Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 27.10.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Камелия Стоянова, като се запозна с докладваното
от съдия Михайлов ВНЧХД № 2867 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ НПК.
С Присъда от 11.06.2019 г.,
постановена от СРС, НО, 114-ти състав по НЧХД № 10231/2018 г., съдът е признал
подсъдимата Д.Г.М. за ВИНОВНА в това, че на 05.06.2018г., в гр. София, в ж.к. ********,
в съучастие като съизвършител с Д.А.А. причинила лека телесна повреда на М.П.М.,
изразяваща се в кръвонасядане в тилната област, кръвонасядане на челото,
кръвонасядане на дясната мишница кръвонасядане на дясната предмишница, с което
е причинила страдание на ЧТ М.П.М. – престъпление по чл.130, ал.2 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 вр. чл.78А, ал.1 от НК я е освободил от наказателна отговорност, като
й е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА,
като на основание чл.304 от НПК я е признал ЗА НЕВИНОВНА и я е оправдал по
първоначално повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Със същата присъда съдът е
признал подсъдимата Д.Г.М. за НЕВИНОВНА в това, че на 05.06.2018г., в гр.
София, в ж.к. ********, в съучастие с Д.А.А. публично е казала нещо унизително
за честта и достойнството на ЧТ М.П.М. в нейно присъствие, като едновременно с А.
я нарекла „****“ и „*****“ пред дъщерите
й В.П. и Я.К., поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Със същата присъда съдът е
признал подсъдимия Д.А.А. за ВИНОВЕН в това, че на 05.06.2018г., в гр. София, в
ж.к. ********, в съучастие като съизвършител с Д.Г.М. причинил лека телесна
повреда на М.П.М., изразяваща се в кръвонасядане в тилната област,
кръвонасядане на челото, кръвонасядане на дясната мишница кръвонасядане на
дясната предмишница, с което е причинил страдание на ЧТ М.П.М. – престъпление
по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.78А, ал.1 от НК е освободил от
наказателна отговорност, като му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в
размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, като на основание чл.304 от НПК го е признал ЗА
НЕВИНОВЕН и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Със същата присъда съдът е
признал подсъдимия Д.А.А. за НЕВИНОВЕН в това, че на 05.06.2018г., в гр. София,
в ж.к. ********, в съучастие с Д.Г.М. публично е казал нещо унизително за
честта и достойнството на ЧТ М.П.М. в нейно присъствие, като едновременно с М.
я нарекъл „курва“ и „мръсница“ пред дъщерите йВ.П. и Я.К., поради което и на
основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът е осъдил подсъдимата Д.Г.М. да заплати на ЧТ М.П.М., направените по
делото разноски в размер на 475,00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, от
които 75,00 /седемдесет и пет/ лева хонорар на вещото лице за изготвяне на СМЕ
и 400,00 /четиристотин/ лева адвокатски хонорар.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът е осъдил подсъдимия Д.А.А., да заплати на ЧТ М.П.М. направените по делото
разноски в размер на 475,00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, от които
75,00 /седемдесет и пет/ лева хонорар на вещото лице за изготвяне на СМЕ и
400,00 /четиристотин/ лева адвокатски хонорар.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът е осъдил подсъдимата Д.Г.М. да заплати по сметка на СРС направените по
делото разноски в размер на 77,28 /седемдесет и седем, и двадесет и осем/ лева
- хонорар на вещо лице за изготвяне на СТФЕ.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът е осъдил подсъдимия Д.А.А. да заплати по сметка на СРС направените по
делото разноски в размер на 77,28 /седемдесет и седем, и двадесет и осем/ лева
- хонорар на вещо лице за изготвяне на СТФЕ.
На основание чл.190, ал.2 от НПК,
съдът е осъдил подсъдимата Д.Г.М. да заплати и 10,00 /десет/ лева държавна
такса по сметка на СРС, за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листа.
На основание чл.190, ал.2 от НПК,
съдът е осъдил подсъдимия Д.А.А. да заплати и 10,00 /десет/ лева държавна такса
по сметка на СРС, за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листа.
Срещу така постановената присъда
е постъпила Въззивна жалба от Д.Г.М. в осъдителната ѝ част. Счита
присъдата за неправилна и необоснована и постановена в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. В заключение се иска да бъде призната за
невиновна.
Постъпило е и Допълнение към
Въззивна жалба от Д.Г.М. в която се сочи, че съдът неправилно е изключил от
доказателствата по делото дадените от нея обяснения, като сочи, че реакцията
ѝ е предизвикано от поведението на ЧТ. Счита, че СРС не е установил по
категоричен начин кой от двамата подсъдими е причинил телесното увреждане.
Сочи, че СРС неправилно е приел, че сигналът до тел. 112 е подаден от ЧТ, а той
бил подаден от нея, а в мотивите на СРС не бил обсъден Предупредителния
протокол, съставен от полицията. В заключение отново се прави искане за отмяна
на присъдата и оправдаване на подсъдимата.
Срещу така постановената присъда
е постъпила Въззивна жалба от Д.А.А. в осъдителната ѝ част. Счита
присъдата за неправилна и необоснована и постановена в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. В заключение се иска да бъде
призната за невиновен.
Постъпило е и Допълнение към
Въззивната жалба от Д.А.А. в което се сочи, че СРС неправилно е кредитирал
показанията на неговите братовчедки, които били заинтересована страна и
пренебрегнал неговите обяснения, дадени в съдебно заседание, че не е удрял ЧТ а
се е опитал да разтърве нея и Д.М., защото се били хванали за косите. Сочи, че
се е обаждал на тел. 112 в противоречие с приетото от СРС. Сочи, че неправилно
СРС е приел, че Д.М. била удряла ЧТ, без да изследва причините за това. Съдът
не бил изяснил фактическата обстановка, като не бил обсъдил представени и
събрани по делото доказателства. Липсвали и мотиви за правната страна на
деянието. В заключение се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия
за невиновен.
В открито съдебно заседание по
делото адв. Д. поддържа и двете Въззивни жалби, както и Допълненията към тях.
Не прави доказателствени искания и няма такива за отвод.
Пред въззивния съдебен състав
адв. Д. оспорва двете Въззивни жалби и Допълненията към тях, като счита същите
за неоснователни. Не прави искания за отвод или за събиране на нови
доказателства.
В хода по същество адв. Д. моли
да бъде постановен акт, с които подзащитните ѝ да бъдат оправдани.
Препраща към изложените в Допълненията съображения, като акцентира, че
първоинстанционният съд не е мотивирал изводите си, защо приема деянието да е
извършено в съучастие. Твърди, че деянието е неизяснено от фактическа страна, а
наложените глоби са прекомерно високи. Претендира разноските по делото.
В своята съдебна реч адв. Д.
намира атакуваната присъда за правилна. Изразява съгласие с мотивите на
първоинстанционния съд и излага аргументи в тази насока. Намира повдигнатото
обвинение за доказано, като моли присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна
и обоснована.
Подсъдимата М. в своята лична
защита поддържа изложеното от защитника си.
Подсъдимият А. също поддържа
казаното от своя адвокат.
В правото си на последна дума
подсъдима М. намира, че изложеното от свидетелите не е истина и иска да бъде
призната за невиновна.
Подсъдимият А. в своята последна
дума изразява желание да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите във
въззивната жалба и допълнението към нея, тези, изложени във възражението срещу
жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
Подсъдимата Д.Г.М. – 63 години,
родена на *** ***, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, със
средно образование, майка на частната тъжителка, с постоянен адрес:*** и
настоящ адрес:***, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.А.А. – 23 години,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, племенник на частната тъжителка, с постоянен адрес:*** и настоящ
адрес:***, ЕГН **********.
Подсъдимата Д.М. живеела в
Гърция, след това в Белгия, а след завръщането ѝ от чужбина се установила
да живее при роднини в гр. София, кв. „Челопечене“, ул. „********. На този адрес
живеел и подсъдимият Д.А. – племенник на частната тъжителка М. и син на
починалата ѝ сестра.
Частната тъжителка живеела заедно
с трите си дъщери – С.О.П.,В.О.П. и Я.С.К., в жилище с обща площ 66,65 кв. м,
находящ се на адрес гр. София, жк. „********. То било собственост на родителите
на частната тъжителка. След смъртта на баща ѝ жилището било наследено от
нея, майка ѝ – подсъдимата Д.М. и от племенника ѝ – подсъдимия Д.А.,
при следните квоти – по 1/6 за М. и Д. и 4/6 за Д..
На 07.05.2018 г. подсъдимите Д.М.
и Д.А. отишли да живеят в жилището в гр. София, жк. „**********, обитавано и от
семейството на частната тъжителка. Веднага след нанасянето им между двамата
подсъдими, от една страна, и тъжителката и нейните дъщери, от друга страна,
възникнали конфликти, свързани с начина на ползване на помещенията в жилището.
В резултат на това на 08.05.2018 г. подсъдимата Д.М. изпратила нотариална
покана до М.М., с която я приканвала да събере вещите си в едно помещение,
съответстващо на притежаваните от нея 1/6 идеални части от апартамента, и да
преустанови възпрепятстването на ползването на апартамента от подсъдимите.
Частната тъжителка, дъщерите
ѝ и подсъдимите М. И А. не намерили мирено разрешение на възникналия и
задълбочил се конфликт между тях, а напрежението постоянно ескалирало. Това
довело до сблъсък между подсъдимата М. и свидетелката Я.С.К. – дъщеря на
тъжителката, когато на 05.06.2018 г., около 16:00 часа, свидетелката К. се
прибрала в жилището, находящо се в ж.к. „*****“. Отивайки в кухнята, между нея
и подсъдимата М. възникнал конфликт, поради който подсъдимата в 16:34 часа
решила да се обади на тел. 112. Последната подала сигнал, че внучка ѝ я
заплашвала с физическа саморазправа. Веднага след това подсъдимата М. се
обадила и на подсъдимия А., който в този момент се намирал извън апартамента.
Междувременно свидетелката К. се обадила на майка си, която бързо се прибрала в
дома си. За проверка на подадения сигнал бил изпратен полицейски патрул. При
пристигането им подсъдимият А. и частната тъжителка М. също се били прибрали,
като междувременно тъжителката изпратила текстово съобщение до свидетелката П.,
за да се прибере и тя вкъщи. Полицейските служители съставили предупредителни
протоколи на всички замесени в скандала да не се саморазправят и напуснали
адреса. След това всички се прибрали в апартамента.
Подсъдимите М. и А. заедно с
частната тъжителка М. отишли в хола, докато свидетелката К. отишла в другата
стая, за да сложи телефонът ѝ да се зарежда. В същия момент свидетелката К.
дочул шум откъм хола и се отправила към него. Влизайки в стаята, тя видяла, как
подсъдимите М. и А. биели майка ѝ. Подсъдимата М. била хванала
тъжителката за косата и я скубела, както и за едната ръка, а подсъдимият А.,
който бил застанал от другата страна на тъжителката, я удрял в задната долна
част на главата. Свидетелката К. се опитала да ги разтърве, като в същото това
време свидетелкатаВ.П. се прибрала в дома си. Тя чула викове и крясъци, поради
което влезнала в хола и възприела случващото се. К. се обърнала към сестра си и
ѝ казала да се обади на тел. 112, но последната нямала мобилен телефон.
Затова К. оставила подсъдимите и се опитала да набере тел. 112, но не успяла да
се свърже, тъй като линията била заета. Подсъдимите А. и М., виждайки че К. се
опитва да подаде сигнал за случващото се, преустановили действията си. След
като последната не успяла да се свърже със тел. 112, майка ѝ тъжителката М.
в 17:47 часа се обадила и подала сигнал за възникналия физически сблъсък, но
получила отказ да бъде изпратен екип. Веднага след нея подсъдимият А. решил също
да се обади, свързвайки се с оператора в 17:50 часа. След като му било отказано
да изпратят полицейски патрул и при невъзможност операторът да намери консенсус
с него, връзката била прекъсната. Подсъдимият А. останал недоволен и в 17:55
часа отново се обадил и настоявал да бъде изпратен полицейски екип. На място
дошли полицейски служители от 09 РУ-СДВР и участниците в конфликта били
отведени в 09 РУ-СДВР.
От заключението по изготвената на
съдебното следствие съдебнотехническа експертиза се установява, че на 05.06.2018
г. подсъдимите М. и А., както и тъжителката М. се обадили на тел. 112, както и
съдържанието на техните разговори.
От заключението по изготвената на
съдебното следствие съдебномедицинска експертиза по документи се установява, че
тъжителката е получила травматични увреждания – кръвонасядане в тилната област;
кръвонасядане на челото; кръвонасядане на дясната мишница, кръвонасядане на
дясната предмишница, като описаните кръвонасядания са с червеникав,
червеникаво-синкав и червеникаво- виолетов цвят, с размери: в тилната област –
2/3 см; на челото – 1,3/1,8 см; на дясната мишница – 3/1 см и на дясната
предмишница – 1,5/0,8 см. В съвкупност установените кръвонасядания са причинили
на тъжителката страдание, като те напълно отговарят по цвета и размерите си, да
са получени по начин и време описан в тъжбата, а именно при удари и притискане
с ръце.
Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз
основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и
доказателствени средства, а именно:
Гласни: обясненията на подсъдимите Д. Г. М. и Д.А.А.; показанията на свидетелите Я.С.К.,В.О.П.,
С.Х.М.;
Писмени: съдебномедицинско удостоверение № 462/2018 г.; нотариална покана от
08.05.2018 г.; писмо УРИ
105810-90/ 21.02.2019 г. на началника на РЦ-112-София; справка за съдимост на
двамата подсъдими, както и всички останали приети и приложени по делото писмени
доказателства; както и Заключения на съдебнотехническа и фоноскопна експертиза,
изготвена от вещо лице Г.К.Р.и заключение на съдебномедицинска експертиза по
писмени документи, изготвено от вещо лице д-р М.Г..
Гореизложената фактическа
обстановка по същността си кореспондира с установената от първоинстанционния
съд, който не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си
убеждение, тъй като е обсъдил всички доказателствени материали, без някои от
тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други и не са допуснати
логически грешки при обсъждането им. Интерпретацията на
доказателствените източници, направена в мотивите на първоинстанционната присъда,
е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция. От друга страна
контролираната съдебна инстанция е положила старателни процесуални усилия да
селектира достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази
насока изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална
степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на
базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена
съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната тяхна
вътрешнологическа последователност. В заключение може да се обобщи, че СРС е
извършил самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен материал,
интерпретирал го е според действителното му съдържание, обсъдил е обстойно въпроса
за авторството на деянието, поради което в процесуалната дейност на съда няма
никакви пропуски.
Подобно на районния съд и
въззивната инстанция се довери на изложеното от свидетелите очевидци Я.С.К. иВ.О.П..
Двете свидетелки са дъщери на частната тъжителка М., но роднинската им връзка не може а приори да обуслови недостоверност
на показанията, а единствено се разглежда като основание за по-задълбочен
анализ. Съобразявайки заинтересоваността им от изхода на делото
първоинстанционният съд е подложил на внимателна оценка достоверността на
показанията на свидетелките и обосновано ги е кредитирал частично. Съдът в този
си състав при внимателния прочит на показанията на двете свидетелки установи,
че същите изключително подробно, хронологично, конкретно и максимално точно
описват динамиката на събитията от инкриминирания ден и извършеното от двамата
подсъдими деяние спрямо частната тъжителка. Те дават сведения последователно и
добросъвестно относно нанесения побой, извършителите на деянието, събитията
предшестващи и последващи инкриминираното деяние, отношенията им с подсъдимите,
като пресъздадените от тях лични възприятия са категорични относно посочените
обстоятелства, обхващащи предмета на доказване. Показанията им са еднопосочни
относно конкретните действия на подсъдимите спрямо частната тъжителка,
посочвайки че подсъдимата М. хванала тъжителката за косата, скубела я и я
стискала за едната ѝ ръката, като междувременно подсъдимият А. удрял леля
си в задната долна част на главата. Описаният начин на причиняване на телесните
увреждания от свидетелките напълно съответства на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза, в основата на която е залегнало
съдебномедицинското удостоверение, издадено непосредствено след деянието. Видно
от заключението на СМЕ частната тъжителка е получила кръвонасядане в тилната
област; кръвонадсядане на челото; кръвонасядане на дясната мишница,
кръвонасядане на дясната предмишница, които съответстват да са получени по
начина, описан от К. и П.. Физическият конфликт, за който споделят те, косвено
се потвърждава и от показанията на свидетелката М., която лично е възприела
непосредствено след инкриминираното деяние синини в областта на челото на
пострадалата. Показанията на М. съдържат и производни доказателства относно
споделения ѝ от тъжителката нанесен побой от подсъдимите през месец юни,
които се намират в логическо единство с останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал.
Въпреки че и настоящият съд не
намира показанията на П. и К. за тенденциозни, констатира някои твърдения,
некореспондиращи с останалия доказателствен материал и необсъдени от първата
инстанция. За разлика от районният съд, въззивният не се довери на изложеното
от свидетелките П. и К., че последната е подала сигнал на тел.112, тъй като в
тази им част показанията им се опровергават от изготвената по делото
съдебнотехническа и фоноскопска експертиза. Видно от заключението на
експертизата не К., а майка им – частната тъжителка М., се е свързала с операторите
на тел. 112 и подала сигнал за физически конфликт между нея и майка ѝ, но
въпреки това ѝ било отказано да бъде изпратен полицейски патрул.
Обстоятелството, че именно тъжителката се обадила на тел. 112 нито поставя под
съмнение достоверността на показанията на К. и П. в тяхната цялост, нито
опровергава нанесения побой спрямо нея. Внимателният и съвкупен прочит на
показанията на свидетелите очевидци сочи, че първоначално К. не е успяла да се
свърже с операторите, но самият факт, че е набрала тел. 112 е довел до
преустановяване действията от страна на подсъдимите. Благодарение на това и
предвид невъзможността К. да се свърже с тел. 112, частната тъжителка се е
обадила и подала сигнал.
На следващо място, съпоставяйки
показанията на К. и П. със заключението
на съдебнотехническата и фоноскопска експертиза, настоящият съдебен състав
намира, че споделеното от свидетелките съответства темпорално на проведените
телефонни разговори. Това е така, тъй като видно от справката от МВР Дирекция
„Национална система 112“ (л. 78) първият подаден сигнал от подсъдимата М.,
вследствие на който е бил изпратен полицейски патрул, е регистриран в 16:34
часа, а свидетелката К. споделя, че се е прибрала около 16:00 часа, влезнала в
хола и малко след това е възникнал конфликтът между нея и подсъдимата М..
По-нататък К. твърди, че непосредствено след като им били съставени
предупредителни протоколи и всички се прибрали в апартамента, подсъдимите
осъществили инкриминираното деяние. Така описаните събития времево съответстват
да са извършени в интервала между първото обаждане от подсъдимата М. и второто
от частната тъжителка М., което било регистрирано в 17:47 часа. След първото
обаждане в 16:34 часа е било необходимо техническо време, за да пристигне
полицейския патрул, да разясни ситуацията и да състави предупредителните
протоколи. Непосредствено след като полицаите си тръгнали, подсъдимите
нападнали тъжителката. Забавяне при свързването с операторите на тел. 112 е
имало поради неуспешния опит на свидетелката К. да се свърже с тях, за което
бяха изложени съображения по-горе. Затова едва след като подсъдимите
преустановили физическия сблъсък, тъжителка успяла да подаде съответния сигнал.
Ето защо, така установените събития, описани от П. и К., съответстват да са се
развили в промеждутъка между двете първоначални обаждания.
Гореизложеното мотивира и
настоящата инстанция да се довери на споделения от К. и П. разказ, който стои убедително
на фона на взаимно допълващите им се показания, намиращи подкрепа в останалия
доказателствен материал. Съдът не констатира основания, поставящи под съмнение
обективността на показанията относно обстоятелствата, касаещи деянието, за
което подсъдимите са признати за виновни от районния съд. Допълнителен аргумент
за липса на тенденциозност е обстоятелството, че свидетелката К. не отрича, че
е наричала с обидни думи подсъдимите в социалната мрежа „Фейсбук“, а
свидетелката П. е била разпитана в присъствието на вещо лице, което
потвърждава, че случилото се е напълно достъпно за възрастта на свидетелката и
тя е в състояние да възпроизведе личните си възприятия. В обобщение споделеният
разказ от двете дъщери разкрива логическа хомогенност и такава детайлност,
присъща на непосредствено придобити впечатления, който същевременно търпи и
надлежна проверка при съпоставката му с останалата доказателствената съвкупност
по делото. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е поставил показанията на К.
и П. в основата на своите фактически и правни констатации, а възраженията на
защита в тази насока следва да се разглеждат като неоснователни.
В мотивите към атакуваната
присъда задълбочено са разгледани обясненията на подсъдимите през призмата на
тяхната двойствена природа, в резултат на което те са били частично
кредитирани. Съдът в този си състав напълно споделя доказателствената оценката
на техните обяснения. Изложената от тях версия относно първоначална провокация
от страна на частната тъжителка с удар в областта на устата на подсъдимата М.,
вследствие на което двете се хванали за косите и започнали да се блъскат и
поради което подсъдимият А. се намесил с цел да преустанови физическото съприкосновение
между тях двете, но без да удря леля си, правилно е ценена като защитна. Твърдението,
че подсъдимият А. не е удрял частната тъжителка напълно се опровергава от
показанията на К., П. и М., разгледани съвкупно с писмените доказателства и
заключението на съдебномедицинската експертиза. На следващо място, изложените
хипотези за нанесен удар от частната тъжителка не намират подкрепа в
доказателствения материал по делото. Подсъдимата М. нито е предоставила
медицински документ, удостоверяващ подобно травматично увреждане, нито е споделила
на полицейския екип, че е била ударена, респективно има нужда от медицинска
помощ. Соченото обстоятелство не може да бъде възприето за отговарящо на
обективната действителност и с оглед заключението на изготвената
съдебнотехническа и фоноскопска експертиза. Сравнявайки двата проведени
разговор от подсъдимия А. с оператор на тел.112 на инкриминирания ден, съдът
констатира редица противоречия и несъответствия. Първоначално подсъдимият
твърди, че частната тъжителка е ударила подсъдимата М. в лицето, после говори в
множествено число, че ги били нападнали. По-нататък в двата разговора се
наблюдават различни твърдения по отношение начина на нанасяне на удара –
плесница или юмрук. Впечатление прави и обстоятелството, че подсъдимият А. се е
обадил на тел. 112, след като частната тъжителка вече е била подала сигнал. Изложеното
разгледано съвкупно с обстоятелството, че в действителност подсъдимите А. и М.
са нанесли травматичните увреждания спрямо частната тъжителка, води до извода,
че непосредствено след деянието подсъдимият се е опитал да изгради защитна
версия, подавайки сигнал на тел. 112 в смисъл, че те били нападнати. Поради
това настоящата инстанция не се довери на изложената версия от подсъдимите,
преценявайки я като защитна такава. По отношение на обстоятелствата, извън
горепосочените, съдът намира, че обясненията следва да се ценят като годни
доказателствени средства, доколкото намират подкрепа в доказателствения материал
и не се опровергават от него.
Не на последно място,
неоснователни са възраженията, изложени в Допълненията към подадените въззивни
жалби, че районният съд не е обсъдил съставените предупредителни протоколи и
приложената по делото разпечатка от проведена кореспонденция в социалната мрежа
„Facebook”. По отношение на публикацията в социалната мрежа свидетелката К. не
отрича съществуването ѝ, но същата не е от естеството да спомогне
разкриването на обективната истина към момента на деянието. Това е така, тъй
като така наречената „кореспонденция“ не съдържа като реквизит дата, на която е
публикувана. Липсата на дата не позволява да се установи дали публикацията на
свидетелката К. е качена преди или след инкриминираното деяния. Не може да се
установи и дали така приобщените копия на публикация и коментари към нея
отговарят на първоначалното им съдържание, дали те не са били преправяни,
поради което не могат да бъдат и надежден източник на информация. Неоснователни
са възраженията и относно предупредителните протоколи, тъй като макар и да е
безспорно, че такива били съставени, то те не са приложени по делото. От друга
страна обстоятелството, че и спрямо двете страни в конфликта са съставени
подобни протоколи не опровергава свидетелските показания на К. и П. досежно
осъществените след това действия от подсъдимите.
В заключение въззивният съд
намира възраженията на защитата срещу анализа направен от първостепенния съд на
събраните по делото гласни доказателства за напълно неоснователни.
Въззивната инстанция намира, че
при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е направил и правилни
правни изводи досежно съставомерността на поведението и на двамата подсъдими Д.Г. М. и Д.А.А. както от обективна, така и от
субективна страна именно по реда на чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимите А.
и М. ***, в съучастие като съизвършители причинили лека телесна повреда на М.П.М.,
изразяваща се в кръвонасядане в тилната област, кръвонасядане на челото,
кръвонасядане на дясната мишница кръвонасядане на дясната предмишница, с което
са причинили страдание на частната тъжителка М.П.М..
Първоинстанционният съд е
установил всички елементи от обективна страна на така вмененото деяние на
подсъдимите. По делото са събрани безспорни преки, подкрепени от редица
производни и косвени доказателства, изводими съответно от показанията на
свидетелите К. и П., както и на М., че подсъдимите А. и М. *** са нанесли побой
на частната тъжителка М..
В случая е безсъмнено, че
подсъдимите М. и А. са извършили така вмененото им деяние в условията на
съучастие, като всеки един от тях се явява съизвършител. Изпълнителното деяние
подсъдимите са осъществили с действие при разпределение на ролите, както
правилно е заключил първоинстанционният съд. Подсъдимата М. хванала тъжителката
за косата, скубела я и я стискала за едната ѝ ръката, докато подсъдимият А.
удрял леля си в задната долна част на главата. Подсъдимите са осъществили
деянието като съизвършители, тъй като и двамата са взели участие в
изпълнителното деяние, реализирайки различно по интензитет и вид физическо
насилие, като с действията си съвместно са допринесли за настъпването на крайния
противоправен резултат и всеки един от тях е възприел действията на другия,
съгласявайки се с тях. Съдът акцентира, че първата инстанция не е приела
подсъдимата М. да е нанасяла удари, а единствено да е скубела тъжителката и да
я е стискала здраво за едната ѝ ръка. Съдебната практика е константна, че
при съвместно нанасяне на телесни повреди е без значение конкретния каузален
принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата си престъпна
дейност вредоносни последици, защото общественоопасният резултат е настъпил
именно вследствие на съвместно реализираните действия, а не в резултат на
изолирано въздействие. В тази връзка неоснователни са възраженията, че
подсъдимата М. не била нанасяла удари, поради което наказателната отговорност
на същата не следва да се ангажира.
Така осъществените съвместни
действия от подсъдимите са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат – причинени травматични увреждания, изразяващи се в
кръвонасядане в тилната област; кръвонадсядане на челото; кръвонасядане на
дясната мишница, кръвонасядане на дясната предмишница, като описаните
кръвонасядания са с червеникав, червеникаво-синкав и червеникаво-виолетов цвят,
с размери: в тилната област – 2/3 см; на челото – 1,3/1,8 см.; на дясната
мишница – 3/1 см и на дясната предмишница – 1,5/0,8 см. Причинените увреждания,
установени от заключението на съдебномедицинската експертиза напълно
кореспондират с местоположението на ударите от подсъдимия А., както и с
действията на подсъдимата М.. Видно от заключението те изцяло отговарят да са
получени чрез удари и притискане по начина, установен във фактическата
обстановка. Същите са причинили на пострадалата страдание. В съответствие с
установените травматични увреждания първоинстанционния съд е преквалифицирал
деянието по чл. 130, ал. 2 от НК и е признал подсъдимите за виновни,
оправдавайки ги да са осъществили престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Деянието по втората алинея на леката телесна повреда е по-леко наказуемо и не е
било налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението,
поради което законосъобразно съдът е преквалифицирал деянието, без да е било
необходимо изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК. За
прецизност и пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо
да отбележи, че неправилно първоинстанционният съд с присъдата се е произнесъл
по въпроса за съучастието два пъти – веднъж е признал подсъдимите за виновни за
извършено деяние по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, т.е. в
съучастие, а после ги оправдава по първоначално повдигнатото им престъпление по
чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр ал. 1 НК, включително и за съучастието.
Прецизният и правилен изказ в случая е подсъдимите да бъдат признати за виновни
по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като се оправдаят по
първоначално повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК. Въпреки
констатираната непрецизност в присъдата, същата заедно с изготвените към нея
мотиви е конкретна по отношение деянието, за което подсъдимите са признати за
виновни, поради което не следва да се разглежда като съществено процесуално
нарушение.
Съдът се солидаризира с
изложените в мотивите доводи относно субективната страна. Подсъдимите А. и М.
са извършили вмененото им деяние при форма на вината пряк умисъл. Всеки един от
тях е осъзнавал противоправността на извършваните действия, тъй като деянието е
осъществено непосредствено след като на двамата са били съставени
предупредителни протоколи да не се саморазправят. Същевременно и М., и А. са
предвиждали и желаели причиняването на телесно увреждане на частната тъжителка.
Показателно за намерението им да причинят болка и страдание на пострадалата е
обстоятелството, че двамата са преустановили противоправните си действия едва
след като свидетелката К. се е опитала да подаде сигнал на тел. 112,
респективно да поиска изпращането на полицейски екип. Налице е и общност на
умисъла – подсъдимите са осъзнавали, че нанасят съвместно уврежданията на
пострадалата, тъй като всеки един от тях е възприемал действията на другия,
съгласявал се е с тях, продължавайки да осъществява физическото насилие спрямо
тъжителката.
Макар и присъдата на районния съд
да не е обжалвана в оправдателната ѝ част, за пълнота на изложението
съдът ще отбележи, че с оглед невъзможността по един категоричен и безспорен
начин да се докажат инкриминираните думи „курва“ и „мръсница“, законосъобразно
и обосновано първата инстанция е оправдала подсъдимите А. и М. по повдигнатото
им обвинение по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Настоящата инстанция извърши
проверка на присъдата и по отношение на вида и размера на наложеното наказание,
при което не намери основание за изменение на присъдата в тази ѝ част.
По отношение на двамата подсъдими
са били налице предпоставките на чл. 78а от НК. Видно от справките им за
съдимост А. и М. са с чисто съдебно минало. За престъплението, за което са
предадени на съд, е предвидено наказание „лишаване от свобода“ по-малко от три
години. Подсъдимите не са освобождавани от наказателна отговорност по този ред
и от деянието не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване. Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК,
възпрепятстващи освобождаването от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, с оглед на което правилно съдът е приложил чл. 78а,
ал. 1 от НК.
Същевременно съдът в този си
състав не може да се съгласи с отчетените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо обстоятелство
чистото съдебно минало, което е предпоставка за приложение на чл. 78а НК и поради
тази причина е неправилно повторното му отчитане при определяне размера на
административното наказание „глоба“. Като такива следва да се вземат предвид
единствено добрите характеристични данни. На следващо място, не могат да бъдат
споделени отчетените отегчаващи обстоятелства – че деянието е извършено в
съучастие и общността на умисъла. Като такива съдът намира обстоятелствата, че
се касае до проявено физическо насилие спрямо роднина – частната тъжителка е
дъщеря на подсъдимата М. и леля на подсъдимия А.. Въпреки ревизирането на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, въззивната инстанция не
намира основания да изменя размера на наложената глоба. Това е така, тъй като
подсъдимите не се отличават като личности с висока обществена опасност. Макар и
деянието да е осъществено спрямо тяхна роднина, то е проекция от взаимно
влошените им отношения по повод използването на съсобственото жилище. В
резултат ескалиралото напрежение е нанесена процесната лека телесна повреда
спрямо тъжителката, което деяние не се отличава с изключително висока
обществена опасност. При тези данни – сравнителен баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, конкретното поведение на подсъдимите и тяхната
ниска лична обществена опасност определеното административно наказание „глоба“
в законоустановения минимален размер от 1000 лева по отделно и за двамата се
явява справедливо и съответно на извършеното деяние.
С оглед изхода на делото и
съобразявайки разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК законосъобразно направените
по делото разноски са възложени съразмерно на подсъдимите М. и А..
Предвид всичко изложено Софийски
градски съд, НО, ХІІІ-ти въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 11.06.2019 г., постановена от СРС, НО, 114-ти състав по НЧХД №
10231/2018 г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.