РЕШЕНИЕ № 219
гр.Бургас, 05.02.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седми декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ГАГАШЕВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
при секретаря Лена Димитрова и в присъствието на прокурора Мануел Манев, като разгледа
докладваното от съдията Гагашев ВНОХ дело № 954 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна
жалба на подсъдимия В.В.М. с ЕГН **********, подадена чрез неговия служебен
защитник – адвокат Пламен Генов от АК – Бургас, против присъда № 149 от 26.09.2018
г., постановена по НОХД № 2451/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С атакуваната присъда подсъдимият В.М. бил признат за виновен в това,
че на 23/24.02.2017 г. в гр. Ч., обл. Бургаска и в гр. Бургас, в условията на
опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага от 5000 лв., възбудил
заблуждение у пострадалата Н. Г. от гр. ***, обл. Бургаска, че ще направи
ремонт на покрива на къщата й, който ще струва 5000 лв., и с това й причинил
имотна вреда размер на 5000 (пет хиляди) лв., които получил в брой от нея,
както следва – 400 лв. на 23.02.2017 г. в гр. Ч., обл. Бургаска като капаро за
по-евтини материали и остатъка от 4600 лв. на следващия ден в гр.Бургас, поради
което и на основание чл. 211, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 58А ал. 1 от НК, вр.
чл. 54 ал. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години и осем месеца.
С обжалваната присъда, на основание чл. 57 ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗС, първоинстанционният съд определил на подсъдимия В.М. първоначален СТРОГ
режим за изтърпяване на наложеното му с присъдата наказание „лишаване от
свобода“.
Първостепенният съд осъдил подсъдимия М. да заплати по сметка на ОД на
МВР – Бургас направените по делото разноски на досъдебното производство в
размер на 105.75 лева (сто и пет лева и седемдесет и пет стотинки), както и
сумата от 5 (пет) лева по сметка на Районен съд – Бургас като държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Подсъдимия В.М. обжалва постановената спрямо него присъда с оплакване
за явна несправедливост на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Подсъдимият не е доволен, че признанията му по всички обстоятелства по делото,
както и изразеното силно разкаяние за стореното, не са били съобразени от
решаващият съд при определяне размера на наказанието. Според М., не било
отчетено и желанието му да възстанови причинените имуществени вреди, което той
не е успял да стори само защото е социално слаб. В жалбата се твърди още, че при
определяне размера на наказанието районният съд не е взел под внимание, както
активното съдействие, оказано от подсъдимия на разследващите органи по време на
досъдебното производство, така и ниският размер на причинената щета. От
въззивният съд се иска да измени обжалваната присъда и да намали размера на
наказанието „лишаване от свобода“ на две години.
В съдебно заседание,
подсъдимият М., редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата на
изложените в нея основания.
В съдебно заседание, служебният
защитник на подсъдимия поддържа жалбата на посочените в нея основания. Твърди,
че доколкото за постигане целите на закона е важно не определянето на едно
по-голямо по размер наказание, а на подходящо такова, а също и какви
възпитателни мерки ще се приложат спрямо подсъдимия в местата за лишаване от
свобода, в конкретният случай целесъобразно било да бъде определено минимално
наказание „лишаване от свобода“, за да може М. след изтърпяването му да започне
работа и да възстанови щетата.
В съдебно заседание,
представителят на Окръжна прокуратура – Бургас преценя обжалваната присъда като
правилна и законосъобразна. Изразява становище, че с оглед многобройните
предишни осъждания на подсъдимия първостепенният съд правилно е определил
размера на наказанието, като го е съобразил с целите на наказанието,
включително и с оглед поправянето на подсъдимия. Предлага на въззивния съд да
потвърди атакуваната първоинстанционна присъда и да остави жалбата на
подсъдимия М. без уважение.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като
обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата
на подсъдимия М. за допустима, доколкото е предявена в законоустановения преклузивен
срок от лице, което има защитим правен интерес и е насочена против съдебен акт,
подлежащ на проверка по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество,
въззивната жалба се явява неоснователна.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК
при условията на чл. 371 т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в съдебно
заседание за желанието на подсъдимия съдебното производство да се развие по
този ред, съставът на Районен съд – Бургас, разглеждащ делото, е съблюдавал
правилата на процесуалния закон. На основание чл. 372 ал. 1 от НПК, съдът
изрично е разяснил на подсъдимия правата му и го е уведомил, че
доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и направеното от
него самопризнание по чл. 371 т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при
постановяване на присъдата. Пред съда, подсъдимият М. признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразил съгласие да
не се събират доказателства за тези факти. След това изявление, съдът се
произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372 ал.4 от НПК.
При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372 ал. 4 НПК,
съдът в мотивите към присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия
самопризнания и на доказателствата, събрани в досъдебното производство.
От приобщените по делото доказателства, се установява от фактическа страна
следното:
Подсъдимият В.В.М. е роден на *** ***, общ. ***, обл. ***, ****гражданин е,
*** образование, ***, ***. Видно от приложената по делото справка за съдимост
(л. л. 39 – 44 от ДП), към датата на извършване на деянието, предмет на
обвинението, подсъдимият М. е бил многократно осъждан за извършени престъпления
от общ характер, като последните присъди, постановени спрямо него са, както
следва:
-
с Определение на Окръжен съд – Ямбол по НОХД 346/2010
г, влязло в сила от 30.9.2010г., М. бил осъден на наказание „лишаване от свобода“
за срок от 2 години за извършено на 06.01.2002 г. престъпление по чл. 199 ал.1
т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК.
-
С Присъда на PC Бургас от 27.06.2012 г. по НОХД
1858/2012 г., влязла в сила от 04.9.2012 г., потвърдена с Решение № 266 от 04.09.2012
г. на БОС по ВНОХД № 950/2012 г., подсъдимият М. бил осъден на общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 4 месеца за извършени през 2011 г.
престъпления по чл. 211 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 206
ал.3, вр. ал.1 от НК. Видно от приложената справка за съдимост, пострадали от
измамата били две лица, а причинената им вреда била в размер на общо 2576.50
лв.
Подсъдимият М. изтърпял така наложените му наказания в Затвора в гр. Бургас
до 27.03.2015 г., когато бил освободен условно предсрочно с Определение № 58 на
Окръжен съд - Бургас по ЧНД № 144/2015 г. с изпитателен срок в размер на
остатък от 8 месеца и 5 дни.
На 23.02.2017 г. подсъдимият В. М. посетил гр. Ч. обл. Бургаска. На същата дата,
на автогарата в гр. Ч. пострадалата Н. Г. чакала автобус за гр. Бургас. Тя
дочула телефонен разговор на подсъдимия М., че търси квартира. Предложила да му
помогне и двамата се качили в автобус за гр. Бургас.
В автобуса двамата седнали на обща седалка. М. се представил на
пострадалата с името „Николай“ и започнал да й споделя лични неща. Говорил й за
дъщеря си, която след катастрофа заболяла и починала млада. В хода на разговора
споделил на пострадалата, че имал строителна бригада от 7 човека и започвали
работа на „Санта Марина“ в гр. Созопол. Свидетелката Г. му споделила, че
покривът на къщата й се нуждае от ремонт и попитала М., дали бригадата му може да
го ремонтира. Подсъдимият отговорил положително, като дори допълнил, че така щял
да се докаже като строител и после щели „да го търсят други клиенти“.
В гр. Бургас ги посрещнал синът на пострадалата Г. – свидетелят К. Г.. М. обяснил
на Г., че към 17:00 часа ще пътува обратно за гр. Ч. като й дал номер на
телефон за връзка.
Същият ден следобед, подсъдимият В.М., пострадалата Н. Г. и синът й К. Г.
се върнали обратно в гр. Ч., където показали на подсъдимия къщата им.
Подсъдимият М. я огледал и решил, че същата може да бъде негова бъдеща квартира
където да нощува. Г. поискала да разбере, колко ще струва ремонтът на покрива.
Подсъдимият не отговорил веднага, като обяснил, че трябва да направи изчисления.
После предложил да приспадне труда за сметка на бъдещото спане в къщата и
обявил на Г., че трябва да му плати общо 5000 лв. само за материалите. Обяснил
на пострадалата, че ако на другата сутрин получел парите, материалите й щели да
излязат по – евтино, защото трябвало да носи строителен материал за „Санта
Марина“ и така с един курс щял да пренесе всичко. После подсъдимият попитал за
капаро. Пострадалата Г. имала в брой 400 лв. и му ги дала, за да можел
подсъдимият рано сутринта да запази материали в складовете. Обещала му, че ще
изтегли от банка и останалите 4600 лв.
На другия ден – 24.02.2017 г., в
8:30 часа, предвид уговорката между двамата, пострадалата Г. посетила
офис на Общинска банка в гр. Бургас, откъдето изтеглила по 3000 лева от две
сметки или общо сумата от 6000 лева, за което били съставени и съответните
платежни нареждания. Подсъдимият М. се обадил по телефона на Г. докато тя била още
в банката и й определил среща на светофара на ЖП Гара – Бургас.
След като изтеглила парите, пострадалата приготвила уговорената сумата от
4600 лева за подсъдимия. Двамата се срещнали в района на ЖП Гара Бургас – Юг. Пострадалата
Г. поискала да изготвят предварително разписка на лист хартия за предадените
общо 5000 лв. М., обаче, обяснил припряно на Г., че е дошъл на срещата с такси,
което го чакало, както и че бърза за складовете за материали, затова взел
сумата от 4600 лв. в брой от ръцете на пострадалата, която му ги предала. На Г.
заръчал да се връща веднага в гр. Ч., защото бригадата била пристигнала и
трябвало някой да отваря портата когато се стоварват материалите. След това М. се
качил на таксито, управлявано от свидетелят М. Г. и отпътувал за гр. Ямбол.
Пострадалата Г. се прибрала, отворила портите и чакала три часа да дойде
камион с материали. Неуспешно звъняла на подсъдимия М. по телефона и след като
подсъдимият не отговарял на многобройните й позвънявания, пострадалата Г.
разбрала, че е измамена и сигнализирала в полицията.
В хода на разследването били извършени издирвателни действия по установяване
истинската самоличност на подсъдимия. Проведено било разпознаване, при което
пострадалата Г. без съмнение разпознала подсъдимият, като лицето, което й е причинило
имотната вреда, обещавайки да й поправи покрива. По делото била направено и
видео-техническа експертиза на предадените с протокол за доброволно предаване
записи от камерите на ЖП Гара – Бургас – Юг, като в писменото заключение на
вещото лице се посочва, че лицето (мъж на снимките), с голяма степен на
вероятност, е именно подсъдимият М..
Тези фактически
положения, приети за установени от районния съд, не се оспорват от страните по
делото и намират своята несъмнена подкрепа в събрания доказателствен материал.
Предвид изявленията
на подсъдимият В.М. в съдебно заседание, законосъобразен е изводът на първостепенният
съд, че самопризнанието, направено по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, обхваща
всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и включващи се в предмета на доказване по настоящото наказателно дело. Признанията
са направени доброволно пред първоинстанционния съд, в присъствието на
упълномощения защитник на подсъдимия, като в тази връзка, решаващият съдебен
състав правилно е съобразил, че самопризнанията на М. по фактите не са
единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Съставомерните
факти и обстоятелства се установяват и посредством показанията на разпитаните в
досъдебното производство свидетели Н. Г., К. Г.и М.Г. и от писмените
доказателства и доказателствени средства. Свидетелските показания са относими
към предмета на делото, доколкото чрез тях се установява както субекта на
престъплението, така и механизма на извършването му, включително и изразите и действията,
посредством които подсъдимият е осъществил въвеждането в заблуждение, като една
от формите на изпълнителното деяние на престъплението. Макар свидетелите Н. Г.
и К. Г. да са заинтересовани от изхода на делото, предвид настъпилата имуществена
вреда от престъплението, техните показания са надеждни и могат да бъдат
кредитирани, защото се потвърждават от останалите писмени доказателства, чиято
достоверност не се оспорва от страните.
Фактите и обстоятелствата,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия М.
в процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК, се установяват и посредством приложените
по досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства: протоколи и фотоалбуми от
разпознаване (л. л. 60-73 от ДП); платежни нареждания (разписки) за изтеглени
суми от по 3000 лева на два пъти (л. 27 от ДП); билет за пътуване (л. 28 от
ДП); протокол № 144 от 06.11.2017 г. за
изготвена техническа експертиза, ведно с фотоалбум (л. л. 47-53 от ДП); справка
за съдимост на лицето; обяснения на подсъдимия, отразени в протокол за разпит
на обвиняем (л. 107 от ДП).
Предвид изложеното, законосъобразен
и правилен е изводът на районният съд, че самопризнанието на подсъдимия М. и
останалите доказателствени материали, събрани по делото, кореспондират помежду
си и съвпадат в основните факти, подлежащи на доказване в развилото се съдебно
производство. Установеното съвпадение касае авторството на деянието, механизма
на извършване на престъплението, както и всички останали обстоятелства,
свързани с обстановката, времето и мястото на извършването на престъплението.
В съответствие с
описаната фактическа обстановка по несъмнен начин се налага, изведеният от
първостепенният съд правен извод, а именно, че с деянието си, подсъдимият В.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
211, вр. чл. 209 ал. 1 от НК, а именно че на 23 и 24.02.2017 г. в гр. Ч., обл.
Бургаска и в гр. Бургас, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за
себе си имотна облага от 5000 лв., възбудил заблуждение у Н. В. Г. от гр. *
обл. Бургаска, че ще направи ремонт на покрива на къщата й, който ще струва
5000 лв., и с това й причинил имотна вреда в същия размер - 5000 (пет хиляди)
лв., които получил в брой от нея, както следва – 400 лв. на 23.02.2017 г. в гр.
Ч., обл. Бургаска като капаро за по-евтини материали и остатъка от 4600 лв. на
следващия ден в гр.Бургас.
Предвид показанията
на свидетелите, признанието на подсъдимия, протоколите от извършените в
досъдебното производство разпознавания и приложените към тях фотоалбуми, следва
да се приеме за безспорно установено, че извършител на инкриминираното деяние е
подсъдимият В.М.. Обоснована се явява и преценката на първостепенният съд, че
подсъдимият е извършил инкриминираното деяние в условията на опасен рецидив.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, към момента на извършването
на престъплението, М. е бил осъждан с Определение на Окръжен съд – Ямбол по
НОХД 346/2010 г. и с Присъда на PC Бургас от 27.06.2012 г. по НОХД 1858/2012
г., като с тези присъди, са му били налагани наказания лишаване от свобода за
повече от една година и същите не са били отлагани за изпълнение по реда на чл.
66 от НК. Доколкото наказанията по тези присъди са изтърпени от подсъдимия към
2015 г., той не е реабилитиран по тях предвид разпоредбата на чл. 88А ал.1 вр.
чл. 82 ал.1 т.3 от НК. Следователно, в
настоящият случай, за квалифициране на престъпната деятелност на подсъдимия са
приложими хипотезите на чл. 29 ал.1 б.А и б.Б от НК.
От обективна страна, свидетелските
показания, признанията на подсъдимия и приложените писмени доказателства под
формата на платежни нареждания, безспорно установяват, че на посочените от
прокуратурата дати – 23.02.2017 г. и 24.02.2017 г. пострадалата Н. Г. на два
пъти е извършила акт на имуществено разпореждане, като е предала на 23.02.2017
г. на подсъдимия М. сумата от 400 лева, а на 24.02.2017 г. сумата от 4600 лева.
От свидетелските показания на пострадалата и на нейния син, както и от
обясненията на подсъдимия безспорно се установява, че решението за
имущественото разпореждане с посочените суми, Г. е взела в резултат на
изградената у нея представа, че сумата от 5000 лева, ще е необходима за
закупуване на строителни материали за ремонт на къщата й в гр. Ч., както и че
тези материали ще бъдат закупени от подсъдимия, защото той, като строител, се е
ангажирал с извършването на този ремонт. От свидетелските показания на
пострадалата Г. и от обясненията на подсъдимия безспорно се установява, че
описаната по-горе представа за това, кой и за каква сума ще ремонтира покрива
й, е възникнала у Г. благодарение на използваните от подсъдимия изрази по време
на разговорите му с пострадалата. От свидетелските показания на Г., а донякъде
и на сина й, както и от обясненията на подсъдимия се установява, че подсъдимият
се е представил на пострадалата като строител, който в момента осъществява
строителни дейности на строителен обект, както и като бригадир на строителни
работници. Установява се, че подсъдимият М. е обещал на пострадалата да
ремонтира покрива й, след като е разгледал къщата и й посочил конкретна сума.
Използваните от подсъдимия М. думи (строител, строителна бригада, строителен
обект, строителни материали, курс и пр.), както и неговото поведение (оглеждане
на къщата, изчисляване на разходи), по своето естество, са напълно достатъчни
да се формира представа у пострадалата, че М. е строител, че е поел ангажимент
за ремонт на покрива й и има уменията и възможностите да го направи.
Събраните по делото
доказателства установяват, че представата за бъдещите действия на подсъдимия,
формирана у пострадалата от думите и моментите действия на М., е била невярна.
Подсъдимият не само, че не е можел, но и не е имал намерение да изпълни обещанието,
което е дал на пострадалата. По делото липсват доказателства за професионалните
умения на пострадалия в областта на строителството, но действията на подсъдимия
категорично сочат, че той въобще не е имал намерение да извършва какъвто и да е
ремонт. Безспорно по делото е установено, че подсъдимият В.М., към момента на
извършване на инкриминираното деяние, не е ръководел строителна бригада, не е
работел на посочения от него строителен обект „Санта Марина“, не е купувал, а и
не е уговарял другиго да купи от него строителни материали за ремонт на покрива
с предадените му от Г. пари. Нещо повече, видно от показанията на свидетеля Г.,
след като взел парите от пострадалата, подсъдимият се насочил към гр. Ямбол –
това му действие обективно установява действителните намерения на М., а именно
да вземе чрез измама пари от Г..
Законосъобразен и
обоснован е изводът на първостепенният съд, че престъплението е извършено от
подсъдимия М. при пряк умисъл. Действията на подсъдимия непосредствено преди,
по време и след извършване на престъплението обективно сочат, че М. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици. Решението за извършване на престъплението е
било взето предварително, за което свидетелства обстоятелството, че подсъдимият
още в самото начало се представил за строител и се е представил с чуждо име. М.
е бил наясно, че не работи като строител на строителен обект, както и че няма
строителна бригада, но въпреки това се постарал да предразположи и убеди пострадалата
в обратното. Всички употребени изрази и извършени действия от подсъдимия са
имали за цел да мотивират Г. да му предаде определена сума пари, с които той
лично да се облагодетелства. Същевременно, М. не само е бил наясно, че няма
възможността да изпълни поетото пред пострадалата обещание да извърши ремонт на
покрива на къщата й, но не е и искал да го направи.
При определяне вида и
размер на наказанието, което ще се наложи на подсъдимия Николов,
първостепенният съд се е ръководил от правилата на чл. 54 от НК, тъй като не е
установил многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да налагат приложението на чл. 55 от НК. Въз основа на установените от
него смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и предвид
обществената опасност на деянието и на самия подсъдим, първостепенният съд е
приел като законосъобразно и справедливо наказанието „лишаване от свобода“ в
размер на четири години, чийто размер е редуцирал съобразно правилата на чл.
58А ал.1 от НК до две години и осем месеца лишаване от свобода.
С оглед предвиденото
в разпоредбата на чл. 211 от НК наказание от три до десет години лишаване от
свобода, следва да се приеме, че първостепенният съд е приложил разпоредбата на
чл. 54 от НК и е определил първоначалният размер на наказанието „лишаване от
свобода“ при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Този правен извод
на съда обаче, не съответства на обстоятелствата, установени от него като
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия. Макар правилно да е отчел
високата степен на обществена опасност на самия подсъдим, предвид многобройните
му осъждания, трайно утвърдените му престъпни навици, както и установеното
сходство в механизма на извършване на престъплението по настоящото производство
и това по НОХД № 1858/2012 г. на БРС, макар правилно да е отчел и високата
степен на обществена опасност на престъплението предвид упоритостта и
целенасочеността при извършването му и причинената не малка по размер имотна
щета, първостепенният съд е определил размерът на наказанието лишаване от
свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, въпреки, че като
такова е отчетено разкаянието и искреното съжаление на подсъдимия за
извършеното, изразено пред съдебния състав. При така правилно установените
факти и обстоятелства, имащи значение за индивидуализация на наказанието,
решаващият съд е бил длъжен да определи наказание лишаване от свобода в размер
около средния. Настоящият въззивен състав, обаче, не може да поправи грешката
на първостепенният съд доколкото липсва съответен протест за увеличаване
размера на наказанието т.е. за влошаване положението на подсъдимия.
Предвид изложеното
дотук, възраженията на подсъдимият М. и на неговия защитник, че наложеното
наказание „лишаване от свобода“ е завишено по размер и следователно е явно
несправедливо, не могат да бъдат споделени. Както бе посочено, в мотивите към
обжалваната първоинстанционна присъда, решаващият съд изрично е посочил, че
възприема като смекчаващо отговорността обстоятелство разкаянието и искреното
съжаление на подсъдимия за извършеното, изразено пред съдебния състав.
Същевременно, съдът правилно е посочил, че признанието на фактите и
обстоятелствата по делото, с което подсъдимият съдейства за по-бързото
приключване на съдебното производство, са отчетени с приложението на
благоприятната за него разпоредба на чл. 58А ал.1 от НК. Извън тези, настоящият
въззивен състав не установи други действия на подсъдимия М., с които той да е
оказал реално съдействие по разследването – привличането му като обвиняем е
станало след като са били събрани всички други доказателства и доказателствени
средства, включително и за самоличността му, която е била установена
посредством извършени разпознавания по снимка.
Не може да бъде
споделено твърдението на подсъдимия и неговия защитник, че причинената от
престъплението имотна вреда е ниска по своя размер. Предвид ПМС № 372/2016,
обнародвано в ДВ бр. 103/2016, причинената
от престъплението имотна вреда е десет пъти по-висока от установената в Република България минимална
месечна заплата за 2017 г., която е била в размер на 460 лева. Ето защо, размерът на щетата не може да бъде отчетено
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Не може да бъде
споделено разбирането, посочено във въззивната жалба, че желанието на
подсъдимия да възстанови причинените имуществени вреди, трябва да бъде отчетено
от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като индивидуализиращи
отговорността на подсъдимия могат да бъдат преценявани само конкретни факти и
обстоятелства от обективната действителност, но не и субективни възприятия,
желания и идеи, доколкото действителното наличие на последните не може да бъде
безспорно установено. Същевременно, по делото липсват каквито и да било
индикации, че подсъдимият М. действително е имал и все още има намерение да
възстанови на пострадалата Г. причинената с престъплението вреда, въпреки
неговите твърдения.
Поради изложените
по-горе съображения, настоящата въззивна инстанция намира наложеното от първоинстанционния
съд наказание на подсъдимия М., а именно две години и осем месеца лишаване от
свобода за справедливо и за съответстващо на обществената опасност на
подсъдимия и на извършеното от него престъпление. Наличието на предходни
осъждания, за които не е настъпила реабилитация прави невъзможно приложението
на чл. 66 от НК. Определеният от районния съд първоначален режим за изтърпяване
на наложеното наказание е съобразен с разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС предвид обстоятелството, че М. е изтърпял предходните си наказания
лишаване от свобода през 2015 г.
Правилно и в
съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК, първостепенният съд е
възложил на подсъдимия М. да заплати направените в досъдебното производство по
деловодни разноски, както и таксата, която се дължи за служебното издаване на
изпълнителен лист.
По реда на служебната
проверка и с оглед на правомощията си, настоящата въззивна съдебна инстанция
прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на
процесуалните права на страните в производството въобще.
Ръководен от
изложеното и на основание чл. 334 т.6 от НПК и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен
съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда № 149 от 26.09.2018 г. на Районен съд – Бургас, постановена по НОХД № 2451/2018
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.