№ 4290
гр. София, 18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20211100512535 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по „жалба-възражение“, заведена в Рег. на ЧСИ с вх. №
07291/01.09.2021 г. на В.Д. С. – длъжник по изп. дело № 20209240400559 по описа на
ЧСИ с рег. № 924 от КЧСИ.
Жалбоподателят заявява, че изчислените от ЧСИ разноски и такси по
изпълнителното дело са несправедливи и неправилно начислени, че възразява срещу
тях и моли да бъдат намалени.
Взискателят по изпълнителното дело – „С.б.с.“ АД, не изразява становище.
В мотиви на ЧСИ по чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения, че жалбата е
недопустима, евентуално – неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Производството по изпълнително дело № 20209240400559 по описа на ЧСИ с
рег. № 924 от КЧСИ е образувано по молба от 20.08.2020 г. на „С.б.с.“ АД и въз основа
на изпълнителен лист от 04.06.2019 г. по гр.д. № 16740/2019 г. по описа на СРС, ГО,
140 състав, съгласно който В. Д. СЛ. е осъдена да заплати на „С.б.с.“ АД, суата от
53.64 лева – главница, ведно със законната лихва от 21.03.2019 г., сумта от 1.41 лева –
мораторна лихва, и разноски по делото.
С разпореждане от 29.09.2020 г., съдебният изпълнител е образувал
изпълнително производство, постановил е да се изпрати съобщение за образуване на
изпълнително, да се уведоми НАП, да се извършат справки, както и е начислил и приел
разноски по изпълнителното дело.
На 30.09.2020 г., на В. Д. СЛ. е връчено съобщение за образувано на
изпълнителното дело, в което са посочени и разноските по изпълнението.
На 01.09.2021 г., В. Д. СЛ. е депозирала т.нар. „жалба-възражение“, въз основа
на която е образувано производството по настоящото дело, с която длъжникът е
заявил, че възразява срещу разноските и моли да бъдат намалени.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
1
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за
разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение
№ 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл.
435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера
на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира
извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта
протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по
изпълнението. Използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски”,
следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с
който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение или в
съобщението за образуване на изпълнителното дело. В тази си част
поканата/съобщението съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските,
които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Т.е. произнасянето на съдебния изпълнител в частта за разноските
не е изпълнително действие, насочено към осъществяване на притезанието, за което е
издаден изпълнителния лист. Това произнасяне е реализация на общия принцип за
отговорността за разноските по ГПК и по отношение на това правомощие на
съдебния изпълнител се прилагат общите правила на ГПК. Страната по
изпълнителното дело разполага с възможност да поиска от съдебния изпълнител да
измени постановлението си в частта за разноските и компетентен да се произнесе по
същото е именно съдебния изпълнител, като решаващ орган в изпълнителното
производство. На съдебен контрол подлежи акта на съдебния изпълнител, с който се
произнася по възражението срещу начислените в разноски по изпълнителното дело,
независимо дали уважава възражението или не (В този смисъл Определение №
529/07.07.2011г. по ч.т.д. 360/2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Определение № 83/19.02.2013г.
на ВКС, І-во Г.О., дело № 620/2012г).
В разглеждания случай, длъжникът е възразил срещу акта на съдебния
изпълнител, с който са определени като дължими сторените от взискателя разноски, но
компетентен да се произнесе по искането на длъжника за намаляване на адвокатско
възнаграждение на взискателя и на таксите по изпълнението, е бил съдебния
изпълнител, без значение дали това искане е адресирано до съда, тъй като характерът
на искането определя компетентния орган за произнасяне по същото.
Производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е спорно
правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното
процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител. Окръжният съд
действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван
несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде
издаден (ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС). Както беше
посочено, на съдебен контрол подлежи акта на съдебния изпълнител, с който се
произнася по възражението срещу начислените в разноски по изпълнителното дело,
независимо дали уважава възражението или не.
Отнесено към конкретната хипотеза, това означава, че директното сезиране с
искане по чл.78, ал.5 ГПК на съда в качеството му на контролна инстанция, която не
може да извърши сама за първи път дължимото действие, е недопустимо. Адресат на
2
искането на длъжника за намаляване на разноските в изпълнителното производство,
инкорпорирано в жалбата, не е съдът, а съдебният изпълнител пред когото се развива
изпълнителното производство. Актът на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по упражненото пред него право за присъждане на по нисък - размер на
адвокатското възнаграждение (чл. 78, ал. 5 ГПК), при наличие на правен интерес, вече
ще подлежи на съдебен контрол.
По отношение на дължимите такси по ТТРЗЧСИ – произнасянето на съдебния
изпълнител по искането за намаляване на адвокатско възнаграждение обуславя
определянето на основата, върху която се изчислява таксата по т.26 ТТРЗЧСИ,
съответно жалбата срещу разноските под формата на такси е също преждевременна и
няма как да бъде разгледана от съда.
По горните съображения делото, което е преждевременно образувано пред съда
и следва да се върне на съдебния изпълнител. Произнасяне по разноските за
настоящото производство не може да има, тъй като повдигнатият правен спор не е
разрешен.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12535/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, и
ИЗПРАЩА възражение, посочено като „жалба-възражение“ с вх. №
07291/01.09.2021 г., по компетентност за произнасяне на ЧСИ с рег. № 924 от КЧСИ по
изп. дело № 20209240400559 по описа на ЧСИ .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, като непреграждащо по - нататъшното развитие на
делото, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3