№ 5313
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка С.ова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Михаела Касабова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка С.ова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502768 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.11.2022 г. по гр.дело № 38891/21 г., СРС, ГО, 36 състав
е признал за установено по отношение на „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на
дружествата под № 01-09-964332, действащо на територия на Република България чрез
„У.Е.У. ЦРТ-клон България” КЧТ, ЕИК ******* на основание чл. 422, ал.1 ГПК във
вр. с чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда
и отмяна или голямо закъснение на полети, че “У.Е.У. Кфт“ ЛТД дължи на
Ц. К. Т., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. София, ул. „******* партер,
офис 1, сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за вреди, претърпени
в резултат на отменен полет, ведно със законната лихва от 25.02.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 11459/2021 г. по описа на CPC, 1 ГО, 36 състав. Осъдил е „У.Е.У.“
ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-964332, действащо на
територия на Република България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България" КЧТ,
ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Ц. К. Т. , ЕГН
1
**********, със служебен адрес: гр. София, ул. „******* партер, офис 1
сумата в размер от 635 лева, представляваща разноски за исковото
производство и 25 лева разноски в заповедното производство. Осъдил е на
основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра
на дружествата под № 01-09-964332, действащо на територия на Република
България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК *******, да заплати на
адв. С. Ц. Д., ЕГН **********, сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство и сумата
от 300,00 лева за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ в заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника “У.Е.У. Кфт“
ЛТД, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище
и адрес на управление: Лаурус Офиси, *******, сграда Б, Н-1103 Будапеща
Унгария, чрез пълномощника адвокат К. И. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“*******, офис 5 с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че по
делото са приети две СТЕ, според които полет W6 4355 от 26.02.2018 г. от
летище София до летище Фиумичино, който е продходен полет на процесния,
не е можел излети около един час от летище София, тъй като пистата на
летище София се е почиствала. След това са били наложени два СЛОТА, с
които се бил дал нов час за излитане на полета от София за Фиумичино с 3
часа закъснение. В резултат на наложените слотове от Евроконтрол,
ответникът не е имал право да оперира полет W6 4355 от София за
Фиумичино по разписание. Ответникът е имал право да осъществи полета от
София само в определения му часови слот, тоест четири часа по-късно от
първоначалното време. Ето защо, не се приема заключението на съда, че
причина за отмяната на полета са лошите метеорологични условия на летище
София. Лошите метеорологични условия на летище Фиумичино са причината
Евроконтрол да наложи СЛОТ на ответника за излитането на полета, а
наложените СЛОТОВЕ са извън контрола на въздушния превозвач.
Ответникът не е можел да оперира полета от София до Фиумичино до 10 часа
местно време от гр. София. Причината не е пряко лошите метеорологични
условия на летище София, а забраната на Евроконтрол. Налагането на нов
слот с нов час на излитане е реално налагане на забрана на въздушния
превозвач да излети в по-ранен час. Не се приема и мотива на съда, че
ответникът не е взел всички разумни мерки за преодоляването на
2
извънредните обстоятелства. Ответникът не е имал право да пренебрегне
забраната за излитане от летище София преди 10:00 часа на 26.02.2018 г.
наложена от Евроконтрол. Действително, авиопревозвачите имат възможност
да извършат полети не само с притежавани от тях самолети. В настоящия
случай, въздушният превозвач е разполагал с въздухоплавателно средство и
същото е изчаквало около 3-4 часа на летище София, за да изпълни полетите
от София до Фиумичино и обратно. Екпертизите по делото са установили по
безсъмнен начин, че СЛОТОВЕТЕ са наложени за полета на ответника от
София за Фиумичино непосредствено преди полета. Ответникът не е имало
възможност да предполага, че Евроконтрол ще наложи СЛОТ с нов час на
излитане, за да има време да ангажира друг самолет, дори и на друга
авиокомпания, който да превози пътниците на двата полета. В случая не се
касае за проблем на въздухоплавателното средство и липса на такова, а се
касае за сложни метеоролочни условия на летището на кацане, които са
наложили регулации от Евроконтрол. По делото е установено, че процесният
самолет е имал други назначени полети за изпълнение след полетите от
София до Фиумичино и обратно. Съгласно тълкувателно решение по дело N2 С-
294/2010 на Съда на ЕС не може да се изисква от въздушните превозвачи да правят
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието към даден момент.
СРС неправилно е приел за неоснователно възражението за изтекла
погасителна давност по чл.135, ал.1 Закона за гражданското въздухоплаване.
Съдът неправилно е приел, че липсват специални норми, които да уреждат
погасителната давност по отношение на исковете по чл.7 от Регламент (ЕО)
261 от 2004 г. Регламент (ЕО) 261 от 2004 г. не съдържа специални
разпоредби, касаещи сроковете на погасителната давност на вземането за
парично обезщетение при закъснял или отменен полет, поради което в
съответствие със задължителната тълкувателна практика на Съда на ЕС,
обективирана в Решение от 22.11.2012 г. по дело на Съда на ЕС С -139/11
год., приложимо е националното право на държавата - членка, чийто съд
разглежда конкретния спор. Следователно, приложим материален закон в
конкретния случай е българският закон. Правилата, отнасящи се до въздушните
превози на пътници и товари се уреждат от Закона за гражданското въздухоплаване, който
като специален закон, уреждащ конкретната правна материя, в това число и погасителната
давност, изключва приложението на общия закон, в случая Закона за задълженията и
договорите, уреждащ общия ред за прилагането на института на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за гражданското въздухоплаване,
3
която е била в сила към датата на подаване на исковата молба „Правото на иск
срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в
двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на
пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението , от деня,
в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня
на прекратяване на превоза." Отговорността на въздушния превозвач е
договорна и намира приложение погасителната давност уредена в чл.135 от
ЗГВ, който е специален нормативен акт спрямо общия ЗЗД и неговите норми
намират приложение при договори за превоз с въздушен транспорт.
Разпоредбата на чл.135 от ЗГВ е императивна и е установена в публичен
интерес и предвижда по-кратка погасителна давност при международни
превози с въздухоплавателно средство. Позовавайки се на специалната норма
на чл.135 от ЗГВ, двегодишната давност е започнала да тече от деня, в който
самолетът е бил отменен е погасен по давност преди завеждане на съдебното
производство. Искът по настоящото дело е предявен след изтичане на
двегодишната погасителна давност. При тези данни следва да се приеме, че са били
налице всички предпоставки за освобождаване на Авиокомпания У.Е.У. от
отговорност за заплащане на обезщетение по чл.7, пар.1 на Регламент № 261
от 2004 г. за процесния полет, поради изтекла погасителна давност на иска.
Моли да бъде отменено процесното решени, като бъде отхвърлен
изцяло предявения иск, като неоснователен. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият/ищец Ц. К. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Варна, ул.“******* *******, чрез пълномощника по делото адвокат С. Д.,
със служебен адрес: гр. София, ул. „******* партер, офис 1 от Смолянска
адвокатска колегия оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
4
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр с чл. 415, ал.1, т. 1 от
ГПК с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. от Ц. К. Т. срещу „У.Е.У.
Кфт.” - клон България за установяване на вземането на ищеца спрямо
ответника за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание
чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. за отмяна на полет W6 4356 по направление летище
Фиумичино Рим- София, предвиден за изпълнение на 26.02.2018г., ведно със
законната лихва от 25.02.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 11459/2021 г.
по описа на СРС, 36-ви състав.
Ищецът Ц. К. Т. твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с
ответника за редовен полет W6 4356 по направление летище Фиумичино Рим
- София, предвиден за изпълнение на 26.02.2018г. с час н излитане 8:40 и час
на кацане 11:45 ч. местно време София. Сочи, че в деня на полета се е явила
навреме и е преминала надлежно всички контролни и регистрационни
процедури. Малко след настъпване на часа за излитане процесният полет бил
отменен, като ищцата не била информирана за причината за отмяната.
Същата е поканила ответника да й заплати обезщетение за отменения полет.
Твърди, че в разменената с ответника извънсъдебна кореспонденция
последният потвърждавал отмяната на процесния полет. С оглед липсата на
възражения от страна на ответника се сочи, че ищцата надлежно е изпълнила
задължението си да заплати уговорената за превоза цена. Към настоящия
момент твърди, че ответникът не е изплатил дължимото обезщетение, поради
което счита, че са налице предпоставките по чл. 7 от Регламент 261/2004 за
ангажиране отговорността на ответника да й заплати следващото се
обезщетение в размер на 250 евро за отмяна на процесния полет.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който
е оспорил исковете в цялост. Релевирано е възражение, че правото на иск за
това вземане е погасено по давност, като погасителната давността за това
вземане се определя по реда на чл. 135 от ЗГВ. Сочи, че е налице
5
обстоятелство изключващо ангажиране на отговорността му като превозвач,
доколкото са налице извънредни обстоятелства - лоши метеорологични
условия на летище София, които са възпрепятствали излитането на самолета
от София. Така се е забавило излитането на самолета от София, а в
последствие на ответника е бил наложен слот от Евроконтрол за четири часа
за летище Фиумичино, поради лоши метеорологични условия и на това
летище. Съвкупността от тези две обстоятелства е наложила отмяната на
полетите на въздухоплавателно средство HA-LXD за 26.02.2018г., с което са
изпълнявани полети W6 4355 и W6 4356.
По делото е прието за безспорно, че полет W6 4356 У.Е.У. Кфт.”ЛТД е
следвало да излети по разписание от летище “Фиумичино”, гр. Рим в 08:40 ч.
и да пристигне на летище София в 11:40 на 26.02.2018 г. Ищцата Ц. К. Т. е
имала сключен пътен договор за превоз, с ответника У.Е.У., клон България, за
полет www 64356 по направление Фиумичино- Рим-София от 26.02.2018г. Тя
се е явила в деня на полета 26.02.2018 г. на летището във Фиумичино-Рим,
като е била уведомена от летищните власти за отмяната на полета, че
разстоянието по въздух между Фиумичино и София е 925 км. и че редовен
полет W6 4356 по направление Фиумичино Рим - София на 26.02.2018г. е бил
отменен.
От правна страна:
Относно спорният въпрос дали са били налице извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати и които изключват
отговорността на превозвача за закъснението на полета, районният съд
обстойно е разгледал и обсъдил въпроса дали са били налице извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати и изключват
отговорността на превозвача за закъснението на полета. Обсъдил е приетите
по делото първоначална и повторна съдебно-техническа експертиза, които не
следва да бъдат приповтаряни, като е кредитирал изцяло изготвеното
повторно заключение от вещото лице инж. К. К.Г., в частта, в която вещото
лице посочва, че установените атмосферни условия позволяват изпълнението
на полети със самолет Airbus 321 и на двете летища. От приетите заключения
по делото е установено, че полети W6 4355 и W6 4356 е било предвидено да
бъдат осъществени с един и същ самолет от ответното дружество, а именно
самолет № HA-LXD. Въз основа на приложената по делото бордова карта се
6
установява, че е бил сключен валиден договор за въздушен превоз между
ищеца и ответника, както и че ищецът е бил изправна страна по този договор.
Предпоставките за изключване на отговорността на превозвача са
наличието на извънредно обстоятелство и вземането на всички необходими
мерки. За да бъде налице извънредно обстоятелство следва случилото се да не
е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач
и поради естеството и произхода му да се намира извън ефективния контрол
на същия. Ответникът твърди лоши метеорологични условия при
предхождащ полет, извършвани със същото въздухоплавателно средство, но
от повторното заключение на вещото лице инж. К. Г. се установява, че
конкретните атмосферни условия са позволявали изпълнението на полети със
самолет Airbus 321 и на двете летища. Дори да се приеме, че това са
извънредни обстоятелства, то по делото не са ангажирани доказателства
относно наличието на втората предпоставка-взимането на всички разумни
мерки за преодоляването. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от
цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от
седмото съображение от преамбюла на Регламент /ЕО/ 261/2004, което
установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с
притежавани от тях самолети. Особено показателно е и дванадесетото
съображение от същия регламент, което предвижда право на информация на
пътниците и подбиране на подходящи възможности за премаршрутиране. При
определяне на дължимата грижа Регламент /ЕО/ 261/2004 препраща и към
Монреалската 4 конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз (публикувана ДВ, бр.67/2003 г., в сила за
България от 9 януари 2004 г.), която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест
на превозвача е да докаже, че отмяната на полета е била неизбежна с оглед на
всички разумни мерки, които биха могли да се изискват от един въздушен
превозвач. По делото такива доказателства не са предоставени. Освен това,
процесният период, през който е бил отменен полетът- месец февруари,
обикновено е характерен с подобни метерологични условия в тази част от
континента Европа. С оглед това ответното дружество е имало възможност
предварително да предприеме мерки, които да обезпечат изпълнението на
сключените договори за превоз за периода. Това са мотивите на районният
съд, които настоящата инстанция възприема, както и че не следва да се
приложи изключението по чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004.
7
Относно възражението на ответника, че правото на иск за процесното
вземане е погасено по давност, то първият въпрос, на който следва да даде
отговор настоящата инстанция е коя редакция на чл.135 от ЗГВ е приложима.
Съгласно чл.135 (Изм. - ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г. /ал.1/ Правото на иск
срещу превозвача международните и вътрешните превозни договори се
погасява в едногодишен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на
прекратяване на превоза. Според ал.2 пълномощниците, които не са адвокати
на лицата, притежаващи права произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2004,
представят пред превозвача или пред Главна дирекция "Гражданска
въздухоплавателна администрация" пълномощни с нотариална заверка на
подписите. Според ал.3 правото на предявяване на претенция за получаване
на обезщетение от пълномощници на лицата, притежаващи права,
произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2С се доказва пред превозвача и/или пред
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" с оригинал
на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че съгласно чл.5, ал.5 от
Конституцията на Р България, нормативните актове влизат в сила три дни
след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок/ в
настоящия казус няма такъв срок/. Ето защо, разпоредбата на чл.135 от СГВ,
заедно с нововъведените ал.2 и ал.3 е влязла в сила на 26.02.2021г., т.е. 3 дни
след обнародването им в ДВ от бр. 16 от 23.02.2021 г. Ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
25.02.2021 г., от която дата се счита и подаването на исковата молба, т.е.
преди изменението на визираната правна норма.
С оглед установената трайна съдебна практика, въззивната инстанция
също приема, че разпоредбата на чл. 135 от ЗГВ, в относимата редакция към
спора преди изменението от 23 февруари 2021г., предвид гореизложеното,
предвиждаща специален давностен срок, е неприложима в настоящия спор.
Тя следва да се тълкува систематично, като при систематичното тълкуване на
посочената разпоредба с разпоредбите от главата, в която се намира, а
именно- Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност"
може да се достигне до извода, че посоченият двугодишен давностен срок е
8
приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи
или товари, но не и когато се касае за обезщетение по Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. при закъснели или при отменени полети. Това следва и от чл. 137
ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 от ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат
извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на закона,
нито от измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021
г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат
обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността
на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в
приложното поле на чл. 135 от ЗГВ, а приложение намират общите правила и
в частност разпоредбата на чл. 111, 6. "б. " от ЗЗД, в която е предвидено, че с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения от
неизпълнен договор. На основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е възникнало, в настоящия случай от деня на
изпълнение на закъснелия полет 26.02.2018г., към който момент е
реализирано неизпълнението на превозвача и е възникнало вземане на ищеца
за парично обезщетение. Както бе посочено по-горе, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на
25.02.2021 г., съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като
е спазен срокът по чл. 415, ал.4 ГПК. Следователно възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно, тъй като заявлението е подадено един
ден преди да изтече предвидения в закона давностен срок.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното
правоотношение е приложим Регламент/ ЕО/ 261/2004 г. В разпоредбите на
чл. 5-8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и
отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна
летище на територията на Европейския съюз. Регламент /ЕО/ № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. не съдържа специални
разпоредби, касаещи сроковете за погасяване по давност на вземането за
парично обезщетение при закъснял или отменен полет, поради което
приложение намира националното право на държавата-членка, чийто съд
разглежда конкретния спор. В този смисъл е даденото в решение от
9
22.11.2012 г. по дело С-139/11 на Съда на ЕС тълкувание, което е
задължително за съдилищата. Правото на парично обезщетение по Регламент
/ЕО/ № 261/2004 г. се основава на договорната отговорност на въздушния
превозвач, който не е изпълнил задължението си по сключения с ищеца
договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително
очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния
пункт. При сключен договор и неизпълнение на същия, довело до вреди,
отговорността за обезщетяването им е договорна, съобразно чл. 79 ЗЗД и чл.
82 от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите на решението по дело С-402/07.
Съдът на ЕС изрично подчертава, че задължението за парично обезщетение
по регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като именно с него
конкретният пътник има сключен договор за превоз, по силата на който
лицето има право да бъде превозено е полет, който не би трябвало нито да се
отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира
вреди от причинено неудобство, не означава непременно, че същите могат да
произтичат единствено от деликт. Напротив ако увреждането е в пряка
причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на
задължения по договор, какъвто е разглежданият случай, то и отговорността,
включително и обезщетението за изправната страна, са вследствие на
договорно правоотношение. В случая неудобството за пътника е причинено
пряко и непосредствено от неизпълненото договорно задължение на
превозвача да осъществи полета при първоначално обявения час на излитане
и пристигане, поради което и отговорността на ответника да обезщети вредата
е договорна, при която и както бе посочено, приложение следва да намерят
общите правила, уредени в ЗЗД и по-специално разпоредбата на чл. 111, б. "б.
" от ЗЗД, предвиждаща, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за обезщетения от неизпълнен договор.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1 пр.1 ГПК първоинстанцинното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на пълномощника на въззиваемия адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА в размер на 400 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.11.2022 г. по гр.д. № 38891/2021г. на
СРС, ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА “У.Е.У. Кфт“ ЛТД, вписано в регистъра на дружествата под
№ 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси,
*******, сграда Б, Н-1103 Будапеща Унгария, чрез пълномощника адвокат К.
И. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, офис 5 да заплати на
адвокат С. Джанбазов, с адрес на осъществяване на дейността: гр.София, ул.“Цар С.“ № 39,
партер, офис 1 от Смолянската адвокатска колегия, на основание чл.38 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11