МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 54
от 07.08.2020 г. по НОХД № 492/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу Н.С.М. *** за престъпление
по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 05.03.2020 г. в гр.Кърджали,
както и за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 05.03.2020 г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали
поддържа обвинението срещу подсъдимия. Твърди, че от събраните доказателства и
самопризнанията на подсъдимия се установило, че той на 05.03.2020 г. в
гр.Кърджали е управлявал лек автомобил, който не бил регистриран по надлежния
ред, съставляващо престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. По време на
проверката на същата дата, Н.М. представил пред полицейския служител
свидетелство за управление на МПС, което било неистински официален документ.
Така той извършил и документно престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1
от НК. Прокурорът предлага при определяне на наказанието да бъде отчетено, че
подсъдимия е с чисто съдебно минало, без провинения до настоящия момент. Моли
за извършеното престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК на Н.М.
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието
изтърпяване да се отложи за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК. За
престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, прокурорът предлага наказание „глоба“
в размер на 500 лв. На основание чл.23 от НК за двете престъпления следвало да се
определи едно общо наказание, а именно условното „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година, като към същото се присъедини и наказанието „глоба“.
Защитникът на подсъдимия не оспорва описаната в
обвинителния акт фактология, както и дадената правна квалификация на деянията.
Моли съда при определяне на наказанието да вземе предвид, че Н.М. направил
пълни самопризнания, не отричал нито един факт или доказателство. Затова
следвало за извършеното да му се наложи наказание в справедлив размер.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен
по предявените обвинения и изразява съжаление за извършеното. Моли съда за
минимално наказание.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по
делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Н.С.М. е роден на *** ***, български
гражданин, разведен, с основно образование, работи като строител, неосъждан, с
ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни.
През 2019 г. подсъдимият Н.С.М. работел в Германия. Не
притежавал свидетелство за управление на МПС, но пред свои колеги изявил
желание да придобие такова. Неустановено по разследването лице му предложило да
му помогне, като го свърже с хора в Полша, които щели да уредят той да получи
полско свидетелство за управление на МПС, срещу заплащане. Заминал за Полша,
където без да знае полски език, без да има адрес в Полша, без да се явява на
каквито и да било изпити, пред каквито и да било контролни органи и без да
подава заявление пред компетентните власти, по неустановен в хода на
разследването път и срещу 900 евро, в началото на месец април 2019 г. подсъдимият
М. си набавил неистинско Свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № 6414/04/2019 за категории АМ и В, на свое име. В същото било
посочено, че е издадено на 02.04.2019 г. от кмета на столицата Варшава. Когато
се върнал в Германия, подсъдимият започнал да управлява автомобил.
На 21.11.2019 г. Н.М. ***, където закупил лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с peг. № К 7979 АВ. Нотариусът, който заверявал подписите на
страните по сделката върху договора за покупко-продажба на автомобила - Д. Г.ева,
предупредила купувача, подсъдимият М., че има срок от един месец, за да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства в КАТ по местоживеене и да смени регистрационните номера (съгласно чл.145,
ал.2 вр. чл.144 от ЗДвП). Уведомила го още, че ако не спази срока, автомобилът
му ще бъде служебно дерегистриран в двумесечен срок, а ако продължи да
управлява автомобила, ще носи и наказателна отговорност.
Независимо от уведомяването, подсъдимият не направил
това, което му указал нотариусът - да пререгистрира придобитото МПС. При
изтичането на указания срок на 22.01.2020 г., регистрацията на автомобила била
служебно прекратена по реда на чл.143, ал.15 от Закона за движение по пътищата
вр. чл.186, т.10 вр. чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
На 05.03.2020 г. подсъдимият М. бил спрян за проверка
от органи на полицията, докато управлявал по бул.„България“ в гр.Кърджали лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с поставени peг. № К 7979 АВ. При проверката той представил българската
си лична карта и полското свидетелство за управление на МПС, с което разполагал,
на св.Е.Д. - служител на сектор „Охранителна полиция“ при ОД МВР-Кърджали. Св.Д.
и колегата му от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Кърджали - св.Г. Г.,
виждайки представения документ за правоспособност, се усъмнили в истинността му
заради определени несъответствия. На техния въпрос как се е сдобил с документа,
подсъдимият М. признал, че в Полша платил 900 евро на непознато лице, бил
сниман и получил свидетелството. Св.Д. предал полученото от подсъдимия
свидетелство като веществено доказателство по делото, с протокол за доброволно
предаване. При проверката полицейските служители установили още, че автомобилът
е служебно дерегистриран, при което те свалили регистрационните му табели, като
невалидни. Било иззето и Свидетелство за регистрация на МПС, част II. На
нарушителя - подсъдимият М., били съставени Акт за установяване на
административно нарушение, Серия GA,
№ 227152/05.03.2020 г. - за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и Акт за установяване на административно нарушение
Серия GA, № 227151/05.03.2020 г. - за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза, бланката на свидетелство за управление на МПС на Република Полша,
със сериен бланков номер 6414/04/2019 на името на Н.М. (Nuri Mustafa), роден
в гр.Кърджали, е неистинска. Всички данни в същото са отпечатани по метода на
фотоелектрическия/дигитален печат, а не по метода на офсетовия печат, като се
установявила и съществена разлика при оптически вариращите елементи.
Видно от приложената справка за нарушител от региона, подсъдимият
М. не е правоспособен водач на МПС. До този момент е бил наказван неколкократно
за нарушения на ЗДвП.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по
несъмнен и категоричен начин от дадените
на досъдебното производство показания на свидетелите Е.Д.
и Г. Г., кредитирани като логични, непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се; обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на досъдебното производство, в които той се признава за виновен; Протокол
№ 45/10.03.2020 г. за извършена съдебно-техническа
експертиза; Протокол за доброволно предаване от 05.03.2020 г.;
Справка от нотариус Д. Г.; Акт за установяване на административно нарушение,
Серия GA, № 227152/05.03.2020 г.; Акт за установяване на
административно нарушение Серия GA,
№ 227151/05.03.2020 г.; Договор за
покупко-продажба на МПС от 21.11.2019 г.; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка от 27.09.2017 г.; Договор за покупко-продажба на МПС от
25.08.2017 г.; Справка за нарушител/водач относно подсъдимия; Справка по
история на регистрация на МПС; Справка за съдимост на подсъдимия;
Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите приети и приобщени
по делото писмени и веществени доказателства. Установените
обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно
заседание, одобрено от
съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият Н.С.М. е осъществил състав на престъпление
по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 05.03.2020 г. в гр.Кърджали, пред Е.Д.
- служител на сектор „Охранителна полиция“ при ОД МВР-Кърджали, съзнателно се
ползвал от неистински официален документ - Свидетелство за управление на
превозно средство № 6414/04/2019 - образец Република Полша, издаден на името на
Н.М. /Nuri Mustafa/, като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. В разпоредбата на чл.93, т.5 от НК е дадено легално
определение на официален документ - този, който е издаден по установения ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция. Посоченото свидетелство за
управление на МПС отговаря на тези условия и представлява именно официален
документ. То се издава от компететни длъжностни лица, при регламентирани
условия и ред, като удостоверява, че неговият притежател е правоспособен водач
на МПС от съответните категории. На следващо място, инкриминираният документ е
неистински официален документ съгласно определението на чл.93, т.6 от НК, тъй
като се установи по делото, че на същия е бил придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, различно от това, което действително
го е съставило. Н.М. е осъществил изпълнителното деяние по чл.316 от НК, като е
използвал неистинския документ - представил го лично по време на проверка пред Е.Д. - служител на сектор
„Охранителна полиция“ при ОД МВР-Кърджали. Престъплението
се явява квалифицирано по чл.316 вр.
чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като има за предмет свидетелство за управление на превозно средство. От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Той е използвал документа съзнателно и знаейки, че е неистински,
тъй като е бил наясно, че не е издаден по
надлежния ред и от
компетентните органи.
Подсъдимият Н.С.М. от обективна и субективна страна е
осъществил и престъпния състав на чл.345,
ал.2 вр. ал.1 от НК, като на 05.03.2020
г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“, с номер на рама WOL000036V1083319, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 и
ал.2 от Закона за движение по пътищата и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., издадена от министъра на вътрешните
работи. Изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния за това ред. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Ал.2 на чл.140 от ЗДвП
съответно предвижда, че условията и
редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от министъра на вътрешните работи. Безспорно е, че управляваното от
подсъдимия на инкриминираната дата МПС не е било регистрирано по реда на
цитирания нормативен акт. Автомобилът марка „Опел“, модел „Вектра“, с номер на рама
WOL000036V1083319, бил с прекратена регистрация по реда на чл.143,
ал.15 от Закона за движение по пътищата, за което подсъдимият е бил наясно, тъй
като сам не е пререгистрирал превозното средство след придобиването му. Гореописаното престъпление е
осъществено от дееца при пряк умисъл, той е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е бил наясно за липсата на надлежна регистрация на
моторното превозно средство, от което следва и забраната да се движи с него по
пътищата. Въпреки това, на 05.03.2020
г. той е предприел управление на нерегистрирания автомобил по път
отворен за обществено ползване.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на Н.М. за престъплението по чл.316
вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът
се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът
определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен посочените
разпоредби, настоящата
инстанция отчете степента на обществена
опасност на деянието - завишена, тъй като засяга важни обществени отношения,
касаещи реда за документиране и удостоверяване правоспособността за управление
на МПС и самоличността на гражданите; подбудите за извършване на деянието -
незачитането на нормативно установените правила за съставяне и ползване на
официални документи; степента на обществена опасност на дееца - ниска, предвид
липсата на предходни осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото
съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление за извършеното и направеното
още на досъдебното производство самопризнание /извън одобреното от съда в
рамките на съкратеното съдебно следствие/; отегчаващите отговорността
обстоятелства - фактът, че подсъдимият не само се е ползвал като е представил
при полицейската проверка неистински официален документ, но и си е позволил да
управлява моторно превозно средство с този документ, без изобщо да е
правоспособен водач, както и недобрите му характеристични данни. В случая съдът прие, че
наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като
не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК.
Затова на подсъдимия бе определено наказание
ориентирано към минималния размер, а именно 12 месеца „лишаване от свобода”. Така и след редукцията от
1/3, съдът наложи на дееца наказание от 8 месеца „лишаване от свобода”. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, Н.М. не е осъждан, а
срокът на наложеното му наказание „лишаване от свобода” е под три години.
Същевременно съдът счете, че за постигане целите по чл.36 от НК и по-специално
за поправянето на дееца не е наложително същият да изтърпи реално наказанието и
да бъде изолиран от обществото, поради което отложи същото с изпитателен срок
от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на Н.М. за престъплението по чл.345,
ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът
определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен посочените
разпоредби, настоящата
инстанция отчете степента на обществена
опасност на деянието - типична за този вид престъпление; подбудите за
извършване на деянието - незачитане на установените със ЗДвП
правила за движение по пътищата; степента на обществена опасност на дееца -
ниска, предвид липсата на предходни осъждания; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление за
извършеното и направеното още на досъдебното производство самопризнание /извън
одобреното от съда в рамките на съкратеното съдебно следствие/; отегчаващите
отговорността обстоятелства - недобрите характеристични данни на подсъдимия, фактът,
че към процесната дата той е бил неправоспособен водач на МПС, а освен това е
представил и неистински официален документ по време на проверката, за да
удостовери правоспоспобност да управлява превозното средство. Престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК се наказва с „лишаване от свобода“ до една година или с „глоба“
от петстотин до хиляда лева. При посочените обуславящи отговорността обстоятелства настоящата
инстанция реши, че на подсъдимия следва да бъде определено първото по тежест
наказание, към средния размер, а именно 6 месеца „лишаване от свобода”. Така и
след редукцията от 1/3 при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съдът наложи на
подсъдимия наказание от 4 месеца „лишаване от свобода”. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, Н.М. не е осъждан, а
срокът на наложеното му наказание „лишаване от свобода” е под три години.
Същевременно съдът счете, че за постигане целите по чл.36 от НК и по-специално
за поправянето на дееца не е наложително същият да изтърпи реално наказанието и
да бъде изолиран от обществото, поради което отложи същото с изпитателен срок
от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Тъй като и двете процесни престъпления са извършени от
подсъдимия Н.М. в условията на реална съвкупност, преди да има вляза в сила
присъда, за което и да е от тях, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК му
определи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - „лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.
Така определените по вид и размер наказания се явяват
справедливи и достатъчни да окажат необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие върху личността на дееца, както и ще въздействат възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
На основание чл.53, ал.1
б. „а“ от НК съдът постанови след влизане
на присъдата в
сила вещественото
доказателство - Свидетелство
за управление на превозно средство № 6414/04/2019 - образец Република Полша, да бъде отнето в полза на държавата.
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Н.М. да заплати по сметка на ОД
МВР-Кърджали сумата от 97.09 лв.,
представляваща направени разноски на досъдебното производство.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Съдия: