П Р О Т О К О Л
24.03.2016 г. град
София
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3 състав,
На двадесет и четвърти март, две хиляди и шестнадесета
година,
в публично съдебно
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А.И.
Секретар: А.С.
Прокурор: Д. Д.
Сложи за
разглеждане, докладваното от СЪДИЯТА, а.н.д. № 660 по описа на СпНС за 2016 година.
На именното повикване в 13.30
часа се явиха:
За СПЕЦИАЛИЗИРАНА
ПРОКУРАТУРА – прокурор Д. Д..
ОБВИНЯЕМИЯТ Ф.А.М. – не се явява.
За него се явява адв. С.М..
АДВ. М.: От името на моя доверител заявявам, че същият няма
да присъства днес, но е уведомен за датата на съдебното заседание и е получил
екземпляр от постановлението на СП.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема самоличност на обвиняемия по
писмени данни.
Ф.А.М. – роден на *** г. в гр. К., българин,
български гражданин, турско етническо самоопределяне, основно образование,
неженен, неосъждан, адрес ***, с ЕГН **********.
Отводи не се направиха от
процесните страни.
Производството е по реда на Глава 28 НПК.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ,
ПОСТАВЯ НАЧАЛО НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото се докладва от прокурора, с
прочитане на депозираното постановление за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия и налагане на административно наказание в условията
на чл. 78а, ал. 6 НК.
Прочете се.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени
искания. Да се приемат доказателствата, събрани по ДП.
АДВ.С.М.: Нямам доказателствени
искания. Да се приемат доказателствата, събрани по ДП.
СЪДЪТ, по доказателствата,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства
по делото, материА.те по образуваното ДП № 1/2016 г.
по описа на СО – СП, пр. пр. № 479/2015
г. по описа на СП.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите
предложението на СП за освобождаване на обв. М. от наказателна отговорност и на
осн. чл. 78а, ал. 6 НК, с оглед на това, че е бил непълнолетен към момента на извършване
на деянието, да му наложите административно наказание „обществено порицание“ или
съответните възпитателни мерки.
АДВ. М.: Не се противопоставям на фактическото
положение, установени в постановлението на СП, както и на предложението за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Налице са предпоставките на чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1 НК, обвиняемият
е непълнолетен, с чисто съдебно минало, искрено се разкайва за стореното,
извини се и възстанови знамето, поради което моля да постановите решение, с
което да освободите обвиняемия от наказателна отговорност и по Ваша преценка да
му наложите едно от предвидените в чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1 от НК,
административно наказание, а именно обществено порицание или възпитателна
мярка.
Съдът се оттегля на тайно съвещание, след което се произнесе с постановения
съдебен акт, като същият се обяви на процесните страни.
Специализираната
Прокуратура, с Постановление от 10.03.16г. на осн.чл.375 НПК е внесла в СпНС
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по отношение на лицето Ф.А.М. за извършено
престъпление по чл.108 ал.2 вр.чл.63 ал.1 т.4 и т.5 НК.В така депозираното
постановление се излагат подробни доводи в подкрепа на същото .
Самият обвиняем
, редовно призован , не се явява в с.з.
В хода на
съдебните прения участващият по делото прокурор и защитникът на подсъдимия
изразяват единодушно становище за доказаност на обвинението за извършено
престъпление по чл.108 ал.2 вр.чл.63 ал.1 т.4 и т.5 НК и за наличие на
законово-предвидените условия по чл.78 ал.1 НК за освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
Съдът, след
като взе предвид доводите на СП, изложени в процесното постановление и след
като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
намира за установена следната фактическа обстановка:
По настоящем
обв.Ф.М. е ученик в * клас в ПГ по строителство „*“ гр.К,специалност геодезия,
като през седмицата живее в общежитие в гр.К, а през почивните дни се прибира в
с.М.Това последно населено място разполага с
изградено училище – ОУ „*“, чийто директор е св.Т.Н и именно в това
училище е учил и обвиняемия преди да продължи своето гимназиално образование в
гр.К.В двора на училището в с.М има и изграден пилон, на който целогодишно стои
българското знаме.
На
16.07.15г. около 21.30ч. обв.М. е бил придружаван от св.Н.К. и двамата се намирА.на центъра на селото, където срещнА.св.Б.Р..Тъй
като последният бил пълнолетен към горепосочената дата, обвиняемият и св.Н.К.
го помолили да им купи бира и дори му предоставили парични средства за целта.
Свидетелят Б.Р. се съгласил и закупил пластмасова бутилка с бира „Загорка“ от 2
литра и чаши за еднократна употреба.След това тримата отишли в двора на
училището и седнали на стълбите пред централния вход.Обвиняемият М. и св.Н. К.
започнали да пият бира, а обвиняемият запалил и цигара.Към тяхната компания
малко по-късно се присъединил и св.К.А – той живеел в близост до училището и
бил тръгнал до магазина за закупуване на безалкохолна напитка, видял
горепосочените три лица и постоял за кратко при тях, след което си тръгнал.
Междувременно обв.Ф.М. изпил още няколко чаши от закупената бира, отишъл до
пилона със знамето и запалил въжето, на което е било прикрепено българското
знаме.Въжето се прогорило и трибагреникът паднал на земята.Обвиняемият изпил
още известно количество бира, след което уведомил своите приятели свидетелите
Н. К. и Б.Р., че ще запали знамето.Въпреки намесата на двамата свидетели, които
се опитали да го възпрат, М. взел знамето, отишъл до стълбите, водещи към входа
на училищната столова и запалил знамето, като хвърлил върху него и бирената
бутилка.Веднага след това тримата конкретизирани по-горе лица напуснали
училищния двор.На 20.07.15г., около 08.00ч. св.А.Х., общ работник в ОУ, видял,
че знамето го няма на пилона, а въжето е прогорено.Свидетелят установил също
така, че в близост до входа на столовата имало „голямо черно петно“ и след като
се приближил достатъчно, видял изгореното българско знаме, останките от което,
ведно с тези от пластмасова бутилка прибрал и в последствие предал.
На
инкриминираната дата след полунощ самият обвиняем е бил открит от своите
родители – свидетелите А.М. и Н.М., които лично уведомил, че е бил в двора на
училището, където е употребил алкохол.По своя лична инициатива обвиняемият е
закупил българското знаме и въже и ги е предал на св.Н, директор на ОУ „*“ в с.М..
На последно
място от фактическа страна съдът отбелязва, че обв.М. е роден на ***. и към
инкриминираната дата е бил непълнолетен, но според заключението на допуснатата
в хода на досъдебното производство СППЕ, същият е могъл правилно да възприема и
възпроизвежда факти и да дава обяснения по делото, като не се установява
интелектуален дефицит.Изрично в експертното заключение се сочи, че към
инкриминираната дата обвиняемият е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си и е могъл да ги ръководи.
В подкрепа
на така изложените фактически обстоятелства са показанията на всички разпитани
по делото свидетели, а именно Т.Н, К.А., Н.К., Б.Р., Г.Я., А.Х., А.М. и Н.М..Доколкото
тези гласни доказателства са събрани по установения в НПК ред, то съдът приема,
че същите се ползват с годна доказателствена сила досежно отразените в тях
факти и подлежат на проверка за достоверност.Съдът изрично подчертава, че
свидетелите К.А, Н.К. и Р. разполагат с лични впечатления касателно
местонахождението на обвиняемия в училищния двор на инкриминираната дата, а
последните двама и касателно обективираните от М. действия по запалване на
българския трибагреник. Доколкото по делото не се спори между процесните страни
относно значимите факти, съдът подчертава най-вече показанията на свидетелите
Н.К. и Б.Р., тъй като именно те двамата са придружавали през цялото време обв.М.
и са възприели цялостното му поведение.Свидетелят Н.К. заявява „миналата
година, през лятната ваканция, към края ... в двора на местното училище ...
бяхме се събрали компания ... пиехме бира ... и както си седяхме Ф. стана и
отиде до пилона ... извади от джоба си запалката и запали въжето ... от пилона
падна знамето на земята ... той го взе и занесе зад стълбите ... взе от нас
празната туба от бирата и я запали и с нея запали знамето“.Свидетелят Б.Р. дава
следните показания : „средата на месец юли миналата година ... отидохме до
училището ... Ф. и Н. си наляха бира в чашите, като Ф. запали цигара ... отиде
до пилона със знамето ... знамето падна на земята ... Ф. изпи още две чаши ...
отиде при падналото знаме, говорейки на глас, че ще го запали ... взе знамето с
ръце и се насочи към стълбите, които водят към входа на стола на училището ...
там Ф. запали знамето ... видяхме, че знамето гори, като върху него беше
хвърлена и бирената бутилка“.Цитираните по-горе показания носят информация
както за инкриминираната дата и място, така и за конкретните извършени от
обвиняемия действия, изразени в запалване на българското знаме.Доколкото тези
показания, изхождат от лица, притежаващи лични впечатления за описаните от тях
обстоятелства, то същите се преценяват от съда за преки доказателства, които
като такива притежават висока степен на доказателствена тежест.В същото време
св.Н.К. внася конкретизация досежно самото знаме – „знамето беше на РБ – бяло,
зелено и червено“.Показанията на горепосочените двама свидетели-очевидци
напълно кореспондират с тези на останалите свидетели, поради което съдът дава
вяра и кредитира същите.
Касателно
субективния елемент от престъпния състав следва да се отчетат и показанията на
св.Б.Р. „Ф. ... отиде при падналото знаме, говорейки на глас, че ще го запали
... двамата с Н. му казахме, че не трябва да пали знамето ... Ф. обаче не ни
послуша“.Т.е. обвиняемият е взел предварително решение за извършване на
действия по запалване на знамето и е уведомил за това своите приятели, като не
е прекратил реализацията на тези си действия дори и след направения опит от
последните да го възпрат.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Съдът
намира , че с поведението си на 16.07.15г. Ф.А М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.108 ал.2 НК – сам е осъществил
действия по сваляне на българското национално знаме от пилона, ситуиран в двора на ОУ „*“ с.Мост и впоследствие го е
опетнил, като го е запалил.От събраните по делото доказателства, се установява
по безспорен начин авторството на инкриминираното деяние - именно обв.М. е
извършил гореописаното действие, въздигнато в изпълнително деяние, което
запълва нормата на чл.20 ал.2 НК.
От обективна
страна : Изпълнителното деяние, включено в престъпния състав на чл.108 ал.2 НК
се изразява в опетняване „по какъвто и да е начин“на българското знаме.В
конкретния случай и с оглед съдържанието на процесното Постановление на СП,
престъплението е реализирано посредством запалване.В тази вр. се подчертава, че
деянието е обективирано чрез едно активно поведение от страна на дееца.Видно от
събраните по делото гласни доказателства, се приема за доказан факта на
действително лично извършени от обв.М. действия по първоначално запалване на
въжето, придържащо знамето, и последващо запалване на самото знаме и то по
описания от държавното обвинение начин, време и място, а именно на 16.07.15г. в
двора на ОУ „*“ в с.М., обл.К, като е използвана личната запалка на дееца.От
обективна страна е необходимо да се посочи, че в хода на образуваното ДП са
събрани и доказателства касателно характеристиките на знамето и в тази вр.
следва да се имат предвид дадените от св.Н.К. показания, цитирани по-горе в
настоящите мотиви.
От субективна
страна: М. е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал настъпването на тези последици.Той е взел предварително решение за извършване на
изпълнителното деяние – да, действително решението е взето в изключително
кратък времеви момент, предхождащ самата реализация на инкриминираното
поведение, но това обстоятелство е правно-ирелевантно.Значим се явява само и
единствено факта на формиране на това решение у дееца преди започване
осъществяването на самото изпълнително деяние по запалване на знамето,
посредством което действие именно е осъществено и деянието по опетняване на
българския трибагреник.
В контекста
на горното е необходимо да се отчете и обстоятелството, че към инкриминираната
дата обв.М. е бил непълнолетен – той е роден на ***. и респ.е бил на 15години
(навършени).Въпреки това и с оглед заключението на СППЕ, приобщена към
доказателствената съвкупност, като неоспорена от процесните страни, деецът е
разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ръководи същите.
Обв.М. е неосъждан.За посоченото процесно
престъпление по чл.108 ал.2 НК законодателят е предвидил в условията на
алтернативност две отделни по вид наказания, които редуцирани през нормата на
чл.63 ал.1 т.4 и т.5 НК се явяват
лишаване от свобода до две години и обществено порицание.Според
настоящия съдебен състав, престъплението не е резултатно, но въпреки това е
необходимо да се вземат предвид събраните доказателства за отстраняване и то
лично от дееца на причинените от него вреди – закупено е знаме, което е
предадено на училището.
Предвид
гореизложеното, съдът констатира наличие на визираните в чл.78а ал.6 вр.ал.1 НК
предпоставки и намира, че СП обосновано е внесла предложение за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на лицето.На
настоящия обвиняем се наложи административно наказание – обществено порицание,
като касателно вида на това наказание се отчетоха доказателствата за лично
отстраняване на нанесените вреди, за проявена процесуална дисциплина, за
направени самопризнания и изказано съжаление, а така също и наведените от
защитника на обвиняемия данни за задочно обучение към настоящия момент.Съдът
постанови и начина на изпълнение на наложеното административно наказание, а
именно посредством публикация в местен вестник.
При горните
мотиви и на осн.чл.378 ал.4 т.1 НПК, СЪДЪТ
РЕШИ
ПРИЗНАВА обвиняемия Ф.АЛИ М. – роден на *** ***, българин,
български гражданин, турско етническо самоопределяне, основно образование,
неженен, неосъждан, адрес на пребиваване с. М., ул. **, с ЕГН **********, за
виновен в това, че на 16.07.15г. в с.М., обл.К, като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и и значението на постъпките си и е могъл да ръководи същите, е
опетнил знамето на Република България, чрез запалването му – престъпление по
чл.108, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.4 и т.5 НК, поради което и на осн.чл.78а, ал.6
вр.ал.1 НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „обществено порицание“, което да се изпълни
посредством публикация в местен вестник.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране по реда на гл.21 НПК – в 15-дневен срок от
днес
Съдебно заседание приключи в 14.30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: