№ 10986
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110133439 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на ... против .., с която е предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3 520,75 лв., регресно вземане на застрахователя по застраховка „Каско" срещу .. за
настъпилото ПТП, предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 31 ЗП и ангажиране на
гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка
имущество „Каско”, застрахователна полица № 16-03../0000425 е заплатил на
застрахователно обезщетение в размер на 3 520,75лв. – обезщетение за щети на МПС – л.а.
„Тойота Рав 4”, рег. № СА .. ВВ, резултат от ПТП, настъпило на 19.04.2017 г., на ул. „л“ №
20 в гр. София. Вредите били причинени от попадане на застрахования автомобил в
необезопасена дупка на пътното платно с размери метър на метър и дълбочина от 20 см.,
пълна с вода, вследствие на което ходовата част на автомобила се е счупила, водачът
изгубил контрол над автомобила и се ударил в бетонен стълб, а отговорен за настъпилото
ПТП бил ответникът .., предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 3о, ал. 2 ЗП и
ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД. По тези доводи
и на основание чл. 411 КЗ ищецът предявява регресната си претенция за заплатено
застрахователно обезщетение и моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
3 520,75 лв. – регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, с включени
ликвидационни разноски от 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба 11.06.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът .. оспорва предявения иск, с твърдението, че не е посочено конкретното
място на настъпване на инцидента, следователно не било ясно дали пътният участък е
собственост на общината. Оспорва да е причинно-следствената връзка между ПТП и
настъпилите вреди. Твърди, че състоянието на пътното платно на ул. „л“ е отговаряло на
изискванията за ползване и безопасност, като към датата на ПТП не са били налице дупки
1
и/или неравности на пътното платно. Оспорва размера на изплатеното застрахователно
обезщетение, като счита, че същият е неправилно определен от застрахователя. Моли за
отхвърляне на иска, евентуално за уважаването му в минимален размер и присъждане на
разноски. Претендира разноски.
В срока за отговор е предявен евентуален обратен иск и е направено искане за
привличане на ''Пътища и съоръжения'' ЕАД като трето лице - помагач на страната на
ответника срещу ищеца, по които съдът се е произнесъл с Определение № 858/12.01.2022 г.,
като на основание чл. 219 ГПК е конституирано като трето лице – помагач на ответника
''Пътища и съоръжения'' ЕАД.
Ищецът по обратния иск - .. твърди, че към датата на настъпване на процесното ПТП
ул. „л“ е включена в списъка на улиците с абонаментна поддръжка, съгласно договор №
СО15-РД-55-241/27.04.2015 г., сключен между .. и''Пътища и съоръжения'' ЕАД. Поради
което, предявява иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД срещу ''Пътища и
съоръжения'' ЕАД за имуществени вреди, който следва да бъде разгледан ако бъде уважен
главния иск за сумата от 3 520,75 лв. – регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постановяване на окончателното решение до окончателното изплащане.
Постъпил е отговор по чл.131 от ГПК от третото лице – помагач, с което ответникът
оспорва предявения евентуален иск. Твърди, че на 27.03.2017 г. е извършена месечна
инспекция, при която било установено, че пътното платно отговаря на изискванията за
експлоатация към датата на настъпване на ПТП, както и че не били налице дупки и/или
неравности на пътното платно, като абонаментната поддръжка на улицата била приета от
общината. Оспорва твърдените от ищеца в исковата молба обстоятелства, включително и
причините и механизма на настъпване на процесното ПТП, причинната връзка между ПТП
и настъпилите вреди. Оспорва застрахователното правоотношение между водача на л.а.
„Тойота Рав 4” и ищеца. Оспорва да са налице вреди по процесното МПС. Твърди, че
инцидентът е възникнал по изключителна вина на водача на л.а. „Тойота Рав 4”, а в
условията на евентуалност твърди да е налице съпричиняване от страна на същия. Оспорва
размера на предявения иск като прекомерно завишен. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Съобразно приложимата материално правна норма, доводите и възраженията на
страните, доказателствената тежест по така предявения иск, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се
разпределя, както следва: в тежест на ищеца е да докаже правоотношение по валиден
застрахователен договор с увредения, покриващо процесния застрахователен риск,
възлагане на определена работа от .. на друго лице – нейни служители и работници, във
връзка с общинската пътна мрежа, настъпването на вреди на процесния лек автомобил,
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на
служителите и работниците на .. – бездействие, изразяващо се в несигнализиране и
необезопасяване на шахта на пътното платно, на което е настъпило ПТП и представляващо
част от общинската пътна мрежа, с изпълнението на която работа причинените на лекия
автомобил вреди се намират в причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено
виновно от изпълнителя на възложената работа и ищеца като застраховател да е изплатил
застрахователно обезщетение на увредения. В тежест на ответника, в случай че ищецът
установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума в срок,
както и оборване на презумпцията за виновност на изпълнителите на възложената работа. В
тежест на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване на ПТП от
застрахованото лице.
Безспорни между страните е изплащането на застрахователно обезщетение в
посочения размер. Страните нямат спор и че твърдяното място на произшествието е на
2
улица, за поддържането на която отговорността е на ...
От представените по делото Протокол за ПТП № 1673647/19.04.2017 г. и
Уведомление за щета № 0305/17/./500165 от 20.04.2017 г. по полица № 16-3../0000425 Каско
от С Г до ... се установява, че С Г като водач л.а. „Тойота Рав 4”, рег. № СА .. ВВ се движела
на 19.04.2017 г. около 17:10 ч. по ул. „л“ с посока източна тангента, при което автомобилът
попаднал в дупка покрита с вода с размери 1 метър на 1 метър и дълбочина повече от 0,20
см., след което колата станала неуправляема и се ударила в бетонен стълб и метална врата.
В протокола за ПТП изрично е отбелязано, че ПТП не е било посетено на място от
органите на отдел Пътна полиция.
Застрахователят издал 2 бр. доклада по щета № 0305-17-..00165 от 21.11.2017 г. за
сумата от 3 424,75 лв. по процесната щета и от 20.12.2017 г. за сумата от 96 лв.
Представени са и 2 бр. платежно нареждания за изплащане на сумата от 3 424,75 лв.
и 96 лв. по сметка съответно на ... и ..., собственик на увреденото МПС.
До ответника е изпратена покана за заплащане на сумата от 3520,75 лв. от 03.02.2020
г., получена на 19.02.2021 г.
Изслушаната и приета автотехническа експертиза, която съдът кредитира на
основание чл.202 ГПК е дала заключение, че вредите на л.а. „Тойота Рав 4”, рег. № СА .. ВВ
са в причинна връзка с процесното ПТП и е възможно да бъдат получени вследствие на
реализираното ПТП на 19.04.2017 г. По средни пазарни цени стойността за възстановяване
на вредите е в размер на 3424,75 лв. с ДДС. От изслушването на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че вещото лице при изготвяне на експертизата е използвал
уведомлението за щета, тъй като няма други данни за механизма на настъпване на ПТП.
Няма снимков материал на терена и на увредените елементи. Посочва, че е възможно
щетите да са настъпили при друг механизъм. Няма данни за скоростта на водача, нито за
метрологичните условия, при които е настъпило ПТП.
С оглед установеното от фактическа страна, спорен между страните по делото е
механизмът на причиняване на ПТП.
В срока за отговор ответникът е оспорил механизма настъпване на увреждането.
От представените от третото лице – помагач ''Пътища и съоръжения'' ЕАД протоколи,
съставени от възложителя и изпълнителя по Договор СО15-РД-55-241/27.04.2015 г. и
Договор СО15-РД-55-380/22.06.2015 г. за месечни инспекции от 28.03.2017 г. и 28.04.2017 г.
се установява, че пътното платно на ул. «л» отговаря на изискванията за експлоатация и
обектът се приема.
Представеното по делото уведомление за щета, представлява частен свидетелстващ
документ. Този документ има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се съдържа в документа.
Ищецът, претендиращ регресната сума във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, а след като ответникът оспорва механизма на настъпилото ПТП.
Предвид направеното оспорване, съдът намира, че ищецът по делото не е проявил
съответна активност и не е провел пълно и главно доказване на твърденията си за начина на
настъпване на произшествието. От ищеца са представени само частни документи, които не
се ползват с обвързваща съда задължителна доказателствена сила и не могат да бъдат
противопоставени на ответника. Съдържанието на частните документи по същество е
извънсъдебно твърдение за настъпване на определени факти, които при оспорване подлежат
на доказване в процеса с всички допустими доказателствени средства. По същество
уведомлението за щета, съдържа свидетелски показания, които не са събрани по надлежния
процесуален ред и няма как да бъдат ценени като такива в производството. Експертът при
3
изготвяне на заключението е работил на база на частните свидетелстващи документи
представени от ищеца, чиято доказателствана стойност предвид изричното оспорване на
механизма на настъпване на ПТП е разколебана.
Ето защо съдът приема, че с оглед събраните по делото доказателства ищецът не е
провел главно и пълно доказване на твърденията си за механизма на настъпване на ПТП,
поради което предявеният иск с правна квалификация чл.411 от КЗ, следва да бъде
отхвърлен изцяло.
С оглед отхвърлянето на главния иска, не следва де се разглежда и евентуално
предявения иск от ответника спрямо третото лице-помагач.
При този изход на спора с право да претендира разноски на основание чл.78, ал.3
ГПК разполага само ответникът, поради което такива следва да му бъдат присъдени в общ
размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при условията на
чл.78, ал.8 ГПК. На основание чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се следват
разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „..“ № 59, против .., гр. София, ул. ..., иск с правно основание чл.411 от КЗ
вр. чл.49, ал.1вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 3 520,75 лв., регресно вземане на застрахователя по
застраховка „Каско" срещу .. за настъпилото ПТП по сключена имуществена застраховка
„Каско +“, за щети на МПС л.а. „Тойота Рав 4”, рег. № СА .. ВВ, при настъпило
застрахователно събитие – ПТП резултат от ПТП, настъпило на 19.04.2017 г., на ул. „л“ №
20 в гр. София, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.06.2021 г. до
окончателно изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ..., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „..“ № 59, да заплати на .., гр. София, ул. ..., сума в размер на
100,00 лв. разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4