РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 544/29.3.2022г.
гр. Пловдив, 29.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието
на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от Председателя КАНД №
171 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
ОД на МВР – Пловдив, чрез представлявано от ВПД директор старши комисар Д.Б.,
чрез процесуалния представител юр. Б., против Решение № 2165 от 06.12.2021 г.,
постановено по АНД № 5710 по описа за 2021 г.
на Районен съд - Пловдив, VI н.с., с което е
отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4817939, издаден от ОД на МВР – Пловдив,
с който на И.Й.С. ***, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.
С касационната жалба се претендира
отмяна на решението на районния съд поради неправилност и незаконосъобразност,
включително и в частта за разноските. Излагат се съображения, че обстоятелството
за липса на знак В-26 на мястото на установяване на нарушението не би могло да
се квалифицира като съществен порок, ограничаващ правото на защита на
санкционираното лице. Нарушението е достатъчно ясно и коректно описано и не
води до никакво объркване на санкционираното лице за какво точно нарушение е
наложената глоба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – И.Й.С., чрез пълномощника адв. О., в съдебно заседание и в нарочен отговор оспорва
жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр.Пловдив дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните
доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
касационната жалба:
Касационната жалба е подадена
в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. Ето защо е ДОПУСТИМА.
По същество:
Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба на И.С. срещу ЕФ серия К № 4817939, издаден от ОД на МВР –
Пловдив. С оспорения ЕФ, С. е санкционирана за това, че на 17.04.2021г. в 17:07ч.
в път II 56,
км. 75 + 300, до градински център „Азалия“, посока гр. Раковски, при
ограничение на скоростта за населено място 60 км/ч и допълнителна табела Т
13 000м и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, МПС мерцедес амг глс 63 рег. № ***се е
движило със скорост 99 км/ч, при разрешена стойност на скоростта – 60 км/ч. Нарушението
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 648.
За да отмени електронния
фиш, районният съд е приел, че в
обстоятелствената част на процесния ЕФ липсват данни, че е въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В 26, забраняващ движението със скорост, по-висока от
означената. Посочването на пътния знак и индивидуализирането му е съставомерен
елемент на деянието, част от фактическия му състав, който следва да намери
израз в описанието на нарушението.
Въззивният съд е приел също, че мястото
и времето на нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в
електронния фиш. Нарушението безспорно е установено от приложения по делото
снимков материал от техническо средство, като се касае за превишение на
скоростта с 39км/ч спрямо ограничението от 60км/ч. Същевременно,
обстоятелството, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В 26 се
установява едва в хода на съдебното производство, съгласно данните в писмо на
Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ – Пловдив, ведно с пътна схема. От тези
доказателства се установява, че на процесния участък път II 56, км. 75 + 300 в двете посоки между гр. Раковски
и гр. Пловдив има поставени действащи пътни знаци В 26/60/30км/ч в комплект
табелки Т 1/3000/2000.
Районният съд е посочил, че правилно е
определен субектът на административнонаказателната отговорност, а именно И.С.,
като законен представител на дружеството собственик на МПС „ИНСА“ ЕООД, която
не се е възползвала от процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
По отношение на размера на наложената
глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен
съобразно размерът посочен в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Решението е неправилно.
При несъмнено
установен факт на нарушението, при ясно описани време и място на извършване на
нарушението и правилно определен субект, липсата на изрично посочване в
обстоятелствената част на електронния фиш, че въведеното ограничение на
скоростта е с пътен знак В 26 не е съществена непълнота, която да е довела до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице и да е основание за отмяна.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и в утвърдения образец на електронния фиш, няма изискване за
изчерпателно описание на всички елементи от фактическата обстановка по
нарушението, включително и вида на знака, с който е въведено ограничението на
скоростта. Последното не е и необходимо, доколкото касае не факта, а
доказателствата за нарушението. Несъмнено е в случая посочването на самото
ограничение на скоростта, отбелязано е и наличието на допълнителна табела Т1 с
оглед установяване периметъра на ограничението. Всичко това,съпоставено с
праввната квалификация на нарушението, дава пълна яснота за санкционираното
лице какво именно е предявеното обвинение и за какво точно нарушение е наказан.
Отделно от това, видно от преписката е,
че в протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. се съдържа номер
на първото статично изображение и номер на последното статично изображение,
ведно с отразени брой установени от АТСС нарушения. Наличието на номерата на
първото и на последното статично изображение от деня на заснемането, в обхвата
на които попада номерът на статичното изображение, на което е заснето МПС,
потвърждава и връзката между представения по делото протокол и снимковия
материал така, щото да е ясно мястото и времето на извършване на нарушението.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд следва да се отмени и вместо
това да се потвърди електронния фиш, който не страда от пороци, представляващи
основания за неговата отмяна.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2165
от 06.12.2021 г., постановено по АНД № 5710/2021 г. на Районен съд - Пловдив, VI н.с.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш
серия К № 4817939, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на И.Й.С. ***, ЕГН **********
на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И.Й.С., ЕГН **********
да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.