Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 2254/18
по описа на СпНС, 14 състав.
СпПр
е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против Ф.Т.К. за това, че от началото
на януари 2011 г до 24.06.2016 г, в гр. С., е участвал в ОПГ, ръководена от М.Ц.
и с други участници П.Д., И.Ц. и Е.К., с користна цел да вършат съгласувано в
страната и в чужбина престъпления по чл. 159а НК - престъпление по чл. 321 ал.3
вр ал.2 НК.
Изложена
е следната фактическа обстановка - през януари 2011 г св. М.Ц. (по прякор
"Р.") създал ОПГ, в която се включили жената, с която живее на
семейни начала - св. П.Д., брат му св. И.Ц. и неговата жена, с която живее на
семейни начала - св. Е.К., като предмета на дейност била набиране, организиране
и ръководене на работата на проститутки, с цел имотна облага. Твърди се, че на
следващия ден след образуване на тази ОПГ св. М.Ц. се свързал с подс. Ф.К.,
като го уведомил за тази ОПГ (участници и дейност), като му предложил да се
включи в нея със следните задължения - да събира пари и да ги пренася, да
транспортира момичета до адреси и да ги охранява, както и да изпълнява всички
негови заповеди и да изпълнява поръчките, които му дава, срещу което ще
получава заплащане. Подс. К. се съгласил да участва в
тази ОПГ. В обв.акт СпПр подробно посочва какви са
били задълженията на всеки един от участниците в тази ОПГ, като конкретно за
подс. К. се твърди, че в определени случаи подс. К. заедно със св. И.Ц.
транспортирал момичета до адреси на клиенти, където ги изчаквали, охранявали и
засичали времето, през което момичетата са при клиента и отчитали тази
информация на св. М.Ц.. Също така подс. К. поддържал контакти с група шофьори
на таксита, на които той и св. М.Ц. възлагали да превозват проституиращите
момичета до адресите на клиенти срещу сумата от 20 лв,
когато те самите били възпрепятствани. Твърди се на последно място, че тази
дейност подс. К. осъществявал от януари
2011 г до 24.06.2016 г.
В
съдебно заседание представителят на СпПр поддържа
изцяло обвинението срещу подсъдимия, като посочва, че то се подкрепя от
събраните по делото доказателства, като се позовава основно на показанията на
св. К.И., но също така и на прочетените по реда на чл. 281 НПК свидетелски
показания, на намерените материали в двата лаптопа на подсъдимия, в иззетата
тетрадка, а също така и на информацията, събрана със СРС. Предлага да бъде
признат за виновен, като му се определи наказание около средния размер, като се
приведе в реално изпълнение предходното условно
осъждане.
Защита
на подсъдимия посочва, че обвинението е напълно недоказано. И по-конкретно
твърди, че актът и момента на вербуването на подс. К. от страна на св. М.Ц. да
се присъедини към неговата ОПГ е недоказан. Също така не е доказано, че в
продължителен период от време - 2011 - 2016 г - подс. К. е транспортирал
проституиращите момичета и е събирал паричните средства, които те са получавали
от клиентите. Счита, че не може да се вземат предвид показанията на св. К.И.,
доколкото тя е предубедена свидетелка, с негативна насоченост спрямо св. М.Ц.;
също така тя посочва единствено, че подс. К. е идвал да взима св.Е., с която
били гаджета, което не означава съпричастност към ОПГ. Също така самата св. Е.
е заявила, че подс. К. не е подкрепял работата ѝ като проститутка. Счита
за недоказано твърдението в обв.акт, че дейността на ОПГ е била и в чужбина
(като не желае да коментира процесуалното измерение на това твърдение - а
именно задължение разследването да се извърши от следовател). Не са събрани
каквито и да е доказателства, че подс. К. е набирал и осигурявал момичета за
развратни действия. Посочва, че снимките в лап-топа
са единствено на св. Е., с която живеел на семейни начала, като няма
доказателства, те да са били направени от него, респективно че той ги е бил
използвал с цел сексуална експлоатация на св. Е.; отделно от това тези снимки
не доказват такава престъпна дейност в период от 5 години, съобразно твърденията в обв.акт. Акцентира, че от
материалите, събрани със СРС, има единствено разговори на подс. К. с
приятелката му св. Е. - но не и с останалите участници в ОПГ. Заключава, че няма
каквито и да е доказателства подс. К. в продължение на 5 години да е осигурявал
жени за тази ОПГ, както и да е имал каквото и да е участие - от обективна или
субективна страна - в дейността на тази ОПГ, както и да е бил движен от
користна цел. Моли да бъде оправдан.
Подсъдимият
не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното:
Подсъдимият Ф.Т.К. е с ЕГН **********,
българи, български гражданин, неженен, с основно образование, работещ, осъждан
както следва:
1. по н.о.х.д. № ....на СРС, съдебният акт
е влязъл в сила на 30.05.2012 г, с него е наложено за деяние от 15.06.2011 г по
чл. 316 вр чл.308 НК наказание „пробация" срок
от 8 месеца.
2. по н.а.х.д. № ........на СРС, съдебният
акт е влязъл в сила на 02.11.2012 г, с него е наложено за деяние от 27.10.2011
г по чл. 343в НК административно наказание по чл.78а НК „глоба" в размерна
1 000 лв.
3. по н.о.х.д. № ........на СРС, съдебният
акт е влязъл в сила на 14.12.2012г, с него е наложено за деяние от 05.11.2011 -
16.01.2012 г по чл. 343в вр чл. 26 НК административно наказание по чл.78а НК
„глоба" в размерна 1 000 лв.
4. по н.а.х.д. № ........на СРС, съдебният
акт е влязъл в сила на 21.12.2012 г, с него е наложено за деяние от 11.10.2011
г по чл. 343в НК административно наказание по чл.78а НК „глоба" в размерна
1 000 лв.
5. по н.о.х.д. № ........на СРС, съдебният
акт е влязъл в сила на 18.04.2013 г, с него е наложено за деяние от 26.06.2012
г по чл. 343в ал.2 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца,
което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години.
6. по н.о.х.д. № ........на СРС, съдебният
акт е влязъл в сила на 20.10.2016 г, с него е наложено за деяние от 21.11.2014
г по чл. 131 НК наказание „пробация” за срок от 1 г.
В периода от януари 2011 г до 24.06.2016 г
съществувала ОПГ с ръководител св. М.Ц. и участници св. И.Ц., св. П.Д. и св. Е.К.,
която си била поставила за користна цел извършването на престъпления по чл. 159
а НК.
На неустановена дата през януари 2011 г
св. М.Ц. и св. Е.К., в изпълнение на решението на тази ОПГ, набрали св. М.Е.
като проститутка - а именно ѝ предложили и я склонили да участва в
съвкупления с различни мъже срещу сумата от 80 лв за
всяко съвкупление.
Св. М.Ц. и св. Е.К. набрали и св. К.И.
като проститутка, респективно св. М.Ц. и св. П. Ц. набрали Д. Й.и Б. Р.като
проститутки.
---
Освен горепосочените лица (св. М.Е., св. К.И.
и св. Д.Й.), в рамките на организацията, изградена от св. М.Ц., работили като
проститутки и други момичета. Те били транспортирани до адресите на клиентите
от св. М. и И. Цанкови, а също така и от трети лица, извън процесната
ОПГ.
И по-конкретно св. Д. Й.била
транспортирана до адресите на клиенти от св. М.Ц., както и от таксиметрови
шофьори (част от които били св. С.С., св. В.С.) и
често пъти в присъствието на св. Д.А., с когото св. Д. Й.живеела на семейна
начала; св. Д.А. я охранявал, докато тя предоставяла сексуални услуги на
клиентите.
Св. Б. Р.била транспортирана от св. М.Ц.
или от неустановени таксиметрови шофьори; тя се отчитала на св. Д.
Подс. К. не е
транспортирал св. Д. Й.и св. Б. Р.и не е имал каквото и да е отношение към
предоставените от тях сексуални услуги.
Инцидентно подс. К., заедно със св. М.Ц.
или св. И.Ц., са транспортирали до клиенти св. К.И..
---
Към 2011 г подс. К. и св. М.Е. имали интимни
отношения, като живеели заедно. Към този момент подс. К. се познавал със св. М.Ц..
Св. Е.К. (която освен, че е била член на
горепосочената ОПГ, също така сама предоставяла сексуални услуги в рамките на
дейността на същата ОПГ) се познавала със св. М. Е., като ѝ предложила да
работи като проститутка за нейната ОПГ, ръководена от св. М.Ц.. Св. М.Е.
проявила интерес, като се срещнала на кафе със св. М.Ц. и св. Е.К.; на тази
среща те я уведомили за условията на работа. В крайна сметка св. М.Е. се
съгласила и започнала да работи като проститутка в тази ОПГ.
Отношенията между подс. К. и св. М.Е. се
влошили, когато подс. К. разбрал, че св. М.Е. е започнала работа като
проститутка за св. М.Ц.. В резултат на този конфликт за определен период от време те престанали да живеят
заедно.
При все това отношенията между тях отново
се подобрили, като те подновили своята връзка. Подс. К.
приел работата на св. М.Е. като проститутка и започнал да активно да участва в
нея. А именно той влязъл във връзка със св. М.Ц., като отправил определени
финансови претенции предвид обстоятелството, че св. М.Ц. експлоатира като
проститутка неговата приятелка св. М.Е.. В резултат на това между двамата била
постигната договореност св. М.Ц. да предоставя сумата от 20 лв
на подс. К. всеки път, когато св. М.Е. осъществява сексуална услуга на клиент,
в рамките на организацията, изградена от св. М.Ц.. В рамките на тази
договореност, в определени случаи, подс. К. придружавал с лека кола св. М.Е.
при нейните посещения при клиенти, като я контролирал и пазил. Често той бил
придружен от св. М.Ц. или св. И.Ц.. За всяко едно посещение на приятелката му
при клиент подс. К. получавал възнаграждение от 20 лв.
Същевременно подс. К. предлагал на св. М.Е.
те двамата сами да организират нейната работа като проститутка и да запазват за
себе си получената имотна облага. Последната все пак оставала в организацията
на св. М.Ц., предвид изградената клиентела, логистика и начин на работа, които
я удовлетворявали.
Горепосочената уговорка между св. М.Ц. и
подс. К. била постигната в неустановен момент през 2011 г и била в сила до
ноември 2014 г, когато - след многобройни побои и издевателства от страна на
св. М.Ц. - св. М.Е. напуснала изградената от него организация.
След това момент, по предложение на подс. К.,
св. М.Е. започнала да предоставя сексуални услуги като проститутка
самостоятелно, активно подпомагана от подс. К.. И по-конкретно той изготвял
еротични снимки, публикувал обяви в сайтовете, транспортирал я до клиенти и я
охранявал. Тази негова дейност продължила от ноември 2014 г до ареста му през
юни 2016 г.
Изложената фактическа обстановка се
установи по ясен, категоричен и непротиворечив начин от
- лично разпитаните от съда свидетели,
както следва: св. С.Л. (л. 36 гръб от съдебното производство, както и
прочетените по реда на чл. 281 НПК показания в том 5 л. 32 и л.65 от съдебното
производство); св. Е.К. (л. 37 гръб от съдебното производство); св. К.И. (л. 39
гръб от съдебното производство и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания
на последния абзац на л.25 том 8 от досъдебното производство); св. В.С. (л.92
гръб от съдебното производство, както и прочетените показания на л. 61, том 4
от досъдебното производство) ; св. М.Г. (л. 92 гръб, както и прочетената част
от показанията ѝ по реда на чл. 281 НПК на л. 10 том 5 от досъдебното
производство); св. С.П. (л. 93 от
съдебното производство, както и прочетените частично показания на л. 45 том 8
от досъдебното производство);
- както и от прочетените по реда на чл.281
ал.1 т.4 НПК показания на св. М. и И. Ц. и св. П.Д. (дадени по н.о.х.д. № …
СпНС, 4 състав, в съдебно заседание от 14.03.2018 г);
- както и от прочетените по реда на чл.373
ал.1 вр чл.372 ал.3 вр чл.371 т.1 НПК показания на свидетелите Д. Й.(том 5 л.
57 от досъдебното производство), Д.А. (том 5 л. 38 и л. 55 от досъдебното
производство), св. Йордан Маринов (том 5 л. 25 от досъдебното производство) и
св. Б. Р.(том 5 л. 6 и л 63 от досъдебното производство);
- от писмените доказателства: одобрено
споразумение по н.о.х.д. № … на СпНс,
16 състав (л. 21 от в.н.о.х.д. № …. на АпСпНС); тетрадка на
подс. К. (том 9 л. 15); снимки от сайтове (том 7 л.1 от досъдебното
производство).
- от писмените доказателствени средства -
протокол за оглед, претърсване и изземване (том 4 л.66 от досъдебното
производство); протокол за оглед на веществени доказателства (том 7 л.1 от
досъдебното производство)
- от ВДС при експлоатация на СРС (том 1-5
секретни материали)
Съдът изключи от доказателствения материал
обясненията на св. Е.К., прочетени на основание чл. 281 ал.2 НПК. Причина за
това не е очевидната оспоримост на разширителното тълкуването на закона, което направи
настоящият съдебен състав, за да приеме, че това прочитане има своите основания
в закона (л. 38 гръб от съдебното производство). Причина за това изключване са последващите показания, които даде св. Е.К., коментираща тези
обяснения. А именно тя посочи, че е била подложена на натиск да подпише протокола за разпит, като
той не съдържа нейни изявления. Нейните твърдения са подкрепени от
обстоятелството, че при първоначалните си обяснения (том 6 л.1, в присъствието
на адвокат) тя въобще не е посочила името на подс. К., като едва след като
съдът е отказал да вземе мярка за неотклонение "задържане под стража"
спрямо подс. К. (том 8 л. 11) тя е дала нови обяснения (том 8 л. 93), този път
без адвокат, в които вече се съдържа уличаваща информация за него. Твърденията,
че прочетеното изявление не разкрива достоверна информация, което е в
достатъчна степен подкрепено от всички обстоятелства по делото, води до извода,
че тези прочетени изявления не може да се ползват като източник на
доказателствени сведения.
Съдът не взе предвид показанията на св. Д.Л.С.,
св. Д.Ч.О.и св. Е.Г.- които са били клиенти на проститутки и чийто показания не
се отнасят до обвинението против подс. К.; това се отнася и до показанията на
св. Л.Ц., служител в хотела, където били двамата италиански граждани, поръчали
си проститутки.
Съдът не взе предвид и показанията на св. К.Н.,
таксиметров шофьор, който е транспортирал проститутки извън инкриминирания
период.
Съдът не взе предвид и показанията на св. Р.
К., майка на проститутка, експлоатирана от св. М.Ц., които нямат
отношение към обвинението срещу подс. К..
Съдът намира за основателни възраженията
на защитата против показанията на св. К.И., която действително се явява един от
основните свидетели в полза на обвинението. Несъмнено тази свидетелка е имала
влошени отношения със св. М.Ц., но по настоящето дело тя дава показания само
относно обвинението против подсъдимия - а именно само в тази насока ѝ бях
задавани въпроси и само в тази част показанията ѝ бяха прочетени.
Доколкото е несъмнено, че тя не е имала такива влошени отношения с подсъдимия,
то няма основания да се постави под
съмнение добросъвестността на показанията ѝ. Отделно от това
изнесената от нея информация е потвърдена от останалите източници на
доказателствени сведения.
Относно обсъждане на доказателствата.
По делото не е налице противоречие между
доказателствата относно посочените от СпПр обстоятелства.
Част от тях частично са доказани, като за друга част е налице липса на
доказателства в тяхна подкрепа, като наличните доказателства в някои случаи ги
опровергават. Възраженията на защитата в тази насока са напълно основателни.
А именно не е събрано нито едно
доказателство в подкрепа на тезата на СпПр, че през
януари 2011 г, един ден след като св. Ц. учредил ОПГ с участието на брат си св.
И.Ц. и жените, с които живеели на семейни начала (св. П.Д. и св. Е.К.), той се
е срещнал с подс. К., уведомил го за новата ОПГ и го убедил да се включи в нея.
Нито едно доказателство не сочи за съществуването на такава среща и
провеждането на такъв разговор, още повече поемане на ангажимент от страна на
подс. К. да се включи в тази ОПГ.
Изводът за пълна недоказаност на това
обвинение се потвърждава от наличните доказателства, които го опровергават.
Това опровержение се отнася до периода от време на подобно включване и участие
от страна на подс. К. в ОПГ, както и относно неговите задължения в тази ОПГ.
И по-конкретно по делото е установено, че
през януари 2011 г св. М.Ц. и св. Е.К. набрали като проститутка св. М.Е., с
която подс. К. живеел на семейни начала. В неустановен момент след това подс. К.
разбрал за това, като отношенията между него и св. Е. се влошили; отново
известен период след това отношенията им се подобрили, като подс. К. влязъл във
връзка със св. М.Ц., като започнал да извлича имотна облага от сексуалната
експлоатация на св. М.Е.. Т.е. началният период на приносът на подс. К. в процесната ОПГ е неопределен период от време след януари
2011 г - а именно в неустановен момент през 2011 г.
Също така по делото е установено, че през
ноември 2014 г св. М.Е. напуснала организацията на св. М.Ц., като продължила
същата дейност на проститутка - но вече заедно с подс. К.. Поради това след
ноември 2014 г приносът на подс. К. към престъпната организация на св. М.Ц. е
преустановен. Т.е. крайният период не е 24.06.2016 г, а ноември 2014 г.
По-съществен е въпросът в какво се
заключава този принос на подс. К. в процесното ОПГ -
доколкото при липса на преки доказателства за членуване в ОПГ (съзнание за
съществуването ѝ и конкретни поети ангажименти с оглед постигане, с
взаимни усилия, на общата поставена престъпна цел) това членуване може по
косвен път да се извлече от действията на подс. К. в подкрепа на престъпната
дейност.
В обв.акт са наведени твърдения, че подс. К.
е транспортирал момичетата да адреси на клиенти, като ги охранявал и
контролирал; също така поддържал контакти с шофьори на таксита, на които
възлагал да транспортира проститутките.
По делото е установено, че подс. К. е
извличал имотна облага от сексуалните услуги на приятелката си - св. М.Е.. И
по-конкретно приносът му в престъпната дейност на процесната
ОПГ се заключава в оказване на съдействие по организирането и осъществяването
на предоставянето на сексуални услуги от страна на св. М.Е., за което той е
получавал по 20 лв на клиент. В рамките на тази
дейност той е придружавал св. Е. до клиенти, като я изчаквал и охранявал. Той
не е вършил това спрямо останалите проституиращи момичета (с изключение на
няколко инцидентни случай спрямо св. К.И.); не се е отчитал на св. М.Ц.; не
поддържал контакти с шофьори на таксита и не им е възлагал да транспоритрат проститутки.
Разпитаните по делото свидетели дават
подробни показания за дейността на организацията по проституция, създадена от
св. М.Ц.; същевременно само част от тях дават сведения за подс. К., като
посочването от тяхна страна за него е общо, бегло и откъслечно - а именно като
човека, който е предоставил гаджето си на св. М.Ц. за сексуална експлоатация и
който получава възнаграждение за това; дори по-голямата част от свидетелите
само посочват, че познават подс. К. като гаджето на св. М.Е.; а значителна част
от тези свидетели отричат въобще да го познават..
Въз основа на тези аргументи съдът прие,
че от фактическа страна наведените от СпПр фактически
твърдения са само частично доказани - а именно подс. К., за един по-кратък
период от очертания в обв.акт - а именно от неустановена дата през 2011 г до
ноември 2014 г - е имал договорка единствено със св. М.Ц. да се съгласи
неговата интимна приятелка св. М.Е. да предоставя сексуални услуги в рамките на
ОПГ, създадено и експлоатирано от св. М.Ц., като за това получава
възнаграждение от 20 лв за клиент.
---
Доказателствата, събрани със СРС, не могат
да доведат до противоположен извод. Първите три тома касаят разговори между
вече осъдените членове на ОПГ (св. П.Д., св. И.Ц. и св. М.Ц.). От тези
разговори несъмнено се установяват специфични моменти от съществуването и функционарането на престъпна организация по
експлоатиране на момичета, които
предоставят сексуални услуги срещу заплащане
Единственият разговор с телефона на подс. К.
в тези три тома е първият разговор във втория том - като негов предмет е лек
автомобил - т.е. този разговор не се отнася до евентуален принос на подс. К. в процесната ОПГ.
Четвърти и пети том са подслушани
разговори от телефоните на подс. К. и св. М.Е.. Всички те са проведени през
април - май - юни 2016 г. От тяхното естество може да се направи еднозначния
извод за трайната дейност на подс. К. по организиране на проституцията на св. Е.,
с нейно съгласие. Същевременно тази дейност не е била предмет на обвинение от
страна на СпПр, доколкото е инкриминирано единствено
членуването в ОПГ с цел извършване на престъпления по чл. 159а НК, но не и
самите тези престъпления по чл.159а НК.
Същевременно по делото несъмнено е
установено, че след ноември 2014 г, вкл и към април -
юни 2016 г, св. М.Е. вече е била напуснала организацията на св. М.Ц., като е
предоставяла сексуални услуги срещу заплащане при активното подпомагане и
организация от страна на подс. К.. Поради което и тези СРС се явяват неотносими
към обвинението, което СпПр е избрала да повдигне.
И по-конкретно те сочат на престъпна
договорка само между подс. К. и св. Е., но не се отнасят до престъпен сговор
между подс. К. и св. Ц., респективно с останалите лица, осъдени за участие в процесната ОПГ. Поради което и тези СРС по своето естество
са оправдателни - доколкото по несъмнен начин удостоверяват, че към момента на
експлоатацията им подс. К. не е имал каквото и да е отношение към все още
функциониращата престъпна организация на св. Ц. (или по-точно е имал конкурентно
отношение, доколкото той самостоятелно е извършвал аналогична дейност, но само
със св. Е.).
Това се отнася и до иззетите от подс. К.
тетрадка, респективно свалените снимки от интернет сайтове, където подс. К. е
рекламирал дейността на св. М.Е.. Всички тези доказателства подкрепят извода за
неговата лична дейност по организиране на дейността за предоставяне на
сексуални услуги от страна на св. Е., с нейно съгласие и активно
сътрудничество. И по-конкретно тази дейност не е извършена в рамките на ОПГ с
ръководител св. М.Ц. и участници св. И.Ц., св. П.Д. и св. Е.К., каквото е
повдигнатото обвинение.
Относно одобреното споразумение.
Настоящият съдебен състав приема, че
одобреното споразумение относно св. М.Ц., св. И.Ц., св. Е.К. и св. П.Д. има
съществено доказателствено значение, съобразно чл. 413 НПК. А именно то
задължава съда да приеме за настъпили определени обстоятелства, които са от
съществено значение за решаване на делото. И по-конкретно това е съществуването
на процесната ОПГ, създадена и ръководена от св. М.Ц.,
с участието на останалите трима свидетели, с предмет на дейност извършване с
користна цел престъпления по чл. 159а НК. Споразумението няма доказателствено
значение относно приетото в него, че подс. К. е бил член на тази ОПГ.
Поради което и съдът, взимайки предвид
това споразумение, прие тези фактически обстоятелства за доказани - без да
събира доказателства за конкретните деяния на четирите осъдени с това
споразумения лица - а единствено за деянието на подс. К.. Т.е. съдът не
преповтори доказателствения анализ на съда, постановил крайния съдебен акт, с
който е установено съществуването на тази ОПГ и нейните участници; целта на
настоящето производство не е установяване на чуждо деяние - а това на подс. К..
Поради това нито бяха разпитани свидетели,
нито обсъждани доказателства за деянията на четирите осъдени лица; бяха
събирани доказателства единствено за деянието на подс. К..
При така установената фактическа
обстановка съдът установи следното от правна страна.
Относно обвинението по чл. 321 ал.2 НК.
Това обвинение се явява не само
недоказано, но и опровергано от събраните доказателства. По-горе бе посочено,
че само част от наведените фактически твърдения се установиха в рамките на
съдебното следствие. А тези установени фактически обстоятелства не запълват
състава на престъплението по чл. 321 НК.
И по-конкретно по делото се установи, че в
периода от неустановена дата през 2011 г до ноември 2014 г приносът на подс. К.
в дейността на ОПГ, организирана и ръководена от св. М.Ц., се заключава в това,
че той се е съгласил неговата интимна приятелка св. М.Е. да предоставя
сексуални услуги срещу заплащане, като той самият е получавал по 20 лв на клиент; също така е подпомагал тази сексуална
дейност, като е транспортирал и охранявал св. Е. (и спорадично св. К.И.).
Това се установява от показанията на св. М.Е.,
св.К.И., св. М.Г..
Съобразно становището на настоящата
инстанция този принос не би могъл да се подведе под нормата на чл. 93 т.20 НК.
Несъмнено е налице ОПГ, но конкретният принос на подс. К. в дейността й,
предвид естеството и значението на този принос, не може да го направи неин
член. В действителност неговият принос е идентичен с този на св. Д.А., който
също така е получавал от св. М.Ц. имотна облага за това, че предоставя
интимната си приятелка св. Д. Й.за сексуални действия срещу заплащане;
респективно неговият принос е съвместим с този на св. С.С.
или св. В.С., таксиметрови шофьори, които също така се получавали имотна облага
(отново по 20 лв на курс) за транспортиране на
проститутките.
И по-конкретно подс. К. е бил външно лице
спрямо изградената от св. М.Ц. организация; той не е бил част от нейната
структура, нито се е подчинявал на изградената йерархия. Той не е възприел като
свои поставените престъпни цели, като не е полагал лични усилия за постигането
им; не е имал съзнанието, че заедно с останалите четирима свидетели, вече
осъдени за това деяние, полагат съвместни усилия, които, в своя съвкупен
резултат, ще доведат до изграждане, организиране, експлоатация и извличане на облага
от дейността на момичета, предоставящи сексуални услуги срещу заплащане.
Напротив - както бе посочено по-горе,
подс. К. се явява външно лице за тази организация. Неговият първоначален досег
не е когато св. М.Ц. го убеждава да се включи в нея, а когато той разбира, че
интимната му приятелка св. М.Е. е привлечена като проститутка в тази
организация. Макар и първоначално дистанциран и несъгласен с тази дейност,
подс. К. е изкушен от възможността на получава и той имотна облага, като се
съгласява да не се противопоставя на проституцията на св. Е., като впоследствие
и той самият започва да я подпомага, като получава за това възнаграждение от по
20 лв на клиент. Така се очертава неговият специфичен
принос в дейността на тази организация - а именно преследвайки своя собствен
интерес, а не полагане на съгласувани действия и усилия с останалите участници,
с цел постигане на обща цел. Подс. К. не става част
от вътрешната организация, нито част от нейната структура. Той си остава външно
лице за тази ОПГ, независимо че подпомага дейността й.
Въз основа на тези аргументи съдът прие,
че следва да постанови оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение.
Същевременно съдът приема, че е задължен
да изложи аргументи дали е налице процесуална пречка за постановяване на
осъдителна присъда по чл. 321 ал.6 НК - а именно за престъпен сговор,
респективно дали са налице материално-правните основания за това.
От процесуална страна, това би било
допустимо, ако съдът постанови акта си въз основа на наведени от СпПр фактически твърдения в обвинителния акт (дори и част
от тези твърдения да се приемат за ненастъпили), като подведе тези установени
факти под нормата на закон, който предвижда същото, еднакво или по-леко
наказуемо престъпление.
В обст.част на
обв.акт са наведени доводи за определен вид престъпен сговор между подс. К. и
св. М.Ц.. Този сговор, с всичките посочени от СпПр
елементи, не бе установен. Поради което и подс. К. бе оправдан по обвинението
да е бил член на ОПГ.
Същевременно по делото се установи друг
сговор, със значително стеснен обхват - който по своето естество се явява
обхванат от твърденията в обв.акт.
Така СпПр
посочва, че подс. К. бил поел ангажимент към св. М.Ц., освен за определени обстоятелства,
останали недоказани (а именно да събира пари и да ги пренася, както и да
изпълнява всички негови заповеди и да изпълнява поръчките, които му дава, да
засича времето, през което момичетата са при клиента и да отчита тази
информация на св. М.Ц., да поддържа контакти с група шофьори на таксита, на
които да възлага да превозват проституиращите момичета до адресите на клиенти),
но също така и за обстоятелства, които бяха несъмнено установени - а именно
транспортиране и охрана на момичетата, които предоставят сексуални услуги.
Съдът прие, че св. Ц. и подс. К. са
сключили друг вид договореност - а именно св. Ц. да предоставя на подс. К.
сумата от 20 лв за всеки клиент на св. Е.. Също така
предмет на тази договореност била и транспортиране и охрана на св. Е. от подс. К..
Този друг вид договореност, поне в
неговата част, относима към транспортиране на св. Е.,
съвпада с посоченото в обв.акт, че подс. К. бил поел ангажимента да
транспортира момичетата, оказващи сексуални услуги.
Следователно е несъмнено установен, в
рамките на повдигнатото фактическо обвинение, фактът на транспортиране на
момичета и тяхната охрана от подс. К..
А именно е установено, че подс. К. е
транспортирал многократно св. М.Е. и спорадично св. К.И.. Това транспортиране
попада под фактическия състав на чл. 159а ал.1 НК.
Следва да се акцентира на обстоятелството, че в обв.акт момичета,
които подс. К. е трябвало да транспортира,
не са поименно посочени. Поради което и възниква въпросът - ще бъде ли
нарушено правото на защита, ако съдът признае подс. К. за виновен, че на
неустановена дата през 2011 г се е сговорил със св. Ц. (освен за други
обстоятелства, също така и) за транспортиране на св. Е.. Този въпрос се
повдига, доколкото му е повдигнато обвинение за постигане на определен вид
договорка (включване в ОПГ с множество задължения, част от които са и)
транспортиране на непосочени поименно момичета, като съдът го признава за
виновен в по-ограничена договорка (само със св. М.Ц.) за транспортиране на една
единствена жена - а именно интимната му приятелка св. Е..
Съобразно становището на настоящата
инстанция се налага отрицателният отговор. Не може да се приеме, че подс. К. би
бил изненадан от съдебния извод, че е транспортирал св. Е.. Несъмнено името на
св. М.Е. не се посочва никъде в обст.част на обв.акт;
при все това, от общото посочване, че подс. К. бил поел ангажимент към св. М.Ц.
да транспортира момичета, както и предвид вече сключеното споразумение, преди
внасяне на обв.акт, че св. М.Е. е била набрана от св. М.Ц. и св. Е.К. - т.е. че
е била част от момичетата, експлоатирани от същата ОПГ, се достига до извода,
че са налице достатъчно обвинителни твърдения, които да позволят на съда да
конкретизира и индивидуализира едно от общо посочените момичета, за които се
твърди, че е транспортирал.
От тази гл.т. обстоятелството, че в
обв.акт не са посочени поименно момичетата, които подс. К. се твърди, че поел
ангажимент да транспортира, не пречи на съда да приеме, че неговият ангажимент
е бил поет само спрямо едно от тях - а именно св. Е., като поименно я посочи.
Това не представлява разширяване на
обхвата на обвинението, нито осъждане по неповдигнато обвинение.
На последно място обсъждането на състава
на чл. 321 ал.6 НК е допустимо и съобразно чл. 287 НПК, доколкото се касае за
прилагане на същото престъпление, което е и по-леко наказуемо - поради което и
не е необходимо изрично изменение на обвинението.
От материално-правна страна съдът приема,
че са доказани всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл.
321 ал.6 НК. А именно на неустановена дата през 2011 г подс. К., след като
преодолял първоначалното си неодобрение от включването на св. Е. в престъпната
организация на св. М.Ц., влязъл в контакт с него, като постигнал договорка св. Е.
да продължи да предоставя сексуални услуги в рамките на тази престъпна
организация, като подс. К. ще получава възнаграждение по 20 лв
за клиент; тази договорка включвала също така и задължението на подс. К. да
транспортира св. Е. до нейните клиенти и да я охранява.
В рамките на тази договореност подс. К.
многократно транспортирал, придружавал и охранявал св. Е. и спорадично св. И..
Тази договорка по своето естество съдържа
като задължение на подс. К. предоставяне на лице (св. Е.) за развратни
действия, както и охрана на лице по време на развратни действия. Тези деяния не
са инкриминирани по чл. 159а НК.
Но тази договорка включва и конкретни
действия от страна на подс. К. и на св. М.Ц., които са предвидени в чл. 159а НК.
А именно подс. К. постигнал договорка със
св. М.Ц., освен за другите обстоятелства (вкл и
получаване на 20 лв за клиент), също така и
транспортиране на лице (св. Е.), с цел да бъде използвано за развратни
действия, което е инкриминирано по чл.159а ал.1 НК, въпреки несъмненото
съгласие на св. Е.. Също така тази
договорка включвала приемането от страна на св. М.Ц. на лице (св. Е.), което да
се използва за развратните действие. Това приемане също така се включва в
състава на чл. 159а ал.1 НК.
Следователно е налице договореност между
подс. К. и св. М.Ц., относно сексуалната експлоатация на св. М.Е.
(предоставянето й на клиенти срещу заплащане), в рамките на която договореност
всеки един от тях е поел ангажимент към другия да извърши определени действия
спрямо нея, с цел постигане на общия целен престъпен резултат; горепосочените
елементи на тази договореност попадат под приложното поле на чл. 159а ал.1 НК,
за всяко едно от двете лица - подс. К. и св. М.Ц..
Поради което следва
да се приеме, че тази престъпна договореност, постигната през неустановен
момент през 2011 г, покрива фактическия състав на чл.321 ал.6 НК, доколкото се
отнася до сговор за многократно извършване на престъпления - тези по чл. 159а НК, наказуеми с повече от 3 години "лишаване от свобода", като този
сговор е продиктуван от целта да се набави имотна облага.
Това деяние -
престъпният сговор по чл. 321 ал.6 НК - е извършено при условията на пряк
умисъл.
Относно наказанието. При обсъждане на
събраните по делото доказателства съдът приема, че смекчаващи отговорността
обстоятелства е първоначалното неодобрение на подс. К. спрямо избора на св. Е.
да се занимава с проституция; нейното информирано съгласие да се занимава с
тази дейност, при което приносът на подс. К. - а именно постигане на договореност
със св. Ц. да я транспортира - засяга в по-малка степен правната й сфера.
Оттегчаващо отговорността
обстоятелства е обстоятелството, че подс. К. не само е сключил договореност за
транспортиране, но и фактически е предоставил св. Е. за развратни действия;
това деяние, макар и да не е изрично регулирано от закона, все пак е морално укоримо.
Мащабната дейност по сводничество,
осъществена от подс. К. спрямо св. Е. след ноември 2014 г, не може да бъде
оценена от съда, доколкото тя сама по себе си представлява ново престъпление -
за което не е повдигнато обвинение.
Налице е превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, при които условия следва да се определи размера на наказанието, доколкото видът му е
определен от закона – а именно пет месеца „лишаване от свобода”. При обсъждане
на така установените смекчаващи и оттегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът прие, че наказанието от една година
„лишаване от свобода” отговаря както на обществената опасност на деянието и на дееца,
така и на нуждите по чл.36 НК да се въздейства превъзпитателно, поправително и
възпиращо върху него и върху неустойчивите членове на обществото. Поради което
и определи наказание в този размер.
Налице са основания за кумулация на това
наказание с осъжданията по н.о.х.д. № ....на СРС, по н.о.х.д. № ........на СРС.
И трите деяния са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях, като по две от тях са наложени наказания от един и същи вид – „лишаване
от свобода”, а по третото "пробация".
Поради това и съдът кумулира тези наказания, като
наложи само едно – а именно най-тежкото от тях – това по настоящето дело.
Доколкото в закона съществува нормата на
чл. 24 НК, то следва да се изложат доводи дали тя трябва да се приложи (изцяло
или частично) или не. Липсата на произнасяне по евентуалното приложение на тази
норма би било процесуално нарушение. В този смисъл е и т.1 от Постановление
№4/28.06.65 г по н.д. №2/65 на ОСНК, ВС: ”При налагане наказание за реална
съвкупност съдилищата задължително да преценяват дали с оглед броя на
престъпленията, тяхната последователност, време на извършване, характер, степен
на обществена опасност на личността на подсъдимия и пр. и при еднородност на
наказанията следва да се увеличи общото най-тежко наказание съгласно чл. 40,
ал. 1 НК”.
В настоящия случай съдът счете, че следва да приложи
нормата на чл.24 НК, като увеличи това наказание с 1 месец и определи общо
наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, доколкото неприлагането й
би могло да създаде или затвърди погрешна представа у подсъдимия, че законът
толерира извършването на множество престъпления, като налага реално наказание
само за най-тежкото от тях, а останалите остават фактически ненаказани. От
цялостната престъпна дейност на подсъдимия, установена до този момент, от
обстоятелството, че се касае за разнопосочна престъпна дейност - за документно
престъпление, за престъпление по чл. 343в НК и по чл. 321 ал.6 Нк, е видно, че
за реалното превъзпитание, доколкото това е възможно, както и за
възпрепятстването му да извършва нови престъпления, е наложително да изтърпи
поне част от определеното му наказание по предходното осъждане, заедно с
най-тежкото наказание от съвкупността - присъдата по настоящето дело.
Съдът приложи нормата на чл.59 ал.1 НК,
като приспадна от така определеното общо наказание времето, през което
подсъдимият е бил задържан или е изтърпял наказанието си "пробация".
Съдът прие, че са налице законовите предпоставки за
прилагане на нормата на чл.66 ал.1 НК в настоящия случай. Подсъдимият - към
момента на деянието - не е бил осъждан. Също така – видно от всички
доказателства за делото – за неговото превъзпитание не е наложително той реално
да изтърпи така определеното му наказание. Възможността да се изтърпи това
наказание при ново престъпно деяние в достатъчна степен ще въздейства възпиращо
върху него.
Също така и деянието, за което е предаден на съда, не
разкрива значителна обществена опасност, поради което и му бе определено
относително ниско наказание “лишаване от свобода”. Поради което и проведеното
наказателно производство и постановеният осъдителен съдебен акт в достатъчна
степен ще въздействат върху него превъзпитателно и предупредително, така че да
го мотивират да спазва законовоустановения ред.
Поради това и не се налага той реално да изтърпи така определеното му
наказание. Поради това и съдът условно отложи изтърпяването на това наказание
за срок от три години.
С оглед на тези съображения, Съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: