МОТИВИ към Решение
по АНД №184/2021г. по описа на РС Б.С. Производството е по реда на глава ХХ VІІІ, чл.376 и сл. НПК.
По описа на РУ „Полиция” гр.Б.С.е било образувано
досъдебно производство № 369/2020 год., с прокурорски № 709/2020
год., водено за извършено престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че в условията на продължавано
престъпление на 19.04.2020 година и на 24.05.2020 година в град Б.С., обл.В. не е изпълнил Заповед за
незабавна защита №1/03.01.2020 година, изменена с Определение № 183/02.04.2020 година, по гр.дело № 3/2020 година на
РС-Б.С., за
защита от домашното насилие, като
е приближил на по-малко от 200 метра, до
местата за социални контакти на лицето В.Е.Ч.от град Б.С..
Производството е
приключило с обвинително заключение за повдигане на обвинение и предаване на
съд на Е.Ю.М. с постоянен адрес ***, за извършено престъпление от ОХ по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Районна
Прокуратура В., ТО гр.Б.С.е внесла постановление от 20.04.2021г. за
освобождаване от наказателна отговорност на Е.Ю.М. за престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и налагане
на административно наказание по чл.78а НК.
По време на досъдебното производство обвиняемият не се признава за виновен и не дава обяснения, а в хода на съдебното
следствие също не се признава за виновен, но дава обяснения кото твърди, че е изпълнявал заповедта за незабавна защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и разгледа фактическите
положения, изложени в постановлението на прокурора, намира за установено
следното:
Обвиняемият Е.Ю.М. е
роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин, с
постоянен адрес ***,
със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Обвиняемият Е.Ю.М. ***, заедно с родителите си. Свидетелката В.Е.Ч.живее също в гр.Б.С., ж.к.“С.“ бл.2, вх.Б, ап.24. До есента на 2019 год. М. и Ч. живели на семейни начала и от съвместното си съжителство
двамата имат родено едно дете-Е.Е. М., роден на *** год. Двамата често се събирали и разделяли, като дори водили гражданско
дело за упражняване на родителските права, които през месец
август 2019 г. били присъдени на майката В.Ч.. На бащата - Е.М., бил
определен режим на лични контакти с детето, всяка втора и четвърта събота и
неделя от 10 до 16 часа, без преспиване до навършване на 6 годишна възраст на
детето, както по един месец през лятото, когато майката не е в
отпуск, а детето е във ваканция. Решението за упражняване на родителските права
е влязло в сила на
28.08.2019г. Отношенията между родителите на малолетния Е. М. обаче останали
лоши. За отношенията между
бившите съвместно живущи има множество подадени жалби и сигнали. По тази причина, в
края на 2019 год. свидетелката Ч. подала в РС-Б.С.Молба за издаване на Заповед за
защита по Закона за защита срещу домашното насилие. Било образувано гр.дело № 3/2020 год. по описа на РС-Б.С.. На 03.01.2020 год. била издадена Заповед
за незабавна защита. С Определение № 183 от 02.04.2020 год. заповедта била изменена, като Е.Ю.М. бил задължен да се
въздържа от домашно насилие спрямо В.Е.Ч.и му било забранено да приближава на
разстояние по-малко от 200 метра жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на В.Ч. през цялото денонощие, за срок до
произнасяне на съда по делото с влязло в сила решение.
На 19.04.2020 година свидетелката Ч. била на разходка в гр.Б.С.заедно със свидетеля А.Б.П.
и малките им деца. Свидетелите и децата се движили по ул.„Захари Стоянов“, в района на СБА и
ВИК. Докато те се
разхождали, въпреки наличието на забрана да доближава местата социални контакти
и отдих, обвиняемият Е.М. отишъл с автомобила си и спрял на
разстояние около 2 метра от свидетелката Ч.. Започнал да вика по детето си Е. М. и
да го приканва да отиде при него. Свидетелката Ч. му казала да не приближава до нея, че нарушава
заповедта, но той не я послушал и стоял в близост до нея и детето си. В един момент свидетелката Ч. решила да
тръгва заедно със св.Петров и децата. Тогава обвиняемият М. започнал да ги следва
с автомобила си, като карал бавно до тях на близко разстояние от няколко метра.
На 24.05.2020 год. било ден, в който според
съдебното решение за упражняване на личните контакти с детето, обвиняемият М.
трябвало да вземе малолетния Е. М. в 10.00 часа сутринта. Това обикновено
ставало като обвиняемият пращал майка си да отиде и да вземе детето от
свидетелката Ч.. На този ден 24.05.2020 год. Ч. чакала до 11.00 часа и след като никой не се свързал с
нея, за да вземе детето за
среща с бащата, тя излязла с Е. М. и отишли в парка в центъра на гр.Б.С., зад Читалището. Там
имало много майки с деца,
включително и свидетелката В.П.П.. Малко след като
седнали в парка и децата играели, свидетелката Ч. забелязала обв. Е.М., че минава с автомобила си, намалил скоростта и забелязал нея и детето, след което продължил движението си. След
известно време се върнал и спрял на
тротоара откъм парка. От лекия автомобил слязла майката на обвиняемия М. - свидетелката Юлия
Антонова Мирчева. Малолетният Е. М. стоял до майка си и въпреки че свидетелката Ю.М.
го викала да отиде при нея, той не искал да се отдели от майка си. Тогава Ч. подала сигнал на телефон 112. На място пристигнали свидетелите Я.С.К. и Р.Х.Д. - служители на РУП-Б.С..
Те заварили Ч. и Ю.М. да разговарят, като Мирчева искала да вземе детето, но то отказвало да тръгне с
нея. Обвиняемият се е намирал на достатъчно
далечно разстояние от св.Ч. и бил спокоен. Същият ден, по-късно, в изпълнение на
съдебното решение за упражняване на лични срещи, детето е предадено на
бабата Ю.М..
Горната
фактическа обстановка се установява от приложените към досъдебното производство
писмени и гласни доказателства. В хода на
разследването са разпитани свидетели, приложени са материали от преписки на РП-В. и РУП-Кнежа, приложени
копия от всички материали – заповеди, определения, решения от воденото гр.дело № 3/2020 год. на РС-Б.С., както и от въззивното
дело в.гр.дело № 509/2020 год. на Окръжен съд В., приложени са документи относно водените преписки и досъдебни производства
между свидетелката Ч. и обв.М., назначена и изготвена е психолого - психиатрична
експертиза на свидетелката Ч..
От изложената
по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че обвиняемият Е.Ю.М.
е осъществил състава на престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК. От обективна
страна: Обект на престъплението по чл.296 ал.1 от НК са обществените отношения,
свързани с правосъдието. Предмет на престъплението са именно тези отношения.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване на
законодателството в страната. Изпълнителното деяние на това престъпление по чл.296 ал.1 от НК
е довършено. Това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му
настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно
престъпление.
Обвиняемият Е.Ю.М.
*** не е изпълнил заповед за
незабавна защита № 1/03.01.2020г.,
изменена с определение на РС - Б.С.№ 183/02.04.2020г.
по гр. дело № 3/2020г.
на РС - Б.С., за защита от домашно насилие, като
е приближил на по-малко от 200 метра до местата за социални контакти и отдих на
лицето В.Е.Ч.от гр.Б.С..
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 предл. 1 от НК - деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и не е
искал да ги предотврати, видно от поведението му преди, по време и след
извършване на деянието. Същевременно е съзнавал неправомерността на поведението
си, но и не е искал да предотврати последиците от него.
Вярно
е, че впоследствие въззивният съд ВОС е променил Заповедта
за защита, считано от 30.06.2020
г., но в периода, в който е извършено деянието, издадената Заповед за защита е била в
сила и задължителна за спазване от обв.М., независимо
че не са били конкретизирани местата за социални контакти и
отдих на лицето.
Безспорно се установява от
събраните по делото доказателства датата, мястото и начина на извършване на инкриминираното
деяние, както и авторството на дееца.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия
Е.Ю.М.,
дадени по време на съдебното следствие, в частта, че не е
извършил посоченото деяние,
тъй като счита същите за защитна версия. Това твърдение не се доказва и се
явява изолирано, тъй като се опровергава от останалия събран по делото
доказателствен материал. Опровергават се от показанията на свидетелите А.Б.П. и Ваня Евгениева Ч., които съдът кредитира. Тези
показания съдът кредитира, тъй като същите са последователни, логични и
кореспондират с останалите доказателства, събрани по делото.
За
изясняване на обстоятелствата по делото относно авторството на деянието от
съществено значение са показанията на св. А.Б.П., като съдът намира, че същият свидетел не е заинтересован от изхода на делото. Свидетелят А.Б.П., който бил заедно със св.Ч.,
като се разхождали с децата си, се явява пряк очевидец, тъй като от показанията му се установява, че лично обвиняемият се приближил
на около метър-два до Ваня
Евгениева Ч., като спрял автомоила си до
тротоара на около метър-два от тях и започнал да осъществява разговор с Ч..
Тя била притеснена и докато те продължили
да се разхождат, обвиняемият
около минута време ги следвал с автомобила си, след което потеглил.
Мястото, където са се разхождарали св.Ч. и
децата, попада в обхвата на местата
за социални контакти и отдих на лицето Ваня Евгениева Ч.. Обвиняемият
не е следвало да осъществи контакт с лицето, след като е имало забрана за
това.
Действително в разпоредбата на чл.296 ал.1 от НК е предвидена
наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие.
Последната, както и Заповедта за незабавна защита са различни съдебни актове,
издадени на различно основание и по различен ред. Същевременно и двата акта се
издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични
по своя характер и естество ограничителни мерки - тези предвидени в
разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДН. Тази констатации следват от посочените в ЗЗДН
основания за издаването на Заповедите, съотв. предназначението им. В този
смисъл в разпоредбата на чл.296 ал.1 от НК законодателят използва термина
„Заповед за защита от домашно насилие” по-общо, като няма предвид единствено
съдебния акт, издаден по реда на чл.15 от ЗЗДН. Под "Заповед за защита от
домашно насилие" следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на
основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат
някои от предвидените в този закон мерки за защита независимо от правното
основание, реда на издаване, възможност за обжалване и т.н. В противен случай
би се стигнало до неизпълнението на съдебен акт, с който се налагат мерки за
защита по ЗЗДН, да остане несанкционирано особено като се има предвид
хипотезата по чл. 18 ал.1 от ЗЗДН - при наличие на данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
лице. В този смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно годен за изпълнение
съдебен акт, който подсъдимият не изпълнява, след като му е известно
съществуването му и предписаните в същия мерки за защита. Видно от обясненията
на обвиняемия, той не отрича за узнаването на горните обстоятелства,
напротив-потвърждава, че е знаел за издадените срещу него заповеди за домашно
насилие в полза на Ч..
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните
норми, регламентиращи обществените отношения, свързани с правораздаването в
страната ни и усложнените семейни и лични отношения.
Съдът
приема, че липсват безспорни и несъмнени доказателства, че обвиняемият е извършил деянието в условията на продължавано
престъпление. Поради това съдът
приема, че по делото не се доказа по безспорен и несъмнен начин обвиняемият
Е.Ю.М. ***
да не е изпълнил заповед за
незабавна защита № 1/03.01.2020г.,
изменена с определение на РС - Б.С.№ 183/02.04.2020г. по гр. дело № 3/2020г. на РС - Б.С., за защита от домашно насилие, като
е приближил на по-малко от 200 метра до местата за социални контакти и отдих на
лицето В.Е.Ч.от гр.Б.С.на.
По
делото липсват доказателства,
въз основа на които може да се направи еднозначен извод, че обвиняемият М. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на повдигнатото му обвинение в тази част.
Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители
свидетелите Я.С.К. и Р.Х.Д.. Техните показания са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът няма основания да не им дава вяра. Намира,
че тези свидетели са незаинтересовани и непредубедени от изхода на делото,
липсва индиция за тяхната заинтересованост. Двамата свидетели категорично установяват, че
немогат да преценят дали обвиняемият се е намирал на по-малко от 200 метра
разстояние от мястото, но същият видимо бил далеч от Ч., на напълно безопасно
за нея разстояние. Бил спокоен до колата си, а когато служителите говорили и с
него, той отричал да се е доближавал до Ч. и казал, че майка му е отишла да
вземе детето. Свидетелката Юлия Антонова Мирчева, която е отишла да вземе детето също твърди,
че обвиняемият не се е приближавал към Ч..
Действително свидетелката В.П.П. твърди, че М. се доближил на около 20-30
метра от мястото в парка, където се намирали Ч. и детето, но изначално за нея е налице индиция за заинтересованост поради приятелските й отношения с Ч., а и показанията й не се подкрепят от
останалите гласни и писмени доказателства по делото, то същите в тази част не могат да се приемат за достатъчно достоверни, за да
се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
При горните мотиви, съдът постанови решението си, с което призна обв. Е.Ю.М.
за виновен в извършено престъпление по чл.296, ал.1 НК, по който текст следва да му наложи наказание, като същевременно
с решението си на основание чл.378, ал.4, т.2, вр. чл.304 от НПК го ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, да е
извършил деянието в
условията на продължавано престъпление, както и на
24.05.2020г. в гр.Б.С.да не е изпълнил заповед за
незабавна защита № 1/03.01.2020г.,
изменена с определение на РС - Б.С.№ 183/02.04.2020г. по гр. дело № 3/2020г. на РС - Б.С., за защита от домашно насилие, като
е приближил на по-малко от 200 метра до местата за социални контакти и отдих на
лицето В.Е.Ч.от гр.Б.С.на.
По отношение на него и деянието обаче,
са налице всички кумулативно дадени предпоставки на чл.78а НК, а именно: 1.
Касае се за умишлено деяние, за което законът предвижда наказание до три години
Лишаване от свобода или глоба до пет хиляди лева, 2. Към момента на извършване
на деянието М. е неосъждан
за престъпление от ОХ, нито е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а НК, 3. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед
изложеното съдът намира, че Е.Ю.М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност на
основание чл.78а НК за извършено от него престъпление по чл.296, ал.1 от НК, с налагане на административно наказание ГЛОБА в
размер на 1000.00 лева. При определяне размера на наказанието съдът приема като
смекчаващи обстоятелства имотното и семейно състояние на обвиняемия, същият е
безработен, чистото му съдебно минало, а от друга страна отчете обществената
опасност на деянието, поради което прецени, че следва да наложи наказанието при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, като определи такова в минимално
предвидения от закона размер.
При горните съображения,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: