№ 124
гр. София, 29.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501318 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №265523 от 26.08.2021 г., постановено по гр.д.№13439/2019 г. по описа
на СГС, ГО, 7-ми състав, е отхвърлен иска с правно основание чл.72 от ЗС, вр. §4в от
ЗСПЗЗ, предявен от Д. П. П., против С. И. И., за заплащане на сумата от 37 194.74 лева,
представляваща половината от увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор
11884.5964.345 от КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/11.01.2012 г. на изп. директор на
АГКК, вследствие на направени от праводателя на ищцата Г. П. А. подобрения в имота.
Недоволна от решението е ищцата.
Във въззивната жалба тя сочи, че решението е нищожно, недопустимо и/или
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържа, че „служебната бележка“, приложена по гр.д.
№45983/2020 г. на СРС, 162 състав, е издадена от Столична община, чрез кмета на район
„Нови Искър“, в качеството му на компетентен орган, като официален документ
удостоверяващ правото на ползване върху процесния имот на наследодателя на ищцата, Г.
П. А., и тя доказва пряко твърдението за придобито право на ползване. Освен това сочи, че
няма твърдение наследодателя Г. П. А. да е бил собственик на имота. Напротив, и в
жалбата си тя поддържа, че той съгласно § 63 ППЗСПЗЗ, попада в кръга на гражданите,
които имат правата по § 4 а и 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с право на ползване по силата на Указ №
596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от
1898 г.; а конкретно на него – по силата на ПМС № 21 и 23 от 1963 г., №12 от 1971 г., № 76
от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от
1898 г. Моли решението в обжалваната част да бъде прогласено за нищожно, евентуално да
бъде отменено като неправилно.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, ответната страна е взела становище по жалбата и
поддържа нейната неоснователност. Моли решението да бъде потвърдено.
1
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - само в обжалваната му
част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата и императивните правни разпоредби, за чието спазване
следи служебно. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства по делото, Апелативен съд гр.София намира следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба от Д. П.
П., с която е предявила главен иск с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС, вр. § 4 в ЗСПЗЗ,
против С. И. И., за заплащане на сумата от 37 194. 74 лева, половината от увеличената
стойност на поземлен имот с идентификатор 11884.5964.345 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-4/11.01.2012 г ., вследствие на направени от праводателя на ищцата - Г. П. А.,
подобрения, представляващи изградена масивна жилищна сграда, построена през 1981 –
1985 г., състояща се от приземен етаж със застроена площ от 65 кв. м. и първи етаж със
застроена площ от 65 кв. м., ограда, железни врати, четири овощни дръвчета, сондаж за вода,
прокаран многофазен ток.
В условията на евентуалност е предявен иск, с правно основание чл. 124 ГПК, да
бъде признато за установено, че ответникът С. И. И., като наследник на С. И. С., не е
собственик на поземлен имот с идентификатор № 11884.5964.345 по КККР, одобрен със
Заповед РД-18-4/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, за с. ***, район Нови Искър, град
София, терит. § 4 ЗСПЗЗ, местност "***", трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с площ на имота 876 кв. м.,
съседни имоти с идентификатори: 11884.5964.194, 11884.5964.118, 11884.5964.346,
11884.5964.147.
СГС е отхвърлил иска с правно основание чл. 72 ЗС, вр. § 4 в от ЗСПЗЗ, предявен от
Д. П. П., против С. И. И. за заплащане на сумата от 37 194.74 лева, представляваща
половината от увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор 11884.5964.345 от
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/11.01.2012 г. на изп.директор на АГКК, вследствие
на направени от праводателя на ищцата Г. П. А. подобрения в имота. По предявения от Д.
П. срещу С. И., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК,
производството е прекратено на основание чл. 130 ГПК, като прекратителното определение
е влязло в сила.
От събраните доказателства е установено следното:
Чрез удостоверение за наследници изх. № РСЛ19-УГ01- 2157/ 01.03.2019г., издадено
от СО - район „Слатина“, се установява, че ищцата Д. П. е наследник по закон на П. Г. П.,
починал на **********г., и по право на заместване - на дядо си Г. П. А., починал на
**********г., като вдовец (л. 5 от гр.д.№ 21504 /2019 г. на СРС, III ГО, 88 с-в). От същото
удостоверение е видно, че наследници по закон на Г. А. са и В. Н. В. и Г. Н. В., като
наследници по закон на Ю. Г. В., дъщеря на общия наследодател Г. А..
От Декларация по § 1 от ПЗР на МПС № 4/12.02.1983 г. (л.15 по гр.д. № 21504/2019 г.
по описа на СРС), се установява, че е подадена на 01.08.1988 г. от Г. П. А., до ОбНС Нови
Искър, кметство Войнеговци, обл. София, в която А. декларация, че на основание ПМС
№21-во, като „активен борец“, лично ползва и обработва площ от 684 кв.м., в землището на
с. ***, местност „***“, като до 07.04.1987 г. е извършил без основание строителство на
постройка от 65 кв.м. (задраскано е записаното „47“), със застроени един етаж със зимник и
тавански помещения.
В приетия акт за констатирано нарушение под № 51 от 17.11.1982 г., както и в
наказателно постановление № 111-51 от 30.11.1982 г. и в двата акта, издадени от РНС „9-ти
септември“ – София, е отразено, че са съставени на Г. П. А. за това, че без строително
разрешение и без одобрен архитектурен проект е извършил строителство на масивна вила,
като строежът се намира извън регулация, местността „***“ с. *** /л.12- л.13 от гр.д.№
21504 /2019г. на СРС, III ГО, 88 с-в/. На Г. А. е наложена глоба за нарушение на чл. 176
ЗТСУ в размер на 100 лева, която същия заплатил с приходна квитанция от 12.01.1983г.
2
Според съдържанието на молба с вх. № 0127-066/27.05.1992 г. от Г. П. А., подадена
до ОбНС „Нови Искър“, праводателят на ищцата счита, че притежава място в землището на
с. ***, местността „***“ /“***“/, с площ от 684 кв.метра, на основание ПМС 21. В същата
молба е описал и жилищната сграда, като такава с площ от 47 кв.м. на един етаж, с тавански
помещения и зимник. С цитираната молба Г. А. е поискал да бъде извършена оценка на
притежаваното от него място и незаконно построената сграда. На 04.04.1994 год. е изготвен
протокол от Комисията по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, назначена със Заповед №РД 16-221/25.08.1993
г. на Кметския наместник, с който е констатирано, че „липсва удостоверителен документ за
право но ползване“. В Заповед №РД-16-665/23.08.1994г. на Кметския наместник на ТОА
„Нови Искър“, е обективиран отказ за бъде извършена оценка на земеделска земя, находяща
се в землището на в.з.“***“, ползвана от Г. П. А., поради това, че „липсва удостоверителен
документ за право на ползване“.
В приложеното по гр.д. № 45983/20 г. по описа на СРС, 162 –ри състав,
административно дело №3989/2020 г. по описа на Административен съд – София град, на
стр. 63, е приложена служебна бележка изх. № 55/19.03.2009 г., издадена от кмета на
кметство Войняговци – район „Нови Искър“, в която е отразено, че Г. П. А. притежава място
по 21 ПМС в с.*** - вилна зона, ***, както и че същият фигурира в списъка на кметство с.
*** под № 410.
Видно от Заповед № РНИ 17 - РД56 - 13/08.06.2017 год., издадена на основание § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, § 11, ал. 1 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ от Кмета
на район „Нови Искър“ – СО, вписана в Службата по вписвания гр. София на 08.01.2018
год., е възстановено правото на собственост на наследниците по закон на С. И. С. върху
новообразуван имот № 11884.5964.345 в местност „***“, землището на с. ***. Заповедта е
влязла в сила на 29.06.2017 год., видно от отбелязването върху същата.
Установено е, че ответниците са наследници на С. И. С., видно от приетото
удостоверение за наследници (л.45).
Според нотариален акт за покупко - продажба на идеални части №168, том I, рег. №
2338, дело № 136/2018 год., извършен на 14.11.2018 г. от С. М. - нотариус с рег.№389,
района на СРС, актът, вписан в Служба по Вписвания под №80, том CLXXVI, дело №55290,
вх.рег.№76207/14.11.2018 г. И. Д. и М. И. прехвърЛ. притежаваните от тях 2/3 идеални части
от процесния имот на ответника С. И. И..
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства, относно
подобренията, извършени от наследодателя на ищцата в процесния имот и неговото
ползване.
От приетата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че при
направения външен оглед на място, вещите лица са установили, че постройката е масивна,
измазана отвън, с дограма и частично поставени метални решетки на прозорците.
Констатирано е, че имотът (дворно място и сграда) видимо не се ползват от години. Дворът
е обрасъл с трева и бурени. При огледа на дворното място вещите лица са констатирали
ограда - телена мрежа с метални колове – в лошо състояние, дворни врати – единична и
двойна, сондаж с помпа за вода, засипване на терена с чернозем, овощни дръвчета – дюля и
орех, асфалтиране около къщата, дълготрайни храсти, които вещите лица не описват
подробно с мотива, че дворът е обрасъл с бурени. В имота е налична външна тоалетна в
недобро състояние и ток. Според приетото заключение общата стойност на сградата и
подобренията възлиза на 65 280лв. От заключението се установява, че процесният имот е
отразен в одобрения за землището на с. *** план на новообразуваните имоти, като попада в
терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В регистъра на новообразуваните имоти, процесният имот
345 (препис от регистъра на л.111 от делото) е записан на името на С. И. С..
В производството пред въззивната инстанция не е спорно, че:
Ищцата Д. П. е наследник по право на заместване на дядо си Г. П. А.. Безспорно е, че
със Заповед №РНИ 17 - РД56 - 13/08.06.2017 год., издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, § 11, ал.1 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ от Кмета на район
3
„Нови Искър“ – СО, вписана в Службата по вписвания гр.София на 08.01.2018 год., е
възстановено правото на собственост на наследниците по закон на С. И. С. върху
новообразуван имот №11884.5964.345 в местност „***“, землището на с. ***. Заповедта е
влязла в сила на 29.06.2017 год., видно от отбелязването върху същата. Не е спорно, че
ответникът С. И. И. е наследник на С. И. С..
Настоящият състав споделя съдебната практиката, според която, по отношение на
подобренията в чужд недвижим имот, в т.ч. относно субекта на правото да получи тяхната
стойност, следва да се съобразят разясненията, дадени в т.1 ППВС №6/1974 г., съгласно
които разпоредбата на чл.72 от ЗС регулира правоотношения, породени от неоснователното
обогатяване на собственика с подобренията, извършени само от владелеца на имота. Тези
разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват владение.
Съгласно предвиденото в разпоредбата на § 4в от ЗСПЗЗ, лицата, извършили
подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от ЗС. Кръгът на
тези лица е изрично очертан в разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и те са посочени, във
връзка с прекратяване на правото им на ползване, което право те черпят от актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. След
като в закона лимитативно са изброени тези актове, на които ползвателите основават
правата си, не могат да се тълкуват разширително разпоредбите на закона.
Правото на ползване по реда на 21 ПМС от 1963 г. се предоставя въз основа на
сложен фактически състав, приключващ с решение на ИК на Окръжния народен съвет за
раздаване на конкретни лица на пустеещи земи. Съгласно чл. 52, ал.1 и чл. 51 от Закона за
народните съвети (отм.) решенията се вземат на заседание на Изпълнителния комитет с
мнозинство най-малко половината плюс един от общия брой от членовете, като същите се
обективират в протокол от заседанието, който се подписва съгласно разпораедбата на чл. 51,
ал.5 от същия закон от Председателя и Секретаря. Следователно предвидената писмена
форма е не за действителност на взетото решение, а за удостоверяване на взетото решение.
Последното има конститутивно действие за придобиване правото на ползване.
По делото са налице данни, че наследодателя на ищцата, Г. П. А. ( Декларация по §1
от ПЗР на МПС № 4/12.02.1983 г. - л.15 по гр.д.№21504/2019 г. по описа на СРС), на
основание ПМС №21/1963 г., като „активен борец“, лично ползва и обработва площ от 684
кв.м., в землището на с.***, местност ***, като до 07.04.1987 г. е извършил без основание
строителство на постройка от 65 кв.м. (задраскано е записаното „47“), с площ от един етаж
със зимник и тавански помещения. За извършеното без основание строителство е съставен
акт за констатирано нарушение под №51 от 17.11.1982г., както и в наказателно
постановление №111-51 от 30.11.1982г. и двата акта издадени от РНС „9-ти септември“ -
София е отразено, че са съставени на Г. П. А. за това, че без строително разрешение и без
одобрен архитектурен проект е извършил строителство на масивна вила с размери на сграда
5/6м., като строежът се намира извън регулация, местността „***“ с.***, за което му е
наложена глоба за нарушение на чл.176 ЗТСУ в размер на 100 лева, която същия заплатил с
приходна квитанция от 12.01.1983г. Представената в приложеното по гр.д.№45983/20 г. по
описа на СРС, 162 –ри състав, административно дело №3989/2020г. по описа на
Административен съд – София град, на стр.63 от последното служебна бележка, както и
цитираният в нея списък на ползватели, не представляват по съществото си официални
свидетелстващи документи, легитимиращи лицето като ползвател на процесния имот по
реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В конкретния случай липсват други доказателства, установяващи, че ищцата или
праводателят Г. А. са били ползватели по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което и
разпоредбата на § 4в ПЗР ЗСПЗЗ е неприложима по отношение на тях.
В този смисъл напълно съвпадат изводите на двете инстанции, че ищцата не доказва
качеството си на добросъвестен владелец, нито качеството си на приравнен такъв по
смисъла на §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което в нейна полза не е възникнало правото по чл.
72 ЗС да получи от собственика сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на вложените подобрения, поради което и правилно е отхвърлен предявения от
4
нея иск с правно основание чл.72 от ЗС вр. §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като решението следва да се
потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се следват разноски за въззивната инстанция
в размер на 1 200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №265523 от 26.08.2021 г., постановено по гр.д.
№13439/2019 г. по описа на СГС, ГО, 7-ми състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ж.к.“***“ 2, бл.***, вх.***,
ап.***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на С. И. И., ЕГН: **********, с адрес:
с.***, Столична община, ул.“***“ № ***, сумата от 1 200 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5