№ 653
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500266 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 01802/19.01.2022г от
длъжника ИВ. Н. Н. ЕГН **********, чрез неговия процесуален представител
адв.Корнелия Ж.Р., против отказа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег.№ 711, да прекрати
производството по изп.д.№ 20127110700589 поради настъпила перемпция, на осн.чл.433
ал.1 т.8 ГПК
Изпратената по разпореждане на ВОС от 25.01.2022г за администриране от ЧСИ
жалба вх.№ 1361/19.01.2022г по описа на ВОС е идентична с подадената пред ЧСИ жалба
вх.№ 01802/19.01.2022г.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на постановения акт от ЧСИ по
сл.съображения:
С молба с вх.№ 27863/22.10.2021г длъжникът е поискал прекратяване на
образуваното изп.д.№ 20127110400589 на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради настъпила
перемпция, тъй като не са били предприети и поискани изп.действия за период повече от 2
години.
Излага, че до 14.01.2022г в качеството си на проц.представител на длъжника не била
получила никакво разпореждане, отказ или постановление от страна на ЧСИ.
След извършена справка на място на 14.01.2022г констатирала постановен отказ от
ЧСИ с изх.№ 26742/25.10.2021г с мотиви, че е „налице плащане по делото и няма
1
основание да прекрати изп.дело".
Този отказ е бил изпратен с куриерска услуга на „МиБМ ЕКСПРЕС" ООД и писмото
е било върнато в цялост на 18.11.2021г.
Твърди, че не й е било връчено и не е била уведомена по никакъв друг начин за
постановения отказ.
За същия узнала на 14.01.2022г при извършване на справка по делото - видно от
молба за запознаване с делото от 14.01.2022г.
Затова счита съобщението за нередовно връчено поради следните съображения:
При избор на връчване чрез куриерска пратка или по пощата, връчването е редовно
съгласно разпоредбата на чл.36 ал.2 Закон за пощенските услуги /ЗПУ/ в ред.преди
изменението с ДВ бр.53/2019г. По силата на законовата норма условията за доставянето на
пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение №
581/27.10.2010г от Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/. Удостоверителна сила за
получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана
пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис /чл.5 ал.1 от ОП/
или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис
и документ за самоличност /чл.5 ал.2 от ОП/, или при хипотезата на чл.5 ал.3 от ОП - когато
при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал.1 или лицето по ал.2
пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено
служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската
служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ
30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне; броят на служебните
известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските
оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните
известия е не по-малък от две.
В конкретния случай предвидената в чл.5 от ОП за условията за доставяне на
пощ.пратки и пощ.колети, изготвени от КРС, процедура не е била спазена и връчването от
служителя на пощ.оператор не е било извършено в съответствие с посочената разпоредба,
тъй като липсват данни на кои дати са оставени 2бр писмени служебни известия с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в посочен срок.
На лицевата страна и на гърба на плика има поставени печати с дати, но от тях не се
установява дали на посочените дати са оставени изискуемите от чл.5 ал.3 от ОП служебни
известия, нито е посочен срокът, в който известията следва да бъдат получени.
Поради това не може да се приеме, че получаването е осъществено на 18.11.2021г по
см.чл.32 ал.2 ЗМТА и чл.5 ал.3 от ОП.
Въз основа на изложеното счита, че липсва надлежно удостоверяване по смисъла на
чл.32 ал.2 ЗМТА относно неявяването на получателите в пощенската станция да получат
препоръчаното писмо, с което е изпратен отказът на ЧСИ Д.Петрова-Янкова за прекратяване
изп.дело на посочените основания.
2
Затова счита, че не е преклудирана възможността да предяви настоящата жалба
против действията на ЧСИ и законовия двуседмичният срок не е изтекъл.
Поради изложеното и във връзка с депозираната молба с вх.№ 27863/22.10.2021г,
моли за отмяна постановения от ЧСИ отказ да прекрати изп.производство поради настъпила
перемпция, обективиран в писмо с изх.№ 26742/25.10.2021г, като незаконосъобразен и да
бъде прогласена настъпилата по закон перемпция по образуваното изп.д.№ 20127110400589,
на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради това, че не са били предприети и поискани изп.действия
за период повече от 2 години, респ. да бъдат дадени задължителни указания на ЧСИ да
издаде Постановление за прекратяване на изп.дело и да отмени всички наложени запори и
възбрани по същото.
Поради изтичане на двегодишен срок от последните действия на принудително
изпълнение изпълнителният процес се е прекратил ех lege. От този момент нататък
всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание,
доколкото са извършени, след като изп.дело вече е прекратено. В този случай, съгласно
съд.практика, предприетите изп.действия се обезсилват по право с прекратяването на
принудителното изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито
материалноправни последици.
По тези съображения извършените впоследствие изпълнителни действия по налагане
на запори на вземания чрез изпращане на запорни съобщения до трети задължени лица - в
случая запорно съобщение за налагане на запор на труд.възнаграждение на И.Н. са без
правно значение и не могат да породят своето правно значение и последствия.
Претендират се сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – взискателят „Макроадванс"АД ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.София ул.„Г.С.Раковски" № 147 ет.5 ап.14, представлявано от
Изп.директор Виктор Сергиев, действащ чрез пълномощника си Лора Любомирова Иванова,
в срок е подал писмен отговор със становище за недопустимост на подадената жалба поради
просрочието й, а в евентуалност – за нейната неоснователност
1/ Недопустима е, тъй като възможността за подаване на жалба от длъжника ИВ. Н.
Н. е преклудирана, т.к. е подадена извън законоустановения срок.
Счита, твърдението на жалбоподателя, че не му е бил редовно връчен отказът на ЧСИ
за прекратяването на изп.дело поради неспазване на разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗПУ за
неоснователен, като излага сл.доводи:
В жалбата си дл.Ив.Н. се позовава на чл.36 ал.2 от ЗПУ в неговата редакция
(както е посочено в жалбата), отменена с ДВ бр.53/5.07.2019г, доколкото оспорваното в
жалбата връчване е било осъществено 2021г-2022г, то разпоредбата е загубила силата
си още през 2019г и затова е неприложима.
2/ Неоснователна е по сл.съображения:
3
Жалбоподателят излага твърдения, че по изп.дело е настъпила перемпция по
см.чл.433 ал.1 т.8 ГПК, т.к. в период от над две години не били искани и предприемани
изп.действия.
Оспорва като невярно твърдението, тъй като в хода на изп. производство от вз.
„Макроадванс"АД са били искани и съответно извършвани от ЧСИ изп.действия, годни да
прекъснат двугодишния срок, описани подробно в ПО, с които, счита, че не са налице
основанията за прекратяване на изп.производство поради настъпване на основанията по
чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Съобразно изложеното хронологично обобщение на поисканите и извършените
изп.действия 2-годишният срок е бил прекъсван многократно, както с поисканите от
взискателя, респективно с извършените от ЧСИ действия по принудителното събиране на
задължението, така и с постъпването на сумите, представляващи удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника.
Доколкото перемпцията е уредена с цел санкция за бездействие на кредитора,
изразяващо се в липса на желание да защити правото си, щом като по своята същност
изп.производство цели удовлетворяване на притезанието, което взискателят има срещу своя
длъжник, то счита, че в настоящия случай такава хипотеза не е налице.
Поради изложеното моли за оставяне без разглеждане подадената жалба като
недопустима, а в евентуалност – без уважение като неоснователна.
Моли за присъждане сторените за настоящото производство разноски, за което
представя списък.
В случай, че жалбоподателят претендира разноски и такива му бъдат присъдени,
моли размерът им да бъде в минималния установен с Наредба № 1/9.07.2004г с оглед
правната сложност на делото и след представяне на доказателства за заплащането му.
По делото е приложено писмено становище от ЧСИ Даниела Петрова-Янкова за
неоснователност на жалбата. Поради предприетите от взискателя своевременно действия не
е настъпила законовата перемпция.
СЪДЪТ, като разгледа постъпилата въззивна жалба, подадена от надлежна страна и
срещу действие на ЧСИ, попадащо сред лимитативно изброените хипотези, сред които е и
тази на чл.435 ал.2 т.6 предл.2-ро ГПК – длъжникът може да обжалва отказа на СИ да
извърши определено действие.
По отношение възражението на въззиваемата страна за нейната недопустимост
поради просрочие, счита същото за неоснователно.
Видно от данните по делото съобщението до длъжника за постановения отказ от ЧСИ
/л.355/ е било изпратено на служебния адрес на адв.К.Р. чрез куриерска фирма. От обратното
известие /л.359 и л.360/, върху което липсва отбелязване за надлежното му връчване, а има
4
отбелязване, че е непотърсено. ЧСИ не е проявил активност да изпрати повторно
уведомление. Ето защо следва да се приеме, че жалбата не е просрочена и затова въззивният
съд дължи произнасяне по основателността й.
СЪДЪТ, въз основа данните по делото, приема за установено от фактическа страна
:
Настоящият взискател „МАКРОАДВАНС"АД се явява частен правоприемник на
„УниКредит Булбанк"АД по силата на сключен договор за цесия от 22.06.2015г, за което
ЧСИ е бил уведомен на 25.09.2015г с молба от новия кредитор.Дружеството е
конституирано като взискател с Постановление на ЧСИ от 5.10.2015г , за което длъжникът е
бил надлежно уведомен.
Първоначално производството по изп.д.№ 20107130400094 е образувано пред ЧСИ
Л.Тодорова,рег.№ 713, на 8.02.2010г по молба на взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД
ЕИК ********* и въз основа на издаден ИЛ от 5.02.2010г от ВРС на основание Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 494/2010г против длъжника ИВ. Н. Н. с
ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул."Кирил и Методий" № 68, който е осъден да заплати
сумите от 5736,02лв, дължима по договор за банков кредит № 7274/13.02.2008 г и
съгл.извлечение от счетоводните книги на банката към 15.01.2010г, от която 4 581,35лв -
главница, 1 154,67лв - лихва за периода от 29.12.2008г до 15.01.2010г включително, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2010г до окончателното й
изплащане, както и сумата от 489,22лв-разноски по делото, изразяващи се в платена
държ.такса в размер на 114,72лв и адв.хонорар от 374,50лв, на осн.чл.418 ал.1 ГПК.
В молбата на банката-взискател изрично е посочено, че на осн.чл.18 ЗЧСИ възлага на
ЧСИ проучването имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на
изпълнение за удовлетворяване на взискателя.
С образуването на изп.дело са били извършени справки за длъжника.
С разпореждане на ЧСИ Л.Тодорова от 12.02.2010г е наложен запор върху
притежаваните от длъжника МПС /л.13 и сл./.
ПДИ е изпратена до длъжника по пощата, върната в цялост като непотърсена на
1.11.2010г.
С разпореждане на ЧСИ Люба Тодорова от 2.05.2011г е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „ЦЕРБЕР ВАРНА“ЕИК *********
/л.22/.По горепосочения изп.способ запор няма данни за постъпвали суми. От последваща
справка от ТД на НАП се установява, че тр.договор е бил прекратен на 27.06.2011г.
Впоследствие, на 18.05.2011г дл.И.Н. е подал молба с която декларирал, че ще
заплаща доброволно ежемесечно сумата от 200лв /л.25/.
Междувременно, на 24.02.2012г по искане на взискателя изп.дело е прехвърлено за
продължаване на изп.действия от ЧСИ Д.Петрова-Янкова с per. № 711.По разпореждане на
последната от 25.04.2012г делото е преобразувано под нов № 20127110400589, за което
5
страните са били надлежно уведомени.
С молба от 23.10.2012г взискателят е поискал да се извърши проучване за наличие на
регистриран трудов договор на длъжника, такива не са били открити данни за актуален
трудов договор.
С молба от 3.04.2013г взискателят е поискал да се извърши проучване за наличие на
регистриран трудов договор на длъжника по делото; справки относно придобити имоти по
наследство, които да бъдат възбранени; да бъде извършен опис и оценка на движимите
вещи на длъжника, находящи се в дома му.
По това искане, с разпореждане на ЧСИ от 12.04.2013г е насрочен опис и оценка на
движимите вещи-собственост на длъжника за дата 15.05.2013г. Изпратената призовка за
принудително изпълнение до длъжника е връчена при условията на чл.47 ГПК на
декларирания от него адрес по реда на чл.38 ГПК.
На дата 23.08.2013г е подадена нова молба вх.№ 17574 от взискателя за извършване
на справки за регистрирани трудови договори, да се наложи запор върху получаваното
трудово възнаграждение, да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника, открити
във всички банки. По това искане ЧСИ изпратил множество запорни съобщения до всички
банки, като такива сметки на длъжника са били открити и запорирани при „ОББ“ АД,
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, „ЦКБ“АД.
По искане на взискателя от 28.01.2014г взискателят е поискал да се извърши
проучване за наличие на регистриран трудов договор на длъжника по делото и да бъде
наложен запор върху получаваното трудово възнаграждение, но не са били открити данни за
актуален трудов договор.
С молба от 18.09.2014г. взискателят е поискал да се извърши проучване за наличие на
регистриран трудов договор на длъжника по делото и да бъде наложен запор върху
получаваното трудово възнаграждение, като отново не са били открити данни за актуален
трудов договор.
На 10.07.2015г е постъпила справка от НАП Варна, която сочи регистриран трудов
договор с работодател „Е-ФОЛИО“ ЕООД. С Постановление от 14.07.2015г на ЧСИ е
наложен запор върху труд.възнаграждение на дл.И.Н., получавано от горепосочения
работодател. В отговор от 31.08.2015г „Е-ФОЛИО“ ЕООД е потвърдило, че лицето работи
на трудов договор и ще прави удръжки от труд.възнаграждение за месец 08.2015г.
Междувременно, с молба от 15.11.2018г, новоконституираният взискател на мястото
на банката, цесионерът „Макроадванс“АД е поискал налагане на запор върху трудовото
възнагр-е, получавано от длъжника.
На 15.07.2019г отново е била подадена поредна молба от взискателя за налагането на
запор върху труд.възнаграждение, получавано от длъжника и запор върху банковите му
сметки.
По делото ежемесечно са постъпвали суми от запорираното труд.възнаграждение за
6
2016г, 2017г, 2018г, 2019г, 2020г, като последната постъпила сума е от 8.06.2021г. За
постъпвалите суми са извършвани надлежни отбелязвани от ЧСИ върху гърба на ИЛ.
С множество протоколи на ЧСИ е обективирано извършваните поредица
разпределения на събраните до него момент сума.
На дата 11.10.2021г е подадена молба адв.К.Ж. Р. като пълномощник на длъжника за
запознаване със съдържанието на изп.дело от адв.пълномощно и същото й е било
представено в деловодството.
На 22.10.2021г е постъпила молба от адв.К.Р. с искане за прекратяване на
производството по изп.дело поради настъпилата перемпция.
Молбата е оставена от ЧСИ без уважение с мотиви, че длъжникът ежемесечно прави
вноски за погасяване на задължението, за което е изпратено съобщение с изх.№
26742/25.10.2021, адресирано до ИВ. Н. Н. на посочения съдебен адрес, а именно гр.Варна
ул."Неофит Бозвели" № 3 офис 1 партер, чрез адв.К.Р. /л.355/, което е било върнато в цялост
като непотърсено на дата 29.11.2021г /л.359/.
На 17.11.2021г е постъпило уведомително писмо от работодателя на длъжника до ЧСИ,
че трудовият договор на последния е бил прекратен на 12.11.2021г, за което същият е
уведомил взискателя с писмо от 19.11.2021.
С молба от 9.12.2021г взискателят е поискал да бъде отново извършена справка за
наличието на трудови договори съответно да бъде наложен запор върху трудовите
възнаграждения.
Установено е, че длъжникът И.Н. е има сключен трудов договор от 12.11.2021г с
„АВТОСТЪКЛА ТРИПЛЕКС“ЕООД и затова с Постановление от 5.01.2022г е наложен
запор върху получаваното от него трудово възнаграждение от работодателя
„ТРИПЛЕКС“ЕООД.
На дата 14.01.2022г е подадена молба от адв.К.Р. за запознаване с изп.дело, което й е
било представено в деловодството.
На 19.01.2022г по електр.поща на ЧСИ е постъпила настоящата жалба, входирана под
№ 01802/19.01.2022г срещу постановения отказ на ЧСИ да прекрати производството по
изп.дел поради настъпилата перемпция, като се позовава на това, че едва при извършената
на 14.01.2022 справка е узнала за същия.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи
С ТР № 2/26.06.2015г по т.д.№ 2/2013г на ОСГТК на ВКС., т.10 е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изп.действия в продължение на две години,
изп.производство се прекратява поради т.нар."перемпция", която настъпва екс леге, по
силата на закона,на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК /чл.330 ал.1 б."д" ГПК(отм.)/, като ЧСИ може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Според мотивите на ТР прекъсва давността предприемането на кое да е изп.действие
7
в рамките на определен изп.способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя,
съгл.чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Прието е, че не са изп.действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,
изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай не се констатира в нито един момент да е имало бездействие от
страна взискателя, бил той първоначалният или последващият цесионер.
Този извод се отнася и за времето от 2.05.2011г, когато с разпореждане на ЧСИ
Л.Тодорова е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано
от „ЦЕРБЕР ВАРНА“ЕИК ********* /л.22/, по което няма данни да са постъпвали суми и
впоследствие се установява, че тр.договор е бил прекратен на 27.06.2011г, до подаденото на
3.04.2013г искане от взискателя за извършване на проучване за регистриран трудов договор
на длъжника, справки за придобити по наследство наследство, които да бъдат възбранени;
за извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника, находящи се в дома му,
също неяма изтекъл 2 годишен срок.
В допълнение може да се посочи и това, че на 18.05.2011г дл.И.Н. е подал молба с
която е заявил, че ще заплаща доброволно ежемесечно сумата от 200лв /л.25/. С това същият
е обективирал признаването на задължението си, с което, съгл. чл.116 б.“а“ ЗЗД, се прекъсва
течението на погасителния давностен срок. Това има отношение и към изп.производство
доколкото с приетото в ТР № 2/2013, т.10, бе изоставено приетото в ППВС № 3/1980г и
обявено за изгубило сила становище, че погасителна давност не тече докато трае изп.процес
относно принудителното осъществяване на вземането. Възприето бе обратното, че по време
на изп.производство погасителна давност тече. Затова същата може да бъде прекъсвана,
когато взискателят не е поискал извършването на изп.действия в продължение на две
години. Това не изключва приложимостта на нормата на чл.116 б.“а ЗЗД, след като касае
признаване на материалното право на вземане на взискателя.Затова може да се приеме, че
започналият да тече от 2.05.2011г за взискателя 2-годишен давностен срок, е бил прекъснат с
признанието на длъжника от 18.05.2011 и от него момент е започнал да тече нов давностен
срок. Същият би следвало да изтече на 18.05.2013г, който е бил прекъснат от подаденото
искане от взискателя от молба от 3.04.2013г
Що се отнася до времето от 18.09.2014г, когато взискателят е поискал да се извърши
справка за наличен трудов договор на длъжника и да бъде наложен запор върху
получаваното труд.възнаграждение, след извършеното проучване, с Постановление от
8
14.07.2015г на ЧСИ е наложен запор върху труд.възнаграждение на дл.И.Н., получавано от
работодателя „Е-ФОЛИО“ ЕООД, от което са били събирани суми през 2016, 2017, 2018,
2019, 2020. Последната събрана сума датира от 8.06.2021г. След като по делото се е
изяснило, че трудовият договор на длъжника е бил прекратен от 12.11.2021г, за което ЧСИ е
уведомил взискателя с писмо от 19.11.2021, и последният с молба от 9.12.2021г е поискал да
се извърши отново справка за наличието на трудово правоотношение и за налагане на запор
върху труд. възнаграждения. Установено е било, че дл.Ив.Н. имал сключен нов трудов
договор от 12.11.2021г с друг работодател - „АВТОСТЪКЛА ТРИПЛЕКС“ЕООД, в резултат
на което с Постановление от 5.01.2022г е бил наложен запор върху получаваното от него
трудово възнаграждение от работодателя „ТРИПЛЕКС“ЕООД.
При това положение се налага изводът, че правилно ЧСИ е отказал да прекрати, тъй
като от датата на последната постъпила сума на 8.06.2021г към датата на подаване на
жалбата на 14.01.2022 няма изтекли две години, както и преди посочения период.
Като краен извод следва, че ЧСИ правилно е отказал да прекрати изп.производството
и затова подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба вх.№ 01802/19.01.2022г от
длъжника ИВ. Н. Н. ЕГН **********, чрез неговия процесуален представител
адв.Корнелия Ж.Р., против отказа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег.№ 711, да прекрати
производството по изп.д.№ 20127110700589 поради настъпила перемпция, на осн.чл.433
ал.1 т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10