Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260042
гр. ВРАЦА, 12.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 16.09.2020 г., в състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Мл.съдия: КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието на секретар МАРИЯ ЦЕНОВА като разгледа
докладваното от съдия ПЕЛОВСКА в.гр.дело N 333 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила от адв.Д.З.,
в качеството й на особен представител на М.Я.В. ***, въззивна жалба с вх.№9150/03.07.2020г.
по опис на РС-Враца против решение №305/12.06.2020г. на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №4261/2019г., в частта му, с която е уважен предявения
против жалбоподателката иск по чл.422 от ГПК и съда е признал за установено, че
В. дължи солидарно със С.М.В. *** част от сумите по издадена по ч.гр.дело
№2570/2019г. на РС – Враца, Заповед за изпълнение №1606/02.07.2019 г., а
именно: 779.45 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за
периода от 31.07.2016г. до 30.06.2018г., за жилище находящо се на адрес гр. ***;
144.94 лв.-лихва за периода от 31.08.2016г. до 14.06.2019г.; законната лихва
върху главницата, считано от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на
главницата, както и същата е осъдена да заплати деловодни разноски за
заповедното и за първоинстанционното производства.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като за това се развиват две основни групи оплаквания и
съображения, а именно, че решението е постановено при нередовност на исковата
молба, водеща до недопустимост на исковете, както и че решението е неправилно,
тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила.
Във връзка с първата група оплаквания се развиват
доводи, че исковата молба е нередовна, тъй като с нея са предявени общо
двадесет и три обективно кумулативно съединени установителни иска за главница,
съответно двадесет и три обективно съединени установителни иска за лихви за
забава, но ищецът не е индивидуализирал всеки от тях по размер и падеж на
вземането, съответно не е и заплатил следващата се държавна такса. Поддържа се,
че в подадения отговор на исковата молба тези нейни недостатъци са били
посочени и е било поискано прекратяване на производството по делото, но
районният съд неправилно не е уважил това искане, с оглед на което е постановил
недопустимо решение. Сочи се също, че предявените акцесорни искове за лихви за
забава са уважени в противоречие със заявените от ищеца периоди, което също
води до недопустимост на решението в тази му част.
Твърди се, че районният съд е уважил претенции,
които са предявени в противоречие със Закона за счетоводството - ищцовото
дружество не е представило и една фактура за претендираните от него задължения.
В жалбата се развиват също оплаквания, че въпреки липсата на представени по
делото счетоводни документи, районният съд е назначил и е кредитирал съдебно
счетоводна експертиза, като същевременно с това е отказал да открие
производство по оспорване истинността на представените от ищеца справка за
начислени суми, справка за неизплатени фактури и дължими лихви, и изравнителни
сметки.
По отношение на Общите условия се развиват и
оплаквания, че районният съд не е извършил проверка за наличието на нищожни и
неравноправни клаузи в тях.
Във връзка с оплакванията за неправилност на обжалваното
решение се навеждат доводи, че същото е постановено в противоречие с
действащата нормативна уредба, а именно с отменената част от Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, в
редакцията й приета с Наредба за изм. и доп. на Наредба №16-334/2007 год. за
топлоснабдяването.
Особеният представител на жалбоподателя навежда
също доводи за липса на облигационна връзка между страните, като твърди, че
жалбоподателката не е подавала заявление до ищеца за продажба на топлинна
енергия, че не е установено тя да е собственик на имота, за който е начислена
топлинната енергия, както и че необосновано районния съд е възприел справката
представена от Агенция по вписванията. Сочи се, че собственост върху недвижим
имот не може да бъде установена със справка, а това обстоятелство се установява
с документ за собственост.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на предявения иск с произтичащите от това последици.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на
"Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца и на ответника С.М.В., чрез особения
му представител адв. Д.Д., но отговор от тях не е постъпил.
По делото е постъпила и въззивна жалба с вх.№9162/06.07.2020г.
по опис на РС-Враца от адв.Д.Д., в качеството й на особен представител на С.М.В.
против решение №305/12.06.2020г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело
№4261/2019г., в частта му, с която е уважен предявения против жалбоподателя иск
по чл.422 от ГПК и съда е признал за установено, че В. дължи на ищеца
"Топлофикация Враца"ЕАД-гр.Враца солидарно с М.Я.В., част от сумите
по издадена по ч.гр.дело №2570/2019г. на РС – Враца, Заповед за изпълнение №1606/02.07.2019
г., както и в частта, с която същия е осъден да заплати деловодни разноски за
заповедното и за първоинстанционното производства.
Развиват се доводи, че обжалваното решение на
РС-Враца е незаконосъобразно и неправилно и се иска неговата отмяна.
Особеният представител на жалбоподателя поддържа
становището, че ищецът не е установил реално размера на претендираните
задължения, като в случая не е установен реален разход и реални показания, въз
основа на които да са изчислени задълженията, а в същност те са изчислени на
база представената от ищеца документация и на отчетената максимална мощност на
топлинния уред.
В жалбата се развиват също оплаквания, че от
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е
посочено, че по компоненти задълженията образуващи дължимите суми за главница и
лихви са в размер на предявените искове, но същите са изчислени при липсата на
реални данни при проведеното годишно отчитане от фирмата за топлинно
счетоводство. Според изложеното в жалбата, независимо от тези констатации, РС
–Враца е приел, че при наличен
отоплителен уред без монтиран разпределител се начислява топлинна енергия за отопление
на база максималната мощност на уреда.
По отношение на Общите условия се развиват и
оплаквания, че районният съд неправилно не е уважил възражението за наличие на
нищожни и неравноправни клаузи в тях. Поддържа се, че съдилищата са длъжни да
следят служебно за неравноправни клаузи между страните така, че дори и да не е
посочена правна норма, от която и да е страна по делото, то това не може да
бъде основание за непроизнасянето от съда по подобно възражение.Сочи се, че
съгласно т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк.дело
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договорите са нищожни.
Преписи от въззивната жалба на С.М.В. са били
връчени на насрещните по жалбата страни, но отговори от тях не са постъпили.
С въззивните жалби не се правят доказателствени
искания.
Предвид
направените във въззивната жалба с вх.№9150/03.07.2020г. по опис на РС-Враца оплаквания, свързани с допустимостта на първоинстанционния съдебен акт по
същество, съобразно постановките на т.5 от ТР №1/2013г.на ОСГТК на ВКС
въззивният съд извърши проверка за редовност на исковата молба, при което не
констатира основания за оставянето й без движение.
Както вече бе
отбелязано, във въззивната жалба се развиват доводи, че
исковата молба е нередовна, тъй като с нея са предявени общо двадесет и три
обективно кумулативно съединени установителни иска за главница, съответно
двадесет и три обективно съединени установителни иска за лихви за забава, но
ищецът не е индивидуализирал всеки от тях по размер и падеж на вземането,
съответно не е и заплатил следващата се държавна такса.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за
неоснователни. Видно от исковата молба, вземанията на ищеца произтичат от едно
и също правоотношение /правопораждащ факт/, а именно договор за доставка на
топлинна енергия, сключен по реда на общи условия. Задълженията на страните по
този договор, в т.ч. задължението за плащане, са за трайно повтарящо се
изпълнение и съгласно ТР №3/2011г.на ОСГТК на ВКС плащанията, респ.вземанията
на топлофикационните дружества, имат характер на периодични вземания. При тези
съображения следва да се приеме, че месечните плащания както за главница, така
и за лихва за забава, не съставляват отделни искове и правилно ищецът е
формулирал петитум с обща цена на иска за консумирана, но незаплатена топлинна
енергия за периода 31.07.2016г.-30.06.2018г., съответно с обща цена на иска за
лихви за забава, които лихви се претендират за времето от 31.08.2016г.до
14.06.2019г.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира следното:
Във основа на подадено от "Топлофикация-Враца" ЕАД-Враца заявление по чл.410 от ГПК, Районен
съд-Враца е издал заповед за изпълнение №1606/02.07.2019г. по ч.гр.дело №2570/2019г. Заповедта е издадена против М.Я.В. и С.М.В.,***, за следните вземания:
- сумата от 779.45 лв. главница, представляваща неплатена топлинна енергия
за периода 31.07.2016г.-30.06.2018г. за жилище находящо се в гр. ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2019г.г. до окончателното й
изплащане;
- сумата от 145.15 лв. лихва за забава за периода от 31.08.2016г.-14.06.2019г.
- деловодни разноски в размер на заплатената държавна такса от 25 лв. и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като заповедта е била връчена на длъжниците в условията на чл.47, ал.5
от ГПК, с определение №3498 от 09.09.2019г. на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иска по чл.422 от ГПК.
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от "Топлофикация-Враца"
ЕАД-гр.Враца против М.Я.В. и С.М.В. ***, при условията на солидарност,
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответниците, че дължат сумата от 779.45 лв. главница,
представляваща стойността на консумирана, но неплатена топлинна енергия за
периода 31.07.2016г. -30.06.2018г., законна лихва върху главницата, считано от 28.06.2019г.-
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й
изплащане, както и сумата от 145.15 лв. лихва за забава за периода от 31.08.2016г.
до 14.06.2019г. Поискано е било присъждане и на разноските, направени в
заповедното и в исковото производства, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се поддържа, че за така претендираните суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №2570/2019г. по описа на
Районен съд-Враца и че вземанията произтичат от доставена, но незаплатена
топлинна енергия в обект, собственост на ответниците, находящ се в гр.***.
С определение №379/10.02.2020г. и на основание чл.47, ал.6 от ГПК районният
съд е назначил адв.Д.Н.З. *** за особен представител на ответницата М.В. и адв.
Д.Д. *** за особен представител на ответника С.В..
В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.Н. е депозирала писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Направени са оплаквания и са
развити доводи, които са напълно аналогични с изложените във въззивната
жалба-за самостоятелен характер на отделните месечни сметки и нередовност на
иска, за липса на публикувани общи условия, за оспорване истинността на общите условия,
поради несъответствието им с одобрените от ДКЕВР, за липса на надлежно
съставени от ищеца счетоводни документи, за липса на възникнала между страните
облигационна връзка, за липса на доказателства за собственост върху недвижимия
имот, за погасяване на вземанията на ищеца с кратката 3 годишна давност и пр.
Поискано е отхвърляне на предявените искове.
Писмен отговор е депозиран и от адв. Д.Д., която също оспорва предявените
искове по основание и размер. Направени са оплаквания и са развити доводи,че
липсват доказателства установяващи, че ищецът е доставил остойностеното
количество и качество топлинна енергия за посочения в исковата молба период.
Поддържа се, че от представените към исковата молба писмени доказателства не
става ясно от къде и на какво основание произтича задължението за плащане на
ответника. Твърди се, че липсват данни за реален достъп до имота и реално
отчитане на уредите на топлинна енергия, както и на водомера за изразходваната
топла вода. Развиват се и
съображения,че ищецът не е доказал съществуването на облигационна връзка с
ответника Възразява и за изтекла
В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства.
Назначена и изслушана е съдебно техническа и счетоводна експертиза. Приложено е
ч.гр.дело №2570/2019г.по описа на Районен съд-Враца.
Между страните не се спори, че ищецът по делото е производител и доставчик
на топлинна енергия в сгради-етажна собственост.
Пред районния съд е представена справка от Национална база данни
„Население“, от която е видно, че ответниците са съпрузи. Представена е също
справка от имотния регистър, изд. от Служба по вписванията-Враца, от която е видно,
че за процесния период 31.07.2016г. -30.06.2018г. ответниците са били собственици
на недвижим имот-самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр.***. Видно от
представените по делото справки за начислени суми и неплатени фактури,
изравнителни сметки, договор за избор на топлинен счетоводител, за периода 31.07.2016г.
-30.06.2018г. собственият на ответниците имот е бил присъединен към
топлопреносната мрежа на ищеца, за което е открита партида с аб.№8703 и титуляр
на партидата ответницата М.В.. Въз основа на представените доказателства,
относно собствеността върху имота и неговото топлоснабдяване, въззивният съд
приема, че за посочения в исковата молба период ответниците-съпрузите М.В. и С.В.,
са имали качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, в редакцията му в сила от 17.07.2012г.
От представените по делото "Общи условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация-Враца" ЕАД-гр.Враца
на потребители в гр.Враца", одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на
ДКЕВР; справки за начислени суми и за неплатени фактури, изравнителни сметки,
отчетни формуляри за месечни отчети и месечни сметки за разпределяне на
топлинната енергия в абонатната станция се установява, че ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия за процесния период в сградата, в която се намира имота на
ответниците, а въз основа на извършваното от топлинния счетоводител "Техем
Сървисис"ЕООД дялово разпределение и отчети, начислил за същия период
стойността на отчетената като потребена топлинна енергия, възлизаща на исковата
сума по главницата.
В заключението по съдебно-техническата и счетоводна експертиза, вещото лице
установява, че в имота находящ се в гр. *** е потребявана топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване, като сградата, в която се намира
жилището е топлоснабдена от абонатна станция ***. В заключението е установено,
че в имота е осигуряван достъп на топлинния счетоводител за отчитане
показанията на уредите в края на отоплителния сезон. Според експерта, изготвяни
са отчетни формуляри, в които е посочено,че в имота е наличен отоплителен уред
без монтиран разпределител, като е начислявана топлинна енергия за отопление на
база максимална мощност на уреда. Ползвана е и топла вода, като са отчитани
показанията на водомера. Според вещото лице, при извършената от него проверка в
ищцовото дружество, възражения против така изготвяните месечни фактури и
разпределени количества топлинна енергия, не са постъпвали. На база показанията
по месечните сметки, вещото лице е дало заключение, че за процесния период
потребяваната в имота на ответниците енергия за сградна инсталация е правилно
изчислена от "Топлофикация-Враца"ЕАД, съгласно т.6.1.1 от методиката
за дялово разпределение на енергия в
сгради етажна собственост към Наредба №16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, издадена от Министерство на икономиката и енергетиката.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че обжалваният
първоинстанционен акт се явява правилен и законосъобразен.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК и и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която
да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково
производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на
вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника –
длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към
ищеца.
През процесния
период отношенията между страните във връзка с доставката, отчитането и
разпределението на топлинна енергия се регулират от действащите ЗЕ /ДВ, бр.107/
09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона /чл. 125 и сл.
от ЗЕ/ Общи условия, одобрени
с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, както и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят: правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите;редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия;отговорността при неизпълнение на
задълженията;условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
В конкретния случай,
ответника М.В., чрез особения представител адв.Н. е оспорила предявените искове
с аргумент, че е възможно В. да не е собственик на процесното жилище и оттук да
няма качеството на потребител на топлинна енергия и да не е в договорни
отношения с ищеца, тъй като между тях няма сключен писмен договор. Въззивният
съд приема, че въззиваемото дружество е доказало в
първоинстанционното производство, че ответницата В. има качеството потребител
на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от ЗЕ. В него е посочено, че
потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. По делото е справка от
Агенция по вписванията-имотен регистър, че топлоснабденият имот е собствен на
ответниците Веневи от 2001г. и няма данни същият да е отчужден.
Въззивният съд намира за неоснователни и оплакванията във въззивната жалба,
свързани с липсата на представени от ищеца месечни фактури. Искане за
представяне на фактурите не е било направено в първоинстанционното
производство, а самите фактури и начисленията в тях да били обект на проверка
от вещото лице по назначената и изслушана експертиза. Представената от ищеца
справка за неплатени фактури и дължими лихви, както и самото експертно
заключение в достатъчна степен доказват размера на задълженията и тяхната
изискуемост, поради което представянето на самите фактури не е било необходимо.
Съдебният състав не споделя също така възраженията за отмяна на формулата, приета в т.6.1.1 от Методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост. Както
сам е посочил процесуалния представител на жалбоподателя, отмяната е
постановена с решение № 4777/13.04.18г. на Върховния административен съд по
адм. дело № 1372/2016 г., ІІІ отделение. Така посоченото решение на ВАС обаче
не се ползва с обратно действие, поради което за процесния период приетата с
Методиката за дялово разпределение формула, е действала и намира приложение.
При извършена проверка на процесните Общи условия съдът не констатира
наличието на неравноправни клаузи в тях, като от жалбоподателя не са наведени и
конкретни доводи и възражения за наличието на такива, които изрично да бъдат
обсъдени.
Предвид
така изложените съображения, законосъобразно районният съд е уважил иска, както
и акцесорната претенция за лихва, в размерите и за периоди, както е посочено по-горе,
поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло, включително и в частта му за разноските.
Предвид
изхода на делото, на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски, а същите
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемото дружество направените от
него разноски за назначаване на особените им представители пред въззивната
инстанция, в размер на 200 лв.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, при депозирана въззивна жалба от особения
представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а задълженото лице е
представляваната от него страна, в случая въззивниците М.В. и С.В.. Дължимата
държавна такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна
съобразно изхода на делото. Тъй като въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено, в тежест на
въззивниците ще бъде възложена държавната такса за въззивно обжалване в размер
на по 50 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №305/12.06.2020г. на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №4261/2019г., в обжалваните му части, с които са уважени предявените от
"Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца против М.Я.В. *** и С.М.В. ***
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК,
вр. с чл.124, ал.1 ГПК и и чл.86 от ЗЗД за сумата от 779.45 лв. главница, представляваща
стойността на консумирана, но незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016г.-30.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2019г.до
окончателното й изплащане, както и сумата от 144.94 лв. обезщетение за забава
за периода 31.08.2016г.-14.06.2019г., и ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца деловодни разноски за заповедното и за първоинстанционното производства, в размер общо на 924.79 лв.
ОСЪЖДА М.Я.В. ***, с ЕГН ********** и С.М.В. ***, с ЕГН **********, да заплатят
солидарно на "Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца, с ЕИК *********,
сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за назначените им пред
въззивната инстанция особени представители.
ОСЪЖДА М.Я.В. ***, с ЕГН ********** и
С.М.В. ***, с ЕГН **********, да заплатят солидарно по сметка на Окръжен
съд-Враца държавна такса за производството пред въззивната инстанция, в размер
на 50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........