Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 26.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд, в публично заседание на 27.09.2016г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Биляна Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. 3805, по описа на съда за 2016г. за да се
произнесе взема предвид:
ОТРИЦАТЕЛЕН
УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ на осн. чл.
439 от ГПК във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от С.П.П., против А.К.К. и Е.К.К., с която се твърди, че
в полза на А.К.К. и Е.К.К.
26.06.2012 е издаден изпълнителен
лист на основание решение
по гр.д.№2312/2005г., въз основа на който
е образувано изпълнително дело №20167560400159 по описа на **** с район на действие
– Окръжен съд П., по което е наложен
запор на лек автомобил с рег. №ЕН0124КВ. Ищцата твърди, че с изпълнителния
лист е осъдена да изплати на
ответниците сумата от 838,68лв. заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от
06.12.2007г. до окончателното
й изплащане. Сочи, че към датата
на налагане на запора върху
автомобила е изтекъл петгодишния погасителен давностен срок, предвиден в чл. 110 от ЗЗД по отношение
на главницата, респективно, предвидения в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД тригодишен давностен срок по отношение
на лихвата. Твърди, че от
датата на влизане в сила на изпълнителното основание, въз основа на което
е издаден изпълнителен лист до датата
на единственото изпълнително действие /наложен запор на автомобил/
през 2016г. давностният срок не е прекъсван,
поради което задължението за заплащане на сумата
от 838,68лв., както и задължението за заплащането на законната лихва върху тази сума
считано от 06.01.2007г. до окончателното й изплащане са погасени
по давност и не ги дължи
на ответниците. Ищцата позовава твърденията си на база тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№26.06.2015г. по
т.д№2/2013г., ОСГТК на ВКС. Моли
съда да признае
за установено по отношение на
страните, че С.П.П. не дължи на
А.К.К. и Е.К.К. сумата от
838.68лв, както и законната
лихва върху тази сума, считано
от 06.12.2007г. до окончателното ѝ изплащане, присъдени с решение по гр.д.№2312/2005г. на Районен съд
гр. П., по което е издаден изпълнителен лист на 25.06.2012г., на основание на който
е образувано изпълнително дело №20167560400159, по описа на ****, район на действие
– Окръжен съд-П.. Претендира направените разноски по делото.
Ответниците заявяват, че искът е допустим, но по същество
неоснователен. Не оспорват факта, че страните са
бивши съделители, за което
има влязло в сила решение по
гр.д.№2312/2015г. Не оспорват
твърдението, че са се снабдили
с изпълнителен лист, издаден на 25.06.2012г. от РС-П., спрямо ищцата за сумата
от 838,68лв., ведно със законната лихва,
считано от 06.12.2007г. до окончателното ѝ изплащане. Ответниците твърдят, че през 2012г. е образувано изпълнително дело №900/2012г. на ****, в което са поискали
извършване на изпълнителни действия – запор върху вземанията
на ищцата по изпълнително дело №20078/2009 на СИС при РС-П.. Сочат, че изпълнително дело №900/2012г. на **** е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8, поради което изпълнителният
лист е върнат и е образувано ново изпълнително дело №159/2016г. на ****. Твърдят, че именно по
това изпълнително дело е поискано и предприето изпълнителното действие – запор върху МПС. Позовават твърденията си съгласно ТР 2/2013, където се сочи, че
започва да тече нова петгодишна
погасителна давност, по която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие. Молят съда да
отхвърли иска. Претендират направените по делото разноски..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намери за установено следното: Страните по делото – С.П., А.К. и Е.К., са били
съделители заедно с други лица – П.С. и С.А., на недвижим имот, за който е
извършена делба по гр.д.№ 2312/2005 г. на ПлРС. Съгласно решението от
21.10.2008 г. по втора фаза от делбата, имотът, представляващ ½ ид.част
от УПИ VІІІ-92889
в кв. 55 по плана на гр.П. и ЦЕЛИЯ ВТОРИ
ЕТАЖ от построената в описания УПИ сграда, съсобствен между страните, е изнесен
на публична продан и са постановени решения по предявени искове по сметки между
страните. На основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, ищцата С.П. е осъдена да заплати на
ответниците А.И Е.К., сумата от 838.68 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 06.12.2007 г. до окончателното ѝ изплащане. Решението
е влязло в сила на 01.04.2009 г. Изпълнителен лист за задължението на ищцата С.П.
към А.И Е.К. е издаден на 25.06.2012г. Ищцата С.П. също се е снабдила на
11.08.2009г. с изпълнителен лист - за изнасяне на имота на публична продан,
като с молба от 13.08.2009г. е образувала при Съдия изпълнител при ПлРС
изпълнително дело 20078/2009 г. Това изпълнително дело впоследствие е било
възложено, докато е било висящо, на ****, по искане на взискателката, отправено до ДСИ
на 27.11.2012 г. Въз основа на това искане е образувано изпълнително дело
225/2013 г. на ****, по което са извършвани
действия за публична продан на имота, но такава до момента не е осъществена.
След снабдяване с изпълнителен лист за вземането си по чл.61, ал.2 от ЗЗД,
ответниците А.И Е.К. са депозирали молба за образуване на изпълнително дело пред
****, с която са възложили на ЧСИ правомощия по чл.18 от ЗСЧИ и са направени
искания едновременно с поканата за доброволно изпълнение да се наложи запор върху
вземанията на длъжниците по изпълнително дело 20078/2009г. По тази молба е образувано
изпълнително дело 900/2012 г. на ****, и по него са извършвани справки от НБД
„Население“ за длъжниците, включително и за С.П., а съгласно запорно съобщение
на л. 42 от делото е наложен запор върху вземанията на длъжника С.П.П. по
изпълнително дело 20078/2009г. до погасяване на задълженията. Запорът е бил
адресиран до СИС при ПлРС, като в него е отбелязано, че на 30.10.2012 г.,
деловодител при СИС - С.Ц., е получила този запор. По отношение на другите
длъжници, неучастващи в настоящето производство също е наложен такъв запор.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение на С.П., редовно получена от нейния
син Ц.Д. на 14.11.2012г. Видно от разписката към ПДИ приложена на л. 47 по изп.
дело 900/2012 г., независимо от отбелязването, че на 05.11.2012 г. синът е
отказал да получи ПДИ, то по-късно - на 14.11.2012г. - той я е получил и се е
разписал със задължение да я предаде. Други изпълнителни действия по отношение
на ищцата С.П. по това дело не са извършвани, а видно от постановление от
26.02.2016 г. на **** /л. 49/, делото е прекратено на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, и изпълнителния лист е бил върнат на 17.03.2016г. След връщането на
изпълнителния лист, по него, на 31.03.2016г. е образувано ново изпълнително
дело – изпълнително дело 159/2016 г. на ****. По него, ответниците отново са
предоставили на ЧСИ всички права по чл.18 от ЗЧСИ, и е направено искане за
налагане на запор върху пенсията на С.П.. Поискания запор на пенсията на ищцата
не е осъществен, тъй като съгласно отговора на НОИ до ЧСИ /л. 27 от изп. дело/,
размерът на получаваната и пенсия е под установената минимална работна заплата
за страната. Видно от уведомлението за наложен запор до ОДП П. – Пътна полиция
е наложен запор на МПС собственост на С.П. с ДКН ЕН 0124 КВ. За този запор
ищцата е била уведомена със съобщение, приложено на лист 65 от изпълнителното
дело, получено на 12.05.2016 г. На 17.05.2016г., ищцата е отправила възражение
по изпълнителното дело, с което е заявила, че не дължи сумата 838.68 лв. тъй
като задължението е погасено по давност. Между страните е било налице и друго
изпълнително дело – 1030/2012 г. образувано по молба на съделителката С.К.А. за
изнасяне на имота предмет на съдебната делба на публична продан, но видно от
приложеното копие на делото, тази продан не е осъществена.
При така събраните доказателства, съдът прави следните
изводи: Спорни по делото са въпросите - изтекла ли е, към датата на подаване на
иска – 26.05.2016г., погасителната давност на вземането, което е съдебно
установено с решение, влязло в сила на 01.04.2009г. и налице ли са изпълнителни
действия, които да са прекъснали давността, след които да е започнала да тече
нова такава?
За да отговори
на тези въпроси, на първо място съдът следва да посочи, че съгласно чл.117,
ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата
давност всякога е 5 години, което значи, че давността на вземането, независимо
дали е за главница или за лихва, след като е
признато със съдебно решение, е 5 годишна. Тя се прекъсва съгласно
чл.116, буква „в“ от ЗЗД, с предприемане на действия за принудително
изпълнение, след което започва да тече нова давност. По отношение на въпроса - от
кога е започнала да тече погасителната давност за вземането, съдът намира, че
независимо от датата на издаване на изпълнителния лист, давността е започнала
да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, и този момент е
влизането на решението в сила – 01.04.2009г. Прекъсването на давността настъпва
при предприето изпълнително действие, и съобразно мотивите към т.10 от ТР № 2
от 2013 г. на ОСГТК на ВКС: „Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.“ При така ясното разграничение на действия, с които се
прекъсва давността, съдът намира за доказано наличието на такова действие по
изпълнително дело 900/2012г., а именно – налагането на запор върху вземанията
на ищцата по изпълнително дело 20078/2009г., който запор се счита за е наложен
при получаването на запорното съобщение в деловодството на СИС при ПлРС. Изпълнително
дело 20078/2009г. е било висящо към този момент в СИС при ПлРС, и е било преобразувано впоследствие по молба
на взискателката, два месеца след получаване на запорното съобщение по него, в друг
номер - изпълнително дело 225/2013г. на ****. Действително съдът не констатира
наличието на коментираното запорно съобщение в изп. дело 225/2013 г. на ****,
към което е приложено изп. дело 20078/2009г. на СИС при ПлРС, но наличието на
това запорно съобщение, с отбелязване, че е получено от СИС в изпълнителното
дело, по което е наложен запора – 900/12г. на ****, доказва извършването на
това изпълнително действие. Липсващото запорно съобщение по друго изпълнително
дело не може да се вмени във вина на взискателите А.И Е.К., и административния
пропуск при комплектоване на делото, не следва да бъде в техен ущърб. Факт е,
че **** е наложил запор върху вземане, че това представлява изпълнително
действие по смисъла на чл.116, буква „в“ от ЗЗД. Към датата на налагане на
запора - 30.10.2012г., не е изтекла 5 годишната погасителна давност за
вземането по изпълнителния лист, т.к. същата е започнала да тече от 01.04.2009г.,
и към този момент са били изтекли само 3 години и 7 месеца. От момента на
запора е започнала да тече нова давност, която също е 5 годишна. Следващото
безспорно извършено признато от страните изпълнително действие е наложения
запор върху МПС на С.П. по същия изпълнителен лист, но по вече новообразуваното
изп. дело 159/2016 г. на ****. Този запор е наложен с писмо от 09.05.2016 г. и
съгласно писмото от л. 78 на Сектор „Пътна полиция“ – П., реално е бил наложен
на 14.05.2016г. От прекъсването на давността на 30.10.2012г. до 14.05.2016г.
също не е изтекла 5 годишна погасителна давност, а с последното прекъсване,
отново е започнала да тече нова 5 годишна давност.
Съдът
не споделя мотивите на ищцата за липса на действие за принудително изпълнение
спрямо нея, поради липса на „узнаване“ на такова до узнаването на запора върху
МПС през 2016г. Това нейно твърдение се базира на цитирани от нея мотиви в т.14
от посоченото ТР № 2 от 2013 г., в които се сочи, че давността не може да бъде
прекъсната без длъжникът да узнае това. В цитираната точка от тълкувателното
решение обаче е коментиран съвсем друг въпрос, който не следва като извод да се
разпростира и върху изпълнителните действия в същинския изпълнителен процес. Тази
точка коментира издаването на изпълнителен лист по ГПК от 1952 г. /отменен/ на
несъдебно основание, а не „узнаване“ на изпълнителни действия в изпълнително
производство при вече издаден изпълнителен лист.
Поради
всичко до тук изложено съдът намира, че предявения установителен иск се явява
недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен, тъй като не е налице изтичане
на погасителна давност за вземането на ответниците спрямо ищцата на сумата от
838.68 лв. и законната лихва върху нея, присъдени с решението по гр.д.№
2312/2005 г. на ПлРС.
При
този изход на делото, основателно се явява искането на ответниците за заплащане
от ищцата на направените от тях разноски, които възлизат в общ размер на 324 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 124 от ГПК, за признаване на установено, че С.П.П. с ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на А.К.К.
с ЕГН ********** и Е.К.К. с ЕГН **********,***, сумата от 838.68лв, както и законната лихва върху тази сума, считано
от 06.12.2007г. до окончателното ѝ изплащане, присъдени с решение по
гр.д.№2312/2005г. на Районен съд гр. П., по което е издаден изпълнителен лист
на 25.06.2012г., и на основание на който е образувано изпълнително дело № 20167560400159,
по описа на ****, район на действие – Окръжен съд-П., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на
осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, С.П.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.К.К.
с ЕГН ********** и Е.К.К. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в общ размер на 324 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: