Определение по дело №28/2021 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 9 |
| Дата: | 8 януари 2021 г. (в сила от 12 януари 2021 г.) |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20214110200028 |
| Тип на делото: | Частно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 8 януари 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Постъпило е искане от прокурор Виктория Георгиева от ВТРП, за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане подсъдимия стража” по
отношение Я. А. Т. с ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство
№ ЗМ-21/2021 год. по описа на РУ – гр. В. Търново (прокурорска преписка №
91/2021 год. на ВТРП).
В съдебно заседание ВТРП поддържа искането за вземане на мярката за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на обвиняемия.
Счита, че по ДП са събрани достатъчно доказателства, от които може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като счита, че са налице
и доказателства, че са изпълнени предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК, а
именно, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго
престъпление и най-вече да се укрие. Няма доказателствени искания и не сочи
нови доказателства.
Защитника на обвиняемият - адв. П.С. от ВТАК, счита, че в случая
действително са налице доказателства за авторството на деянието и
предпоставките предвидени в закона, но сочи, че целите на закона могат да
бъдат постигнати и чрез налагане на по-лека мярка - домашен арест.
Обвиняемия лично заявява, че се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение. Твърди обаче, че няма да се укрива и моли за по-лека мярка.
Съдът като разгледа постъпилото искане за вземане спрямо обвиняемия
Я. Т. мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като взе предвид
становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, прие
следното:
С постановление от 07.01.2021 год. на разследващ полицай при РУ – В.
Търново, на основание чл. 219 ал. 1 и чл. 199 от НПК, след доклад на
прокурор В. Георгиева от ВТРП, Я. А. Т. с ЕГН **********, е привлечен в
качеството на обвиняем за извършено от него на 07.01.2021 год. престъпление
по чл. 216, ал. 1 от НК.
По делото са разпитани в качеството на свидетели пострадалия П.С.С.,
полицейските служители заловили извършителя на деянието - Н.Т.Л. и
В.М.М., разпитан е в качеството на свидетел очевидец - М.П.В., както и друг
свидетел - Г.П.Х.. След направени самопризнания от страна на Т. е извършен
следствен експеримент, при който обвиняемия е посочил мястото на
престъплението, както и мястото на което е изхвърлил вещите, които е взел от
автомобила, преди да го запали. Назначена е и е изготвено заключение по
оценъчна експертиза за стойността на запаления автомобил, събрани са
характеристични данни и данни за съдимост на обвиняемия, както и други
писмени доказателства.
1
Съгласно справка за съдимост рег. № 45 от 07.01.2021 год. на ВТРС,
обвиняемия Я. Т. е осъждан няколкократно за различни престъпления, като
последното му осъждане от с влязла в сила на 21.01.2020 год. присъда на СРС,
с която му е определено наказание "Лишаване от свобода" в размер на четири
месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим. С тази
присъда на Т. е определено общо наказание - най-тежкото измежду
наложените му с други присъди, а именно 8 месеца ЛОС, което е изтърпяно
от Т. на 25.08.2020година.
По делото са приложени и данни за личността и характеристична
справка за обвиняемия Т..
Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по
делото, приема че искането за вземане на мярката за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на обвиняемия Я. Т. е
основателно и следва да бъде уважено по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, мярка за неотклонение
„Задържане под стража” се взема, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Настоящия състав счита, че по делото се съдържат достатъчно данни,
които да водят до обосновано предположение, че обвиняемия Я. Т. е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В този
смисъл са и задължителните (за по-ниските по степен съдилища) разпоредби
на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2002 год. на ОСНК на ВКС, според
която, степента на доказване на предположението, като предпоставка за
задържане в началната фаза на процеса, на каквото е производството по
настоящото досъдебно производство, е значително по-ниска от същата,
необходима на прокуратурата да състави обвинителен акт или на съда да
постанови осъдителна присъда. От събраните в хода на разследването
доказателства – обясненията на обвиняемия в които същия е направил пълни
самопризнания, разпити на свидетели, извършен следствен експеримент,
предадено доброволно от обвиняемия веществено доказателство, както и от
останалите събрани доказателства може да се направи обоснованото
предположение, че Т. е автор на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.
Самия обвиняем прави пълни самопризнания и подробно описва как е
извършил престъплението. Впоследствие при извършен следствен
експеримент същия подробно описва и посочва мястото на извършване на
престъплението, както и местата, на които е изхвърлил взетите от автомобила
вещи и документи на пострадалия, които пък впоследствие са намерени
именно на посочените от Т. места. От всички тези фактически обстоятелства
и събрани доказателства, както и останалите събрани по делото, може да се
2
направи обоснованото предположение, че Я. Т. е автор на престъплението за
което му е повдигнато обвинение.
По отношение на другите кумулативно предвидени в закона
предпоставки за да са налице основанията за прилагане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, а именно доказателствата по делото
да сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да
извърши престъпление, настоящия състав намира, че същите са налице в
настоящия случай.
Вярно е, че в конкретния случай не са налице предпоставките,
предвидени в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от НПК, но настоящия съдебен
състав намира, че са налице предвидените в разпоредбата на ал. 1 на чл. 63 от
НПК предпоставки за вземане на постоянна мярка за неотклонение
"Задържане под стража", а именно доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление.
На първо място настоящия съдебен състав намира, че действително
съществува реалната опасност Т. да се укрие, с оглед на обстоятелството, че
при една евентуална осъдителна присъда за деянието, за което е образувано и
се води настоящото наказателно производство, то той ще следва да изтърпи
едно немалко наказание "Лишаване от свобода", предвид това, че деянието е
извършено след като същия е бил осъждан ефективно на лишаване от свобода
и това наказание при всички случаи следва да бъде ефективно. С цел
избягване на последиците от едно такова евентуално осъждане, то
съществува реалната опасност Т. да се укрие. По делото са събрани
доказателства за евентуална такава възможност, като от тези доказателства се
установява, че при предходни дела срещу него, същия се е укривал и е бил
обявяван многократно за общодържавно издирване. Неоснователни са
доводите изложени от адв. Спасова, че няма такава реална опасност, тъй като
обвиняемия имал постоянен адрес. Установено е по делото, че Т. не
пребивава на този адрес, а в момента пребивава в гр. В. Търново. Не
основателни са и твърденията на самия обвиняем, че не се е укрил до
настоящия момент. Съдът намира тези доводи за неоснователни, тъй като
действително Т. не се е укрил в този период, но именно в този период той не е
имал качеството на обвиняем, не му е било повдигнато обвинение и към този
момент не го е грозяла опасността от едно евентуално бъдещо осъждане,
което да го подтикне да се укрива, както и обстоятелството, че е бил заловен
от органите на МВР скоро след извършване на престъплението. Вярно е и
обстоятелството, че Т. има постоянен адрес в гр. Каварна, но от
доказателствата по ДП се установява че той реално не пребивава на този
адрес. От приложената по делото характеристична справка се установява, че
обвиняемия многократно е бил обявяван за издирване.
По отношение на другата кумулативно предвидена предпоставка - да
съществува реална опасност обвиняемия да извърши друго престъпление,
3
съдът намира, че и тази предпоставка е налице. Както бе посочено,
обвиняемия Я. Т. е бил осъждан с влезли в сила присъди за извършени от
него множество престъпления и деяния. Въпреки тези осъждания и
налагането на различни сериозни наказания (включително и ефективни
наказания лишаване от свобода), Т. отново е извършил нови престъпления.
Това е доста показателно обстоятелство, което говори, че обвиняемия по
никакъв начин не е бил контрамотивиран да извършва такива деяния, въпреки
грозящата го опасност отново да бъде заловен и да бъде осъден. Оттук може
да се направи извода, че съществува реалната опасност Т. да продължи да
върши подобни деяния, а именно да извърши друго престъпление. От
сочената характеристична справка се установява, че за един кратък период от
време Т. е извършил множество престъпления, като има общо 11
криминалистически и съдебни регистрации на територията на различни РУ в
страната за различни престъпления. Това обстоятелство сочи именно за
наличието на опасност той да извърши ново престъпление. Обвиняемия Т. би
могъл да извърши друго престъпление и при наложена му мярка за
неотклонение "Домашен арест", което прави вземането на такава мярка
необосновано.
Съдът счита също така, че ако обвиняемия Т. бъде на свобода, то
съществува и реалната опасност той да извърши и нови престъпления, за
които да му бъде наложено само едно наказание с оглед разпоредбата на чл.
23 от НК, като съдът счита, че предвид краткия срок от извършване на
различни предходни престъпления за които е осъждан, на същия следва да му
се отнеме възможността да извърши ново престъпление, което би могло да
бъде групирано с едно евентуално наказание за деянията по настоящото ДП.
По изложените съображения и по реда на чл. 64 от НПК, съдът като
прецени всички обстоятелства по делото и становищата на страните свързани
със законността на задържането, намира че може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемия Я. А. Т. е автор на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност по Досъдебно производство № ЗМ-
21/2021 год. по описа на РУ – Велико Търново и от доказателствата по делото
може да се направи обоснован извод за наличието на предпоставките по чл.
63, ал. 1 от НПК, като съществува реална опасност обвиняемия да извърши
ново престъпление или да се укрие. Поради това съдът прие, че по отношение
и на Я. Т. следва да бъде взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане
под стража”.
По изложените съображения съдът постанови определението.
4