№ 5076
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110208391 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 8391 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Е. Б. А., ЕГН-**********, депозира чрез адв. Х. К. от САК,
срещу Заповед за задържане на лице № 230зз-662/30.05.2023 г., издадена от Б. А. И.,
полицейски служител при 06 РУ- СДВР, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР Е. Б.
А., ЕГН-**********е задържан за срок до 24 часа.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност. Поддържа се, че не са били налице фактически основания за
издаването на заповедта, както и че същата е нецелесъобразна. Изложени са доводи за липса
на отразяване на фактическите основания за задържането, както и липса на доказателства
относно извършването на престъп ление. Претендира се присъждане на направените от
молителя разноски.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя-адв. К. от САК,
поддържа депозираната жалба. Пледира за отмяна на заповедта по аргументите, изложени в
жалбата. Претендира разноски. В представени писмени бележки излага доводи за
неправилност и незаконосъобразност на оспорваната заповед.
Ответникът по жалбата – полицейски служител при 06 РУ - СДВР -Б. И., се
представлява от гл.юрисконсулт *** която участва в едно съдебно заседние и не участва в
хода на съдебните прения. Депозирани са и писмени бележки, в които се сочи, че заповедта
е издадена от компетентен орган, при спазване на чл.74, ал. 1 от ЗМВР. Изведен е аргумент
относно преценката за задържането, направена в рамките на оперативната самостоятелност
на полицейския орган, като за законосъобразността на същото е наличието предположение
за извършено престъпление, без да е необходимо същото да е доказано по категоричен
начин.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
доказателства, като обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 30.05.2023 г. в 13: 30 часа жалбоподателят Е. Б. А. бил задържан в помещение за
временно задържане на 06 РУ – СДВР. Жалбоподателят Е. А. бил освободен в 12.50часа. За
задържането била издадена Заповед за задържане на лице № 230зз-6627/30.05.2023 г.,
издадена от Б. А. И., полицейски служител при 06 РУ- СДВР, с която на основание чл. 72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на Е. А.. Псоченото правно
и фактическо основание за задържане на лицето в процесната Заповед било "чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР“, вр. чл. 343в, ал. 3 от НК".
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед за задържане на
лице рег. № 230зз-662/30.05.2023 година; Декларация; Удостоверение от СДВР; Протокол за
обиск; Докладна записка; Наказателно постановление; Копие на лист от книга за задържани
лица; Писмо от 28.06.2023г.;пълномощни и др.
Съдът намира посочените доказателства за безпротиворечиви, съответни помжду си и
ги кредитира изцяло като единни и достоверността.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта е издадена от компетентен орган Служителят издал заповедта въз основа, на
която е задържан жалбоподателя, заема длъжност – старши полицай в сектор „Охранителна
полиция“ към 06 РУ-СДВР. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР Заповедта за
2
задържане на лице следва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба
посочва и съдържанието на самата заповед, а именно – името, длъжността и местоработата
на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането;
данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на задържаното лице. В
конкретния случай е спазена изискуемата от закона писмена форма, същата е връчена на
адресата й, посочени са името, длъжността и местоработата на служителя, който го е издал,
както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането.
В обжалваната Заповед за задържане е посочено, че жалбоподателят се задържа на
основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чиято разпоредба предвижда, че "полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление", а като
фактическо основание е посочено " чл. 343в, ал. 1 от НК". Съдът намира, че заповедта не
съдържа ясни и конкретни фактически основания, относими към конкретното поведение на
задържаното лице. От направеното описание не могат да бъдат установени обстоятелствата,
наложили задържането, нито са налице конкретни данни за престъпление, което да е
извършило лицето, респ. към което да е съпричастно. Поради това съдът намира, че не са
изпълнени изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането,
съобразно правната норма на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Изискването за излагане на
фактическите основания на заповедта в случая не е
изпълнено, като е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална
съпричастност на лицето.
Несъмнено, не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни
относно деянието, съдържащи се в доказателствата по образувана преписа, но следва да
бъде дадена фактическа обосновка относно престъпно деяние, осъществено от лицето, което
да е мотивирало полицейския орган да ограничи правото на свободно придвижване на Е. А..
Поради тази липса на конкретни факти, обосновали задържането, лицето не може да разбере
с какви свои действия или бездействия е провокирало прилагането на държавна принуда
спрямо него. Съответно, съдът е поставен в невъзможност да извърши преценка дали са
били налице приетите за съществуващи от административния орган фактически основания.
Следва да се отбележи, че съдебната практика, съобразно Тълкувателно решение № 16/1975
г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за издаване на
административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на конкретно
правомощие, да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт
чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта, на
изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи на страните
своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират
защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху тези
съображения. В настоящия случай е приложен такъв допълващ докумен- представена е
Докладна записка, изготвена след издаване на заповедта за задържане. Същата дава данни,
3
че лицето не се издирва и не съдържа фактически данни за извършено от жалбоподателя Е.
А. престъпление, а е описано управлението на МПС без да представи свидетелство за
управление, както и дадена от жалбоподателя информация за съставен АУАН. Наред с това
няма данни посочената Докладна записка да е съобщена на жалбоподателя и съответно
същият да се е запознал с фактическите констатации в нея. Налице е нарушаване на
процесуалните права на задържаното лице, тъй като изнесената в процесния документ
информация не може да бъде съобщена само при евентуално оспорване на задържането по
съдебен ред, а не към момента на задържането на лицето или в кратък срок след началото на
същото. По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за задържане не
е мотивирана и чрез материалите от преписката, в които не се съдържат достатъчно
конкретни данни, които да обосноват задържането и с които жалбоподателят да е могъл да
се запознае и да организира защитата си.
С оглед горното, настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е незаконосъобразна и следва нейната отмяна.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в полза
на оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. По делото са налице
доказателства за направени от жалбоподателя разноски в общ размер на 610 лева, от които
600( шестотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство и 10
лева – заплатена държавна такса за образуване на делото, поради което и същите следва да
се възложат в тежест на СДВР. Съгласно нормата на чл. 8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес (в случая за дело по ЗМВР, възнаграждението е 750 лева).
При тези данни и с оглед фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на
работата, извършена от адвоката на жалбоподателя, възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 230зз-662/30.05.2023 г., издадена от Б. А.
И., полицейски служител при 06 РУ- СДВР, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от
ЗМВР Е. Б. А., ЕГН-**********е задържан за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Е. Б. А., ЕГН-
**********направените разноски в размер на 610 (шестотин и десет) лева, представляваща
заплатено от него адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5