Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1408
гр.Бургас, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на
първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 4374 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление – гр. Бургас, ул. „*” № *, ет. *, чрез адв.
*, срещу Наказателно постановление № */28.08.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, тъй като в случая деянието следвало да
се окачестви като „маловажно” и да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган – Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от
юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което
е санкционирано дружеството е безспорно доказано, като в случая не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Пледира за потвърждаване на НП
изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката (л.12)
- НП е връчено на жалбоподателя на 16.09.2019г., а жалбата е депозиране на 24.09.2019г.
(23.09.2019 г. е бил почивен ден). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 17.04.2019г., около 13.40 часа
св. А.К.Г. ***, извършила проверка в гр. Бургас на обект: строителен обект:
„Смесена сграда“, находяща се в ПИ с идентификатор
07079.611.190 по КК на гр. Бургас, изпълняван от дружеството – жалбоподател „*”
ЕООД. На място било установено лицето *, ЕГН: **********, който зидал стена на
покрива на сградата. В попълнена от * справка по чл. 402, ал. 1 от КТ,
последният посочил, че работи от 10.2018 г. в дружеството на длъжност „кофражист”,
а също така посочил работно време и трудово възнаграждение. Била връчена
призовка за представяне на документи в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Бургас. Не били представени изисканите документи, като се установило, че на 17.04.2019
г., в 17.45 часа, било подадено уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ за **.
Горните факти били квалифицирани
от актосъставителя като нарушение по чл. 63, ал.2 КТ,
поради което и на 03.07.2019г. същият съставил срещу„*” ЕООД АУАН с *.
Актът бил обявен по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ.
Въз основа на АУАН-а на 28.08.2019г. било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното
във възражението, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, поради
което и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414,
ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1500
лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № */11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни
норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Няма спор, че към датата на
проверката между дружеството-жалбоподател, в качеството му на „работодател” и
лицето ** е бил налице валиден трудов договор, по силата на който * е приел да
изпълнява длъжността „кофражист” на горепосочения обект. Видно от показанията
на разпитания актосъставител, в хода на проверката на
17.04.2019г. в 13.40 часа - работникът е полагал труд. Този факт се доказва и
от Справката по чл. 402, ал.1, т.3 КТ. Видно от приложената Справка от НАП се
установява, че уведомлението по чл. 62, ал.5, вр. с
ал. 3 КТ досежно * е прието и заверено на 17.04.2018г.-
същия ден.
При така доказаните факти съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
административно нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63,
ал.2 вр. ал.1 от КТ. Законодателят е въвел
императивно изискване за работодателя, преди да допусне до работа работника или
служителя да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които са и
копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
В конкретния случай, видно от
доказателствата по делото, дружеството-жалбоподател не е изпълнило вменените му
задължения и е допуснало до работа в 13.40 часа на 17.04.2019г. служителя *,
преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на
НАП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Настоящият състав счита, че в
конкретния случай е неприложимо правилото на чл. 28 ЗАНН. Както се приема в
актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много
други - нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1
и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а тази регламентация в специалния закон изключва
приложението на общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН.
Отделно от това, дори да се
приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по отношение на чл. 28 ЗАНН,
то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително преценката за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК,
по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Свидетелката
заявява, че работникът не е заявявал, че работи от деня на проверката, като
всички работници на място са работили от повече време.
Съдът намира, че правилно АНО е
индивидуализирал размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи
на жалбоподателя. Нормата
на чл. 414, ал.3 КТ предвижда за
конкретното нарушение „Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв.,
като АНО е наложил минимално предвидения размер.
Така мотивиран, на основание
чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ */28.08.2019г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
63, ал.2 от КТ, на
основание чл. 416, ал.5, вр. с
чл. 414, ал.3 от КТ на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. „*” № *, ет. * е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.