№ 530
гр. Варна , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100500034 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба вх. №279942/09.11.2020г. от „Руал
Травел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул. Г Раковски № 113 срещу решение №5249/2020г. по описа на
ВРС, с което жалбоподателя е осъден да заплати на Г. А. А., ЕГН
**********, с адрес в ***** сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева)
представляваща авансово платено възнаграждение по прекратен договор за
туристически пакет № Е0000117312 от 21.02.2020г., съгласно
чл.VІ.8.1.,раздел Х от договора, на осн. чл.89 ал.8 вр. ал.6 от ЗТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 27.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на проц.правила и норми.
Сочи се, че с исковете се претендират чужди права не по надлежния ред,
доколкото претенцията се основава на твърдения за сключени четири
договора. Твърди се също, че не са налице основания да се приеме, че
договорът е прекратен от ищеца, поради което платеният аванс не подлежи на
1
възстановяване. Твърди се, че договорът не е изпълнен поради наличието на
непреодолими и извънредни обстоятелства, както и че съгласно действащата
редакция на чл.25 от ЗМДВИП задължението за възстановяване на платени
суми по отменено пътуване става изискуемо 12 месеца след отмяна на
пътуването, поради което настоящата претенция е преждевременно предявена
и съответно неизискуема.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна Г. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, с който
жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за
правилност и законосъобразност на решението в отхвърлителната част.
Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от Г. А. А., ЕГН **********, с адрес в ***** срещу „Руал Травел“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. Г
Раковски № 113 иск по чл.89 ал.8 вр. ал.6 от ЗТ за заплащане на сумата в
размер на 1200 лв., представляваща авансово платено възнаграждение по
прекратен договор за туристически пакет № Е0000117312 от 21.02.2020г.,
съгласно чл.VІ.8.3., раздел Х от договора, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда.
В исковата молба ищецът излага, че съгласно чл. 1.1 от договор за
туристически пакет № Е0000117312 от 21.02.2020г., потребителят възлага и
заплаща на организатора да му предостави туристически пакет при посочени
в сделката програма, маршрут и цена. Организаторът е приел да предостави
туристически пакет на потребителя за екскурзия Швейцарски Алпи - Юнфрау
и Матерхорн, самолетен плюс автобусен транспорт, с начална дата на
тръгване 28.07.2020г., продължителност – 6 дни, настаняване в хотел 3 звезди,
при съгласуван и определен маршрут и програма. Уговорената цена на пакета
е на обща стойност 1485 лева, която включва цена на пакет за ранни
записвания - 1195 лева, допълнителни услуги - 278 лева и медицинска
застраховка - 12 лева. За сключване на процесния договор, страните са се
ползвали от услугите на туристически агент - „КРИСТАЛ ХОЛИДЕЙЗ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул.
2
„Цар ОСвободител" № 79, вх. „Б", ет.5, ап. 27. На 24.02.2020 год., след
извършено авансово плащане от Г. А. А., чрез съдействието на туристически
агент - „КРИСТАЛ ХОЛИДЕЙЗ" ЕООД, ЕИК *********, ответното
дружество издало фактура № ********** за сумата от 1200 лв., с получател Г.
А. А.. На 06.04.2020г. ищецът изпратил до „РУАЛ ТРАВЕЛ" ООД писмено
уведомление, на основание чл. VL8.1., раздел X от договора и чл.89, ал.1 от
Закона за туризма, с което съобщил, че прекратява договор № Е0000117312 от
21.02.2020г. Съгласно цитирания текст, в случай че потребителят прекрати
договора в срок до 60 дни преди датата на отпътуване, организаторът се
задължава да възстанови на клиента всички преведени и получени от
съответния клиент суми, без да се дължи такса прекратяване. Ответникът не
възстановил на ищеца заплатената авансово сума от 1200 лв., поради което
претенцията се предявява по исков ред.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва към 06.04.2020
г, ищецът валидно да е прекратил договора си. Ответникът се позовава на
разпоредбата на чл.25 от ЗМДВИП и възразява, че туроператорът разполага с
възможността да предложи първо на туриста ваучер на същата стойност,
който да се използва в бъдеще (което е направил писмено на 09.04.2020 г.), а
ако туристът не приеме ваучера, туроператорът е длъжен да му възстанови
получените суми най-късно до дванадесет месеца, считано от отмяната на
извънредното положение, поради което счита вземането на ищеца за не
изискуемо. Прави възражение за форсмажорни обстоятелства предвид
въведеното извънредно положение в РБългария.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
3
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в
твърдения за неправилност на първоинстанционното решение в частта, в
която е прието, че сключеният между страните договор е прекратен на
твърдяното от ищеца основание и задължението за връщане на платения
аванс е изискуемо.
Претенцията се основава на клаузата на VI.8.1 от договора за
туристически пакет от 21.02.2020г. във връзка с чл.89, ал.8 от Закона за
туризма, съгласно която при прекратяване на договора за туристически пакет
туроператорът възстановява всички плащания, направени за пакета от
пътуващия или от негово име, след приспадане на съответните разходи по ал.
2 за прекратяване на договора.
Между страните по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване наличието на валидно сключен между страните договор за
туристически пакет № Е0000117312/21.02.2020 год., включващ екскурзия
Швейцарски Алпи, Юнгфрау и Матерхорн с начална дата на тръгване
28.07.2020г. и обща продължителност 6 дни, както и че ищецът е заплатил на
ответника на 24.02.2020 год. сумата 1 200 лв. като аванс за себе си и за П.М..
С клаузата на VI.8.1 от договора е предвидено, че потребителят има
право да прекрати по всяко време договора, като не дължи такса, ако
прекратяването е до 60 дни преди датата на отпътуване. В случая се твърди,
че е отправено уведомление за прекратяване на договора на 06.04.2020г. на
електронния адрес на ответното дружество. От уведомлението е видно, че е
посочен номера на конкретния договор и на фактурата, по която е извършено
плащане на авансовата сума. Възражение относно факта, че уведомлението е
отправено от майката на ищеца, не е своевременно релевирано от ответника с
отговора на исковата молба, а едва с въззивната жалба, поради което не
подлежи на разглеждане при липсата на твърдение за наличие на някоя от
хипотезите по чл.260, т.5 от ГПК. Що се касае до предпоставките за
прекратяване, съгласно цитираната клауза от договора не са предвидени
4
условия за упражняване правото на потребителя, поради което следва да се
приеме, че уведомлението е валидно отправено и прекратяването е произвело
действие.
Възражението на ответника, че изпълнението на договора е станало
обективно невъзможно преди отправяне на уведомлението поради
настъпилата пандемия и обявеното на 13.03.2020г. със ЗМДВИП извънредно
положение не се установява от представените по делото доказателства.
Действително, към датата на отправяне на уведомлението за
прекратяване е в сила обявеното извънредно положение и със заповед на
министъра на туризма са забранени всички туристически пътувания. Към
периода, в който е трябвало да се осъществи пътуването, извънредното
положение е било вече отменено, но в Италия, представляваща част от
маршрута, е въведена задължителна 14-дневна карантина за идващи от
България лица, което води до обективна невъзможност за осъществяване на
планираната екскурзия. Същевременно, през този период не са възстановени
редовните полети до Италия, което следва да се приеме за ноторно известен
факт. Първото отправено от туроператора уведомление е от 21.04.2020г., с
което предлагат между страните да бъде подписан анекс за прекратяване на
настоящия договор и издаване на ваучер. Липсва изрично изявление за
отмяна на пътуването, но предвид предложението следва да се приеме, че
такова се инкорпорира в писмото. Това писмо обаче е изпратено и съответно
получено след изявлението на потребителя за прекратяване на предвидено в
договора основание, което вече е произвело действие, както е посочено по-
горе.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че договорът е
прекратен на твърдяното от ищеца основание – клаузата на VI.8.1 от договора
с изявлението от 06.04.2020г. При така настъпилото прекратяване
приложение намира чл.89, ал.8 от Закона за туризма, съгласно който при
прекратяване на договора за туристически пакет туроператорът възстановява
всички плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име, след
приспадане на съответните разходи по ал. 2 за прекратяване на договора. В
случая ищецът е заплатил на ответното дружество сумата 1200 лв., за която е
издадена фактура № **********/24.02.2020г. Относно факта на извършеното
5
плащане не се спори между страните, като във фактурата е отразено
основание за плащането – Швейцария, самолетна, Швейцарските Алпи –
Юнгфрау и Матерхорн – 28.07.2020г. – 02.08.2020г. В исковата молба не се
навеждат твърдения относно факта, дали авансът е заплатен само по договора
на ищеца, но с протоколно определение от 30.09.2020г. в съдебно заседание с
участието на проц.представители на страните е прието за безспорно между
страните, че ищецът е заплатил сумата от 1200 лв. за себе си и за П.К.М..
С оглед на така установения факт на ищеца не се дължи връщане
изцяло на внесената сума, доколкото половината е внесена от името на П.М. и
съобразно цитираната разпоредба на чл.89, ал.8 от ЗТ на нея се дължи
възстановяване при наличие на съответните предпоставки. В настоящото
производство П.М. не е страна и съответно не се разглежда сключения с нея
договор и съответно не се разрешава въпроса дали същият е прекратен и дали
подлежи на възстановяване внесената от нейно име сума. Тези въпроси биха
се разгледали в евентуално производство с предмет сключения с нея договор.
Налага се извод за частична неоснователност на настоящата претенция,
доколкото с оглед на приетия за безспорен факт не се установява твърдението
от исковата молба, че ищецът е внесъл сумата изцяло въз основа на
сключения от него договор.
Въз основа на така формираните изводи първоинстанционното
решение следва да се отмени частично и съответно предявеният иск да се
отхвърли в частта над 600 лв. ведно със законната лихва върху главницата с
оглед на акцесорния й характер. В съответствие с този изход от спора
обжалваното решение следва да се ревизира и по отношение на присъдените
на страните разноски. В полза на ищеца съразмерно на уважената част от иска
следва да се присъди сумата 175,75 лв., изчислена въз основа на заплатената
сума за държавна такса и сумата 300 лв. заплатен адв.хонорар по настоящото
производство. Разноските, направени по повод изп.производство, не подлежат
на присъждане в настоящото. В полза на ответника се дължат разноски, след
намаление на претендираното адв. възнаграждение въз основа на
своевременно заявеното възражение за прекомерност. С оглед липсата на
правна и фактическа сложност адв. възнаграждение следва да се намали в
размер на 350 лв. и съразмерно на отхвърлената част да се присъди сумата
175 лв.
6
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззивника. С оглед направеното искане
следва да бъде присъдена сумата 25 лв., включваща частта от държавната
такса за въззивно обжалване съразмерно на уважената част от въззивната
жалба.
Въз основа на горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5249/2020г. по описа на ВРС в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на Г. А. А., ЕГН **********, с адрес в
***** сумата над размера от 600 лева (шестотин лева), представляваща
авансово платено възнаграждение по прекратен договор за туристически
пакет № Е0000117312 от 21.02.2020г., съгласно чл.VІ.8.1.,раздел Х от
договора, на осн. чл.89 ал.8 вр. ал.6 от ЗТ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.05.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. А. А., ЕГН **********, с адрес в *****
срещу „Руал Травел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. Г Раковски № 113 за заплащане на сумата над
размера от 600 лева (шестотин лева), представляваща авансово платено
възнаграждение по прекратен договор за туристически пакет № Е0000117312
от 21.02.2020г., съгласно чл.VІ.8.1.,раздел Х от договора, на осн. чл.89 ал.8
вр. ал.6 от ЗТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 27.05.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Руал Травел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул. Г Раковски № 113 ДА ЗАПЛАТИ на Г. А.
А., ЕГН **********, с адрес в ***** сумата 175,75 лв. разноски пред първата
инстанция съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
7
ОСЪЖДА Г. А. А., ЕГН **********, с адрес в ***** ДА ЗАПЛАТИ
на „Руал Травел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.София, ул. Г Раковски № 113 сумата 175 лв. разноски пред първата
инстанция съразмерно на уважената част от иска и сумата 25 лв. разноски за
въззивното разглеждане, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл. 280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8