Р Е Ш Е Н И Е № 2569
гр. Пловдив, 19.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти гр. с-в, в открито
съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 11877 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
по чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Съдът е сезиран с
искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”,
клон България, срещу Д.Б.Д. ***, с която се предявяват обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
866,40 лв. - главница, дължима по договор за ревулвиращ
потребителски кредит по формата на кредитна карта MasterCard,
сумата от 373,15 лева– договорна възнаградителна лихва за периода от 01.10.2016
г. до 10.11.2017 г., сумата от 43,98 лева – обезщетение за забава за периода от
10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.06.2018
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
5132/04.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 9055/2018 г. на ПРС, IV гр. с-в.
Ищецът твърди в
исковата молба, че при сключването на договор за потребителски заем №
PLUS-11185511, ответницата е дала съгласието си, освен усвоения кредит, да и
бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на MasterCard. Посочва, че на 31.01.2016 г. ответницата
активирала, предоставената от ищцовото дружество кредитна карта № ***, с
максимален кредитен лимит от 1000 лв. Твърди, че кредитът бил револвиращ, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой на
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства, осъществени чрез
издадената кредитна карта. Твърди, че върху усвоената сума се начислявала
годишна лихва и такси за обслужване на използвания период съгласно определения
годишен лихвен процент. Твърди, че ответницата била преустановила редовното
плащане по кредитната карта на 01.10.2016 г., като балансът по нея бил минус
1239,55 лв. Последното наложило кредиторът да блокира използването й. За
процесните суми било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед
за изпълнение за процесните суми. Срещу заповедта длъжникът възразил, поради
което заявителят предявява настоящия иск за установяване на вземанията му по
издадената заповед за изпълнение. Моли за уважаване на предявените искове и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника Д.Б.Д., чрез адв. Е.И., със
становище за неоснователност на предявените искове. Възразява срещу дължимостта на исковите претенции. Оспорва да е сключвала
договор за предоставяне на потребителски кредит под формата на кредитна карта ***от
04.02.2015 г. с кредитен лимит от 1000 лв. Твърди, че била сключвала договор за
предоставяне на потребителски кредит от 04.03.2015 г. за сумата от 3500 лв., но
не и за кредитна карта. Твърди, че не е получавала кредитна карта, нито пин код
в запечатан плик. Не била извършвала тегления на каса, нито в брой, не била
извършвала и погасявания по кредитната карта. Поддържа, че договорът за
потребителски кредит от 04.03.2015 г. бил нищожен поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и
т. 10 от ЗПК, във вр. чл. 22 ЗПК, вследствие на което
потребителят дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не и
лихва и други разходи по заема.
Твърди, че към датата
на депозиране на исковата молба в съда ответницата била погасила сумата от
3081,92 лв. Счита, че е налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер
на 1369,76 лв. Посочва, че за сумите по този договор било образувано гр.д. №
13863/2018 г. на РС Пловдив, III гр.с. Възразява, че били нищожни, като
противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл.143, т.19 ЗПК клаузите от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на
разходите бил в размер на 26,19 %, като твърди, че действителният ГПР бил
различен от посочения размер, с което потребителят бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които щял да прави по обслужване на заема.
Посочва, че не бил установен механизмът, по който бил изчислен този процент и
по-точно, какви други разходи освен възнаградителната
лихва били включени в него. Поддържа, че нищожността на клаузите,
регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит – лихвен
процент и ГПР, представлявали част от същественото съдържание на договора,
поради което правили цялото съглашение нищожно. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски. Прави доказателствени искания.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
По
делото е прието ч.гр.д. № 9055 от 2018 г.
по описа на РС- Пловдив, от което се установява, че на 01.06.2018 г. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за
процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта
е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в
заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да
предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са
предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково
производство за установяване на дължимост на сумите за главница,
възнаградителна и мораторна лихва.
С
оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и
приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на
предявените искове.
По
делото е представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта
***от
04.03.2015г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Д.Б.Д..
Съобразно чл. 12 от представените условия по договора кредиторът може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и
достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички
задължения свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат само след
активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Съобразно чл.
15 договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидност
на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора
за револвиращ потребителски кредит. Кредитният лимит на картата бил едностранно
определен от кредитора, а за ползването на кредитния лимит кредитополучателя следвало
да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването
му.
Представено е
приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ***, съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1000 лева, издава кредитна карта Мастъркард на кредитополучателя, при годишен лихвен процент
35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението
най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено че
при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е 60
лева.
Представена
е товарителница № ***от 22.11.2017г. на „МиБМ Експрес
ООД“, видно от която до ответника е изпратена пратка, като върху
товарителницата е отбелязано, че съдържанието на пратката е „покана-предсрочна
изискуемост“.
По
делото е приложено известие за доставяне, видно от което длъжникът е получил пратка
на 13.12.2017г. Върху известието не е отбелязано съдържанието на пратката.
Представена
е покана, адресирана до ответника, за уведомяването на последния, че е
активирал и използва кредитна карта MasterCard CARD-***, както и че е преустановил плащанията по вноските
и че дължи главница в размер на 866,40 лева, договорна лихва в размер на 373,15 лева, 1,45 обезщетение за забава по договора.
Приложена е товарителница № ****** от
22.11.2016г. на МиБМ Експрес ООД, видно от която
на ответника на 28.01.2016г. е връчена пратка , с посочено съдържание “документи“.
По
делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено
от в.л. М.М., съгласно което размерът на ГПР по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -***от 04.03.2015г.,
изчислен съобразно формулата, определена по силата на Приложение № 1 към чл.
19, ал. 2 от ЗПК е 26,19%. В годишния процент на разходите, като разход на
заемодателя е включена само договорна лихва. Посочен е размерът на годишния,
месечни и дневния лихвен процент на законната лихва, който за периода от
04.03.2015г. до 30.06.2015г. е в размер на съответно 10,01%, за периода от
01.07.2015г.-31.12.2105г. възлиза на 10,02 %, за периода от 01.01.2016г. – 30.06.2016г. на 10.01%, а за периода от
01.07.2016г. до 24.07.2018г. на 10%. Съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и
неоспорено от страните.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да се уважат
предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането
си на претендираното договорно основание /договор за
заем/ и в претендирания размер, а именно – наличието
на валиден сключен договор за паричен заем, който обвързва страните, и по който
е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че
е уговорена в договора договорна лихва, като следва да докаже и размера и
периода на претенцията за договорна лихва, както и изпадането в забава на
ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240
ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на
заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги
върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото
договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява заплащане на
заемната сума. Не се представиха доказателства, че сумата от 1000 лева или
съответно както се сочи в исковата молба като „усвоена сума“ в размер на 866,40
лв. е реално усвоена от ответника. Именно предвид реалния характер на договора,
писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си
признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като
доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на
такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца,
която твърди, че ответникът не й е
върнал съответната сума. От представените по делото доказателства не би могло
да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена
от ответника, както и че последният е извършвал транзакции възползвайки се от
предоставения кредитен лимит. Върху представените от ищеца обратни разписки за
доставени на ответника пратки липсва отбелязване да е изпратена именно
твърдяната кредитна карта № ***. Липсват и други данни по делото кредитната
карта да е била връчена на ответника и последният да е изтеглил суми от
нея. Ето защо с оглед реалния характер
на договора на заем съдът намира за недоказано наличието на сключен между
страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в
исковата молба и уточнението към нея параметри. Гореизложеното представлява
самостоятелно основание за отхвърлянето на исковата претенция.
Следва да се посочи,
че твърденият от ищеца и обективиран в приложените
към исковата молба писмени доказателства договор за револвиращ кредит има
характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл.
ЗПК, поради което,
като условие за неговата действителност намират приложение императивните
изисквания уредени в ЗПК. В
настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че
потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира посочения в договора ГПР от 44,90 % /. В този порядък следва да се посочи,
че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина / бидейки глобален израз
на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай,
в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва.
Посочен е лихвен процент по заема /който
е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по заема, но
не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.
Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия е недопустимо
/в материалноправен смисъл/.
Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе
остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да
ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема
освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени вноски,
месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за
справки за разполагаем лимит в банкомат. От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези
разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Съгласно изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза ГПР, изчислен съобразно формулата, определена по
силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК възлиза на 26,19 % при
включването само на договорната лихва като разход на заемодателя. Ето защо не
става ясно по какъв начин е формиран посоченият в тарифата ГПР от 44,90 %.
В този порядък неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения
от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то
следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Съобразно гореизложеното,
дори да беше установено, че е налице
сключен договор за заем с ответника, усвоим чрез предоставена на последния
кредитна карта, то кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип
сделка правни последици.
По изложените
съображения за липса на доказателства за
предаване на заемна сума и допълнителните такива за недействителност на
договора, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Отговорност
за разноски.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски. Същите се констатираха от съда в размер
на 120 лева- депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на
ответницата, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на материално затруднени лица. В представения ДПП е постигнато съгласие,
адвокатската защита да бъде оказана безплатно. Съгласно ал. 2, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената
на иска и чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ възлиза на 319 лева, която сума ответникът ще
следва да заплати лично на пълномощника на ищеца – адв. Е.И..
Според мотивната част
на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва
да се произнесе и по въпроса за направените в заповедното производство
разноски, като с оглед изхода от спора, такива се дължат на длъжника, който
надлежно ги е претендирал с изрична молба пред заповедния съд. В заповедното
производство по ч.гр.д. № 9055/2018 г. на ПРС, IV гр. с-в. длъжникът също е бил представляван безплатно
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, ЗАдв.,
поради което сумата от 319 лева съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ – разноски за
заповедното производство следва да бъде присъдена лично на пълномощника на
ответника.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”,
клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано
от Д.Т.Д.– *** срещу Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че Д.Б.Д. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България сумата от 866,40 лв. - главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит по формата на кредитна
карта MasterCard №CARD-*****, активиран
на 31.01.2016г., с лимит от 1000 лева, сумата от 373,15 лева– договорна
възнаградителна лихва за периода от 01.10.2016 г. до 10.11.2017 г., сумата от
43,98 лева – обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 01.06.2018 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 5132/04.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9055/2018 г. на ПРС, IV гр. с-в.
ОСЪЖДА
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано
от Д.Т.Д.– *** да заплати на адв. Е.Г.И.,***
№ 2 сумата от 319 лева /триста и деветнадесет лева/ - разноски по настоящото
производство и сумата от 319 лева /триста и деветнадесет лева/ -разноски по
ч.гр.д. № 9055/2018 г. на ПРС, IV гр. с-в., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ПК