№ 979
гр. Бургас, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. М.А
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120201761 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Ж. И. М., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-0769-003372 от 16.12.2022г., издадено от Началник на
Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Ж. И. М. е наложена глоба в размер на 750
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, не било доказано нарушение и че отчетената скорост е на управлявания
от него автомобил, не били представени доказателства за годността на техническото
средство. АУАН бил съставен в нарушение на чл. 42 ЗАНН, не били посочени възраст на
нарушителя и месторабота, екземпляра не бил четлив. Сочи, че било установено лицето,
управлявало МПС, което е разпитано в съдебно заседание.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован не се явява, за него се явява
адв. А., който поддържа жалбата, счита, че нарушението не е доказано да е извършено от
жалбоподателя и затова моли за отмяна на НП.
Претендира присъждане на разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява представител юрк.
Ж., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, представя писмено становище и
претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
С автоматизирано техническо средство – АТСС ARH CAM S1 е било установено, че на
15.07.2022 г. в 10:22 часа в Община Бургас, път първи клас № Е773 автомобил „***, с рег. №
***, км. 490+100 в посока КПП-1 към кв. Ветрен, собственост на „***“ ЕООД е бил
управляван с наказуема скорост при отчетен толеранс 3 % от 137 км/ч при максимално
1
допустима за движение в населено място до 80 км/ч, въведено с пътен знак В26.
Нарушението е установено и заснето под клип № 0081002 от АТСС ARH CAM S1 с фабр. №
120сс68 с отчетен толеранс на измерената скорост от – 3% като снимковия материал е
показан на Ж. М. като законен представител на юридическото лице, собственик на МПС. На
22.08.2022г. била представена на М. декларация по чл. 188 ЗДвП, която обаче той не
попълнил до край и не е успял да посочи лице, на което е предоставил МПС за управление.
Съгласно докладна записка л. 17, изготвена от ст.полицай К., Ж. М. започнал да попълва
декларацията, но заявил в присъствието на ст.полицай И., че не си спомня кой е управлявал
посочения автомобил на датата посочена в снимковия материал, тъй като бил фирмен и се
управлява от различни лица. Това обстоятелство се потвърждава от приложената
декларация, както и от показанията на св. М..
На Ж. М. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, който му
бил връчен лично на 25.10.2022г. В срока по чл. 44 ЗАНН постъпило възражение, с което
сочи, че е нарушена процедурата по издаване на АУАН и оспорва да е управлявал
автомобила в посочения ден и час.
За използваното техническо средство е представено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Представя се
протокол от проверка № 82-СГ-ИСИС/12.11.2021г.
Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като е посочено разположението на уреда, въведеното с пътен знак
органичение за движение със скорост не по-висока от 80 км/ч, на първокласен път,
населено място, посока на движение – приближаващ се автомобил, началото и края на
работата на АТСС. Представена е и снимка на разположението на уреда.
НП е издадено на 16.12.2022г. като АНО е възприел описаните в АУАН факти и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.
21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Показанията на актосъставителя М. са последователни,
безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. От разпита
на свидетеля М.М. не се разколебава така установената фактическа обстановка, който не е
бил посочен от жалбоподателя в декларацията по чл. 188 ЗДвП като лице, управлявало
автомобила. В предвидената от законодателя декларация деклараторът носи наказателна
отговорност за невярно деклариране на обстоятелства и именно предвид предвидената от
закона наказателна отговорност, М. не е посочил лице, което да е управлявало МПС. От своя
страна свидетелят М. изразява несигурност точно в колко часа е управлявал МПС и в колко
часа е преминал пътния участък. Не може да не се отчете и че свидетелят е в близки,
очевидно служебни отношения, с жалбоподателя М. и се отчита възможна негова
пристрастност, поради което и изложеното от този свидетел не може да разколебае изводите
за фактите, изложени по-горе и съдът не може да приеме за доказано твърдението, че не
жалбоподателят, а друго лице в посочения от наказващия орган час е управлявало МПС.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
предвидените по закон правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
2
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не
се яви. В случая АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, предявен му е, връчен е
лично, той се е възползвал от възможността да възрази срещу АУАН като не се споделят
възраженията, че АУАН не е съставен при спазване на чл. 42 ЗАНН. АУАН съгласно чл. 40,
ал. 3 ЗАНН при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая
нарушението е установено с АТСС и затова двама други свидетели, присъствали при
съставяне на АУАН, което обстоятелство е и изрично отбелязано в него. АУАН е предявен
на нарушителя, връчен му е, не се споделя възражението за нечетливост, тъй като е видно,
че е напечатан и не се касае за невъзможност нарушителя да разбере в какво е обвинен. Ясно
е посочено мястото на нарушение и километъра, на който е констатирано. Обстоятелството,
че не била посочена възрастта на нарушителя или неговата месторабота по никакъв начин
не се е отразило на правото му на защита, а нарушителят е индивидуализиран с достатъчно
белези като име, ЕГН, адрес.
Според този съдебен състав са неоснователни възраженията, че в НП не е ясно
посочено нарушението и обстоятелствата при които е извършено - ясно е посочено както
мястото на нарушението, така и кога е извършено, посочена е и посоката на движение,
видим е номерът на автомобила. Скоростта е установена с АТСС, за което е съставен
съответния протокол по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В протокола е посочено
конкретно АТСС, мястото на поставяне, посока на задействане, ограниченията, както и е
представена снимка на разположението на уреда. Техническото средство е от одобрен тип и
е преминало проверка, което го прави годно да установи нарушението. Същото е от одобрен
тип средство за измерване съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е
преминало проверка.
Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. въведеното
ограничение на скоростта и същият е официален документ, чиято доказателствена сила не е
оборена. Към протокола е изготвена и снимка за разположението на АТСС като съдът счита,
че следва да се довери изцяло на посоченото в протокола поради липсата на причини, които
да будят съмнение в неговата достоверност и същият като официален удостоверителен
документ обвързва съда. Видно е на снимката л. 7, че е заснет именно автомобила на
жалбоподателя, не са установени други МПС, и няма съмнение, че е отчетена именно
неговата скорост на движение.
Не се касае и за нарушение на правото на защита на санкционираното лице да разбере в
какво нарушение се обвинява, тъй като е посочена нарушената разпоредба на чл. 21, ал. 2
ЗДвП, съгласно която когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая в представения протокол е посочено, че е въведено ограничение на скоростта
с пътен знак, с който именно е трябвало да се съобрази водачът на МПС. Ясно е посочена
нарушената разпоредба, както и всички факти, срещу които следва да се защитава
санкционираното лице, мястото на нарушение, въведеното ограничение, установеното
превишение.
Разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Съгласно ал. 2 на чл. 188 ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
3
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В случая именно законния представител на юридическото лице е този, който отговаря
за нарушението съгласно въведената оборима презумпция на чл. 188, ал. 2 ЗДвП. Съдебният
състав не намира основание да се довери на защитната версия, че друго лице е управлявало
МПС на датата и часа на нарушението, като самият жалбоподател при попълване на
декларация по чл. 188 ЗДвП не е посочил кое е това лице, което е управлявало МПС като е
бил длъжен да знае във всеки един момент кое е онова лице, на което МПС е било
предоставено за управление. Нещо повече, чл. 189, ал. 5 ЗДвП, указва, че електронният фиш
по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 като в 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В
случая жалбоподателят не е представил данни за лицето, управлявало МПС като не е
декларирал кое лице е управлявало МПС в конкретния ден и час, както изисква законът под
страх от наказателна отговорност, нито пък е представил копие от свидетелството за
управление на това лице. Ето защо и този състав счита, че именно жалбоподателят като
законен представил на юридическото лице, собственик на МПС, е този субект, който следва
да отговаря за извършеното нарушение.
От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, е заснет при движение със скорост от
137 км/ч. Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над
50 km/h с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв. В случая превишението е 57 км/ч, поради което размерът на наказанието е в размер на
750 лева, както правилно е определил и АНО, както и три месеца лишаване от право да
управлява МПС.
По тези съображения наказателното постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК,
вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза
на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедливият размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0769-003372 от 16.12.2022г.,
издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Ж. И. М.,
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява
4
МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Ж. И. М. ЕГН ********** да заплати на ОД МВР БУРГАС разноски в
размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5