№ 337
гр. Пазарджик, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.419, ал.1, във връзка с чл. 274 и сл.
от ГПК
Образувано е по частна жалба с вх.№1450/17.03.2022г., подадена от
„Уникредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
пл.“С.Н.“ №7, действащо чрез пълномощника си адв.Я.П. Д.-К., срещу
Определение №106 от 21.02.2022г., постановено по ч.гр.д.№567/2021г. по
описа на РС- Велинград.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и постановено
при неправилно тълкуване на фактическата обстановка по делото.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е да се отмени обжалваното определение, с което е обезсилена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основан на документ по
чл.417 от ГПК №147/07.06.2021г.
Писмен отговор от другата страна- Д. П. П. в указания му срок не е
постъпил.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и след преценка на доводите изложени
в частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д.№567/2021г. по описа на РС- Велинград е
1
образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от „Уникредит Булбанк“ АД за
посочени в същото парични суми.
Заявлението е уважено, като видно от Заповед за изпълнение
№147/07.06.2021г. е разпоредено от заповедния съд, длъжникът „Боров парк
2016“ ЕООД и длъжникът Д. П. П., да заплатя солидарно на кредитора
„Уникредит Булбанк“ АД, сумата от 819,41лв., представляваща главница по
Договор за кредитна карта за бизнес клиенти №18/21.12.2017г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 04.06.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, 269,91лв., представляваща лихва върху просрочена
главница за периода от 01.05.2019г. до 03.06.2021г., както и сумата от 25лв.-
държавна такса и 204лв.- адвокатско възнаграждение. Издаден е и
изпълнителен лист за посочените по- горе сума на 07.06.2021г.
Видно от Определение №391 от 15.12.2021г., във връзка с
обстоятелството, че заповедта е връчена на длъжника Д. П. П. изпълнение на
разпоредбата на чл.418, ал.5 от ГПК е спряно изпълнението по изп.дело
№20218870400315 на ЧСИ Добромир Даскалов, образувано срещу Д. П. П., на
основание чл.415, ал.2 от ГПК. Указано е на заявителя, че може да предяви
установителен иск относно вземането си срещу длъжника Д. П. П. в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Указано е на заявителя, че едномесечен срок от съобщението, следва да се
представи доказателства, че е предявил иска, като в противен случай,
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена спрямо този длъжник, както и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Видно от Съобщение- л.54, препис от определението под №391 от
15.12.2021г. е връчено на дата 18.01.2022г.
От Молба с вх.№987/21.02.2022г. подадена от „Уникредит Булбанк“
АД, с която е направено искане да бъде прието като доказателство за
предявяване на установителен иск от страна на последния срещу длъжника Д.
П. П. за вземането, предмет на заповедното производство, а именно:
товарителница №61675164075 изпратена на 16.02.2022г., ведно с информация
за пратка №61675164075, удостоверяваща получаването на същата на
17.02.2022г. от РС- Велинград в едномесечния срок, съгласно чл.415, ал.1 от
ГПК. Поискано е в тази връзка да не се обезсилва издадения изпълнителен
2
лист от 07.06.2022г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от
07.06.2021г. по ч.гр.д.№567/2021г.
Видно от обжалваното Определение №106 от 21.02.2022г., съдът е
обезсилил, на основание чл.415, ал.5 от ГПК, спрямо длъжникът Д. П. П.,
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК- №147 от 07.06.2021г. по описа на РС-Велинград и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата.
След постановяване на това определение, видно от Молба с вх.№1122
от 25.02.2022г. се установява, че с нея е поискано да се приеме приложено
към нея доказателство удостоверяващо предявяване на установителен иск от
страна на „Уникредит Булбанк“ АД срещу длъжникът Д. П. П. за вземането,
предмет на заповедното производство, а именно екземпляр от исковата молба,
депозирана от РС-Велинград в едномесечния срок, съгласно чл.415, ал.1 от
ГПК. В тази връзка е и поискано да не се обезсилват издадените
изпълнителен лист и заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна
страна при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима. По съществото си е неоснователна.
В конкретният казус, заповедният съд е приел, че приложените към
молба с вх.№987/21.02.2022г., товарителница от 16.02.2022г. и извлечение за
проследяване на пратка, съдържащи данни за предявена искова молба не
представляват доказателства по смисъла на чл.415, ал.5 от ГПК, от които да
се направи обоснован извод, че в указания с Определение №391 от
15.12.2021г. по ч.гр.д.№567/21г. на РС- Велинград срок, заявителят е
предявил иск срещу длъжника. Приел е, че от тяхното съдържание не може да
се установи, че с подадената искова молба се претендират вземания по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№567/21г. по описа на съда, тъй
като в тях не се съдържа индивидуализация на претендираните вземания по
основание и размер, за които се предявява иска. Счел е, че съгласно
константата съдебна практика, доказателства за предявяване на иска,
представляват представен пред заповедния съд, препис от исковата молба или
удостоверение от компетентния съд пред който е образувано исковото
3
производство и че заповедния съд няма задължението да извършва проверка
за това обстоятелство. Позовал се е в тази връзка на цитирана в постановения
от него акт, съдебна практика.
В конкретният казус, настоящата инстанция няма основание да не
възприеме изцяло изложените от заповедния съд правни изводи, дали му
основание да обезсили процесната заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издадения въз основа
на него изпълнителен лист.
По силата на чл. 415, ал. 1 ГПК, след депозиране на възражение срещу
издадена заповед за изпълнение, съдът е задължен да провери срока, в който
то е постъпило и да укаже на молителя, че същият може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса. За наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за
изпълнение по чл. 415, ал. 2 ГПК съдът следи служебно, но проверката се
разпростира единствено до това дали молителят е представил доказателства
за предявяване на иска в срока. Следователно не необходимо съдът да бъде
сезиран от някоя от страните, за да постанови определение за обезсилване на
издадената заповед за изпълнение.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в
тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед
предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение,
молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за
предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба.
„Представянето“ на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2
ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова
молба от заявителя, но и уведомяване на съда- по делото, образувано по
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно
предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със
заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й,
така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано
исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба
в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и
същ конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото производство, не е
достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл.415, ал.2 от ГПК.
4
Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с
предмет, съвпадащ със заявлението по чл.410 от ГПК е постъпила в съда,
както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното
производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му
доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни /в този смисъл е
Определение №123 от 27.01.2010г. на ВКС по ч.т.д.№736/2009г., І т.о.;
Определение №374 от 27.05.2010г. на ВКС по ч.т.д. №325/2010г., II т.о., ТК;
Определение №536/31.07.2012г. на ВКС, III г.о. по ч.гр.д. №251/2012г./.
Такова уведомяване на практика не се установява в указания от
заповедния съд срок да е реализирано от заявителя. Действително, налице са
данни, на база представените с частната жалба писмени доказателства, от
които се установява, че в деловодството на РС- Велинград има подадена
искова молба с вх.№958/17.02.2021г. и тя е в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК.
Следва обаче да се отбележи, че тази данни са подадени впоследствие, на
практика след изтичане на указания срок от заповедния съд. Реално същите е
следвала да са налице при подаването на молбата с вх.№987/21.02.2022г. в
РС- Велинград, за да се установи, че към този момент има подадена исковата
молба с входящ номер в регистратурата на последния. Визираното в
процесната товарителница под №61675164075- „Искова молба с/у Д.П.“,
изпратена от банката на 16.02.2022г. до съда, реално не е достатъчно да се
приеме за основателно възражението на жалбоподателят, че е подал в срок
искова молба, във връзка с дадените му указания с определението от
15.02.2022г.
При тези данни, следва да се приеме, че молителят в заповедното
производство не е представил доказателства за предявяване на иска по чл.415,
ал.1 от ГПК в предвидения в закона срок. Поради което следва извод, че
правилно РС- Велинград е обезсилил заповедта за изпълнение и изадения въз
основа на нея изпълнителен лист и няма основания за отмяна на обжалваното
определение.
Ето защо, същото като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, а подадената частна жалба, като неоснователна се остави без
уважение.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №106/21.02.2022г., постановено по
ч.гр.д.№20215210100567/2021г. по описа на РС- Велинград, с което на
основание чл.415, ал.5 от ГПК е обезсилена издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК- №147 от 07.06.2021г.,
ведно с издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6