Р Е
Ш Е Н
И Е
/при признание
на иска/
№ 965 20.03.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18836 по описа
на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 128, т. 2 от КТ.
Ищецът Г.Р.М., ЕГН ********** *** е предявил иск против
„Мандра Рилци“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** с
**** Г. У. за осъждането му да заплати
неплатени трудови възнаграждения за периода 01.07.2017г. до 10.09.2017г. в
размер на 22 727,27 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
27.11.2017г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за
адв. възнаграждение в размер на 2500 лева. В съдебно заседание поддържа иска си и моли съда да
постанови решение при признание на иска.
В едномесечния срок за
отговор по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника.В отговора ответникът е признал предявения иск
изцяло и по основание и по размер. Моли съда да не присъжда разноски в полза на
ищеца, с оглед признанието на иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Безспорно е по делото, че
между страните е имало сключен трудов договор с уговорено основно трудово
възнаграждение от 10 000 лева, считано от 01.07.2017г., като ТПО между страните
е било прекратено на осн. 326, ал. 1, считано от 10.09.2017г. В първото по
делото с.з. по искане на ищеца с протоколно определение размерът на иска е
намален от 22727,27 лева на 21 949,36 лева.
Ответникът признава
дължимостта на трудовите възнаграждения.
Ищецът е направил искане
съдът да постанови решение при признание на иска и съдът прекрати съдебното
дирене.
С оглед на горното съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК и не следва
да мотивира решението по същество. Предявения иск, с оглед направеното
признание е основателен, поради което
следва да бъде уважен.
Ищеца е направил искане за
присъждане на направените по делото разноски. Ответникът счита, че не следва да
понася тежестта за разноските, предвид признанието на иска, но съдът приема, че
въпреки признанието на иска, той с поведението си е станал причина за завеждане
на делото,при което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК за
освобождаване от разноски.
Ето защо на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 2500 лева платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове,
като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК възлиза на 877,97 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Мандра Рилци“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *** Г. У. да заплати
на Г.Р.М., ЕГН ********** *** сумата от 21949,36 лева неплатено трудово възнаграждение
за периода 01.07.2017г. до 10.09.2017г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 27.11.2017г., до окончателното изплащане на
дължимите суми, както и сумата от 2500 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Мандра Рилци“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: *** Г.
У. да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен
съд сумата от 877,97 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от 27.03.2018 година – датата, на която е било
обявено на страните за решаване, пред
Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЦТ