелства, възникнали независимо от поведението
на подсъдимия не могат да предизвикат промяна на процесуалното му положение от
стартиране на съдебното производство до постановяване на присъдата. С други
думи, вземане на мярка по отношение на подсъдим в хода на съдебното
производство до постановяване на присъдата е допустимо единствено на основание
чл. 66 от НПК, в която норма са посочени все обстоятелства, свързани с
недобросъвестно процесуално поведение от страна на лицето. По делото няма данни
подсъдимият Е. да е проявявал поведение в разрез с вменени му от закона
процесуални задължения, още повече, че това не се твърди и от прокуратурата.
Поради изложеното въззивният съд намира,
че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 24.06.2020г. по НОХД № 1204/2020г. по описа на Специализирания
наказателен съд.
Определението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.