№ 305
гр. Шумен, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500299 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №292/14.04.2022г. по гр.д.№2720/2021г. по описа на ШРС, съдът е
прекратил гражданския брак, сключен на 08.08.2016г., в гр. Шумен, за което е бил съставен
Акт № 344/08.08.2016г., между Р. П. К. - В.а, ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр.
С... и Р. В. В., ЕГН : **********, с адрес – гр. Ш..., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, по вина на съпруга, предоставил е упражняването на родителските права над
малолетния А. Р. В., ЕГН : ********** на майката Р. П. К. - В.а, ЕГН : **********, с адрес –
гр. Ш... и е определил местоживеенето му при нея, определил е режим на лични контакти на
бащата – Р. В. В., ЕГН : **********, с детето – А. Р. В., ЕГН : ********** , осъдил е Р. В.
В., ЕГН : **********, с адрес – гр. Ш..., да заплаща издръжка на детето А. Р. В., ЕГН :
**********, в размер на 200 лева, платими до петнадесето число на месеца, за който се
дължи, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 11.10.2021г.,
отхвърлил е предявения от Р. П. К. - В.а, ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. С...,
срещу Р. В. В., ЕГН : **********, с адрес – гр. Ш..., иск за определяне на издръжка за
малолетното дете А., в останалата му част до предявения размер от 300 лева, за сумата от
100 лева, като неоснователен, отхвърлил е искането на Р. П. К. - В.а, ЕГН : **********, с
адрес за призоваване – гр. С..., за присъждане издръжка, за детето А., за минало време –
година преди завеждане на исковата молба, в размер на 3900 лева, като неоснователно,
постановил е след прекратяване на брака Р. П. К. - В.а, ЕГН : **********, да носи фамилно
име – К., предоставил е ползването на семейното жилище в гр. Ш... на Р. П. К. - В.а, ЕГН :
1
**********, определил е месечен наем от 150 лева, който Р. П. К. - В.а, ЕГН : **********
следва да заплаща на Р. В. В., ЕГН : **********, за ползването на частта му, от
съсобственото им семейното жилище, в гр. Ш..., отхвърлил е искането на Р. В. В., ЕГН :
**********, в останалата му част до заявения размер от 700 лева, за сумата от 550 лева, като
неоснователно, присъдил е на ищцата разноските й по делото и е присъдил държавните
такси по делото.
Решението е обжалвано от Р. В. В., действащ ,чрез пълномощника си адв.Б. Б. от
ШАК в частта му с която съдът е приел ,че дълбокото и непоправимо разстройство на брака
е по вина на съпруга като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо
това съдът да постанови ново с което да приеме ,че бракът сключен между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата Р. П. К. и да му се присъдят
направените разноски сторени пред ШОС.
Въззиваемата страна Р. П. К., действаща ,чрез пълномощника си адв.Н. Б. от САК е
депозирала отговор на въззивната жалба ,с който я оспорва като неоснователна и недоказана
и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В жалбата си жалбоподателят не е доволен от решението на ШРС по отношение на
вината за дълбокото и непоправимо разстойство на брака, като счита ,че вина за това има
еднствено съпругата Р. П. К..
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак издадено от
общ.Шумен се установява, че страните са законни съпрузи от 8.08.2016г., като от брака си
имат родено едно дете А. Р.ов В. ,родено на 22.02.2019г. Не е спорно между съпрузите ,че от
началото на 2021г. те са разделени, като съвместно са живели в дома им в гр.Ш... . За
периода от сключването на гражданския им брак до октомври 2019г. съпругът работел в
гр.Лондон. Ответникът е представил пред ШРС звукозапис на флаш памет ,който е
възпроизведен на проведеното съдебно заседание на 11.04.2022г. пред ШРС . Записът е
оспорен от ищцовата страна с възражения за неавтентичност на записа . Пред ШРС не се
доказва ,че записът е автентичен и ,че не е манипулиран по някакъв начин , поради което и
съдът не го кредитира като доказателство по делото, с оглед на което и не е доказано по
делото ,че записаният глас е именно на ищцата. От показанията на разпитаната по делото
2
свидетелка на ищцовата страна пред ШРС Нора Петромилова Генчева се установява ,че
ответникът злоупотребявал с алкохола в големи количества , като лично в нейно присъствие
ответникът изпил една бутилка с марково уиски в порядъка на 3-4 часа, като ответникът
злоупотребил с алкохола и на сватбата на страните. Основно грижите по домакинството и
отглеждането на детето се полагали от майката , като за детето се грижели и детето на Р. от
първият и брак Ивана ,майката на ищцата и детегледачка ,когато детето било малко.
Свидетелката не била виждала нито един път за детето да се грижи бащата. Свидетелката се
виждала с ищцата и детето много често ,всяка седмица посещавала семейното жилище на
страните със своето дете за да си играят двете деца . Когато посещавали дома на ищцата ,Р.
никога не бил там, даже и когато те вече си тръгвали към 10-10.30ч. вечерта, и в повечето
случаи ищцата казвала ,че не знае той къде е или, че е на работа. Р. обиждал детето Ивана с
обиди относно външният й вид и че болестното й състояние е поради това ,че била наказана
от Господ. Ищцата се оплаквала ,че постоянно е сама с детето и е много изморена. Не
издържала на напрежението създавано от Р. , защото всичко правела сама. Бащата не
участвал по никакъв начин в отглеждането на сина им. Р. се прибирал късно вечел ,пиел
алкохол ,напивал се и заспивал на дивана. Отправял към ищцата обидни думи и я тормозел
за пари, като казвал ,че тя следва да заплаща сметките за семейните разходи. Сметките за
жилището били изплащани изцяло от ищцата , тя готвела ,ходела на работа и гледала децата.
За домакинството пазарувала само ищцата. Р. криел доходите си и размера на заплатата си
от Р.. Свидетелката никога не била виждала детето с баща му и той не се грижел за него, то
не го интерусвало. Той имал грубо отношение на ищцата и я обиждал пред децата. От
показанията на разпитаният по делото свидетел на ищцовата страна пред ШРС Иван
Атанасов Сурков се установява ,че той живеел в същият комплекс „Южен бряг“ и бил
съсед на страните . Свидетелят свидетелства , че ищцата сама си гледала детето и сама
правела ремонтите в жилището на страните и домакинствала. За детето се грижела и
голямата дъщеря на Р.. За домакинството се грижела единствено Р. . Свидетелят бил виждал
Р. два-три пъти ,като на тяхно събиране той дошъл към 10ч. и в нетрезво състояние.
Свидетелят не бил виждал бащата да разхожда на вън детето. От показанията на
разпитаният по делото свидетел на ищцовата страна пред ШРС Веселин В. В. ,брат на
ответника се установява ,че ответникът не бил споделял с брат си за семейни проблеми
,като според свидетеля страните живеели нормално. Когато свидетелят бил на гости на
страните за детето се грижел и бащата, но той няма системни наблюдения върху грижите
полагани от бащата ,тъй като е посещавал семейството само 4-5 пъти за период от 2-3
години. Свидетелят не бил виждал брат си да пазарува за семейството ,но бил виждал Р. да
прави това.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните
правни изводи: Установи се по делото ,че брачната връзка между страните е изчерпана от
към съдържание и че те живеят разделени от повече от една година.
Във въззивната жалба се сочи противобрачно поведение от страна на ищцата ,но съдът
счита ,че такова не бе доказано по делото от събраните доказателства.
3
Напротив установи се ,че вина за дълбокото и непоравимо разстойство на брака има
именно съпругът ответник . По време на съвместното им съжитество той се е прибирал
късно вечерта след 22 часа , системно е злоупотребявал с алкохола , след което е заспивал
на дивана, без да обръща внимание на детето си . Отнасял се е грубо с ищцата и я е
обиждал. Неучаствал в домакинските задължения , въпреки ,че и двамата съпрузи са
работели и ищцата всеки ден ходела на работа и се е грижела за детето на страните А. и
само тя е домакинствала , пазарувала ,разхождала е детето , като свидетелите нито веднъж
не са видели бащата да се грижи за детето ,да го разхожда ,да пазарува за семейството.
Всичко това е изчерпило връзката между страните и е разрушило съвместното им
съжителство и напускането на семейното жилище от страна на ищцата е вследствие
единствено на противобрачното поведение на съпруга. Не се доказа по делото ,че ищцата се
е държала грубо с децата на ответника от предходният му брак ,нито че не е приготвяла
храна за семейството и не е перяла дрехите на Р. ,като следва да се отбележи , че
домакинските задължения в семейството са в тежест и на двамата съпрузи и не е налице
задължително разпределение на тези задължения в тежест само на съпругата. Напротив
установи се ,че цялата домакинска работа се е вършела единствено от съпругата Р. ,като тя е
ходела и на работа през деня. Именно ответникът не е участвал в изпълнението на тези
задължения имайки предвид ,че се е прибрал късно вечер и се е грижел само за себе си ,като
е злоупотребявал с алкохола. Не се установи ,че ищцата е проявявала неуважение към
съпруга си и че прекратяването на интимните отношения на страните е по нейна вина.
Причината за настъпилата раздяла между съпрузите е именно противобрачното поведени на
ответника посочено по-горе. Предявяването на иск от ищцата по ЗЗДМ е нейно законно
право и не може да се приеме ,че това представлява противобрачно поведение от нейна
страна.
Предвид гореизложеното ,съдът приема, че вина за дълбокото и непоравимо
разстройство на брака има единствено съпругът Р. В. В. .
С оглед на обстоятелството, че правните изводи , до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото за
настоящата инстанция, като той следва да се осъди да заплати разноските на въззиваемата
страна по представеният списък в размер на 1200лв. с ДДС за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №292/14.04.2022г. по гр.д.№2720/2021г. по описа на ШРС
4
в обжалваната му част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН : **********, с адрес – гр. Ш..., да заплати на Р. П. К. ЕГН :
**********, с адрес – гр. Ш..., направените по делото разноски за въззивната инстанция в
размер на 1200лв. с ДДС за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5