Решение по дело №147/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 158
Дата: 18 юли 2023 г. (в сила от 18 юли 2023 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20237110700147
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

           158 от 18.07.2023 г., гр. Кюстендил

 

             В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА

                                                                                             ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

 

при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 147 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и            наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от С.П.С., с  ЕГН **********, чрез адвокат Я.С., срещу Решение № 83/16.03.2023 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1117/2022 г. по           описа на Районен съд – Дупница, с което е изменено Наказателно                                   постановление (НП) № 7857/21.09.2022 г., издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, и размерът на глобата, наложена на С. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), е намален от 3500 лева                     на 1000 лева. Постъпила е и частна жалба от С.С., чрез адвокат              Я.С., срещу Определение № 184/15.05.2023 г., постановено по                                    АНД № 1117/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което                                  Решение № 83/16.03.2023 г. е допълнено в частта за разноските, като                            Агенция „Пътна инфраструктура” е осъдена да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 185,71 лева, вместо в размер на 464,29 лева (съразмерно с изменения размер на наложената глоба). Претендира се отмяна на решението и определението, както и на наказателното постановление, и присъждане на направените от С. разноски в производството пред районния съд и в касационното производство в пълен размер, а в случай на оставяне в сила на горепосоченото     решение – присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд в размер на 464,29 лева.

С.С. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

Началникът на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Ивета Лазарова, с отговор с вх. № 4455/12.05.2023 г. и становище с вх. № 5502/14.06.2023 г. по описа на                  Районен съд – Дупница, оспорва касационната жалба и частната жалба като неоснователни, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното поризводство.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите.

Касационната жалба и частната жалба са допустими. Подадени са от надлежи страни, срещу съдебни актове, подлежащи на касационен контрол и в преклузивните срокове съответно по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, и отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.  

С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на С.С. е ангажирана за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 от ЗП – за това, че е осъществил движение на извънгабаритен състав от пътни превозни средства (ППС) по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г.) без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същата наредба. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. по смисъла на наредбата „извънгабаритни ППС” се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3 (както е в случая). Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 25.08.2022 г. в 14:29 часа, на път I-1, km 322+100, при ханче „Кошарите”, в посока гр. Перник – гр. Дупница, С. управлявал съчленено пътно превозно средство с общо пет  оси – моторно превозно средство (МПС) с две оси, марка „Ивеко”, с                   рег. № РК0551ВТ, и полуремарке с три оси, с рег. № РК0667ЕН, и извършвал превоз на фракция. Същият бил спрян за проверка от служители на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”. При извършеното измерване на място с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС,             модел „DFW-KR c № 118844, и ролетка с № 1302/18 (5m) е констатирано, че измереното натоварване на задвижващата (втора) единична ос на ППС е 13,100 t, при максимално допустимо натоварване на същата до 11,5 t съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001 г., т.е. превишаването е с 1,600 t, и при измерено разстояние между осите 1,32 m сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31,020 t, при максимално допустимо натоварване на същата до 24 t съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от Наредба № 11/03.07.2001 г., т.е. превишаването е             със 7,020 t. Срещу С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009225/25.08.2022 г. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 8, ал. 1 и 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. При съставянето на акта от водача са представени свидетелства за регистрация част II за влекач марка „Ивеко”, с рег. № РК0551ВТ и за полуремарке с рег. № РК0667ЕН, собственост на „Вива-Метал ООД, кантарна бележка от 25.08.2022 г. с посочено в               нея МПС с рег. № РК0551ВТ, и лична карта. Въз основа на съставения акт е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, но целите на наказанието биха били постигнати и с глоба в минималния размер, предвиден в санкционната норма, и е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената глоба на 1000 лева.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото от С.С. касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК във вр. с           чл. 63в от ЗАНН следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното постановление.

Настоящият касационен състав приема, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП. Съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено. В случая и в акта, и в наказателното постановление липсва ясно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. От една страна, е посочено, че С. е осъществил движение на извънгабаритен състав от ППС без разрешение (разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., а от друга страна, видно от посочените и в акта, и в наказателнопо постановление данни от измереното натоварване, в случая се касае за движение на извънгабаритен състав от ППС, който попада сред изключенията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., поради което и издаването на нарочно разрешително не се изисква. Разрешителният режим за движение на извънгабаритни ППС е уреден в чл. 8 от                                  Наредба № 11/03.07.2001 г., като съгласно ал. 1 от тази норма движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Според ал. 2 на чл. 8 от посочената наредба извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя; след издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното. Съгласно ал. 4 на цитираната норма разрешителното по ал. 2 се издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП. В ал. 5 на чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е уредено изключение от изискването за издаване на разрешително по отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл. 14, ал. 3 от същата наредба, по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ, а именно – онези извънгабаритни и/или тежки ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3,30 m, височина – до 4,30 m и дължина – до 22 m. Управляваният от С. състав от ППС е с натоварване на единичната ос, което не превишава с повече от 30% допустимото натоварване по чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001 г., както и с натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето, което не превишава с повече от 30% допустимото натоварване по чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от наредбата. В случая е налице неяснота относно това коя от двете хипотези приема, че е налице административнонаказващият орган – осъществяване на движение на извънгабаритен състав от ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. без разрешително или без платена такса. Неясното обвинение е поставило С. в невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на административнонаказателното производство. Допуснатото нарушение на процесуалните правила относно задължителното съдържание на процесните АУАН и НП е съществено, доколкото е довело до нарушаване на правото на защита на С., поради което представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на наказателното постановление. Изложените съображения обуславят извод за неправилност на обжалваното решение.

Независимо от изхода на спора на С.С. не следва да се присъждат разноски в касационното производство, доколкото липсват доказателства да са направени такива. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН                                                   Агенция „Пътна инфраструктура” следва да бъде осъдена да му заплати направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, платено на адвокат Я.С. в производството пред районния съд, в размер на 650 лева (същото е в минималния размер съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Това налага отмяна на Определение № 184/15.05.2023 г.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 83/16.03.2023 г., постановено по АНД № 1117/2022 г. по           описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7857/21.09.2022 г., издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на С.П.С., с ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева.

ОТМЕНЯ Определение № 184/15.05.2023 г., постановено по                                     АНД № 1117/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на С.П.С., с  ЕГН **********, сумата в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева – разноски по АНД № 1117/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

           

        

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                    2.