Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, Втори състав в публично заседание на 10.06.2020г. /Десети юни две хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Димитрова като разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 1226 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „В.и к.” ООД със седалище и адрес на управление ***, подадена чрез пълномощник юрисконсулт А.И.А., с която е предявен против И.И.Т. *** положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че дължи вземането присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело №1042/2019г. на Районен съд – Козлодуй, както следва: сумата 6182.33 лева главница и 503.18 лева лихви за периода от 01.11.2018г. до 20.08.2019г. дължими съгласно споразумителен протокол от 22.02.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 27.08.2019г. до изплащане на вземането. Претендират и направените разноски, включително тези в заповедното производство.
Ищеца твърди, че на 22.02.2018г. между „В.и К.” ООД *** и ответника И.И.Т. е сключен споразумителен протокол, с който ответника е признала като свое задължението към „ВиК“ ООД - Враца в имот на адрес: гр. Козлодуй, ж.к. 1, бл. 9, вх. В, ап. 35 за период от 01.06.2004г. до 01.02.2018г. в размер на 5978.06 лева главница по партидата на М.П.В. и се е задължила да изплаща това задължение по уговорената в протокола схема. Твърди, че ответника е направила няколко вноски, след което е спряла плащанията според схемата в споразумителния протокол. По силата на последния, ищцовото дружество има право да предяви съдебен иск за сумата срещу ответника, поради което със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Козлодуй ищеца е поискал издаване на заповед и на изпълнителен лист. В Районен съд – Козлодуй е образувано частно гражданско дело № 1042/2019г., по което съда е издал заповед по чл.410 ГПК с № 632 от 03.09.2019г., с която е разпоредил ответника И.И.Т. да заплати на „В.и к.” ООД, ***.33 лева главница и 503.18 лева лихви за периода от 01.11.2018г. до 20.08.2019г. дължими съгласно споразумителен протокол от 22.02.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 27.08.2019г. до изплащане на вземането и разноски в заповедното производство в размер на общо 233.71 лева. Ответника е възразила срещу издадената заповед и ищеца в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия положителен установителен иск по чл.422 ГПК.
Иска да бъде признато за установено в отношенията му с ответника съществуването на оспореното вземане в размер на 6182.33 лева главница и 503.18 лева лихви, заедно със законната лихва върху главницата дължими въз основа именно на подписания на 22.02.2018г. споразумителен протокол. Същия е представено по делото на л. 7 и не е оспорен от ответника.
В съдебни заседания ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт Й., който поддържа иска.
Ответника И.И.Т. чрез пълномощник адвокат М.С. е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска. Излага, че вземането е погасено но давност, тъй като споразумението от 22.02.2018г. не прекъсва давността. Позовава се и цитира съдебна практика – Решение № 186 от 19.06.2013 г. па ВКС по гр. д. № 927/2012 г.. IV г. о., ГК. Счита, че задълженията предмет на споразумението са за доставена питейна вода и канал които са с настъпил падеж три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 03.09.2019г., т.е задълженията с настъпил падеж за периода, считано от 01.06.2004г. - 03.09.2016г., какго и обезщетението за забавено плащане на тези задължения са погасени по давност.
Излага съображения, че подписаното споразумение между страните от 22.02.2018г., на което се позовава ищеца не представлява новация. Освен това, излага доводи, че субект на задължението за заплащане на ВиК услуги, може да бъде само “потребител” на тези услуги, а ответника не е такъв. Според него представеното споразумение няма правна стойност и не поражда последици за ответника за периода 01.06.2004г. – 11.11.2010г., тъй като в този период ответника не е бил нито собственик, нито ползвател на имота, а от приложения нотариален акт за покупко - продажба № 40, том IX, дело № 723 от 11.11.2010г. на нотариус Валентин Митов е видно, че ответника е придобил собствеността на имота на тази дата, от когато и в качеството на собственик е и потребител и следва да заплаща дължимите суми за питейна вода и канал. Ищцовото дружество не е представило доказателства, от които да се установи кой е бил собственик и съответно е имал качеството ползвател в цитирани по-горе период преди ответника да закупи имота. Ищеца не е доказал размера на задълженията в периода 01.06.2004г. - 01.02.2018г. нито начина, по който е определено ползваното количество вода, като не са представени карнетите от които да се установи, дали посоченото в споразумението отразява действителното отчетено количество доставена питейна и отведена канална вода, нито фактурите за задължения по месеци. Счита, че ответника не следва да заплаща претендираните суми, тъй като не се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество, нито са представени доказателства, от които да се установи, дали и на коя дата е променен титуляра на партидата за имота и ответника да е записан като такъв.
В съдебни заседания пълномощника на ответника поддържа писмения отговор и иска претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните
по делото доказателства и закона, намира следното.
От фактическа страна по делото е безспорно установено и страните нямат спор за фактите, че ответника И.И.Т. на 22.02.2018г. и законния представител на ищцовото дружество /управителя Ангел Престойски/ са подписали споразумителен протокол, с който И.Т. поема за своя сметка всички задължения за ВиК потребление за имот в гр.Козлодуй, ж.к.1, бл.9, вх.В, ап.35 за периода от 01.06.2004г. до 01.02.2018г. в размер на 5978.06 лева главница, включително 79.51 лева съдебни такси, или общо 6057.57 лева и допълнително натрупаните лихви през периода на действие на протокола и се задължава да изплаща това си задължение на ищеца на равни вноски от по 60.00 лева в продължение на 100 месеца, дължими в края на всеки календарен месец, считано от 5.03.2018г. до 30.06.2026г.
Ответника не оспорва този споразумителен протокол – нито неговото съдържание, нито подписа си. Не твърди и да има основание за неговата недействителност.
Няма спор и, че ответника И.И.Т. на 11.11.2010г. е станала собственик на имота в гр.Козлодуй, ж.к.1, бл.9, вх.В, ап.35 – закупила го е от трети лица с нотариален акт за покупко - продажба № 40, том IX, дело № 723 от 11.11.2010г. на нотариус Валентин Митов.
Съда приема за безспорно по делото обстоятелството, че и в заповедното производство и в настоящото исково производство, ищеца черпи изгодни за себе си права и се позовава на правото си да претендира спорното вземане от споразумителния протокол подписан с ответника на 22.02.2018г.
Освен това по делото е
безспорно, че ищеца В.и к.” ООД, *** е оператор на ВиК услуги, а ответника има
качеството потребител на тези услуги от 11.11.2010г., когато е станала
собственик на процесния имот в гр.Козлодуй, тъй като съгласно чл.8 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, правоотношението във
връзка с предоставяне на В и К услуги и заплащане на тяхната стойност се урежда
от публично известни общи условия. За да възникне правоотношение по доставка на
В и К услуги срещу заплащане на тяхната цена, не е необходимо да бъде сключван
индивидуален договор, достатъчно е общите условия да са публично известни.
Страни по правоотношението са от една страна В и К операторът, а от друга –
потребителят на услугите. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 и т.2
от Наредбата потребители на В и К услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени жилища
и нежилищни имоти. Така ответника от
11.11.2010г. е потребител на ВиК услуги предоставени от ищеца.
От правна страна, съда приема, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Така предявените установителни искове са допустими, тъй като след издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 632/03.09.2019г. за претендираните суми, длъжникът по ч.гр.д. № 1042/2019г. и ответник в настоящото производство е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, а заявителят е подал настоящата искова молба в законовия 1-месечен срок от съобщението, че длъжникът е подал възражение.
Предмет на установяване по така предявените искове е наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че ответникът е сключил договор за спогодба с ищеца, по силата на който е признал процесното вземане и се е задължил да го заплаща по ред уговорен изрично. На установяване подлежи наличието на това облигационно отношение и съда намира, че ищеца безспорно доказа факта, че по силата на договора за спогодба от 22.02.2018г. ответника е признала вземане за ВиК потребление за имот в гр.Козлодуй, ж.к.1, бл.9, вх.В, ап.35 за периода от 01.06.2004г. до 01.02.2018г. в размер на 5978.06 лева главница, включително 79.51 лева съдебни такси, или общо 6057.57 лева и допълнително натрупаните лихви през периода на действие на протокола и се е задължила да изплаща това вземане на ищеца на равни вноски от по 60.00 лева в продължение на 100 месеца, дължими в края на всеки календарен месец, считано от 5.03.2018г. до 30.06.2026г.
Съда намира за безспорно, че с този споразумителен протокол потребителя ответник се е съгласил да заплати задължението от 6057.57 лева и допълнително натрупаните лихви през периода на действие на протокола на разсрочено плащане по уговорен между страните погасителен план до 30.06.2026г. Както съда изложи по-горе ответника не възразява, че протоколът е нищожен или унищожаем. Не се установява сключването на споразумението при условията на крайна нужда за потребителя както и противоречието му със закона и добрите нрави.
Така протоколът от 22.02.2018г. доколкото не е оборена неговата истинност, обвързва съда с отразените в него, лично подписани от ответника, неизгодни за него факти относно съществуващите за имота задължения за потребени ВиК услуги за периода от 2004 до 2018г.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика. Според чл. 61, ал. 1 от Общите условия на "В и К", при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят за справка документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на правото на ползване на имота.
В случая е установено, че ответника е закупила имота в гр.Козлодуй на 11.11.2010г. и няма твърдения, нито доказателства тя или предишния собственик, на чието име е била открита партидата /посочен е в споразумението М.П.В., който е и продавача на имота/ да са подали заявление за промяна на партидата. В този смисъл и при липса на представено пред ВиК заявление за промяна на партидата на имота, титуляр е останал предишния собственик М.П.В., както и е записано в споразумителния протокол.
Подписаното от ответника споразумение от 22.02.2018г. го обвързва с материална доказателствена сила относно неизгодните за него факти, но обвързва и съда по отношение на обективираното признание на задълженията за процесния период.
Освен в посочения по-горе смисъл, цитираното споразумение от 22.02.2018г. се ползва с обвързваща съда доказателствена сила и относно задълженото по партидата лице. В съдържанието на същото ответникът е отразил единствено качеството си на потребител на услугите за имота и задължено спрямо оператора лице. Споразумението съдържа имплицитно декларация на ответника, че именно тя е задълженото лице по партидата за имота. Вътрешните отношения на ответника с предишния собственик на имота са без значение за спора при положение, че не са доведени до знанието на ВиК ООД, гр.Враца. Именно по силата на споразумението ответника се явява задължено лице по предявените по чл.410 ГПК вземания от ВиК – Враца.
От друга страна съдът цени протокола и като обстоятелство, което е прекъснало теченето на давността по отношение на възникналите до 22.02.2018г. вземания на оператора. С подписване на споразумението изтеклата давност се прекъсва като започва да тече нова такава, считано от датата на подписване на споразумението на 22.02.2018г. С прекъсване на давността започва да тече нова тригодишна давност, която не е изтекла до подаване на заявлението на29.08.2019г. Съгласно тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, процесните вземания попадат в обхвата на определеното в решението понятие "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите. Характеризират се с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. С оглед на горното, обективираното в споразумението от 2018г. признание на задължението по смисъла на чл.116, б.”а” от ЗЗД, прекъсва давността относно същото. Поради това възражението на ответника за погасяване по давност на вземането съдът намира за неоснователно.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да уважи иска по чл.422 ГПК изцяло, а с оглед изхода на спора следва да присъди на ищеца направените по делото разноски, включително направените в заповедното производство. Така разноските в исковото производство са за платена държавна такса в размер на 133.71 лева, платен депозит на вещото лице в размер на 150.00 лева и юрисконсулско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Разноските в заповедното производство са общо 233.71 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че И.И.Т. от гр.Козлодуйдължи на „В.и к.” ООД със седалище и адрес на управление ***, вземането присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело №1042/2019г. на Районен съд – Козлодуй, както следва: сумата 6182.33 лева главница и 503.18 лева лихви за периода от 01.11.2018г. до 20.08.2019г. дължими съгласно споразумителен протокол от 22.02.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 27.08.2019г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.И.Т. *** да заплати на „В.и к.” ООД със седалище и адрес на управление *** разноските в исковото производство са за платена държавна такса в размер на 133.71 лева, платен депозит на вещото лице в размер на 150.00 лева и юрисконсулско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
ОСЪЖДА И.И.Т. *** да заплати на „В.и к.” ООД със седалище и адрес на управление *** разноските в заповедното производство в размер на общо 233.71 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Районен съдия: