Р
Е
Ш Е Н
И
Е
№ 1090 29.03.2016г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14973 по описа на ПРС за 2014г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 200 от КТ,
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
Б.Б.Т., ЕГН: ********** и Б.И.Т., ЕГН: **********, и двамата с адрес за
призоваване: ******, чрез адв. Й.Б. са предявили срещу „Коста клима” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Източен”, ул. „Лев Толстой” № 1, ет. 6, представлявано от **** К.В.Р.
обективно и субективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на
всеки от ищците сумата от по 100 000 лева, общо 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на трудова злополука, претърпяна на 08.05.2013г. от И. Б. Т.,
с ЕГН ********** в гр. Истанбул, Република Турция, в резултат на която на
14.08.2013г. е настъпила смъртта на същия. Претендира се законна лихва от
датата на злополуката – 08.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата,
както и присъждане на разноските.
Твърди се, че И. Б. Т., с ЕГН ********** е син
на ищеца Б.Б.Т., ЕГН: ********** и баща на другия ищец - Б.И.Т., ЕГН: **********.
Твърди се, че същият е бил в трудовоправни отношения с ответника, възникнали на
основание сключен трудов договор № 82/04.07.2012 г., като заемал длъжност „*********”.
Твърди се на 30.04.2013г. И.Т. да е бил командирован за срок от 14 дни до
13.05.2013г. да изпълнява служебните си задължения в Република Турция, с
товарен автомобил „**” ДКН РВ****РА и полуремарке „**” с ДКН РВ****ЕН. На
08.05.2013г. при изпълнение на служебните си задължения при укрепване товара на
ремаркето И.Т. се подхлъзнал и паднал от покрИ. на същото, като вследствие на
падането си е получил тежка черепно-мозъчна травма и е изпаднал в кома. Същият
незабавно бил откаран в болница в гр. Истанбул, като ищецът Б.Т. незабавно
отпътувал за болницата. Пострадалият бил лекуван 18 дни в Турция, след което
бил изписан поради невъзможност близките да заплащат за лечението му и бил
транспортиран в болница в Република България. Бил настанен в УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД – в реанимация, впоследствие в неврохирургия. Състоянието му
изисквало непрекъснато присъствие на човек до него, който да го обгрижва. Дишал
през канюла, която трябвало да се следи на се запуши от секрети и бил хранен
чрез специална тръба със специална храна. След приключване на клиничната пътека
бил настанен в още 3 лечебни заведения, като не последвало подобрение на
състоянието му и въпреки положените грижи на 14.08.2013г. болният починал. Била
извършена аутопсия, като в същата било посочено като причина за смъртта
претърпяната на 08.05.2013г. злополука. Тази злополука била призната за
трудова, след образувана преписка за разследването й, бил съставен Протокол №
35/18.06.2013г. на РУ „СО” Пловдив и с Разпореждане № 146/19.06.2013г. на НОИ,
РУ „СО” Пловдив злополуката била приета за трудова. Разпореждането на РУ „СО”
влязло в сила. Твърди се смъртта на наследодателя на ищците да е била внезапна
и неочаквана, като от последната същите претърпели неимуществени вреди – болки
и страдания от загубата на близък човек, което се отразило и на здравословното
състояние на двамата ищци. Изложени са и твърдения за претърпени имуществени
вреди, които се явяват неотносими поради това, че производството по предявения
иск за присъждането им е прекратено с влязло в сила определение поради
неотстранени в срок нередовности на същия. Изложени са подробни съображения
защо ищците считат, че злополуката е станала по вина на работодателя, който се
твърди да не е провел предпътен инструктаж, ежедневен инструктаж, в
декларацията за трудова злополука била неправомерно подменена датата на
злополуката от 08.05.2013г. на 09.05.2013г., за да може работодателят
неправомерно да се облагодетелства пред застрахователя „Булинс” АД. Твърди се
застраховка да е направена чак след настъпване на злополуката – 09.05.2013г.,
поради което тук работодателят отново бил в нарушение, а ищците не могли да се
ползват от застрахователното обезщетение. Твърди се да е налице неизпълнение
задължението на работодателя да застрахова живота и здравето на своите
работници и служители. Твърди се да е
налице хипотезата на чл. 200 от КТ, при която работодателят отговаря за вреди,
настъпили при трудова злополука, дори същият или негови длъжностни лица да не
са причинили увреждането със свое виновно поведение. Сочи се за абсолютна
неприложимост на нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ относно намаляване отговорността
на работодателя при съпричиняване от страна на работника на вредоносния
резултат. Твърди се пострадалият да се е качил да опъне брезентовото покрИ.ло,
което се е било разместило при процеса на товарене на превозното средство, тъй
като е невъзможно камионът да пътува с раздут товар и е трябвало ремаркето ад
се затвори. Твърди се това да е била масова практика в дружеството, в който
смисъл били и показанията на другите водачи, събрани в преписката по
разследване на злополуката. Ето защо се моли исковете да се уважат, претендират
се разноски.
В
съдебно заседание ищците лично и чрез пълномощника си адв. Й.Б. поддържат
исковете и молят същите да бъдат уважени. Считат за недоказано възражението на
ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, както и за доказано твърдението си за липса на извършен
инструктаж поради това, че подписите в инструктажните книги не са положени от
пострадалия. Представят писмена защита, с която вземат становище за доказаност
на исковете по основание и размер, за наличие на редица нередности в
документацията на работодателя, като се настоява на това, че същият не е
изпълнил задължението си да застрахова живота и здравето на своите работници и
служители. Твърди се изцяло да е доказана претенцията на ищците и по основание,
и по размер, както и не се доказват възраженията на ответника, на база на които
обезщетението може да се намали. Ето защо се моли исковете да се уважат. Представя
списък на разноските към писмената защита.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. И.Н., с
който се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
На
първо място се твърди исковата молба да е нередовна, тъй като всеки от
отделните ищци не бил посочил какви конкретно болки и страдания твърди да е
претърпял и по отношение на всеки какъв е паричният еквИ.лент на претендираните
вреди, което значително затруднявало защитата на ответника.
Твърди
се и че е налице хипотезата на чл. 201 от КТ – изключваща отговорността на
работодателя, евентуално – налице били основания за нейното намаляване. Не се
оспорва, че единият ищец е баща, а другият – син на пострадалия, че
наследодателят им е бил в ТПО с ответника и е бил командирован в Република
Турция по времето, по което е настъпила
злополуката. Твърди се да е спорно обстоятелството, че пострадалият в
изпълнение на служебни задължения е бил върху ремаркето и е укрепвал товар,
вследствие на което се е подхлъзнал и паднал и именно вследствие на това
получил телесни увреждания, довели до смъртта му. Оспорва се по време на
злополуката по така описания начин пострадалият да е изпълнявал служебни
задължения, твърди се да е действал по недопустим начин, процедирайки с
имуществото на работодателя в нарушение на изрично въведени забрани от самия
работодател. Сочи се, че пострадалият е бил длъжен да опазва ремаркето и
стоката като част от имуществото на работодателя, а не да ги уврежда, в каквато
насока били извършваните от него действия. Твърди се да не е ясен механизмът на
събитието, да не е ясно къде и на какво място се е покачил служителят върху
ремаркето, как е сторил покачването и как и с какъв механизъм е щял да укрепи
товара, от самото ремарке ли е паднал или от някъде другаде. Не било установено
и физическото и психическото състояние на пострадалия в този момент.
Твърди
се, че въпреки наличието на разпореждане на РУ „СО”, признаващо злополуката за
трудова, било задължително да се установи какви действия е извършвал
пострадалия и тяхната последователност, тъй като било възможно падането на
пострадалия да не е обвързано с
твърдяното качване на покрИ. на ремаркето. Ето защо се твърди единственото
безспорно обстоятелство по делото да е, че в гр. Истанбул пострадалият е бил
отведен в болница с тежка черепна контузия. Оспорва се това кога и как е
заминал бащата на пострадалия за Турция, както и това смъртта да е причинена от
претърпяна трудова злополука, като се твърди единствено доказано да е, че тя е
причинена от падане от височина. Твърди се навсякъде в исковата молба да са
коментирани неимуществените вреди само на първия ищец – баща на пострадалия,
въпреки че било употребено множествено число. Оспорва се вторият ищец да е
претърпял вреди, като се твърди според негови близки той да не е имал никакви
отношения с баща си, да не е поддържал връзки с него и да не е страдал при
смъртта му. Оспорват се твърденията на ищците във връзка с липсата на
инструктаж и за наличие на поправена дата на злополуката. Твърди се
работодателят да е узнал за нея на 09.05.2013г. и затова тази дата да е отразил
в книжата, предвид наличие на неяснота на точния момент на събитието. Оспорва
се наличието на задължение на работодателя да застрахова живота и здравето на
своите служители. Твърди се да са налице здравословни и безопасни условия на труд
при ответника, наличие на инструкция за безопасна работа с товарен автомобил,
както и наличие на изрична забрана да се качват по ремаркето и кабината, да
влизат в ремаркето , да отварят и затварят покрИ. по безопасен начин. Твърди се
камионът да е бил прибран от друг ***, който е констатирал нарушения при
ремаркето, същото било с отворени врати, без да е съобразен начинът, по който ***ът
следва да изпълни приключване на товарителните дейности. В дружеството имало
установен начин за справяне с разместен товар, но само в движение, а не и при
товарене – там само лицата, извършващи товаро-разтоварителни действия могли да
разместват и нареждат товара. Ето защо се твърди действията на пострадалия,
извършени във връзка с товара, да са умишлени или при груба небрежност, в
нарушение на установените правила. Ето защо се твърди наличие на хипотезите на
чл. 201 КТ, на първо място – на ал. 1, изключващи отговорността на
работодателя, и евентуално на ал. 2 – водещи до намаляване отговорността му.
Твърди
се работодателят да не носи отговорност, тъй като ищецът умишлено е причинил
увреждането, след като в нарушение на инструкцията се е покачил на покрИ. на
задната част на ремаркето, където се е опитал да намести товара, вследствие на
което се е подхлъзнал, паднал е и е получил тежка черепно-мозъчна травма. Тъй
като това действие било извършено при изрична забрана да се качва по ремаркето
и кабината, вината за настъпване на събитието била изцяло на пострадалия и
следвало да се квалифицира като умисъл. Ето защо вреди претърпял работодателя,
в резултат на умишленото неизпълнение на работника на законните му нареждания.
Ето защо отговорността на работодателя следвало да бъде изключена.
Евентуално
се твърди същата да следва да бъде намалена, тъй като в случай, че не се приеме
гореописаните действия да съставляват умишлени такИ., то да е налице груба
небрежност от страна на работника/служителя при извършването им, както и че
нарушението е особено тежко.
Прави
се възражение за прекомерност на търсената претенция за неимуществени вреди.
Ето
защо се моли исковете да се отхвърлят.
В
съдебно заседание чрез пълномощника адв. И.Н. взема становище за неоснователност
на исковете. Представя писмена защита, с която прави искане за отмяна на
определението, с което е даден ход на устните състезания по делото, за да бъде
оставена без движение исковата молба до посочване на всеки един от ищците
поотделно за какво свои физически и психически състояния претендира обезщетение
по 100 000 лева всеки ищец, тъй като общото посочване, че всеки от тях е
претърпял душевни болки и страдания от загубата на сина, респ. баща си, които
оценя на по 100 000 лева представлявало липса на петитум на исковата
молба. По същество се твърди в разпореждането на РУ „СО” да бил посочен
механизмът на злополуката, като в същото било изрично прието, че е настъпила по
изключителна вина на пострадалия, поради допуснатите от него нарушения на чл.
33 от ЗЗБУТ. Ето защо се твърди да е налице хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ
и отговорността на работодателя следва да се изключи, евентуално да се приеме
тези действия на пострадалия да са проява на груба небрежност, твърди се и
вероятна употреба на алкохол от страна на пострадалия. Ето защо се моли
исковете да се отхвърлят, евентуално – обезщетението да се намали.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
За
да се уважат предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо всеки
от ищците да установи, че е наследник по закон на И. Б. Т., ЕГН: ********** респ.
че е от кръга лица, посочени в ППВС № 4 от 25.V.1961 г. на Пленума на ВС за
обобщаване практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с
отговорността за непозволено увреждане (чл. 45 - 50 ЗЗД), които имат право да
претендират такова обезщетение, че починалото лице е работило по трудово
правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение
при или по повод изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената
злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че злополуката е
довела до смърт на наследодателя на ищците, както и че същите са претърпели
неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на своя баща и син, които
са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната
злополука.
При доказване на тези
обстоятелства от страна на ищците в тежест на ответника е да установи
твърденията си, че от страна на починалия работник/служител е имало
съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои
действия и бездействия същият умишлено е довел до настъпването й, респ. е
допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното настъпване, както и
твърденията си, че ищците и починалото лице не са били близки.
От събраните по делото
доказателства – удостоверение за семейно положение, удостоверение за
наследници, препис-извлечение от акт за смърт от 16.08.2013г., трудов договор №
82/04.07.2012г., протокол № 35/18.06.2013г. за резултатите от извършеното разследване
на злополука от 08.05.2013г., разпореждане № 146/19.06.2013г. на РУ „СО”
Пловдив, с което злополуката се признава за трудова, инструкция за безопасна
работа с товарен автомобил, декларация за тр. злополука, пълномощно от
30.04.2013г., командировъчна заповед, обяснения от преписката на РУ „СО” за
разследване на злополуката, се установява, че лицето И. Б. Т., ЕГН: **********
е починал в гр. Пловдив на 14.08.2013г., като ищецът Б.Б.Т. е негов баща, а И. Б.
Т. – негов син. И. Б. Т. е работил по
безсрочно трудово правоотношение в „Коста Клима” ЕООД на длъжност „***”
с ОМВ 490 лева на пълно работно време, като на 30.04.2013г. е упълномощен от
управителя на дружеството да управлява многократно товарен автомобил марка SCANIA
R420 рег. № РВ****РА и ремарке SCHMITZ
SCS 24 L рег. № **** в Европа и Азия, като с командировъчна заповед от същата дата –
30.04.2013г. е командирован в чужбина – Истанбул, Турция и обратно за 14
календарни дни за извършване превоз на стоки. Установява се от протокола от
18.06.2013г., че е разследвана злополука, претърпяна от И. Б. Т. в Истанбул,
Турция, при която е паднал, ударил си е главата, бил е откаран в болница на
08.05.2013г., впоследствие транспортиран в България, като към момента на
разследването все още е в болница в България с прогнози за вероятна
инвалидизация. В протокола за разследването на злополуката е прието, че Т. е
паднал от ремаркето на камиона, докато се е опитвал да укрепи товара, а като отишли
на място служители на работодателя, намерили ремаркето отворено, а товара –
раздут и неукрепен. Преди И.Т. да почине с Разпореждане на РУ „СО” от
19.06.2013г. е прието, че злополуката, станала с И. Б. Т. на 08.05.2013г., е
трудова, като към датата на приключване на разследването лицето е в клиника по
неврохирургия в гр. Пловдив с диагноза „контузия на главата. Контузия на
мозъка. Оток на мозъка. Кома.” Представена е и декларация за трудова злополука,
подадена на 13.05.2013г. от работодателя, с която същият е декларирал, че
злополуката е настъпила на 09.05.2013г., но впоследствие от мед. документация
се установява, и между страните не се спори, че реално е настъпила на
08.05.2013г. Доколкото разпореждането на РУ „СО” Пловдив не е обжалвано и
същото е влязло в сила, същото обвързва съда относно датата на злополуката,
пострадалото лице, и че същата е трудова.
По делото са ангажирано
доказателства за направените разходи за лечение на пострадалото лице, но
доколкото производството по исковете за имуществени вреди е прекратено, те не
следва да се обсъждат подробно. Следва да бъдат взети предвид само досежно
възраженията на ответника, че ищците не са били близки с починалия. От всички
разходооправдателни документи на стойност няколко хиляди лева се установява, че
същите в по-голямата си част са заплатени от Б.Т. за лицето И.Т., а останалите
са сами на името на И.Т.. От гласните доказателства се установява, че всички
финансови разходи за И.Т. след злополуката са поети от баща му Б..
В разпореждането, с което
злополуката се приема за трудова, е приет следният механизъм на нейното
настъпване: На 07.05.2013г. И.Т. заминал за Турция, Истанбул с управлявания от
него товарен автомобил, около 21 часа на 09.05.2015г. управителят на
дружеството „Коста клима” ЕООД получил обаждане, че Т. е паднал от ремаркето на
автомобила и е в болница в Истанбул, от представена от близките на пострадалия
епикриза, преведена на български език било видно, че Т. е приет в болница на
08.05.2013г. с диагноза „Обща мозъчна травма, дихателна недостатъчност,
неопределена”, на 13.05.2015г. пострадалият бил транспортиран в УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД – КАИЛ, на 23.05.2015г. бил преведен в Клиника по неврохирургия, с
диагноза „Контузия на главата. Контузия на мозъка. Оток на мозъка. Кома.”
По делото е приложено следствено
дело № 170/2013г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – Пловдив, водено за
престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител, което е приключило
с влязло в сила на 11.07.2014г.
постановление за прекратяване на наказателното производство и към което
са присъединени материалите по прокурорска преписка № 9918/2013г. на ПР – Пловдив.
В прокурорската преписка са
събрани писмени материали от Република Турция във връзка с инцидента, при който
е пострадал И.Т., вкл. и медицинска документация. Изготвен е протокол от полицейски
служители в Република Турция, видно от който около 19:00 часа са получили
информация, че в държавна болница Бакъркьой е прието лице с чуждо гражданство, след
падане отвисоко. Било установено, че лицето е И. Б. Т., били снети показания, било
извършено разследване и било установено, че лицето е пострадало вследствие на
падане от ТИР-а при затваряне на брезента след товарене, на Мега Тир паркинга.
Личните вещи на пострадалия са предадени на баща му. Първоначално поставената
диагноза е обща мозъчна травма, дихателна недостатъчност, затруднение при
хранене през устата. Установено е, че пострадалото лице е транспортирано от
баща си с линейка до България, и че е починало на 14.08.2013г. в гр. Пловдив,
без изобщо да дойде в съзнание.
В преписката са събрани
показанията на служители на работодателя, на управителя, на бащата на
пострадалия, като тези лица са разпитвани като свидетели. Всеки от тях е
преразказал своята версия на инцидента – това, което е чул от хора на паркинга,
на който е бил камиона, но очевидци по образуваната преписка в Турция не са
разпитвани. В основни линии показанията на всички са в смисъл, че на
08.05.2013г. пострадалият се е качил на ремаркето, за да пристяга и да укрепва брезента,
тъй като от товара, който бил от прежда, брезентът се е раздул. Никой не е
видял пострадалия да пада, впоследствие е намерен до камиона. Оглед на
местопроизшествието преди закарването на пострадалия в болница не е извършен,
мястото не е било отцепено, единствено са били взети ключовете на камиона от
турските власи и впоследствие предадени на управителя. В този смисъл са
разказите както на управителя, така и на неговите служители, така и на бащата
на пострадалия, тоест в Турция те са получили една и съща информация от хората,
които са били в района на местопроизшествието. Очевидци на произшествието няма
данни да са установени и не са разпитвани.
По делото е изискана преписката
на РУ „СО” Пловдив по разследването на злополуката, ответникът е представил служебна
бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от
04.07.2012г., етапна епикриза на пострадалия, обясненията, дадени от него и негови
служители, като ищците са оспорили подписите на пострадалото лице, положени в
инструктажната книга, копие от която се представя, и в служебната бележка за
проведен инструктаж.
Не се твърди от страните
разпореждането за приемане на злополуката за трудова да е обжалвано, същото е
било редовно връчено на страните, като е
влязло в сила.
В преписката по разследване на
злополуката е представена длъжностната характеристика на ищеца, видно от която
същият осъществява превоза на стоки и товари, явява се на работа, без да е
употребил алкохол, грижи се за запазване на поверения му товар, като трябва да
познава КТ, ПВТР на работодателя, ЗЗБУТ, нормативните изисквания към
обслужването и други вътрешни актове. В преписката се съдържа инструкция за
безопасна работа с товарен автомобил, без дата, утвърден от работодателя, за
която липсват данни да е връчвана на пострадалия и той да е запознат с нея,
това е оспорено и от ищците, поради което най-ранната дата, на която може да се
приеме, че е била налична, е датата, на която е представена пред комисията на
РУ „СО” по разследване на злополуката. Възложени са задължения на водача във
връзка с товара – да контролира натоварването, без да се качва на ремаркето,
ако трябва да се качи на платформата на камиона, да използва стълба и
платформа, поставено е изискване за ползване на лични предпазни средства при
товарене и разтоварване, като му е забранено да отваря и затваря покрИ. на
ремаркето по опасен начин, да се качва по ремаркето и по кабината, да докосва
товара или да го направлява с ръце, да се качва на страничния ръб, да скача от
ремаркето. Не се установява някога и по някакъв начин пострадалия да е запознат
с този документ.
Работодателят на 09.05.2013г. е
сключил застраховка „Трудова злополука” на служителите си.
В обясненията си пред РУ „СО”
управителят Р. посочва, че на 09.05.2013г. около 21 часа му са се обадили за
инцидента, и на 10.05.2013г. е заминал за град Истанбул, докато в показанията
си в досъдебното производство ищецът Б.Т. твърди, че е бил в Истанбул още на
09.05.2013г. следобед и Р. също бил там, заедно огледали местопроизшествието. Р.
в обясненията си сочи, че на място са заварили камиона с отворени врати и
раздут товар, от други ***и научили, че пострадалият се е качил на ремаркето, за
да намества товара. Българско *** го предупреждавал да внимава да не падне, но
впоследствие този *** тръгнал и още го издирвали. Снети са обяснения от А.К.,
който заедно с Р. е посетил местопроизшествието, по камиона нямало нищо особено,
само товарът е бил раздут, турски гражданин, говорещ български им казал, че Т.
е бил върху ремаркето, за да укрепва товара, и се е подхлъзнал и паднал оттам.
Свидетелят е посочил, че има глоби за раздут товар и това вероятно е наложило
да се укрепва същия, подхлъзнал се и паднал. Въпреки инструкциите да не се
качват на ремаркето се налагало да го правят, защото не можело да се пътува с
раздут товар и щели да бъдат глобени, като това често се налагало.
Декларирано е, че злополуката с
пострадалия е настъпила на 09.05.2013г.
Било е образувано досъдебно
производство, разследвано е дали Р. е извършил застрахователна измама, като е
декларирал злополуката на 09.05.2013г. и от тази дата е сключен
застрахователният договор, а инцидентът реално е настъпил 1 ден по-рано – на
08.05.2013г. Установено е, в досъдебното производство, че няма данни Р. да е
действал умишлено, не се установява кое лице е положило датата, а подписът в
декларацията не е негов, като е прието
датата на декларацията да е съответствала на тази, на която е узнал за
злополуката. Отделно от това работодателят не е обжалвал разпореждането на РУ
„СО”, с което е прието злополуката да е настъпила на 08.05.2013г., няма данни и
за изплащани застрахователни обезщетения и предявени претенции към
застраховател. Ето защо е прието, че липсват данни Р. умишлено да е декларирал
по-късна дата на злополуката с цел извършване на застрахователна измама, поради
което досъдебното производство е прекратено с влязло в сила постановление.
Всички документи в преписката от
РУ „СО”, които касаят инструктажни книги и бележки не са били в оригинал при РУ
„СО”, всички са със заверка „Вярно с оригинала” от дружеството „Коста Клима”
ЕООД. Представени са били и лична карта на пострадалия, СУМПС на същия, което е
било валидно към злополуката, необходимите карти и удостоверения, видно от
които е бил психологически годен и правоспособен да извършва съответния вид
превоз, свидетелство за регистрация на влекача и ремаркето, с които е извършвал
командировката Т..
Представени са етапни епикризи
на И.Т. – 4 броя, 3 от които от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД и една от Турция,
болница Бакъркьой. От същите е видно, че на 08.05.2013г. Т. е приет в реанимация,
на 23.05.2013г. е изписан. В епикризата от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД Пловдив е
посочено, че е приет при тях на 13.05.2013г. след двуседмичен престой в
реанимация в Турция (не се спори, че правилната дата е 23.05.2013г.), и е бил
преведен в КАИЛ на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД Пловдив. Лицето е прието в болница
в Турция с диагноза „обща мозъчна травма, дихателна недостатъчност,
неопределено ранно усложнение на травмата, падане, неопределено”. След
транспортирането си в България е прието в КАИЛ, на 28.05.20153г. е преведен в
клиника по неврохирургия в УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД Пловдив в коматозно състояние, много тежко общо състояние, с
поставена трахеална канюла за дишане и гастростома за хранене, обилна
трахеобронхиална секреция. Провеждана е консервативна терапия, не е лекуван
оперативно, на 12.06.2013г. е изписан и насочен за лечение към друго заведение,
без ясна прогноза за подобрение.
Изслушано е заключение на СМЕ на
в. л. М.Б., видно от което при падането на 08.05.2013г. на И.Т. е причинена
тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в масивна контузия на мозъчното
вещество отдясно челно и челно-базално, и отляво челно, счупване на основата на
черепа тилно, тежък оток на мозъка, кома, които поотделно и в съвкупност са
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота с настъпила
впоследствие смърт. Описаните травматични увреждания са причинени от удар
с/върху твърд тъп предмет с голяма сила и може с категоричност да се каже, че
се касае за инерционна травма – удар на движещата се глава в настилката в
тилната област. Основната мозъчна травма е на мястото на противоудара – челно.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между трудовата злополука, настъпила
на 08.05.2013г. и настъпилите вследствие на същата тежки травматични увреждания
в областта на главата, с настъпилата вследствие на тяхното развитие смърт на
лицето И. Б. Т. ***13г.
В заключението е описано в
мотивната част къде, как и по какъв начин е протекло лечението на пострадалия
от увреждането до смъртта му. В медицинската документация не се съдържат данни
за изследване за наличие на алкохол в кръвта при първоначалното приемане на
лицето в Турция.
Изслушана е допълнителна
съдебно-медицинска експертиза на в. л. Б., от която се установява, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между настъпилата на 08.05.2013г. тр.
злополука и смъртта на И.Т., че при престоя си в Турция от 08 до 23.05 (а не до
13.05, за което спор няма) 2013г. Т. е бил на активна апаратна вентилация и
активна реанимация, не са му извършвани рехабилитационни процедури, в КАИЛ от
23 до 28.05.2013г. – също, в Неврохиргична клиника е възстановил спонтанното си
дишане и апаратна вентилация не е била необходима, проведена е кинезитерапия,
при която лицето е започнало спонтанно да движи крайниците си, впоследствие е
преведен в МЕД лайн клиник, където са му извършвани физиотерапевтични
процедури, впоследствие е настанен в дом за временно нетрудоспособни хора
„Свети И. Рилски” и хоспис „Възраждане”, като няма данни там да са му
извършвани терапевтични процедури. При престоя в болница в Турция липсват данни
да е извършвана кръвна проба за алкохол и упойващи вещества.
По делото са приети в оригинал
личното трудово досие на ищеца – 9 листа, книга за извънреден инструктаж по
безопасност при работа, книга за периодичен и извънреден инструктаж, книга за
начален инструктаж, като поради непредставяне в оригинал на служебната бележка
за начален инструктаж същата е изключена от доказателствата по делото.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не се намира у него, а е в
преписката на РУ „СО” в оригинал, тъй като в преписката на РУ „СО” се съдържа
копие на тази бележка със заверка „Вярно с оригинала” с печат на ответното
дружество, от което е видно, че самият ответник е я представил в заверено
копие. Липсват доказателства да е била изпращана другаде, поради което в тежест
на ползващата се страна е било да я представи, а това не е сторено.
Изслушано е заключение на в. л. М.С.,
видно от което подписът срещу името на И.Т. в Книгата за инструктаж на работното
място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност от 04.07.2012г., не е
изпълнен от него, в същата книга за дати 11.07 и 03.10.2012г. подписите не
могат да се разчетат, нито подписът от книгата за ежедневен инструктаж по
безопасност за дата 28.12.2012г., останалите подписи в книгите срещу името на
пострадалия са на И.Т.. На 30.04.2013г. според книгата за ежедневен инструктаж е
проведен инструктаж за безопасност на работното място на Т., като това е
последният му инструктаж. На същата дата според книгата за инструктаж на работното място, периодичен и
извънреден инструктаж му е проведен
периодичен инструктаж. В книгата за начален инструктаж друг подпис от името на И.Т.,
освен оспорения от 04.07.2012г., който обаче не е изпълнен от това лице, няма.
По делото са събрани гласни
доказателства.
Разпитан е свидетелят А.К., бивш
колега на пострадалия и *** в ответното дружество. От показанията му се
установява, че е придружил управителя до паркинга в Истанбул, след Великден
през 2013г., тръгнали сутринта, като по пътя управителят му казал, че нещо е
станало с И.. Отишли на паркинга, било светло, едната задна врата на камиона
била притворена, но отключена. Камионът отзад бил с алуминиеви врати, отгоре
бил покрит с брезент. Отишли да вземат ключа, но свидетелят не знае от кого,
въпреки че е бил там. На паркинга се наложило да хвърлят колан през брезента на
камиона и стегнали коланите. Вратата не можела да се затвори, защото камионът бил натоварен с прежда, и товарът бил
раздут, колоните и брезента били раздути и затова вратите не се затваряли, а
така не можело да се пътува. При раздути товари отзад се слагали на кръст два
колана, които не били сложени. Наложило се да бъдат сложени, като следвало да
се прехвърлят над ремаркето през товара. Описва се, че коланът е от здрав
материал – широк около 5 см, долу накрая имало кука тя се закачала от долу на
ремаркето, нямало специално място за нея. После се прехвърлял коланът отгоре от
другия край по следния начин - коланът е навит, хвърля се нагоре, той пада от
другия край, от другия край се слага тречотка и се слага. Коланът се слагал, за
да се намести товара и да се обезопаси. Това било направено от свидетеля, той
затворил вратата и отишъл на митницата, като камионът заминавал за Русия.
Според показанията на свидетеля, обратно на това, което е казал пред РУ „СО“,
не се налагало да се качват върху ремаркето, за да се намества стоката и да се
връзват коланите. Коланите се слагали, за да не се издува товарът. Свидетелят
заварил камиона издут. Във фирмата се слагали предварително кръстосаните
колани, а ако е пропуснато, се прехвърлял колан отгоре. Там и да се качал
водачът на ремаркето отзад, не можел нищо да направи, нито да укрепи товара.
След като било натоварено, нямало къде да се закачат кръстосаните колани,
затова се слагали предварително. В конкретния случай обаче се твърди те да не
били сложени и да е трябвало тепърва да се слагат. И.Т. бил специалист *** и
специалист монтьор. Според свидетеля на Т. били правени забележки при работата
му, защото работел нещо по двигателя, без да е вдигнал кабината, или имало
спукан маркуч – правели му забележки, че може да падне. Това се случвало в
гаража. Преди курсовете бил извършван инструктаж и се подписвали, това ставало
преди всеки курс. В Истанбул на паркинга свидетелят видял един български ***, който му казал, че е видял И. качен горе
и му е казал да не се качва на ремаркето, отишъл до тоалетната и после видял И.
на земята, вече паднал. Не става ясно дали е била ползвана стълба или не за
качване на ремаркето. Свидетелят, който е член на комисията за разследване на
злополуката от страна на работодателя, подписал е протокола и същевременно е
давал обяснения по преписката като свидетел, твърди да не знае за такава комисия,
да не е вземал участие в нея, и да не е виждал никаква заповед в тази връзка,
знаел само, че „една жена“ искала да говори с него за това, което е станало в
Турция, и той й обяснил. Първоначално отрича да е давал обяснения по преписката
пред РУСО, впоследствие признава, че саморъчно ги е написал, но твърди да не са
верни, тъй като ***ите никога не се качвали на ремаркето да укрепват товара,
защото им било забранено и нищо неможели да направят отгоре, а нямало друг
начин да бъдат качени там, освен с кран. Свидетелят твърди, че помни всичко,
станало в Истанбул, без това кой им е дал ключовете, но не помни нищо от
разследването на злополуката. Твърди да е давал обяснения само за това той
лично какво е направил за камиона в Турция и как сам е укрепил товара. Не помни
какво друго е обсъждал с тази жена, не помни да е казвал, че са се качвали по
камионите, като твърди да нямат работа там и това да не е вярно, че се налага
качване върху камиона, за да се укрепи товарът. Освен това последното
било невъзможно, тъй като за качване върху камиона трябвал кран, а отгоре нищо
не можело да се направи във връзка с товара.
От показанията на свидетеля на
ответника С.И.С., ***** в ответното дружество се установява, че същият прави
отчетите на ******, по тази причина познава и И., като техен ***, с който е бил
в добри колегиални отношения. Познава бащата на И. – Б., като техен съконтрагент,
който им е правил брошури, тъй като имал печатница. Случайно разбрал, че Б. е
баща на И. и по този повод веднъж попитал И. защо не работи в печатницата на
баща си. И. му отговорил, че с баща му
не са в добри отношения и „да го махне оттук”. Само еднократно водили такъв
разговор.
От показанията на свидетелката Е.Г.,
едноутробна сестра на починалия И.Т. (двамата имат една майка, но различни
бащи) се установява, че е разбрала от общата им баба за произшествието с брат
й, а на нея се обадила бившата съпруга на брат й – Л.. Свидетелката се опитала
веднага да се свърже с бащата на И. – Б., но той бил в чужбина. Впоследствие се
свързала с Б. и двамата с него тръгнали за Турция, за да видят И.. Там имало
човек, който говорел развалено български, той им помагал, завел ги до
болницата. За 24 часа двамата с Б. отишли до Турция - в Истанбул - до
полицията, до болницата, свидетелката се притеснявала дали ще се приберат живи
и здрави, защото Б. бил много изморен, но въпреки това веднага тръгнал. Това се
случило след инцидента. Лично свидетелката уредила приемането на брат й в
болница в България, имало много проблеми в тази връзка. Успяла да уреди да го приемат
в УМБАЛ „Свети Георги”, след личен разговор с директора на болницата. Бащата на
И. - Б. наел линейка, заплатил сумата, заплатил на лекаря и с линейка отишли до
Турция, за да го вземат. С българска линейка отишли в Истанбул да вземат брат й.
Когато отишли първия път, лекарката казала, че показателите на брат й не му
позволяват да пътува, затова изчакали с връщането му в България. Преместили го
в България, за да са близо до него – близките на И., цялото семейство. Отделно
от това цените в Турция били много високи. според свидетелката И. и Б. се
разбирали добре преди инцидента и двамата заедно подготвяли абитуриентския бал
на Б.. И. много се грижел за сина си, отношенията им с Б. били нормални, между
баща и син. Според свидетелката И. не е
оставал сам в болницата. Тя била при него, жена му била там, Б. и една обща на
свидетелката и И. баба на 87 години. Те четиримата денонощно дежурели край И.
на смени. Б. идвал малко по- рядко, защото имало много голям проблем с
документите в Турция. Б. се грижел за документацията и за финансовата страна,
защото много се грижел за И..
След смъртта на И. всички били
съсипани емоционално. Б. изпратил детето си, а Б. – баща си. Изпитвали мъка и
тъга, били в траур. Най-напред лекарите се обадили да съобщят на свидетелката
за смъртта на брат й, тъй като им била колежка. Б. и Б. до последно вярвали, че
И. ще се справи. И. бил 24 часа обгрижван постоянно. Той бил с трахеостома,
подпомагало се дишането, осигурявли се дихателните пътища, имал поставена тръба
в стомаха, чрез която го хранели. Тази храна в началото била домашно
приготвена, пасирана. В един момент започнал мускулен разпад, вследствие на
комата, тогава започнали да закупуват специални храни, които ги използват
спортистите. Понеже се задръствал със секрет постоянно, трябвало да има канюла.
Тези операции се извършвали предимно от свидетелката, предвид квалификацията й
– същата е с медицинско образование. Полагали се за И. хигиенни грижи, грижи
против залежаване, раздвижване. Баща му плащал по 30 лева на ден да идва рехабилитатор от Втора градска
болница, И. бил от всякъде парализиран и за него това било много важно, а
близките допълнително правели каквото могат.
Свидетелката уточнява, че Б. ***,
а Б. живее с майка си в. ж. к. ****, която майка е бившата съпруга на И.. Малко
преди смъртта си обаче И. отново се събрал с бившата си съпруга и макар
разведени, живеели отново заедно. В тази връзка И. направил ремонт на жилището и
инвестирал спестяванията си там. Б. имал печатница, но нито И., нито Б.
работели при него. И. и Б. си били много
близки. Всички тези данни свидетелката има от личните си срещи с брат си преди
инцидента, защото не е била близка с Б.. Известно й е, че в деня преди
злополуката, преди да тръгне на път, И. е бил при баща си, след това при баба
им. От инцидента нататък свидетелката поддържа по-близки отношения с Б., преди
това почти не се познавали лично. Свидетелката, която също живее в ****, се
виждала веднъж на няколко месеца с племенника си Б. и им ходела на гости първоначално
в Тракия, а апартаментът, който се ремонтирал на ****, бил нов и там
семейството живеело от 4 години. Свидетелката се виждала почти всяка седмица с
брат си, тъй като той бил останалият й жив роднина, и общата им баба. Виждала
брат си между курсовете му. Брат й нямал свой камион и бизнес. Свидетелката
когато пътувала с Б., не било веднага след злополуката. Б. отишъл веднага след
злополуката, затова първоначално свидетелката не могла да се свърже с него. 8-9
дни по-късно тя придружила Б. до Турция при брат си, през това време Б. бил
там, в Турция, още от деня след злополуката, върнал се, взел я и отишли
двамата. На 23-ти май го транспортирали в България, придружен от български
лекар. В Турция на Б. не давали да види сина си лично, само чрез видеовръзка с
болничната стая, тъй като такИ. били правилата в интензивните отделения. Там
имал направена операция за поставяне ан гастростома. Самата черепно-мозъчна
травма не била лекувана оперативно. Брат й не дошъл нито веднъж в съзнание,
преди да почине, макар че имало моменти, в които се раздвижвал и очаквали, че
ще се събуди. Първоначално със съдействието на свидетелката брат й бил настанен
в КАРИТ в УМБАЛ „Свети Георги”, после бил преместен в Неврохирургия, а след
като изтекли клиничните пътеки, отново с нейна помощ го прехвърлили в болница
„Медлайн”, след това - в луксозен хоспис. След преместването на брат й в хоспис
свидетелката започнала да губи надежда, че ще се оправи, но баща му и синът му
имали надежда, обичта им давала основание за надежда. Нямало лекар, който да
каже дали И. ще продължи да живее или не, дали ще се събуди от комата или не.
Близките се редували в грижите за И.. Б. обгрижвал баща си, обръщал го, хранел
го, за хигиената се грижел. Също помагал и Б.. Рехабилитацията, която му се
полагала по клинична пътека, траела 10 минути. Било невъзможно И. да остане без
придружител. Всички разходи се поемали само от Б..
От показанията на свидетелката Л.
Т., бивша съпруга и лице, което е живяло с пострадалия при условията на
фактическо съпружеско съжителство до смъртта му, а също и майка на ищеца Б.Т.
се установява, че през 2009г. се е развела със съпруга си, но след това се
събрали и живели заедно до инцидента. Същата е наясно с отношенията между И. и
баща му, както и между И. и сина му. Според показанията й И. никога не е бил
във влошени отношения с баща си, даже редовно го посещавал в с. *****, като
понякога го придружавали свидетелката и Б.. Последно ходили преди злополуката
за Гергьовден на гости при Б.. Б. разбрал за инцидента с баща си от дядо си Б..
Б. веднага заминал, Б. и свидетелката извадили паспорти и също искали да
заминат. Б. им обяснил, че е по-добре свидетелката и Б. да не ходят, защото там
в болниците не допускат придружители. На 23 май докарали И. в България, Б. бил
абитуриент, балът му бил на 24 май, на тази дата той дарил кръв за баща си и не
искал въобще да ходи на бала. Б. и свидетелката били непрекъснато с И. в
болницата в България, редували се, обгрижвали го, а Б. също идвал да помага. Б.
след инцидента не се хранел, не спял, отслабнал. Нощем започнал да сънува
кошмари, което продължавало и към момента на разпита. свидетелката и сина й
страдали за И., не можели да повярват, че вече го няма, дори не желаели да махнат
дрехите му от гардероба. Докато И. бил на път, постоянно поддържали връзка с
него, той им купил даже карта на руски оператор, защото правел курсове до
Русия. След инцидента Б. изпаднал в шок, започнал да отслабва, като на
абитуриентската вечер отишъл с дънки, вместо с костюма, който му бил подготвен,
тъй като му бил станал голям. Б. имал надежда, че баща му ще се оправи. Лекарите
ги съветвали да му върнат спомените по някакъв начин, поради което му говорели,
пускали му филми. Състоянието на кома било между живота и смъртта, грижите били
много – тоалет, храненето било с тръба, с канюла дишал, лекарите били обучили Б.
с канюлата да му маха храчките. След смъртта на баща си Б. започнал да учи
задочно обучение, защото, след като го нямало вече баща му, не можел да учи
редовно, и в момента работел, за да си заплаща таксите в Университета. Б.
разчитал на баща си финансово, но в момента майка му с нейната заплата не
можела да му плаща таксите в университета, затова работел. Б. бил много обиден
на отношението на ръководството и служителите на ответното дружество – не
отишли да видят И. в болницата, да проверят дали е жив или не, да се
заинтересуват човешки, а на погребението не изпратили дори едно цвете. На
свидетеля е зададен въпрос как се чувства синът й след смъртта на баща си, на
което пълномощника на ответника е възразил, че това е недопустим и подвеждащ
въпрос. Тези възражения са абсолютно неоснователни, доколкото свидетелят е
допуснат именно да установи състоянието на сина си, болките и страданията,
които е търпял вследствие на загубата на баща си. От показанията му се
установява, че след смъртта на баща си Б. страда, подтиснат е, спи неспокойно,
като споделял с майка си, че продължава да сънува кошмари от болниците, и
страда за загубата на баща си. Не е ходил на психиатър във връзка с това си
състояние. И преди смъртта на И., и след това са се виждали с Б., със съпругата
му, с дъщеря му Д., и понастоящем поддържат контакт, Б. често се чува с дядо
си. Докато свидетелката била с И. по болниците, от ответното дружество не
изпратили никой да го види. Всички разходи по лечението на И. били поети от
баща му Б..
При така събраните доказателства
съдът намира, че по делото е безспорно по установено, че на 08.05.2013г.
следобед на паркинг в гр. Истанбул, република Турция в процеса на укрепване на
товара и подготовката му за път лицето И.Т. е паднало, ударило е главата си
тилно в настилката, получило е черепно-мозъчна травма, изпаднало е в
безсъзнание, като вследствие на тази травма на 14.08.2013г. е починало, без да
дойде в съзнание, като смъртта е в пряка причинно-с;едствена връзка със
злополуката. Безспорно е установено и че злополуката е призната за трудова по
надлежния ред с разпореждане на РУ „СО” Пловдив, преди смъртта на пострадалия.
Установи се и че първият ищец е баща, а втория – син на починалия, и в това си
качество и двамата имат право да претендират обезщетение за търпените от тях
неимуществени вреди от работодателя вследствие на смъртта на родственика им. От
свидетелските показания безспорно се установява, че и двамата са търпели такИ.
вреди, както приживе, така и след смъртта на И.Т., като са започнали да търпят
същите от момента на узнаване за злополуката, от който момент насетне до
смъртта на пострадалия са или пряко ангажирани в обгрижването му, а оттам
насетне е останала болката от загубата му.
Ето защо съдът намира иска по
чл. 200 от КТ доказан изцяло по основание. Досежно размера на същия, за репарация на причинените душевни страдания
в резултат от загубата на съпруга и бащата на ищците, съдът определя, на осн.
чл. 52 от ЗЗД предвид възрастта на пострадалия и близките отношения със
семейството му, обезщетение в размер по
100 000 (сто хиляди) лева на човек, поради което претендираното от всеки
ищците обезщетение от по 100 000 лева на човек изцяло съответства на
критериите по чл. 52 от ЗЗД и на претърпените от тях болки и страдания. Този размер е съобразен и с преките
последствия от злополуката – коматозното състояние на И.Т., болките,
страданията и неудобствата, търпени от всеки от ищците и в периода от
настъпването на злополуката до смъртта на пострадалия, и след това – болката и
мъката от загубата на човека, за който са положили грижи, но не е оцелял. В случая не се касае за еднократно събитие -
претърпяна смърт непосредствено след злополуката, а тримесечен период на мъки и
страдания за ищците, в който И.Т. е бил в кома, няколко месеца, в продължение
на които И. се е борел за живота си, близките му са били край него и са търпели
негативни емоционални последици от злополуката, обгрижвали са го физически и
финансово, а смъртта му е довела до загубата на син за първия и баща за втория
ищец, млад човек, на 41 години, в разцвета на силите си, без заболявания преди
злополуката. Недоказани са възраженията на ответника, че пострадалият не е бил
в близки отношения с ищците и в частност със своя баща. Дори да е имало
еднократно скарване между ищеца Б. и сина му И., индикация за което са
показанията на свидетеля С.С., то същите на база на еднокатно изпусната реплика
от И. не могат да дадат информация за отношенията между починалия и неговия
баща. От тези показания по никакъв начин не се установяват твърдените влошени
отношения, напротив – от поведението на Б. след падането на сина му всички
действия до момента сочат на поведение на любящ баща, което се подкрепя от
всички писмени доказателства, събрани по делото, активността му в досъдебните
производства, търсенето на справедливост, включително поведението му в
настоящия процес е такова на човек, покрусен от загубата на единствения си син
в разцвета на силите си, който се стреми да изясни в пълнота причините и обстоятелствата,
довели до падането на сина му. От показанията на свидетелите на ищцовата
страна, както и от писмените доказателства по делото се установява бащинската
загриженост на Б.Т., който веднага след като научава за инцидента се снабдява с
необходимите документи, тръгва на път, с помощта на сестрата на сина си
организира преместването му в България, заплаща абсолютно всички средства за
лечението му, обикаля институциите, за да се снабди с необходимите документи,
урежда настаняването на сина си в болници. Това поведение на ищеца Б.Т. е израз
на бащинска обич и загриженост, емоционалните му изблици, обективирани в
протоколите от съдебните заседания, за които съдът му е направил забележка,
също са израз на бащинската обич и привързаност към починалия му син. Същият е
преживял емоционалната травма да надживее детето си, което си е отишло в твърде
млада възраст.
Установява се, че синът на
пострадалия е бил неотлъчно край баща си от завръщането му до смъртта му,
обгрижвал го е, като това се е отразило на физическото му състояние и на
психиката му – отслабнал е, започнал е да сънува кошмари, изпитва мъка по баща
си, както и на финансовото му състояние – докато баща му го е обезпечавал
изцяло,. вкл. и е имал намерение да го издържа при следването му, сега се налага да работи и да учи задочно, за да може
ад се издържа и да заплаща таксите за обучението си, лишен е и от
емоционалната, и финансовата опора на баща си в много млада за баща му възраст.
Що се отнася до твърдението за
наличие на съпричиняване, съдът намира същото за недоказано, по следните
съображения:
Не се установи по делото при
условията на пълно и главно доказване от страна на работодателя пострадалият
да е извършил каквито и да било
действия, проява на груба небрежност, с които да е предизвикал падането си.
Не се установи как точно е
паднал, дали е ползвал стълба и въобще бил ли е камионът оборудван с такава,
като с оглед височината на същия съдът приема да е необходимо да се ползва
помощно средство или да се качи на височина да стегне колана, без което не може
да отпътува. Видно от показанията на свидетеля на самия ответник - А.К.,
камионът е намерен полузатворен, с недоукрепен товар от прежда и раздут
брезент, с невъзможност да се затвори без пристягане на колани и укрепване на
товар, което е налагало прехвърляне на колани през покрИ. на ремаркето от
едната страна до другата, които колани освен, че следвало да се хвърлят на
височина, надхвърляща двукратно човешки бой, и да преминат през цялата ширина
на камиона. Единственото писмено доказателство, сочещо за механизма на
злополуката – протокола на полицията от Истанбул, Турция, сочи, че лицето е
паднало от високо, докато е укрепвало товар. В този смисъл са и обясненията на
бащата на пострадалия, на управителя на дружеството и придружилото го лице в
досъдебното производство и в хода на разследване на злополуката. Следователно и
от свидетелските показания, и от писмените доказателства се установява, че Т. е
паднал, докато е бил качен на височина, за да извърши работа в интерес на
работодателя, без която не може да тръгне на път, длъжен е да укрепи товара.
Съпричиняване не се доказа, тъй като самият работодател не доказва какво е било
съдържанието на инструктажите, нито да е съществувал преди злополуката вътрешния
акт без дата, с който пострадалият да е
запознат, и да е уведомен за изрична забрана да се качва на ремаркето, или да е
инструктиран как точно да поставя коланите и как се процедира, когато коланът
не може, заметнат от човешки бой височина от земята, да прехвърли ремаркето, за
да бъде затегнат. Не са ангажирани никакви доказателства работодателят да му е
осигурил стълба, укрепена и сигурна, за да може безопасно да бъдат прехвърлени
коланите и да се укрепи товара, нито посоченото работно облекло, което е
задължен да носи според ДХ при боравене с товара – липсват приемо-предавателни
протоколи, инвентарен списък на камиона, от които да е видно, че водачът е
разполагал с необходимите средства, за да може безпрепятствено и без опасност
за живота и здравето си да укрепи товара. Самият свидетел на ответника - А.К. казва, че товарът не е бил укрепен и се налага
прехвърляне на колан през цялото ремарке, като не обяснява обаче с оглед ръста
на човек и височината на ремаркето, както и ширината на същото как се осъществява
това на практика и какво се получава, ако коланът не падне от другата страна,
за да може да се издърпа и пристегне.
Съгл. длъжностната си
характеристика водачът И.Т. е бил длъжен да следи за укрепването на товара и
неговото транспортиране невредим. Установи се от показанията на свидетеля А.К.,
че товарът при посещение на местопроизшествието не е бил укрепен, тъй като не
са били преметнати притягащите колани, които минават над ремаркето, и без
слагането им е било невъзможно да се затворят задните врати на ремаркето, които
са били отворени. От преписката от Турция единствените обективни данни, събрани
от разследващите органи са, че при разпит на присъстващите на мястото на
злополуката лица са установили, че преди да падне, ищецът се е качил на високо,
на самото ремарке, за да затегне именно тези колани, като е паднал. В
длъжностната характеристика на същия липсва забрана да се качва на ремаркето,
задължен е да ползва при укрепване на товара и при товарене и разтоварване
лично предпазно облекло, каквото работодателят не доказва да му е осигурил. С
оглед височината на ремаркето съдът намира за несериозни и неверни показанията
на свидетеля К., дадени пред съда и напълно противоречащи на даваните от същия
при разследването на злополуката, според когото коланите просто се „премятат“
през цялото ремарке, високо повече от 4 метра, от човек със средна височина 1,
70 метра, без да му е необходимо помощно средство, на което да се качи, за да
укрепи товара. Такова средство е
следвало да се осигури от работодателя, който е задължил служителя да укрепи
товара, да затвори вратите на ремаркето и да осигури безопасното му
транспортиране, без да се застрашава стоката. Същият не доказа в какво са се
състояли инструктажите, нито че действително е имало забрана, сведена до
знанието на пострадалия, за качване върху ремаркето, нито да е осигурил на
служителите си помощни средства, чрез които да преметнат коланите, поради което
всеки водач е следвало сам да намери начин за укрепването на товара. За
премятане на коланите през ремарке, високо повече от 4 метра и с ширина няколко
метра определено е било необходимо лицето, чието задължение е да затегне
коланите, да намери начин да се качи на нужната височина, за да заметне и да
придърпа тези колани, следователно покачването на съответната височина не може
да се приеме за проява на груба небрежност от страна на задълженото да стори
това лице. В противен случай същото не
може да изпълни задълженията си и да тръгне на път. От друга страна, по делото
липсват безспорни и категорични доказателства как и откъде е паднал пострадалия
и какви действия, които биха могли да застрашат живота му, е извършвал.
Безспорно е установено само, че е паднал от високо, докато е пристягал коланите
– действие в интерес на работодателя, абсолютно необходимо за затваряне на
вратите на ремаркето. За да е налице груба небрежност следва да се установи
наличие не на каквато и да било форма на
вината, тъй като не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд, а само грубата небрежност, при която работникът не е положил
грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка.
Наличието на такова поведение от страна на служителя се доказва от
работодателя, който следва да установи точните действия и механизмът на
извършването им, тъй като тази вина не се предполага.
В случая не се установи на
пострадалия да е било изрично забранено да се качва върху ремаркето, липсва
инструкция за затягане на коланите и укрепване на товара, липсват доказателства
от страна на работодателя да е осигурил на пострадалия всички необходими
средства за това, да е предвиден механизъм, по който това да се извърши и
пострадалият да е извършил укрепването по друг, забранен от работодателя начин.
Абсолютно недоказано е и предположението на работодателя, че е било възможно
пострадалият да е употребил алкохол – при съмнение в тази връзка е имал
възможност да изиска извършване на тези изследвания при посещението в
болницата, но видно и от показанията на свидетеля Кацаров, управителят се е
интересувал от товара и камиона си, а не от състоянието на пострадалия
служител. Такова изследване не е правено, поради което и твърдението на
работодателя за употреба на алкохол също не е доказано.
Доколкото в тежест на
работодателя е да установи всичко това при условията на пълно и главно
доказване, а доказателства в тази насока липсват, не доказва съпричиняване и
обезщетението не следва да бъде намалявано. Твърденията за умишлено поведение,
довело до увреждането, също са абсолютно недоказани - не се доказва пострадалият да е посегнал сам
на живота си и да е целял самоубийство, да се е хвърлил от високо умишлено,
независимо дали с цел да отнеме живота си или да увреди здравето си, да е
скочил по собствено желание, в който единствено случай би могла да отпадне
отговорността. Т. не е допуснал груба небрежност и не е допринесъл с
поведението си за настъпване на злополуката, поради което няма основание да
бъде намалявано обезщетението, което се следва на наследниците му, съгласно чл.
201, ал. 2 от КТ.
Ето защо съдът намира, че обезщетенията,
полагащи се на ищците, по 100 000 лева за всеки от тях, не следва да се
намаляват поради съпричиняване, тъй като същото е недоказано. Не се твърди и не
се установява да е изплатено застрахователно обезщетение, поради което
обезщетенията не подлежат на намаляване с изплатеното такова на ищците.
На осн. чл. 84, ал. 4 ЗЗД, вр. с
чл. 212 от КТ на ищците се дължи законната лихва върху обезщетението от деня на
увреждането – 08.05.2013г. до окончателното плащане на обезщетението. Същата е
претендирана, поради което следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора ищците
имат право на направените по делото разноски. Същите са в общ размер на 7000
лева, по 3500 лева платено адвокатско възнаграждение от всеки ищец, видно от договорите
за правна защита и съдействие към исковата молба. Същите с оглед изхода на
спора следва да се възложат в тежест на ответника, като се присъдят на всеки от
ищците поотделно.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 8 000
лева (осем хиляди лева). В негова тежест следва да се възложат и направените от
бюджета на съда разноски за основна съдебно-медицинска експертиза – 80 лева,
допълнителна съдебно-медицинска експертиза по задачи на ищеца – 54, 88 лева и
съдебно – графологична експертиза в размер на 100 лева, общо 234, 88 лева (двеста
тридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки).
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Коста клима”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Източен”, ул. „Лев Толстой” № 1, ет. 6, представлявано от ******* К.В.Р., чрез
пълномощника си адв. И.Н. да заплати на Б.Б.Т., ЕГН: **********,***, с адрес за
призоваване: ******, чрез адв. Й.Б. сумата от 100 000 лева (сто хиляди хиляди лева), представляваща обезщетение
на осн. чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от Б.Б.Т. вследствие на смъртта на сина
му И. Б. Т., с ЕГН **********, починал на 14.08.2013г. вследствие на трудова
злополука, претърпяна на 08.05.2013г. в гр. Истанбул, Република Турция, ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на злополуката – 08.05.2015г. до окончателното плащане на дължимите
суми, както и сумата от 3 500 лева
(три хиляди и петстотин лева) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Коста клима”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Източен”, ул. „Лев Толстой” № 1, ет. 6, представлявано от ****** К.В.Р., чрез
пълномощника си адв. И.Н. да заплати на Б.И.Т., ЕГН: **********,***, с адрес за
призоваване: ******, чрез адв. Й.Б. сумата от 100 000 лева (сто хиляди хиляди лева), представляваща обезщетение
на осн. чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от Б.И.Т. вследствие на смъртта на
баща му И. Б. Т., с ЕГН **********, починал на 14.08.2013г. вследствие на
трудова злополука, претърпяна на 08.05.2013г. в гр. Истанбул, Република Турция,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на злополуката – 08.05.2015г. до окончателното плащане на
дължимите суми, както и сумата от
3 500 лева (три хиляди и петстотин лева) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Коста клима”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Източен”, ул. „Лев Толстой” № 1, ет. 6, представлявано от ****** К.В.Р., чрез
пълномощника си адв. И.Н. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 8 000 лева (осем хиляди лева) – държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 234, 88 лева (двеста тридесет и четири
лева и осемдесет и осем стотинки) – разноски
за две съдебно-медицински и съдебно-графологична експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Таня Георгиева
Вярно
с оригинала.
Е.А.