РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. П., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330207795 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Й. Г. с ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № 20-1030-015260, издадено от ******* към ОДМВР гр. П.,
сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което му са били наложени административно
наказания ,,глоба‘‘ в размер от 750 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Жалбоподателят В. Г., чрез **** адв. К. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на
административно-наказателното производство били допуснати нарушения
изразяващи се в това, че АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя,
тъй като същият въобще не бил поканен за това, оспорва обстоятелството той
да е управлявал процесното МПС на процесния ден и място, както и оспорва
мястото на извършване на нарушението, липсвали доказателства за
техническа годност на използваното средство, било налице разминаване в
датите на които е било използвано АТСС, видно от представения снимков
материал се установявало, че има препятствие при заснемането на
нарушението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.
Депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената
жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването
1
на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо
на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
В конкретния случай, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
04.10.2020 г. в 11:11 часа в гр. П. на ул. ,,А.ш.‘‘ срещу № 1 с посока на
движение път II-86, като водач на лек автомобил ,,Лексус ИС 220Д‘‘ с рег. №
**** неговата собственост, управлява този лек автомобил със скорост от 109
км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50
км/ч. Отчетен бил толеранс от минус 3%. Наказуемата скорост е в размер от
106 км/ч. Нарушението било установено посредством с техническо средство
TFR1-M № 546 и фиксирано с клип № 21516, като по този начин бил
извършил нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят З.Г.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че след като била
установена самоличността на нарушителя същият е бил поканен за
съставянето на АУАН, който бил съставен в негово присъствие и му е бил
връчен лично, като била попълнена декларация, че МПС е управлявано от
него.
Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото
същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи,
че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по
делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От АУАН с бл. № 909231 от 30.12.2020 г. се установява, че същият е бил
съставен на тази дата, като в графа нарушител жалбоподателят Г. се е
подписал с посочено под подписа му дата 30.12.2020 г., като е налице и
разписка за връчване на същия, като отново е налице положен подпис от
жалбоподателя Г.. Ето защо, неоснователно се явява наведеното от страна на
нарушителя възражение в насока, че АУАН е бил съставен в отсъствие на
жалбоподателя, доколко в същия има поставени два негови подписа. Налице е
също така и Декларация по чл. 188 ЗДвП подписана също от жалбоподателя
Г. и съставена на 30.12.2020 г. от него в която посочва, че той е управлявал
процесния лек автомобил.
От представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредбата се
установява, че е било използвано техническо средство, като същият съдържа
2
абсолютно всички необходими реквизити, като място на извършване на
нарушението – гр. П., бул. ,,А.ш.‘‘, което съвпада и с приложения по делото
снимков материал. Неоснователно се явява наведеното възражение, че било
налице разминаване в датите относно използването на АТСС. В протокола по
чл. 10 от Наредбата е посочено, че това е станало на 04.10.2020 г. за периода
от 08:00 часа до 17:00 часа. Посочената дата 05.10.2020 г. е датата на която е
бил приет протоколът и същият е посочен в горния десен край на протокола,
както и в долната част на същия. Съвсем нормално е след като АТСС е
използвано до 17.00 часа на 04.10.2020 г., информацията от техническото
средство да бъде предадена на 05.10.2020 г.
От представения снимков материал се установява извършването на
нарушението, както и че процесния лек автомобил с рег. № РВ 4356 ТТ се е
движел със скорост от 109 км/ч, като е било посочено, че отчетен толеранс от
3%, като е посочено, че наказуемата скорост е 106 км/ч., което обаче е
неправилно, доколкото 3% от 109 км/ч са 3,27 км/ч, което ще рече, че
наказуемата скорост е в размер от 105,73 км/ч. В случая, това е без значение,
доколкото разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е в насока, че за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай
имаме превишаване от 50 км/ч + още 5,73 км/ч, поради което и правилно
размерът на глобата е определение в такъв от 750 лева.
От представения снимков материал на техническо средство се установява
по какъв начин е било разположено същото.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че от наличния по
делото снимков материал се установява препятствие пред автомобила
извършващ нарушението, доколкото по делото се установява, че има
представени четири броя снимков материал и на два от тях не се установява
това препятствие и се разпознава регистрационния номер на автомобила
извършен нарушението, като е налице и още един брой снимков материал в
който също се установява регистрационният му номер.
Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че
използваното АТСС не било технически годно към датата на извършване на
нарушението. По делото е налице копие от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 видно от което се установява, че срокът
за валидност на TFR1-M е до 24.02.2020 г. Налице е и копие от Протокол №
4-32-20 видно от което се установява, че към 13.03.2020 г. процесното АТСС
е преминало последваща проверка. Без значение е обстоятелството, че е било
налице период от около 20 дена през който срокът за използване на
техническото средство е бил изтекъл, доколкото нарушението е извършено
след това, а именно на 04.10.2020 г., като следва да се отбележи, че дори и да
беше в този промеждутък между 24.02.2020 г. и 13.03.2020 г., пак нямаше да
има допуснато съществено нарушение, тъй като при проверката на 13.03.2020
г. средството е било технически годно.
3
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП предвижда, че разрешената
максимална скорост в населено място е 50 км/ч.
В конкретния случай на процесното деяние е било извършено нарушение
на същата разпоредба, тъй като МПС с рег. № РВ 4356 ТТ се е движило със
скорост от 105,73 км/ч наказуема скорост, като размерът на наложените
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС съответстват на
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по
ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, като при издаването на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуалния нарушения.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-015260,
издадено от ******* към ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което му
са били наложени административно наказания ,,глоба‘‘ в размер от 750 лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено
от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – П. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4