Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 08.02.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети граждански състав, в публичното заседание дванадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря И.В. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 685/2016 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова молба от А.А.А. и Х.А. Мехмедова чрез адв. Д. против Д.Й.П., Ш.А.А. и Х.А.Х. за установяване право на собственост към датата на приемане кадастралната карта на с. Горско Сливово.

            Твърди се, че ищците са наследници по закон на Исин Исинов Моллаасанов, починал на 16.03.1964 г. и Мюмюне Асиз Молаасанова, починала на 29.12.1976 г. С решение № 738/25.12.1970 г. на РС Ловеч е обявен за окончателен, сключения между наследодателите на страните, като купувачи и Иван П. Дишев, като продавач, предварителен договор, по силата на който втория продава на първите следните недвижими имоти: дворно място, находящо се в с. Горско Сливово, окръг Ловеч, представляваща парцел IV-692 в кв. 47 по стария регулационен план на селото с площ от 1 200 кв. м., ведно със застроената в него двуетажна къща, плевник, хамбар и шатра под един покрив, царевичен хамбар с кокошарник, геран и др., а по новия регулационен план парцел VII-152 в кв. 39 при граници на имота: улица, Васил Панев Дишев, наследници на Пеньо Дочев Дашев, Цанко Пенков Дашев, а по действащата кадастрална карта поземлен имот с идентификатор 17244.900.152, одобрена със Заповед № РД-18-75/30.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота-с. Горско Сливово, ул. „Георги Папазов“ № 9, с площ от 1 076,00 кв. м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване–до 10 м., номер по предходния план 150, кв. 39, парцел VII, при съседи: 17244.900.153, 17244.900.991, 17244.900.150, 17244.900.149 и дворно място, находящо се в с. Горско Сливово, цялото от 300 кв. м., съставляващо по стария регулационен план на селото част от парцел VI-7213 в кв. 47, а по новия парцел VII-151 в кв. 39, цялото с пространство от 500 кв. м. при граници на имота от две страни улица, от две страни Цанко П. Дишев, а по действащата кадастрална карта поземлен имот с идентификатор 17244.900.151, одобрена със Заповед № РД-18-75/30.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота-с. Горско Сливово, ул. „Донка Минкова“ № 9, с площ от 297,00 кв. м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходния план 151, кв. 39, парцел X, при съседи: 17244.900.991, 17244.900.996 и 17244.900.150.

При изготвянето на картата се твърди, че имотите са отразени не съгласно границите им по действащия план, а са заснети по съществуващите дувари. В тази връзка през 2013 г. ищците подА.заявления до СГКК Ловеч за изменение границата между поземлен имот 17244.900.151 и 17244.900.150 и между поземлен имот 17244.900.152 и имоти 17244.900.150 и 17244.900.153. Твърди се, че части от имот № 152, намиращи се в западната му част, са неправилно заснети, като част от имот № 153 /собственост на ответниците Ш.А. и Х.Х./, като приблизителната им площ е 82 кв. м. Твърдим също, че част от имот № 152, намираща се в североизточната му част, неправилно е заснета, като част от имот № 150 /собственост на ответника Д.П./, като тя е с приблизителна площ с 20 кв. м. Твърди се също, че част от имот № 151, с приблизителна площ от около 200 кв. м., разположена в западната му част, е неправилно заснета, като част от имот № 150. Във връзка с подадените възражения са казва, че е съставен акт за непълноти и грешки по първото заявление, който ответникът П. е отказал да подпише.

Отправя се искане до съда да признае за установено по отношение на Д.Й.П., че ищците към момента на одобряване кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Горско Сливово са притежавА.право на собственост върху части от имот с идентификатор № 17244.900.150 с приблизителна площ от 20 кв. м., както и че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имот с идентификатор № 17244.900.150, вместо като част от имот с идентификатор № 17244.900.152, във връзка с което имотната граница между имоти с идентификатор № 17244.900.150 и № 17244.900.152 да минава така, както е отразена в скица-проект № 3/28.08.2013 г. на поземлен имот с идентификатор № 17244.900.150 и скица-проект № 2/28.08.2013 г. на поземлен имот с идентификатор № 17244.900.152, изработени от инж. Костадин Костадинов. Да се признае за установено по отношение на ответниците Ш.А.А. и Х.А.Х., че че ищците към момента на одобряване кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Горско Сливово са притежавА.право на собственост върху части от имот с идентификатор № 17244.900.153 с приблизителна площ от 82 кв. м., както и че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имот с идентификатор № 17244.900.153, вместо като част от имот с идентификатор № 17244.900.152, във връзка с което имотната граница между имоти с идентификатор № 17244.900.153 и № 17244.900.152 да минава така, както е отразена в скица-проект № 4/28.08.2013 г. на поземлен имот с идентификатор № 17244.900.153 и скица-проект № 2/28.08.2013 г. на поземлен имот с идентификатор № 17244.900.152, изработени от инж. Костадин Костадинов. Да се признае за установено по отношение на Д.Й.П., че ищците към момента на одобряване кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Горско Сливово са притежавА.право на собственост върху части от имот с идентификатор № 17244.900.150 с приблизителна площ от 200 кв. м., както и че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имот с идентификатор № 17244.900.150, вместо като част от имот с идентификатор № 17244.900.151, във връзка с което имотната граница между имоти с идентификатор № 17244.900.150 и № 17244.900.151 да минава така, както е отразена в скица-проект № 2/23.08.2013 г. на поземлен имот с идентификатор № 17244.900.150 и скица-проект № 1/23.08.2013 г. на поземлен имот с идентификатор № 17244.900.151, изработени от инж. Костадин Костадинов. Ищците заявяват искане за присъждане на сторените разноски по делото.

            В депозиран по делото отговор ответниците Ш.А. и Х.Х. твърдят, че са наследници на Ахмед и Фатме Алчеви, а с решение по гр. д. № 979/1983 г. на РС Ловеч е обявен за окончателен сключения между тях и Тоша Христова Дешева предварителен договор за продажба имот с идентификатор 17244.900.153 по действащата КК. От датата на обявяване на договора за окончателен и до момента ответниците казват, че владеят имота, като оспорват да е налице грешка в границите му. Имот № 152 от южната му страна казват, че е ограден с каменен зид, а от запад е бил ограден с дървена ограда, която към момента частично е премахната в областта около стопанските постройки.

Ответникът П. в отговора също оспорва заявените искове и отрича да е налице грешка в границите на имота му, в които да са заснети части от имоти на ищците. Твърди, че в рамките на последните 50 години имот 17244.900.150 е ползван от семейството му, като през 2013 г. неговата майка Маргарита Игнатова се е снабдила с нотариален акт за собственост за него, след което през същата година му го е продала. Имотът с границите, отразени в кадастралната карта, твърди, че е владян от семейството му. Ако регулационните му граници не съвпадат с тези по действащата кадастрална карта, твърди, че съответните части са вледени от неговите праводатели ведно с имота, на който за признати за собственици, след което са му ги прехвърлили.

            В хода на делото ищците се представляват от адв. Д., която по същество излага становище за основателност на заявените претенции, а подробни съображения развива в писмени бележки.

            Ответникът Д.П. се представлява по делото от адв. Н., който по същество излага становище за неоснователност на заявените срещу доверителя му искове.

            Ответниците Ш.А. и Х.Х. се представляват по делото от адв. Ж., която по същество излага становище за неоснователност на заявените срещу доверителите ѝ искове, а съображения развива в писмени бележки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид доводите, изтъкнати от представителите им, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 738/25.12.1970 г. по гр. д. № /не се чете/ от 1970 г. е обявен за окончателен предварителене договор, сключен между Иван Пенков Дешев-продавач и Исин Исинов Молаасонов и Мюмюне Азис Молаасанов-като купувачи с равни права, с който първия продава на вторите следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. Горско Сливово, Ловешки окръг, съставляващо парцел в кв. 47 по стария регулационен план на селото, с площ от 1 200 кв. м. със застроените в същия парцел сгради: къща-двуетажа, плевник, хамбар и шатра под едни покрив, царевичен хамбар с кокошарник, геран и други, а по новия регулационен план на селото парцел VII-152 в кв. 39 при граници на имота: улица, Васил Пенев Дешев, наследници на Пеньо Дончев Дешев, Цанко Пенков Дешев и дворно място, находящо се в с. Горско Сливово, цялото от около 300 кв. м., което е празно, съставляващо по стария регулационен план на селото част от парцел VI-723 в кв. 47, а по новия регулационен план на селото парцел X-51 в кв. 39 цялото с пространство от 500 кв. м. при граници от двете страни улица, от две страни Цанко Пенков Дешев за сумата от 4 350,00 лв., които са изплатени от купувачите на продавачите.

Исин Исинов Молаасонов и Мюмюне Азис/Юсеинова/ Молаасанов/ са починА.на 14.03.1984 г. и оставили за свои наследници по закон дъщеря Анифе Исинова Мехмедова /дъщеря, починала на 30.12.2014 г./, която е оставила за свои наследници синове А.А.М. и Х.А.М., което се установява от удостоверения за наследници изх. № ра 108 и 140 от 21.03.2016 г. и 07.04.2016 г., издадени от Община Летница и удостоверения за идентичност на лица с различни имена изх. № 109/22.03.2016 г. и 142/08.04.2016 г., издадени от Община Летница.

С решение № 758/2.11.1983 г. по гр. д. № 979/1983 г. на РС Ловеч е обявен за окончателен сключения на 21.11.1982 г. в с. Горско Сливово предварителен договор, по силата на който Тоша Христова Дешева продава на Ахмед А.А. и Фатме Исинова Алчева собствения си недвижим имот, който притежава по силата на нотариален акт № 166, том II, нот. дело № 808/1982 г. на Ловешки районен съд, представляващ дворно място в с. Горско Сливово, Ловешки окръг, цялото от 1 444,00 кв. м., заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда-къща, полумасивна лятна кухня, стопански постройки, всички други подобрения и трайни насаждения, съставляващо по регулационния план на селото парцел VIII, пл. № 153 при граници от две стани улици, Пеньо Дойчев Дешев и Иван Пенков Дешев за сумата от 7 500,00 лв., която купувачите са изплатили изцяло на продавача. Фатме Исинова Алечева е починала на 03.10.2002 г. и оставила за свои наследници преживял съпруг Ахмед А.А., починал на 09.01.2007 г. и деца Ш.А.А. и Х.А.Х., което се установява от удостоверения за наследници изх. № 505 и 506 от 10.10.2016 г., издадени от Община Летница, с. Горско Сливово.

Маргарита Дечкова Игнатова е призната за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 17244.900.150 с площ от 2 586,00 кв. м., находящ се в урбанизираната територия на с. Горско Сливово, община Летница, обл. Ловеч, ул. „Донка Минкова“ № 6 с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м/, ведно с построените в него сграда с идентификатор 17244.900.150.1 със застроена площ от 72 кв. м, брой етажи два, с предназначение други сграда за обитание, сграда с идентификатор 17244.900.150.2 със застроена площ от 5 кв.м., брой етажи-един с предназначение-друг вид сграда за местообитание, сграда с идентификатор 17244.900.150.3. със застроена площ от 85 кв. м., брой етажи-два, предназначение-селскостопанска сграда, сграда с идентификатор 17244.900.150.4 със застроена площ от 27 кв. м., брой етажи-едни, с предназначение селскостопанска сграда при граници и съседи на поземления имот: имоти с идентификатор 17244.900.152, с идентификатор 17244.900.151, с идентификатор 17244.900.991, с идентификатор 17244.900.996 и с идентификатор 17244.900.149 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Горско Сливово, ободрени със Заповед № РД-18-75/30.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, за което е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка, наследство и давностно владение № 167, том I, рег. № 770, дело № 56/2013 г.

Между Маргарита Дечкова Игнатова от една страна и Д.Й.П. от друга е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първата продава на втория следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 17244.900.150 с площ от 2 586,00 кв. м., находящ се в урбанизираната територия на с. Горско Сливово, община Летница, обл. Ловеч, ул. „Донка Минкова“ № 6 с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м/, ведно с построените в него сграда с идентификатор 17244.900.150.1 със застроена площ от 72 кв. м, брой етажи два с предназначение други сграда за обитание, сграда с идентификатор 17244.900.150.2 със застроена площ от 5 кв.м, брой етажи-един с предназначение-друг вид сграда за местообитание, сграда с идентификатор 17244.900.150.3. със застроена площ от 85 кв. м., брой етажи-два, предназначение-селскостопанска сграда, сграда с идентификатор 17244.900.150.4 със застроена площ от 27 кв. м., брой етажи-едни, с предназначение селскостопанска сграда при граници и съседи на поземления имот: имоти с идентификатор 17244.900.152, с идентификатор 17244.900.151, с идентификатор 17244.900.991, с идентификатор 17244.900.996 и с идентификатор 17244.900.149 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Горско Сливово, ободрени със Заповед № РД-18-75/30.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК за сумата от 7 800,00 лв., което се установява от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том I, рег. № 772, дело № 57/2013 г.

Всяка от страните е ангажирала доказателства, че е заплатила данъчните задължения за имотите си в с. Горско Сливово, както и че няма непогасени публични задължения /такива доказателства са ангажирА.ответниците Ш. и Х./.

От заключението на вещото лице инж. Ж.Й. се установява, че с. Горско Сливово е имало два плана. Първият кадастрален и регулационен план е одобрен със заповеди № ра 168 от ноември 1920 г. и 2850 от 20 ноември 1920 г. В разписния лист към него имот 692 е записан на Христо Пенков Дешев, имот пл. № 692 на Пенко Иванов Дешев, а имот пл. № 723 на Х. Юмер Молла-Асанова, като за първия като основание за записване са посочени заповедите за одобряване на кадастрален и регулационен план, а за останалите не са направени записвания за основание. Със Заповед № 975/17.09.1968 г. е одобрен следващ регулационен план на селото. Според разписния лист към него имот с пл. № 150 е записан на Цанко Пенков Пешев и като основание са отбелязани парцели IV, V и VI. Имот пл. № 151 е записан на Иван Пенков Дешев –като основание е записан парцел X с допълнително основание 500 кв. м. и Исин Исинов Моллаасанов съгласно решение № 738/1970 г. на РС Ловеч. Имот пл. № 152 по разписен лист е записан на Иван П. Дешев-с отбелязване п. VII, без отбелязване на основание, с допълнително записване за 1 200 кв. м., Исин Исинов Моллаасанов съгласно решение № 738/1970 г. на РС Ловеч. Съпоставяйки площите на имот IV-692 и VII-152 вещото лице приема, че в решение № 738/1970 г. на РС Ловеч са описани тези имоти по плана от 1920 и 1968 г. Имот пл. № 153 по разписния лист към плана от 1968 г. е записан на Антим Антимов Хаджиев съгласно нотариален акт № 166/1982 г. и Флора Исаева Хаджиева съгласно решение № 758/1983 г. на РС Ловеч. По делото са изготвени комбинирани скици като са насложени плановете от 1920 г., 1968 г. и действащата кадастрална карта. При наслагването е установено разминаване с 20 кв. м. по кадастрална карта и регулационни линии в северозападната част на имот 150 и 152 и с 82 км. м. в югозападната част на имот 153 и 152.

В селото ищицте имат два имота. Единият е разположен западно от имота на ответника Д.П., а другият източно от него. От запад първия имот граничи с имота на ответниците Ш.А. и Х.Х.,***. Откъм улицата той е ораден с каменен зид, който започва от край на стопанските постройки на Ш.А. и Х.Х.. Двата имота са били разделени с каменен зид. Той е започвал след стопанските постройки на ищците и е бил тяхно продължение. Казаното се установява от показанията на свидетелите Алидаева, Домузов, Мурадов и Сименов. То се подкрепя и от заключението на вещото лице геодезист. При разпита инж. Й. заявава, че при огледа на място е видяла запазените на място основи на ограда, която мина по имотна граница на имот 152. Регулационната граница между двата имота уточнява, че минава на запад, в имота на ответниците Ш.А. и Х.Х., като тя е продължение стопанските им постройки /виж. допълнителен заключение на вещото лице на л. 112 от дело/. Към момента всяка от страните фактически може да получи достъп до спорното пространство между стопанските постройки, тъй като запазените основи на оградата са ниски и могат да бъдат преодоляни. Вещото лице изяснява, че откъм улицата е заснета постройка под номер 8, която не съществува на терена. Според свидетеля Алидиева оградата между двата имота е разрушена преди около две три години. Всяка от страните е имала възможност да достигне до пространството между стопанските постройки-ищците от мястото на страната постройка откъм улицата, а ответниците Ш.А. и Х.Х. от мястото над стопанските постройки. В това пространство свидетелите Домузов и Сименов казват, че ищецът Хюсени А. си връзвал кучето. Свидетелят Симеонов, който бил на квартира в имота на Ш.А. и Х.Х. през 2009 г.-2010 г. виждал вързано кучето на Х.. Над това място той виждал складирани поилки за птици. Пространството между постройки родителите на ответниците Ш.А. и Х.Х. ползвали, когато отглеждА.птици, като складирА.поилките си там, според свидетеля Мурадова /родителите на ответниците Ш.А. и Х.Х. са починА.през 2002 г.-Фатме Алчева и през 2007 г. Ахмед А./.

В северната част на имот 152 се намират основите на сграда. Последната е изградена в имота на ответника Д.П.. По нея е преминавала имотната граница между имоти 150 и 152, като тя е пренесена в кадастралната карта. В основите ѝ е изградена тоалетна. Казаното се установява от разпита на вещото лице Й., отразеното в заключението ѝ и приложената на стр. 85 от преписка на СГКК по заявление вх. № 94-15236 от 11.09.2013 г. скица. Констатациите на вещото лице се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели. Според тях в тази част между двамата имот /имот 152 и 150/ няма изградена ограда. Там е имало стара стопанска постройка /плевня според свидетеля Домузов, кокушарник според свидетеля Алидеаева/. Постройката гътнал ответника Д.П.. Там Хюсени имал изградена стара тоалетна, която ответникът П. също гътнал, а след това той изградил в близост нова.

Имотът на Д.П. преди него го ползвала майка му Маргарита. Преди нея в него живеели бабата и дядото на ответника П.. П. започнал да обработва имота преди около година. В тази насока са показанията на свидетелите Алидаева, Домузов, Алибашева и Минов.

Вторият имота на ищците се намира източно от имота на ответникът П.. От юг и северозапад той граници с улици. Той не е застроен. От всички страни е ограден с каменен зид. Казаното се установява от заключението и разпита на вещото лице инж. Й., като констатациите в него се подкрепят от показанията на свидетелите Алидаева и Домузов. Имотната граница на имот 151 преминава по съществуващия на терен дувар, като той на плана от 1968 г. е отразена като кадастрална граница. При проверката в копието на плана от 1968 г. вещото лице не е видяло на него да е отразен дворищно регулационна линия за парцел X, имот 151. Уточнява че такъв парцел, с отреден за него имот е отразен в разписния лист към плана. Регулационната линия за парцел X, имот 151 вещото лице посочва, че е отразен само на една скица, приложена по преписката пред СГКК и тя е била основа за изготвяне на проектите за изменение на картата. Допълва също, че проекти в преписката са изготвени на база плана от 1968 г., но на терен спорните имоти /152 и 151/ фактически съществуват по имотни граници и не се установяват данни за фактическо завземане на спорните части. Те са били предвидени за упълномеряване на процесните имот, но няма данни дали бившите собственици са уредили сметките си, тъй като архивите са унищожени.

Във връзка с подадени пред СГКК заявления са изготвени проекти за изменение на кадастралната карта, но ответникът Д.П. е отказал да подпише исканото изменения.

Изводите си по фактите съдът основана на събраните в пода на делото писмени доказателства, които не са оспорени, на заключението на вещото лице и показанията на разпитаните свидетели. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, тъй като направените в него изводи, кореспондират с констатациите и се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели, видно от съвместното им обсъждане. Разпитаните в хода на делото свидетели не се намират в особени отношения със страните по спора, изключае свидетеля Алибаева. Тя е баба на съжителстващата с ответника Д.П., но в показанията си не е информативна, досежно фактите от предмета на доказаване, изключае за това, кой в годините е ползвал имота на ответника Петкова. В тази част заявеното от нея се подкрепя от показанията на свидетелите Алидаева, Домузов и Минов, поради което съдът му дава вяра. Показанията на свидетелите в една или друга част се подкрепят, последователни и непротиворечиви са. Съдът не дава вяра единствено на казаното от свидетелите Алидаева и Домузов досежно съществеването на ограда в североизточната част на имот 152. Те не се подкрепят от заключението на вещото лице, което посочва, че в тази част са видими основите на изградена в имот 150 сграда, която е навлизала в имот 152, като по нея е минавала и границата между двата имота. На терен няма данни за съществуването на ограда, която да е минавала по регулационната линия между имоти 152 и 150.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

При условията на първоначално обективно и субективно съединяване на искове съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Наследодателите на ищците приживе са сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесните имоти 152 и 151 от действащата КК. С решение на РС Ловеч този предварителен договор е обявен за окончателен. След смъртта им правото на собственост е преминало към ищците.

Ответниците Ш.А. и Х.Х. са собствеци по наследство от своите родители на имот № 153, разположен западно от процесния 152. Приживе те са го придобили, по силата на влязло в сила решение, с което е обявен за окончателен сключен между тях и Тошка Христов Дешева предварителен договор за покупко- продажба.

Ответникът Д.П. е собственик по сделка-договор за покупко-продажба, скючен с Маргарита Дечкова Игнатова, на имот 150, разположен източно от имот 152 и западно от 151.

Спорен в отношенията между страните е въпроса за това приложена ли е регулацията по отношение спорните имоти и съседните на тях. За да отговори на този въпрос съдът съобрази следното.

В с. Горско Сливово е имало два плана-от 1920 г. и 1968 г. Плана от 1968 г. е приет при действието на ЗПИНМ /отм./. При тази правна уредба плана имал пряко отчуждително действие, но собствеността върху придаваемите места има условен характер. Тя преминава към собственика на предаденото място при уреждане на сметките и завземането му. След изпълнението на предпоставките от състава планът се счита за приложен. Аналогична постановка е възприета при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ, предмет на обсъждане в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. В цитираното решение изрично се посочва, че дворищната регулация се счита за приложена, когато придадения имот е заплатен и завзет. Разликата в двата режима е единствено в реда и механизма за плащане /при действието на ППЗПИНМ обезщетението се плаща в общината, а в ППЗТСУ в ДСК и се превежда на правоимащите лица от служба при ОНС/.

Изхождайки от казаното, за да отговори на спорния въпрос-приложен ли е плана от 1968 г. досежно процесните имоти, съдът трябва да изследва и установи заплатено ли е обезщетение за придадените места и завзети ли са те.

В хода на делото, ищците, чиято е доказателствената тежест за установяване на тези факти, не проведоха пълно доказване.

Не се установява за придаваемите места към имотите на ищците да е заплатено обезщетение. В писмените бележки представителя на ищците излага доводи за доказаност на този факт, позовавайки се на определената от съда държавна такса при обявяване на предварителния договор за окончателен /виж. л. 23 от делото/. Последната е платима в полза на ОНС, който превежда обезщетение на правоимащите лица при действието на ЗПИНМ. Това може да е индиция за извършено плащане, но не установява пълно и главно подлежащия на доказване факт. Доказателства за извършеното плащане не се откриха в архива на Община Летница, тъй като в тази част документи не са съхранени.

Дори да приемем, че за придадените към имотите на ищците части е заплатено определеното обезщетение, то не е доказана по несъмнен начин втората предпоставка във връзка с прилагането на плана-завземането им. В исковата молба ищците признават, че имотите са заснети по съществуващи на терена дувари. Те следват имотните, а не регулационните граници на имотите, което е установено по несъмнен начин и от заключението на вещото лице. Това иде да покаже, че ищците не са предприели действия по фактическото завземането на придаваемите места. Завземането предполага премахване на съществуващите огради и изграждане на нови по регулационните граници на имотите. До преди година, две между имот 152 и имот 153 е съществувал каменен дувар. Неговите основи са запазени и към момента. Преодолявайки го ищците са можели да достигнат до спорното място между стопанските постройки. След срутването на дувара ищците са имали намерения да го изградят отново по регулационната граница на имота, но тогава между тях и ответниците-Ш. и Х. е възникнал спор. Тези им намерения датират от последните години преди отнасяне на спора пред съд.

Достъп до спорното място между имоти 152 и 153 ищците са можели да получат и в частта откъм улицата, където е премахната стара постройка, заснета като част от имот 153. Не са установи кога е премахната тази постройка. Вероятно това е станало около 2009 г.-2010 г., когато свидетеля Симеонов, казва, че ищецът Х.М. е връзвал кучето си в спорното място. Към този момент дуварът между двата имот не е бил разрушен и от там не е можело да са получи достъп до мястото. По назад във времето /до 2007 г., когато е починал и втория наследодател на ответниците Ш. и Х./ спорното място е използване от ответниците, като там те са складирани поилки да птици. Впоследствие те са изместени по-нагоре в имота им.

Връзването на куче в спорното място съдът не приема, че е действие по завземане на придаваемата част, а и то е извършено далеч след отпадане отчуждителното действие на плана от 1968 г. с оглед постановка на ТР № 3/2010 г. по ТД № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. Доказателства в кориците на делото за по-ранни действия на ищците по завземане на място, не се събраха.

Аналогично няма доказателства за заемане на спорното място от 20 кв. м. в северозападната част на имот 152. Там е била изградена стопанска постройка от наследодателите на ответника Дететелин П.. Основите й са видими на терена. Ищците не са ги премахнали и не са доизградили съществуващата между имот 152 и 150 ограда. В основите на тази постройка те са изградили тоалетна, която е премахната от ответника П., след което е изградена на ново. С тези им действия съдът не приема, че е извършено завземане на процесното място, доколкото то не е приобщено по несъмнен начин към имота им. Самите действие по изграждане на тоалетната не се установи кога са извършени и дали това е сторени преди отпадане отчуждителното действие на плана.

Що се касае до спорната граница между имот 151 и 150 то там няма никакви доказателства за завземането й. Имот 151 винаги е бил ограден от каменни довари. Те и към момента са налични на терена, макар и да са в лошо състояние. Имот 151, които не е застроен, не се установи никога да е ползван от ищците, дори в имотните си граници, камо ли в регулационните.

Що се касае до това дали по плана от 1968 г. съществува парцел X, имот 151 съдът приема, че това е така, макар графично той да не е отразен, тъй като такъв е вписан в разписния лист към плана и по него са правени записвания. Този извод е без правно значение, с оглед направения по горе, че спорната част не е завладяна от ищците.

Изложеното е основание на съда да приема, че ищците не са собственици на процесните части, както към момента на приемане на картата, така и понастоящем. Последното уточнение са прави във връзка с постановката на т. 4 на ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС и обявени след него задължетелни актове на ВКС досежно момента на установяване право на собственост по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР-към дата на постановяване на съдебното решение /виж. решение № 126/08.06.2014 г. по гр. д. № 3182/2014 г. на I ГО на ВКС/.

При съобразяване на изложеното съдът приема, че заявените искове за установяване право на собственост следва да се отхвърлят.

Без уважение трябва да се остави и искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците са заявили искания за присъждане на разноски. При изхода на спора същите следва да се уважат. По делото ответниците са представлявани от процесуални представители, на които са заплатили възнаграждения в размер на 600,00 лв. /ответникът Д.П./ и 500,00 лв. /ответниците Ш.А. и Х.Х./. Ищците са направили възражения за прекомерност на платените възнаграждения. Съдът приема, че тези възражения са основателни. Заявените срещу ответниците искове са оценяеми с цена под 1 000,00 лв. При този материален интерес минимума на адвокатското възнаграждение е 300,00 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2004 г./. Споровете разкриват фактическа и правна сложност. Единият от ответниците е трябва да гради защита по отношения на два имота, а на страната на другия са участвали две лица. Отчитайки казаното съдът счита, че размера на възнаграждението трябва да е по-висок от минималния, а именно 400,00 лв., като толкова следва да се възложи за заплащане в тежест на ищците. Доказателства за други сторени по делото разноски не са ангажирани.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Али А.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Х.А.М. с ЕГН ********** с адрес *** против Д.Й.П. с ЕГН ********** с адрес *** иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР да се признае са установено, че Али А.М. и Х.А.М. са собственици по отношение на Д.Й.П. на пространство с приблизителна площ от 20 кв. м., заснето като част от имот с идентификатор № 17244.900.150 по действащата КК на с. Горско Сливово, заключено между съществуващи имотини граници с поземлен имот с идентификатор № 17244.900.152 и останалата част от поземлен имот с идентификатор № 17244.900.150, вместо към имот с идентификатор № 17244.900.152.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Али А.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Х.А.М. с ЕГН ********** с адрес *** против Д.Й.П. с ЕГН ********** с адрес *** иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР да се признае са установено, че Али А.М. и Х.А.М. са собственици по отношение на Д.Й.П. на пространство с приблизителна площ от 200 кв. м., заснето като част от имот с идентификатор № 17244.900.150 по действащата КК на с. Горско Сливово, заключено между съществуващи имотини граници с поземлени имот с идентификатор № 17244.900.151, 17244.900.991, 17244.900.996 и останалата част от поземлен имот с идентификатор № 17244.900.151, вместо към имот с идентификатор № 17244.900.151.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Али А.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Х.А.М. с ЕГН ********** с адрес *** против Ш.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** и Х.А.Х. с ЕГН ********** с адрес *** иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР да се признае са установено, че Али А.М. и Х.А.М. са собственици по отношение на Ш.А.А. и Х.А.Х. на пространство с приблизителна площ от 82 кв. м., заснето като част от имот с идентификатор № 17244.900.153 по действащата КК на с. Горско Сливово, заключено между съществуващи имотини граници с поземлени имоти с идентификатор № 17244.900.152, 17244.900.991 и останалата част от поземлен имот с идентификатор № 17244.900.152, вместо към имот с идентификатор № 17244.900.152.

ОТХВЪРЛЯ искането на Али А.М. и Х.А.М. с горните данни, за присъждане на сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от Али А.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Х.А.М. с ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на Ш.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** и Х.А.Х. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/-сторени разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от Али А.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Х.А.М. с ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на Д.Й.П. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/-сторени разноски.

 

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: