РЕШЕНИЕ
№ 1984
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330106716 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Й. С. П. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с
която иск за прогласяване за недействителна клауза за пакет допълнителни услуги и даваща
право на ответника да получи по нея сума в общ размер на 660 лева по договор за кредит №
***, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 50 лева,
недължимо платена сума по клауза възнаграждение за пакет допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.04.2021 г. до окончателното
плащане.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по
който ответникът е заемодател, а ищецът заемател. По договора е предоставена на ищеца
сума в размер на 500 лева. В договора в раздел IV „Параметри“ била фиксирана сума,
дължима за „Пакет допълнителни услуги“. По договора били заплатени от ищеца всички
задължения, в това число за главница, лихви и допълнително възнаграждение в размер на
660 лева. Твърди се, че тази сума е платена по недействителна клауза, доколкото
противоречи на добрите нрва и заобикаля закона – чл.19, ал.4 ЗПК. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Счита, че основанията, на които е
заплатена претендираната сума са валидни. Счита, че не е недействителна клаузата за
възнаградителна лихва и клаузата за пакет допълнителни услуги. Моли се за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
Предявен e осъдителен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да докаже, че е платил на
ответника сума в размер на 50 лева – по възнаграждение пакет допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит ***, както и недействителност на договора за кредит и
клаузата за пакет допълнителни услуги на посочените в исковата молба основания.
Ответникът следва да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
допълнителни услуги, основание за задържане на платените суми, както и че в договора за
кредит е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК.
С Определение от 16.07.2021 г., като безспорно между страните е отделено, че са
сключили потребителски кредит № *** със съдържанието, посочено от ищеца в исковата
молба и в допълнителната молба, в който е уговорена клауза за пакет допълнителни услуги,
по която се дължи възнаграждение, както и че ищцата е заплатила по тази клауза сума в
размер на 660 лева, видно от извлечението приложено към исковата молба л.8, издадено от
ответника.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Профи Кредит
България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за закупен пакет допълнителни услуги:
Съгласно представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги - Фаст и Флекси, заплащането на уговореното възнаграждение се
дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно:
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски и приоритетно разглеждане
на искането за кредит.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ,
бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по
своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че
са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“,
представлява по своята същност „такса за усвояване на кредита“. Услугите възможност за
отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по
управление на кредита. Наред с това предвиденото възнаграждение за двата вида услуги е
необосновано високо и нееквивалентно с предоставяната услуга. Още повече, че с
2
уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително се
договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност
и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват.
Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по
волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на
такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за
права, които по закон има.
С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за допълнитен пакет услуги,
противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за
възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в
годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделно
възнаграждение има за цел заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение
в размера на ГПР. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна,
каквато е и обсъжданата такава.
С оглед изложеното се явява основателен искът за прогласяване за недействителна на
клаузата за допълнителен пакет услуги, поради заобикаляне на законна, а именно на чл.19,
ал.4 ЗПК.
Доколкото съдът приема, че тази клауза е недействителна, платените по нея суми се
явяват недължимо платените и подлежат на връщане.
Ответникът признава с представеното от него извлечение по сметка към процесния
договор за кредит /л.8/, че ищцата е заплатила по посочената клауза сумата в размер на 660
лева.
С Протоколно определение от 27.10.2021 г. /л.45/, по искане на ищеца, съдът е
допуснал, на основание чл.214 ГПК, изменение в размер на претенцията, като същият е
увеличен от 50 лева на 660 лева.
С оглед изложеното и осъдителния иск се явява доказан по основание и размер и ще
се уважи до пълния предявен размер от 660 лева.
Като законна последица от уважаване на тази претенция, върху нея следва да се
присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.04.2021 г. до
окончателното плащане, каквото искане изрично е направено в исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Ищецът доказа
разноски в размер на 100 лева, платена държавна такса /л.16/, която на основание чл.78, ал.1
ГПК ще му се присъди в пълен размер..
По делото ищецът се е представлявал от адв. Е.И., която е поискала присъждане на
3
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.15/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е. И. в размер на 300
лева, определено въз основа на уважената претенция, което ще й се присъди.
Възражението за прекомерност на адвокатското възражение на ищеца, направено от
ответника в отговора на исковата молба е неоснователно, доколкото възнаграждението е
определено съобразно предвидения в Наредбата минимум.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за допълнителен пакет услуги, даваща право на
ответника да получи възнаграждение за пакет услуги в размер на 660 лева, обективирана в
договор за кредит ***, сключен между Й. С. П., ЕГН ********** и „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК *********, като заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ НА Й. С. П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 660 лева, недължимо платена сума по
клауза възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит
№ ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.04.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на
100 лева – разноски в производството .
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ НА адв.
Е.Г.И., с личен № **********, вписана в АК – П., на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на
300 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4