РЕШЕНИЕ № 521

гр. Бургас, 28.03.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2573/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по повод исковата молба на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът Г.Н. *** качеството на абонат на ищцовото топлопреносно дружество, му дължи следните суми: 2425,46 лева – главница за потребената топлинна енергия в жилището на ответника в гр. София, ж. к. ... ... – аб. № ..., през периода м. май 2014-м. април 2016 год., 169,94 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 15.09.2015-22.11.2016 год.; 22,32 лева – стойност на услугата за дялово разпределение за предоставената топлинна енергия, и 3,68 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 15.09.2015-22.11.2016 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на двете процесни главници, начиная от 29.11.2016 год. до окончателното им изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 881/28.02.2017 год. по ч. гр. д. № 1376/2017 год. на БсРС; ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените обективно съединени положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

По молба на ищеца, с определение от 06.12.2017 год. БсРС е конституирал „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, в качеството на трето лице помагач.

Ответникът не изразява становище по исковете, не ангажира доказателства.

Третото лице помагач не изразява становище по производството, не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1376/2017 год. на БсРС, ответникът Г.Н. е посочен като длъжник на ищцовото ЕАД за топлоснабден обект – апартамент № 12 в гр. София, ж. к. .......... (аб. № ...), и в това си качеството е поканен да заплати на кредитора стойността на потребените услуги за топлинна енергия – 2425,46 лева, и за дялово разпределение – 22,32 лева, за периода м. май 2014-м. април 2016 год., ведно с мораторните лихви за забава върху двете главници – 169,94 лева и 3,68 лева, за периода 15.09.2015-22.11.2016 год., както и законната лихва върху главниците, начиная от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК – 29.11.2016 год., до окончателното им изплащане. Задълженията на Г.Н. са обосновани с твърдение за реално потребени услуги и незаплащане пълната им стойност. Месечните задължения за главници са описани в съобщения по фактури и издадени кредитни известия, съставени от ищеца – л. л. 15-17 по описа на делото. Според представения Нотариален акт № 89/25.06.2010 год. на нотариус рег. № 340, от посочената дата Г.Н. е легитимирана като едноличен собственик на описаното топлофицирано жилище, където са потребени услугите на ищеца.

В писмена молба от 09.02.2018 год. ищецът признава неизгодния за себе си факт, че след образуване на заповедното производство ответникът е платил част от вземанията – общо 600 лева.

По делото са приети експертни заключения по техническа и икономическа експертизи, неоспорени от страните, които съдът цени като обективни и компетентни. Вещото лице по икономическата експертиза сочи, че счетоводството на ищеца е водено редовно; установява отразените в счетоводството на ищеца четири частични плащания на ответника – от 20.04., 19.05., 26.07. и 31.10.2017 год.

В заключението си вещото лице по техническата експертиза сочи, че е спазена нормативната уредба за дялово разпределение, а процесните суми са определени не възоснова отчитане показанията на топлия водомер, а възоснова прогнозно потребление и изравнителни сметки.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените положителни установителни искове за доказани по основание. Имуществената договорна отговорност на ответника Н. произтича от легитимацията й на едноличен собственик на топлофицираното жилище – чл. 153, ал. 1, ЗЕ, действащ към периода, за който се дължат процесните главници. Цитираната разпоредба сочи, че задължението за плащане цената на топлоенергията възниква в тежест на собственика на обект в сграда-етажна собственост с абонатна станция, съотв. в тежест на носителя на ограничено вещно право на ползване върху такъв обект. В случая правилното отразяване на съответния титуляр на партидата при ищеца има значение и за правилното определяне на длъжника по вземанията, а основно значение за този факт е легитимацията на съответния субект като собственик или ползвател на топлоснабден имот. Както бе посочено, ответникът Г.Н. е бил собственик на жилището през целия процесен период. Страните не спорят и за обстоятелството, че жилището е присъединено към абонатна станция и се обслужва от ищеца, а отчитането на потреблението се извършва от третото лице помагач-ФДР. Стойността на дължимите суми са установени в неоспорената от страните икономическа експертиза, като ответникът не е провел насрещно непълно доказване за незаконосъобразно едностранно определяне на сумите от ищеца. Според посоченото заключение, вземанията за главница възлизат на общо 2447,78 лева – сбор от стойностите на топлинната енергия и на цената за дялово разпределение. По делото няма доказателства, че ответникът е осигурявал редовен достъп до жилището си за отчитане показанията на водомера за топла вода, поради което третото лице помагач правилно е извършвало начисленията съобразно реален отчет от предходен период.

С оглед неоспорените заключения на двете вещи лица, съдът счита, че главният иск е доказан по основание, но частично по размер. В тази насока е безспорното обстоятелство за извършени от ответника 4 частични плащания, общо за 600 лева. Предвид липсата на данни за изразена от платеца Н. воля по чл. 76, ал. 1, изр. първо, ЗЗД, съдът счита, че е приложима въведена със закона поредност по ал. 2. Това означава, че на 20.04.2017 год. с платените 100 лева е погасено изцяло вземането на ищеца за деловодни разноски в заповедното производство – 52,43 лева, а със сборния остатък от платените 547,57 лева – по-обременителната главница от 2425,46 лева, до размера й от 1877,89 лева. Съдът не зачита счетоводното отразяване на ищеца за получените частични плащания, което не е съобразено с волята на платеца и с разпоредбата на чл. 76, ал. 2, ЗЗД, тъй като е прието погасяване на обезщетение за забава, а това вземане няма характер на възнаградителна лихва – 186-2013-ІV ГО на ВКС, 111-2009-ВКС, 266-2006-ІІ отд., ТК на ВКС, 48-2000-ВКС (вж. устното пояснение на вещото лице).

Предвид изложеното, главницата за топлинна енергия е основателна до размера от 1877,89 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а отхвърлен за горницата до 2425,46 лева – като погасен чрез плащане. Акцесорният иск за законна лихва върху главницата следва да бъде уважен, съобразно извършените четири частични плащания, намаляващи размера на главното вземане на всяка от датите на плащане.

Искът за главница за дялово разпределение – 22,32 лева, е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК до окончателното й изплащане.

Съдът намира за основателен акцесорния иск за обезщетение за забава. Според приетото заключение по икономическата експертиза, вземането възлиза на общо 173,62 лева, т. е. претенцията е доказана и по своя размер и следва да бъде уважена.

Въпреки частичната основателност на първия главен иск, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени в настоящия процес от ищеца, в пълен размер – общо 695,48 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК), която сума е сбор от юрисконсултско възнаграждение и платените държавна такса и депозити за вещи лица. Този извод на съда се основава на съображението, че искът е частично отхвърлен поради плащания на ответника, извършени в хода на делото, т. е. с поведението си – бездействие, Г.Н. е дала повод за образуване на съдебния процес.

В полза на ищеца не следва да бъдат присъдени разноските от 52,43 лева, направени в заповедното производство, тъй като, както бе посочено по-горе в решението, това вземане е погасено чрез извършеното от ответника частично плащане на 20.04.2017 год. (т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК на ВКС).

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът Г.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Красно село, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми: 1877,89 (хиляда осемстотин седемдесет и седем запетая осемдесет и девет) лева – стойността на топлинна енергия, потребена в жилището на ответника Г.Н. ***, ж. к. ........ аб. № ............., през периода м. май 2014-м. април 2016 год., и 169,94 (сто шестдесет и девет запетая деветдесет и четири) лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 15.09.2015-22.11.2016 год.; 22,32 (двадесет и два запетая тридесет и две) лева – главница за дялово разпределение за ползваната топлинна енергия през периода м. май 2014-м. април 2016 год., и 3,68 (три запетая шестдесет и осем) лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 15.09.2015-22.11.2016 год., както и обезщетение в размер на законната лихва върху главниците от 1877,89 лева и 22,32 лева, начиная от 29.11.2016 год. до окончателното им изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 881/28.02.2017 год. по ч. гр. д. № 1376/2017 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ – поради погасяването му чрез плащане, иска за главница, за горницата й над 1877,89 лева до 2425,46 лева.

Решението е постановено при участие на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, Район Слатина, ул. „........., в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца – „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за осъждане на ответника Г.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да му заплати деловодните разноски от 52,43 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 1376/2017 год. на БсРС.

ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Красно село, ул. „Ястребец” № 23Б, деловодни разноски в размер от 695,48 (шестстотин деветдесет и пет запетая четиридесет и осем) лева, направени по гр. д. № 2573/2017 год. на БсРС.

Решението може да бъде обжалвано от участниците в процеса по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ

Номер на акта:	521
Дата:	28 март 2018 г. (в сила от 15 май 2018 г.)
Съдия:	Панайот Стоянов Атанасов

Дело:	20172120102573
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	10 април 2017 г.

Решение по дело №2573/2017 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов